№ 33
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225400600073 по описа за 2022 година
Производството е по реда глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от частният тъжител К. Г. М., с ЕГН
**********, с адрес гр.С., бул.“Б.“ № 81, чрез повереника й а.П. срещу
Присъда № 5/27.04.2022г., постановена по НЧХД № 672/2021г. по описа на
Районен съд С., с която подсъдимата Т. М. Ш., с ЕГН **********, с адрес с.Б.
общ.С. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение
по чл.148, ал.2 във вр. ал.1, т.2 и т.3 във вр. чл.147, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост на
присъдата, постановена при неправилно приложение на материалния закон и
в нарушение на процесуалните правила. Правните изводи на съда са в
противоречие със събрания доказателствен материал по делото.
Иска се отмяна на присъдата, като съдът постанови нова присъда, с
която признае подсъдимата Т. М. Ш. за виновна по повдигнатото й
обвинение.
Пред съда частната тъжителка се явява лично и с а.П., която
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли съдът да
1
я уважи, като отмени присъдата и постанови нова, с която да признае
подсъдимата Т.Ш. за виновна по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата се явява лично и със защитника си а.Г., който оспорва
жалбата и предлага да бъде оставена без уважение, тъй като присъдата на
районния съд е обоснована и законосъобразна. Претендира да му бъдат
присъдени направените разноски пред въззивния съд.
Подсъдимата Т.Ш. в личната си защита заявява, че по никакъв начин
не е искала да обиди и накърни госпожа М. и да разпространява неверни
данни.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на
страните изразено в с.з. и след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
С Присъда № 5/27.04.2022г., постановена по НЧХД № 672/2021г. по
описа на Районен съд С. подсъдимата Т. М. Ш., с ЕГН**********, с адрес с.Б.
Община С. е призната за невиновна в това, че за периода от 17.06.2021г. до
19.09.2021г., при условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ап.1 от НК, посредством депозирани от нея писмени жалби от
17.06.2021г. до Министъра на Регионалното развитие и благоустройство,
Агенция „Пътна инфраструктура“ София и до Областния управител - С. и от
19.09.2021г. до Министър - председателя на Република Б. до Министъра на
Регионалното развитие и благоустройство, Агенция „Пътна инфраструктура“
София и до Областния управител на град С., е разгласила позорни
обстоятелства спрямо К. Г. М. като Директор на Областно пътно управление
С. за злоупотреби със служебно положение, за обграждане с приближени хора
и вихреща се шуробаджанащина, проявено неуважение и дискриминация,
неупражняване на контрол по пътищата като директор, като част от тези
твърдения покриват и състава на изпълнителното деяние на престъпление по
чл.283 от НК, съдържащи се в следните конкретни изрази: „Със скоротечното
ми отстраняване от работа очевидно се целеше да се създаде възможност
2
безпрепятствено да се ползва базата за лични нужди от ръководството на
ОПУ. Основни действащи лица в това отношение са Директора на ОПУ К.М.
…“. “Злоупотребите със служебно положение от длъжностните лица са
значително повече“ “Кадровата политика на Директора на ОПУ С. всъщност
се състои в обграждане със свои приближени хора и с хора, спуснати от
високо ниво…В продължение на години образува група от свои приближени
и взаимно си защитават интересите", „Директора на ОПУ С. не упражнява
контрол по пътищата …“, „Спрямо мен беше проявена дискриминация и бях
подложена на унижения“, „Със скоротечното ми отстраняване от работа
очевидно се целеше да се създаде възможност безпрепятствено да се ползва
базата за лични нужди на ръководството на ОПУ С.“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.2 от НК във връзка с ал.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.147 ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
К. Г. М. е осъдена да заплати на подсъдимата Т. М. Ш. съдебни
разноски по делото в размер на 500,00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение.
След като обсъди събрания по делото доказателствен материал,
въззивния съд прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Т. М. Ш. е работила в Областно Пътно управление С.
на длъжността „Главен експерт ОПУ“, като със Заповед № ЧР-СМ-
2/25.03.2021г. служебното правоотношение с нея е прекратено, считано от
01.04.2021г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Частната тъжителка К. Г. М. е директор на ОПУ С..
Подсъдимата Т. М. Ш. е подала писмена жалба от 17.06.2021г. до
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, Агенция „Пътна
инфраструктура“ София и до Областния управител на гр.С., и друга такава
от 19.09.2021г., адресирана до Министър-председателя на Република Б. до
Министъра на Регионалното развитие и благоустройство, Агенция „Пътна
инфраструктура“ София и до Областния управител на град С..
В жалбата от 17.06.2021г. подсъдимата Т.Ш. е записала: „Със
скоротечното ми отстраняване от работа очевидно се целеше да се създаде
3
възможност безпрепятствено да се ползва базата за лични нужди от
ръководството на ОПУ. Основни действащи лица в това отношение са
Директора на ОПУ К.М. и главния счетоводител Г.С.. Последната
многократно се опитвала да ползва базата, като своя собственост …“. „ В
кадровата си политика, директора на ОПУ се е обградила с роднини и
приятели…“ посочват се конкретни имена на служители в ОПУ. „Убедена
съм, че злоупотребите от длъжностните лица са значително повече..“
В жалбата от 19.09.2021г. на Т.Ш. е изложено, че “Кадровата
политика на Директора на ОПУ С. всъщност се състои в обграждане със свои
приближени хора и с хора, спуснати от високо ниво.“, „В продължение на
години образува група от свои приближени и взаимно си защитават
интересите", като са посочени конкретни имена на служители, „Директора на
ОПУ С. не упражнява контрол по пътищата..“, „Със скоротечното ми
отстраняване от работа очевидно се целеше да се създаде възможност
безпрепятствено да се ползва базата за лични нужди на ръководството на
ОПУ С.“, „Спрямо мен беше проявена дискриминация и бях подложена на
унижения“.
Във връзка с подадените жалби са извършени проверки, което се
потвърждава от приобщените към делото писмени доказателства - писмо изх.
№94-00-5434/05.10.2021г. от Агенция „Пътна Инфраструктура“, писмо
01994/24.09.2021г., Доклад от 05.07.2021г. на Главен експерт в АПИ, Доклад
от 14.07.2021г. на Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ и Доклад от 30.09.2021г. на директор на Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, писмо изх. №94-00-3026/16.07.2021г., писмо с изх. №
94-005434 от 05.10.2021г. на АПИ относно извършена проверка по жалба и
писмата изпратени до подсъдимата във връзка с резултатите от извършените
проверки
Съгласно доклад на директора на Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ с вх. № 93-0-4867 от 14.07.2021г. при извършената
проверка по жалба на подсъдимата Т.Ш., регистрирана с вх. № 94-00-
2441/17.06.2021г. е доказано твърдението за налични роднински връзки
между директора на ОПУ и подчинен служител в управлението. По
отношение твърдението, че се ползва базата за лични нужди от ръководството
на ОПУ е отбелязано, че това твърдение може да се докаже при проверка на
4
място в момент на извършване на нарушението. Преди тази жалба не са
постъпвали сигнали за неправомерно използване на базата в Пампорово.
От доклад с вх. № 93-01-6348 от 30.09.2021г. на директор на
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ се установява, че
действително служители на управлението се намират в родствени връзки, но
не са в йерархическа връзка на ръководство и контрол. Към момента на
проверката е установено, че действително има 8 броя служители на пенсионна
възраст, но причината за това е, че липсва интерес поради неатрактивното
заплащане. Не са установени случаи на злоупотреба със служебно положение
от страна на ръководството на ОПУ. Не е установено бездействие от страна
на директора на ОПУ свързано с организацията по поддържане на РПМ в
областта и упражняване на контрол върху дейността на пътно - поддържащата
фирма.
От разпита на свидетелят С.Б.М. - юрисконсулт в Пътно управление
– С. се установява, че есента на 2021г. при него отишли колеги, които
разтревожени го запознали с жалбата на Ш.. Свидетелят бил шокиран. Не е
имало конфликти с Т.Ш., имали колегиални отношения с нея, разбирали се.
Т.Ш. вече била освободена от работа. Освобождаването се извършва от
Агенция Пътна Инфраструктура. Самият свидетел М. се почувствал засегнат.
Фактите, изложени в жалбата, създавали впечатление, че се извършват
финансови злоупотреби, че са се наговорили колегите да вършат някакви
нередности, а не му е известно да се извършват нарушения в ОПУ, не знае и
М. да се е качвала на базата в Пампорово, освен във връзка с проверки, а камо
ли да се каже, че М. е използвала базата за лични нужди.
Свидетелката С.С.Е., също на работа в ОПУ, дава показания, че при
предаване на имущество от Ш., състояло се в самата база на ОПУ в к.к.
Пампорово, не е имало напрежение, никой не е обиждал Ш.. Всичко било
наред. По време на предаването на базата Ш. не е била дискриминирана, нито
унижавана.
При така установеното от фактическа страна, въззивния съд намира,
че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че не е
осъщественото от подсъдимата деяние по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Районният съд
е изложил подробни мотиви защо приема, че осъщественото деяние от страна
5
на подсъдимата е несъставомерно, които се споделят и от настоящия състав,
като не е нужно да ги преповтаря.
Предмет на обвинението е извършено престъпление по чл. 148 ал.2 от
във връзка с ал.1 т.2 и т.3 във връзка с чл. 147 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от
НК.
Съставът на чл.147, ал.1 от НК е основният текст за престъплението
клевета и изисква деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго
или да му е приписал престъпление.
Освен това, за да е налице престъплението „клевета“ следва дееца да
е съзнавал, че позорните обстоятелства и преписаните престъпления са
неверни.
От съдържанието на двете жалби се установява, че подсъдимата
Т.Ш., като дългогодишен служител в ОПУ е изразила своето мнение по
посочените въпроси, които тя приема за недопустими. Позицията на
подсъдимата има оценъчен, "мисловен характер" и за нея тя не следва да носи
наказателна отговорност.
В тази връзка е и Решение № 70/25.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. №
36/2009 г., I н. о. "Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които
деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
становище или упражнява право на искания, от които произтичат определени
правни последици. В тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от
Конституцията и законите, като например правото му да се изказва свободно,
да сигнализира компетентните органи при закононарушение или
престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира
предоставените му за тази цел правни възможности".
Освен изложеното, за да има преписано престъпление в жалбите
следва конкретно да има изложени време, място на извършване, т.е. следва да
има конкретни факти, от които да се изведе противоправното деяние, което да
се квалифицира като престъпление в закона. Такива конкретни факти не са
посочени в жалбите. При внимателен прочит на съдържанието и на двете
жалби се установява, че подсъдимата цитира извършени според нея
нарушения от страна на гл. счетоводител Г.С. във връзка с ползването на
базата в к.к. Пампорово, както и злоупотреби със служебни автомобили, но не
6
посочва извършени такива от страна на частната тъжителка.
Противоправно поведение е налице, когато искането не е отправено с
цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а
когато жалбоподателят /в случаят подсъдимата/ знае, че обстоятелствата
които е посочила в жалбите са неверни, но подава жалбите си, за да навреди
другиму, или за да накърни друг обществен интерес. От извършените
проверки по жалбите се установява, че действително в ОПУ има 8 служители
на пенсионна възраст, доказано е твърдението за налични роднински връзки
между директора на ОПУ и подчинен служител в управлението, а също така е
установено, че в ОПУ работят лица, които са в родствени връзки, т.е.
установява се, че подсъдимата е цитирала факти, които са верни.
Подсъдимата се е почувствала дискриминирана и унижена от факта,
че други служители, които също са на пенсионна възраст са останали да
работят, а нейното трудово правоотношение е било прекратено. В жалбата не
е посочено от кого е била дискриминирана и унижена, поради което не може
да се приеме, че с този израз е разгласено позорно обстоятелство относно
частната тъжителка или е преписано престъпление извършено от частната
тъжителка. В жалбите се твърди за злоупотреби със служебното положение от
длъжностните лица в ОПУ, като отново не се сочат конкретни имена.
По гореизложените съображения въззивният съд намира, че е
правилен извода на районен съд С., че подсъдимата не е осъществила нито от
обективна, нито от субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.2
от НК във връзка с ал.1 т.2 и т.3 във връзка с чл. 147 ал.1 от НК във връзка с
чл. 26 ал.1 от НК, поради което законосъобразно е оправдана.
По гореизложените съображения, въззивния съд намира въззивната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
При цялостната проверка на присъдата съдът не установи
обстоятелства обуславящи изменение на присъдата и тъй като жалбата е
неоснователна, присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразна.
Пред въззивния съд подсъдимата е направила разноски в размер на
600.00лв., които частната тъжителка следва да й ги заплати.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК С.ския окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/27.04.2022г., постановена по НЧХД
№ 672/2021г. по описа на Районен съд С..
Осъжда К. Г. М., с ЕГН ********** да заплати на Т. М. Ш. съдебни
разноски направени по делото пред СОС в размер на 600,00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8