№ 1505
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110214960 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 13-ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ, като разгледа докладваното от съдията а. н. д. №
14960 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на фирма, срещу наказателно постановление (НП) № 516483-
F534801 от 08.06.2020 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София в
ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 278б от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е наложена имуществена санкция в размер на 3
1
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 13, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 2, от ДОПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон, поради което и моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 20.01.2020 г. П.Г., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, съставил
акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя за нарушение на
чл. 37, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1 от ДОПК, Актът бил съставен в присъствието на двама други
свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както и на управителя на дружеството – жалбоподател,
на който АУАН бил предявен и същият го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 08.06.2020 г. Л.Христов - началник на отдел
„Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП издал наказателно постановление.
Наказателното постановление било връчено на управителя на дружеството – жалбоподател
на 11.10.2021 г., а жалбата срещу него постъпила на 18.10.2021 г.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН
и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 279 от
ДОПК и представените на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 30.11.2019 г. в 14:00 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад 30, находящ се в гр. София, СБ „Химснаб“, стопанисван
от фирма. За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка в обект
(ПИП) сер. АА № 0045275/30.11.2019 г. Със същия на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3
от ДОПК билo изискано на 14.12.2019 г. в 09:00 часа законен или упълномощен
представител на „фирма да се яви в ГДФК при ЦУ на НАП, находяща се в гр. София, адрес,
като представи на имейл *******@***.** следните документи: договор за наем
№ 12/28.09.2018 г., всички фактури от последваща реализация на стоката по митническа
декларация № 19BG005807040856R5 от 28.11.2019 г., справка от складова програма относно
налични стоки в склада към 30.11.2019 г.
На 10.01.2020 г. била извършена последваща проверка от инспекторите по приходите
МИ и св. П.Г., които направили справка в деловодството на ГДФК, отдел „Оперативни
дейности“ – София, в деловодната програма “ARHIMED”, както и във входящата поща на
имейл *******@***.**, при което установили, че изисканите с протокол за извършена
проверка в обект сер. АА № 0045275/30.11.2019 г. документи не били представени пред
2
органа по приходите.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателствен материали: гласните доказателствени средства –
показанията на св. П.Г., които съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни и
логични, незаинтересовани, без вътрешни противоречия и са подкрепени от останалите
доказателства по делото; както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите
са еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното
от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. По същество
жалбоподателят не оспорва така установените факти.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно въпросната разпоредба участниците в производствата по ДОПК са длъжни да
оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на
органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.
12, ал. 1 – 4 от ДОПК.
За неизпълнение на цитираното задължение в чл. 278б, ал.1 от ДОПК е предвидена
имуществена санкция за юридическите лица от 3 000 до 20 000 лева.
Съгласно чл. 37 от ДОПК органите по приходите имат право в административното
производство да изискват писмено представяне на доказателства в определен от тях срок от
лицето, участник в производството, което е длъжно да представи всички данни, сведения,
документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите
права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при
които се намират такива.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ДОПК участници в административното производство са
субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия.
Дружеството – жалбоподател е лице по чл. 9, ал. 3 от ДОПК, като това си качество
същото е придобило със съставянето на ПИП от 30.11.2019 г. и от този момент следва да
бъде прието, че е налице започнало производство по ДОПК, в което за жалбоподателя е
възникнало задължението по чл. 13, ал. 1 от ДОПК, а именно – да оказва съдействие и да
предоставя информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите при
изпълнение на правомощията му по чл. 12, ал. 1-4, което обаче не е сторено в хода на
процесната проверка. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна страна, като не е представило изисканите документи в определения по чл. 37, ал.
3 от ДОПК срок до 14.12.2019 г., „фирма е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена при съобразяване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден размер,
поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Същото не разкрива по-ниска от типичната степен на обществена опасност
3
за нарушенията от този вид, поради което и не може да намери приложение хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение.
По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 516483-F534801 от 08.06.2020 г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” – София в ЦУ на НАП, с което на
фирма, на основание чл. 278б, ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 13, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 2 от ДОПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН фирма да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административен
съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4