МОТИВИ
по НАХД № 7425/15 г. по описа на ПРС-24 наказателен
състав
С
постановление от 10.11.2015 г. РП -Пловдив е направила предложение на основание
чл. 78а от НК,
да бъде освободен от наказателна отговорност Б.Б.Д., ЕГН **********, за това,
че на 26.10.2015 г. в гр.Хисар, обл.Пловдив не е изпълнил Заповед за незабавна
защита от 22.10.2015 г., издадена съгласно Определение №10383/22.10.2015 г. по
гр.дело № 13735/15 г. по описа на Пловдивски районен съд, като доближил П.Н.Д.
и Н.Б. Д. и тяхното жилище в гр.*****, ул. „**** *****” * и е извършил домашно
насилие спрямо тях – престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като предлага обвиняемия Д.. да бъде признат за виновен
и да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде определено
административно наказание в размер на 1500 лв.
Обвиняемият Д. се явява, като
в личната си защита излага виждането си за фактите, иска да му се наложи
парична глоба. Защитникът му адв.Б.С.
моли да се определи административно наказание в минимален размер.
Съдът, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.Б.Д. е роден на ***
***, *******, българско гражданство, средно образование, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Б.Б.Д.
и св. П.Н.Д. били дългогодишни съпрузи и от брака си имали две депа Н.Б. Д. на
2 години и Б.Б. Д. на 14 год. През последните няколко месеца отношенията между
тях се влошили, като обв. Д. започнал да обижда, ругае и заплашва съпругата си,
което я подтикнало да поиска защита по Закона за защита от домашно насилие. Тя
се обърнала към Районен съд гр. Пловдив, като подала молба против обв. Д., за
предоставяне на защита по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДП/. В съда
било образувано гражданско дело № 13735/15г. по описа на ПРС, в хода на което била
издадена Заповед за незабавна защита от 22.10.2015 г. По силата на тази
заповед, обв. Д. е отстранен от жилището, съвместно обитаваното със св. Д.,
находящо се в гр. *****, ул. «******», № *. Също така обв. Д. бил задължен да
се въздържа от домашно насилие по отношение на съпругата си П. Д. и сина си Н. Д.,
забранено му било да приближава жилището, местата за социални контакти и отдих
на св. Д. и Н. Д., както и самите тях за срок до издаване на Заповед за защита
или отказ от такава. Цитираната заповед била връчена лично на обв. Д. от пол.
инспектор И.П. и колегата му И.М. на 23.10.2015г, като същите посетили къщата
на сем. Д., където установили обв. Д.. При връчването на заповедта му разяснили съдържанието й и го предупредили
за наказателната отговорност при неспазването й. Това било обективирано в
предупредителен протокол по реда на чл. 65. ал. 2 от ЗМВР. Двамата полицаи не
извели обв. Д. от жилището, тъй като в този момент гой се грижел за двегодишния
си син и нямало кой друг да поеме грижите за детето. Фактическото извеждане на
обв. Д. от жилището станало по-късно същия ден, от полицейските служители В.Б.
и И.В., когато св. Д. вече се била прибрала в дома си и поела ангажимента за
детето си. След като бил изведен от жилището си, обв. Д. поседял известно време
на улицата, но нямало къде да отиде и се примолил на жена си да го пусне
обратно вътре. Тя се съгласила, като го предупредила да престане да я тормози и
че при най-малката проява на агресия от негова страна щяла да сигнализира
органите на МВР. Следващите няколко дни двамата живеели в дух на
разбирателство, но на 26.10.2015г. вечерта се скарали като повода за това били
намеренията на св. Д. да поиска развод със съпруга си. При чутото, обв. Д. се
афектирал започнал да крещи, да заплашва съпругата си и да я обижда, наричал я
к**** и м****. Обв. Д. поискал от жена си да напусне къщата, тъй като тя била
собственост на неговите родители и според него нямала право да живее в нея. От
своя страна св. Д. се изплашила от действията на обвиняемия, взела детето си и
излезнали на улицата пред къщата. Тя сигнализирала до органите на МВР за
случващото се и на место пристигнали полицаите М. С. и Д.Г., които установили
жената с детето, както и обв. Д.. В присъствието на полицейските служители
размяната на обиди и караницата между съпрузите продължила, поради което те били откарани до сградата па
Районното управление за изясняване на случая, а в последствие обв. Д. бил
задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
Според преценката на съда
наличните по делото доказателствени материали установяват по несъмнен начин
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството,
като самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните по делото
доказателства. Описаната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установена от обясненията на обвиняемия Д.. от показанията на разпитаните в
хода на проведеното досъдебно производство свидетели: П. Д., Д.Г., В.Б., И.М., М.С.,
И.П., Пена Д. преценени за нуждите на настоящото производство на основание чл. 378, ал.
2 от НПК, а също така и от събраните по делото писмени
доказателства: справка съдимост, характеристична справка, Определение на
Пловдивски районен съд , заповед за незабавна защита, протокол за
предупреждение от 23.10.2015 г. на основание чл.65 от ЗМВР. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, както и самопризнанието на обв. Д., направено в
хода на досъдебното производство като обективни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При тази фактическа обстановка
съдът е на становище, че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.296,
ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Обвиняемият Д.
на 26.10.2015 г. в гр.Хисар, обл.Пловдив не е изпълнил Заповед за незабавна
защита от 22.10.2015 г., издадена съгласно Определение №10383/22.10.2015 г. по
гр.дело № 13735/15 г. по описа на Пловдивски районен съд, като доближил П.Н.Д.
и Н.Б. Д. и тяхното жилище в гр.***, ул. „***** ****” * и е извършил домашно
насилие спрямо тях. Също така извършил акт на домашно насилие спрямо св. П. Д.
и Н. Д.. Крещенето. обиждането, ругаенето, заплашването и изпъждането от
жилището са актове на психическо и емеционално насилие спрямо св. Д., като тези
му действия, съгласно чл. 2 от ЗЗДН се явяват домашно насилие и то е било
извършено спрямо нея. Това домашно насилие е извършено непосредствено пред
детето Н.Б. Д., поради което то също се явява засегнато от психическо и
емоционално насилие, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Ерго обв. Д. не е спазил
задължението си, съгласно Заповедта, да се въздържа от домашно насилие спрямо П.
Д. и Н. Д.. Под легалното понятие "Заповед за защита от домашно
насилие" се разбира всеки акт на съда. издаден на основание определена
разпоредба на ЗЗДН, е който на дадено лице се налагат някои от предвидените в
този закон мерки за защита независимо от правното основание, реда на издаване,
възможност за обжалване и т.н. Заповедта за незабавна защита по чл. 18. ал. 1
от ЗЗДН е напълно годен за изпълнение съдебен акт и неговото неизпълнение е
криминализирано деяние по чл. 296. ал. 1 от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна деянието
при това обвинение е извършено от обв.Д. умишлено. След като е знаел, че е
забранено да доближава П. Д. и сина си Н. Д., както и тяхното жилище, той е
сторил това, като е възникнал конфликт при който се е наложила намесата на
органите на РУП Хисар. Съдът намира, че обвиняемият Д. към момента на
инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста
на материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за
стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените
връзки между тях и отражението им върху другите. Същевременно са налице основанията за освобождаване от наказателна
отговорност на обв.Д., тъй като същия е неосъждан, предвиденото в закона
наказание е под три години лишаване от свобода, не са налице пречките по
чл.78а, ал.7 от НК за приложение на тази процедура. Поради това съдът счита, че
на основание чл. 378,
ал.4, т.1от НПК обвиняемия Б.Б.Д., следва да бъде признат за виновен
за престъплението за което му е било повдигнато обвинение и да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание на
основание чл. 78а от НК глоба, на минималният размер,
предвиден в закона, а именно 1000 лева. Като за да наложи този размер, съдът
прецени следните обстоятелства - липсата на осъждания, изразено критично
отношения към извършеното, липсата на други противообществени прояви, както и
обстоятелството, че към момента на деянието деецът е имал достъп до жилището
със съгласието на съпругата си П. Д.. Така определеното наказание според съда е
справедливо с оглед на обществената опасност на деянието и ще допринесе според
становището на съда за целите на специалната и генералната превенция. Причините
за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната
правов ред, на правата и интересите на другите граждани.
Именно по тези си съображения
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! М.Т.