О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Ловеч,………..2019г.
Окръжен съд
- Ловеч, гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВДА ДОЙНОВА
Като разгледа молба с вх.№2875
от 18.04.2019г. постъпила
по т.д.№98/2017г. на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:
С вх.№2875 от 18.04.2019г.
е постъпила молба от адв.Г.В.Б., със съдебен адрес:***, като процесуален
представител на „П*****”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.Севлиево, община Севлиево, област Габрово, ул.Гочо Москов №2, вх.А, ет.1,
представлявано от управителя М.В.Б., с искане да се измени Решение №23 от 21.03.2019г. постановено по
т.д.№98 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Ловеч в частта за разноските, като
се присъди пълният им размер от 6 377.86 лева, от които 1 110.00 лева
заплатена държавна такса и 5 267.86 лева адвокатско възнаграждение. Сочи,
че по делото са представени доказателства за извършените разходи. Съдът е счел,
че конкретния казус попада в
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, но не е изложил допълнителни аргументи и
освен това не е съобразил, че върху
сумата от 5 267.86 лева, представляваща адвокатско възнаграждение следва
да бъде начислен и ДДС, но това не е сторено.
При условията на евентуалност в
случай, че съдът не уважи молбата за изменение на решението в частта за
разноските, като се присъди пълния размер адвокатско възнаграждение, то моли
върху присъдената сума от 2 195.00 лева да бъде начислен ДДС.
С молбата счита, че в Решение №23 от 21.03.2019г. постановено по т.д.№98 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Ловеч е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в установителния диспозитив се признава за установено, че длъжникът ”Агропродукт Стойкови”ЕООД, ЕИК ********* дължи на „П*****”ООД сумата от 4 379.92 лева разноски в заповедното производство, които са присъдени съгласно издадените Заповед за изпълнение №312 на 22.08.2017г. по реда на чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист от 24.08.2017г. по ч.гр.д.№432/2017г. на Районен съд - Луковит. Сочи, че съдът следва да се произнесе и с осъдителен диспозитив, с което на основание чл.247 от ГПК да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка.
С Разпореждане №372 от 03.05.2019г.
съдът е разпоредил на ответника С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** да се
изпрати препис от молбата, който в едноседмичен срок може да подаде отговор.
С вх.№3964 от 04.06.2019г. е
постъпила молба от С.П.С., с която оспорва приложения списък за разноски, като
твърди, че същия е с неясна дата.
Сочи, че искането с правно
основание чл.248 от ГПК е неоснователно.
Относно искането с правно
основание чл.247 от ГПК, счита, че в случая не е налице несъответствие с
формираната воля на съда и нейното вътрешно изразяване.
Позовава се на мотивите изложени
в ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г. на
ОСГТК.
Счита, че в случая следва да се съобразят
разпоредбите на Закона за данък добавена стойност, които са явяват специални по
отношение разпоредбите на Закона за адвокатурата и в която насока моли съда да
му съдейства за да бъде установено дали Адвокатско дружество „Б. и партньори”
са отразили фактура на стойност
5 267.86 лева с ДДС по съответния ред за данъчен период 2017/11 или ако
претендираната сума е получена в брой дали е регистрирана и отчетена
извършената доставка на услуга. Твърди, че по делото няма приложени
доказателства, че исканата сума от 5 267.86 лева реално е заплатена от „П*****”ООД,
при което не дължи тази сума.
По реда на чл.78, ал.5 от ГПК
прави възражение за прекомерност на сумата от 5 267.86 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
В същата насока са изложени и
съображения относно направените разноски
в заповедното производство в размер на 3 269.92 лева. с ДДС.
От страната са направени
доказателствени искания да бъде издадено удостоверение въз основа на което от
НАП да получи информация в насока дали Адвокатско дружество ”Б. и партньори” са
спазили данъчното законодателство и в случай, че не е така да се информират
компетентните органи в лицето на НАП и Софийска адвокатска колегия за тези
факти и обстоятелства.
Окръжен съд - Ловеч като съобрази
изложените от молителя и от насрещната страна доводи и взе предвид данните по
делото, намира следното:
Молба с вх.№2875
от 18.04.2019г. е с искания да се измени Решение №23 от
21.03.2019г. постановено по т.д.№98 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Ловеч в
частта за разноските, като се присъди пълният им размер от 6 377.86 лева,
от които 1 110.00 лева заплатена държавна такса и 5 267.86 лева
адвокатско възнаграждение, като при условията на евентуалност в случай, че
съдът не уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските да присъди
пълния размер адвокатско възнаграждение, то моли върху присъдената сума от
2 195.00 лева да бъде начислен ДДС, както и да се отстрани допусната
очевидна фактическа грешка, тъй като в установителния диспозитив се признава за
установено, че длъжникът ”Агропродукт Стойкови”ЕООД, ЕИК ********* дължи на „П*****”ООД
сумата от 4 379.92 лева разноски в заповедното производство, които са
присъдени съгласно издадените Заповед за изпълнение №312 на 22.08.2017г. по
реда на чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист от 24.08.2017г. по
ч.гр.д.№432/2017г. на Районен съд –
Луковит, е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
допълване, като е спазен преклузивния двуседмичен срок от постановяването му –
съобщението с което е връчен препис от Решение №23 от 21.03.2019г. е получено
от ”П*****”ООД, чрез адв.Б. на 03.04.2019г., а молба с вх.№2875 от
18.04.2019г. е изпратена по куриер с клеймо от 17.04.2019 година.
Разгледана
по същество молбата е частично основателна. основателна.
Съдът намира, че в настоящето
производство са неотносими исканията на ответника С.П.С.
за събиране на доказателства спазени ли са разпоредбите на ЗДДС от страна на „П*****”ООД
и Адвокатско дружество „Б. и партньори”, тъй като съдът следва да се произнесе по
приложените от страните доказателства представляващи такси и разноски в хода на
производството.
Производството по т.д.№98/2017г. на Окръжен съд – Ловеч е образувано по
повод искова молба от „П*****”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Севлиево, община Севлиево, област Габрово, ул.Гочо Москов №2,
вх.А, ет.1, представлявано от управителя М.В.Б., чрез адв.Г.В.Б.,
със съдебен адрес:*** против С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** с посочено
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с цена на иска 55 498.00 лева.
С Решение №23 от 21.03.2019г. постановено по т.д.№98 по описа за 2017г.
на Окръжен съд – Ловеч е признал за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК
по отношение на С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** съществуване на вземането
на „П*****”ООД, ЕИК *****, чрез адв.Г.В.Б., в размер
на 55 498.00 лева по Запис на заповед от 27.06.2016г., издаден от „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК *********, авалиран
на 27.06.2016г. лично като физическо лице от С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.08.2017г., както и за
сумата 4 379.92 лева разноски по
делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение, присъдени съгласно издадените Заповед за изпълнение
№312 на 22.08.2017г. по реда на чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист от
24.08.2017г. по ч.гр.д.№432/2017г. на Районен съд - Луковит.Осъдил С.П.С., ЕГН **********
да заплати на „П*****”ООД, ЕИК *****, чрез адв.Г.В.Б.,
със съдебен адрес:*** направените по
делото разноски за тази инстанция в размер на 3 304.90 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че направените в молба с вх.№2875 от 18.04.2019г. искания
са по реда на чл.248, ал.1, прил.първо и второ за
допълване на постановеното решение и за изменение на същото в частта за
разноските, а не се касае за очевидна фактическа грешка.
Основателна е молба относно искането съдът да се произнесе с осъдителен
диспозитив по отношение на направените от страна на „П*****”ООД в качеството на
заявител разноски в заповедното производство, при което следва С.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да бъде осъден да заплати „П*****”ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, община Севлиево, област
Габрово, ул.Гочо Москов №2, вх.А, ет.1, представлявано от управителя М.В.Б.,
чрез адв.Г.В.Б., със съдебен адрес:*** сумата 4 379.92
лева разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, присъдени съгласно издадените Заповед за
изпълнение №312 на 22.08.2017г. по реда на чл.417, т.9 от ГПК и изпълнителен
лист от 24.08.2017г. по ч.гр.д.№432/2017г. на Районен съд - Луковит.
Неоснователно е направеното искане
за изменение на постановеното решение в частта за присъдените в
настоящето производство разноски.
С оглед направеното искане по реда на чл.78, ал.5 от ГПК от страна на процесуалния
представител на ответника С.П.С. – адв.П.Р., съдът е
присъдил по-нисък размер на разноските,
които са направени от ищеца, като е приел искането за основателно. Съгласно
приложен Списък по чл.80 от ГПК в настоящето производство е заплатена държавна
такса в размер на 1 109.96 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
5 267.86 лева. При уважен иск с цена 55 498.00 лева съдът е взел
предвид платената държавна такса в размер на 1 109.96 лева с преводно
нареждане от 13.12.2017г., съобразил, че не се касае за дело с правна и фактическа стойност, при което на
основание чл.36 от Закона за адвокатурата възнаграждението следва да се определи
съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или в случая съгласно чл.7, ал.2, т.4 определил възнаграждение в
размер на 2 194.94 лева, при ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.78, ал.5 от ГПК и чл.80 от ГПК направените по делото разноски в общ
размер на сумата 3 304.90 лева.
Неоснователно е и искането направено при условията на евентуалност в
случай, че съдът не уважи молбата за изменение на решението в частта за
разноските да присъди пълния размер адвокатско възнаграждение, то върху
присъдената сума от 2 195.00 лева да бъде начислен ДДС, тъй като тази сума
е изчислена след като е редуциран размера на адвокатското възнаграждение, което
е с включен ДДС, така както е посочено в Адвокатско пълномощно и договор за
правна помощ приложен към исковата молба - т.6: „С платено и получено на ръка
възнаграждение за 5 267.86 лева с ДДС, за което настоящето е договор”.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1, предл.първо от ГПК Решение №23 от 21.03.2019г. постановено
по т.д.№98 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Ловеч, като
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П*****”ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.Севлиево, община Севлиево, област Габрово, ул.Гочо Москов №2, вх.А, ет.1,
представлявано от управителя М.В.Б., чрез адв.Г.В.Б.,
със съдебен адрес:*** сумата 4 379.92 /четири хиляди триста седемдесет и девет лева и
деветдесет и две стотинки/ лева разноски
в заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№2875 от 18.04.2019г. подадена от адв.Г.В.Б.,
със съдебен адрес:***, като процесуален представител на „П*****”ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, община Севлиево, област
Габрово, ул.Гочо Москов №2, вх.А, ет.1, представлявано от управителя М.В.Б., с искане да му се присъди пълният
им размер от 6 377.86 лева, от които 1 110.00 лева заплатена държавна
такса и 5 267.86 лева адвокатско възнаграждение, както и направеното при условията
на евентуалност искане в случай, че съдът не уважи молбата за изменение на
решението в частта за разноските, върху присъдената сума от 2 195.00 лева
да бъде начислен ДДС.
Определението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
.