Решение по дело №1677/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1066
Дата: 24 юли 2018 г. (в сила от 24 юли 2018 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20185300501677
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1066, 24.07.2018г., Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                        VII граждански състав,

на двадесет и четвърти юли                     две хиляди и осемнадесета година                                                 

в закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

                                                         ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова

                                                                             Виделина Куршумова

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

гражданско дело  № 1677 по описа за 2018 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е  жалба от  Р.Н.Т.,   в качеството й   на длъжник по  и.д. № 7286/2017,   по описа на ДСИ при РС Пловдив,  против Постановление от 21.06.2018г. , с което й е наложена глоба на осн. чл.528, ал.5 от ГПК във вр. с чл.527, ал.3 от ГПК за неизпълнение на задължението й да предаде детето Г. П.Т. на бащата П.Х.Т. на 01.05.2018г. за осъществяване на лични контакти, съобразно решение по бр.д.№6681/2013, ПРС.

Жалбоподателката поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. не са налице предпоставките на чл.527, ал.3 от ГПК. Признава, че действително на сочената дата е имала задължение да предаде детето на бащата за осъществяване на лични контакти, но в същия ден са съществували обективни пречки за изпълнение на това задължение, т.к. детето е било на екскурзия извън града, която е  организирана от училище.  Счита, че неизпълнение на задължението й за предаване на дете, не е било следствие на нейната субективна воля да пречи на личните контакти между детето и бащата, а на обективна невъзможност това да стане, поради училищна ангажираност. Моли съда да отмени обжалваното постановление за налагане на глоба. 

Ответната страна, взискател по делото, П.Х.Т., оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна. Сочи, че никъде не е упоменато в служебната бележка, че участието в училищната екскурзия е било задължително и записването на детето за същата е било изцяло по волята на майката.  Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че  жалбата е неоснователна. Сочи, че съгласно данните по делото, детето трайно не се предава на бащата за осъществяване на лични контакти, че в случая работят и социалните служби за преодоляване на проблемите в отношенията, че майката е била предупредена да изпълнява стриктно режима на лични контакти между детето и бащата. Поддържа и че след процесното постановление е продължило неизпълнението на задължението от страна на майката.

След като прегледа материалите по делото и прецени  доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда  от легитимирано лице / страна, която има качеството на длъжник /, подадена е  в срок / съобщението е получено на 26.06.2018г. , а жалбата е подадена на 03.07.2018г./ и е допустима по следните съображения :

Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл. чл.435, ал.2, т.1 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба на съдебният изпълнител.

В настоящия случай жалбоподателят има качеството длъжник в производството, което е образувано по изпълнителен лист, материализиращ определения от съда режим на лични отношения между взискателя, като баща и малолетното дете Г., род. на ***г., като родителските права са предоставени за упражняване на майката Р.Т.. Определеният от съда режим на лични контакти е всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване при бащата, два от делничните дни на всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00ч.-19.00ч., всяка четна година по време на коледните и официалните празници за страната за времето от 09,00ч. на първия ден до 18,00ч. на последния празничен ден, а всяка нечетна година по време на великденските празници за времето   от 09,00ч. на първия ден  до 18,00ч.  на последния ден, както и в продължение на половината от всяка учебна ваканция, както и в продължение на един месец през лятото, който да не съвпада с определения от майката период на почивка с детето.

Изпълнението на задължението за предаване на дете от родителя, упражняващ родителките права е регламентирано в гл.48 – Изпълнение на определено действие. В чл.528, ал.5 от ГПК е предвидена възможността при неизпълнение на задължението от страна на длъжника, по искане на взискателя съдебният изпълнител да принуди длъжника да изпълни като му налага глоби – до 400лв., докато се изпълни задължението.  В особените правила за предаване на дете – чл.528, ал.4 от ГПК е разписана възможността съдебният изпълнител да поиска съдействие от Дирекция Социално подпомагане, за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задълженията на длъжника по предаване на детето.

По настоящото изпълнително дело взискателят е подал молба на 29.08.2017г. до съдебния изпълнител, в която заявява, че се създават пречки при осъществяване на личните му контакти с детето, като е приложен и изпълнителен лист за определения режим на лични отношения, както и копие от съдебното решение. Потърсено е съдействие на ДСП за преодоляване на пречките пред осъществяването на личните контакти между бащата и малолетното дете. В  тази връзка са приложени множество социални доклади, писма и пр. документи за проведената работа с детето и родителите. С молба от 02.05.2018г. бащата взискател сезира ДСИ, че на 01.05.2018г., официален празник в четна година, му е отказано от майката предаване на детето за осъществяване на лични контакти. Поискал е предприемане на мерки, съобразно ГПК. Майката Р.Т. е подала отговор, че на посочената дата детето е било на училищна екскурзия извън гр. Пловдив, като твърди че бащата е бил уведомен. Съдебният изпълнител е издал обжалваното постановление за налагане на глоба на майката, за неизпълнение на задължението й да предаде детето, съобразно съдебно постановения режим. Обосновал е постановлението с факта, че вече веднъж е отказал налагането на глоба за неизпълнение на задълженията за предаване на детето от майката, потърсено е съдействието на ДСП, с майката е работено и й е обяснено, че следва да изпълнява определения от съда режим на лични контакти с бащата, както и че въпреки всичко тя не е изпълнявала в пълен обем определения режим на лични отношения между детето и баща му.

Постъпила молба от длъжницата Р.Т., в която заявява че на сочената дата детето е било на организирана от училище екскурзия извън града. Към жалбата е представено и удостоверение от СУ „***“, видно от което на 01.05.2018г. Г. Т., като ученик от *** клас е участвал в училищна екскурзия до Карлово и Сопот от 08.00ч. до 16,00ч.

Настоящата инстанция намира, че за посочената дата не е налице виновно неизпълнение на задължението за предаване на детето на бащата за осъществяване на лични отношения по съдебното решение. Вярно е, че съобразно определения съдебно режим на лични отношения на сочената дата е следвало да се проведе лична среща между бащата и малолетното дете. В същото време, обаче, следва да се отчете, че детето е ученик и има право на участие в училищни екскурзии, които, освен емоционален за децата момент, имат и своя образователен характер и не случайно са включени в учебния план на всяко училище. В случая следва да се изхожда от висшия интерес на детето на образование и право на образователно и емоционално развитие, съобразено с училищните му ангажименти. Не може да се приеме, че майката е  планирала умишлено непредаване на детето на бащата като сама е избрала записването на детето на училищна екскурзия, т.к. подобни мероприятия са планови и обикновено се организират от училищните власти месеци предварително.  В случая е без значение и изпълнението или неизпълнението на други конкретни задължения на майката, т.к. налагането на глоба по смисъла на чл.528, ал.5 от ГПК е за всяко конкретно неизпълнение. По тази причина съдът не може да обсъжда поведението й по отношение на други дати на предаване на детето.

В този смисъл липсват основанията , визирани в чл.528, ал.5 от ГПК , които да обусловят налагането на санкцията, предвидена в чл.527, ал.3 от ГПК, поради което и издаденото постановление за налагането й – глоба, макар и в минимален размер, следва да бъде отменено както незаконосъобразно. Подадената жалба против постановлението за глоба по чл.528, ал.5 от ГПК се явява основателна.

         По изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 21.06.2018г. , с което е наложена глоба на осн. чл.528, ал.5 от ГПК във вр. с чл.527, ал.3 от ГПК на Р.Н.Т., ЕГН **********,   в качеството й   на длъжник по  и.д. № 7286/2017,   по описа на ДСИ при РС Пловдив, за неизпълнение на задължението й да предаде детето Г. П.Т., ЕГН **********, на бащата П.Х.Т., ЕГН **********, на 01.05.2018г. за осъществяване на лични контакти, съобразно решение по бр.д.№6681/2013, ПРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :