Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 20.11.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:                               

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..……….. като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №14138 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е признато за установено по предявените от С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. против Г.С.С. искове с правно основание чл.108 ЗС, че С.К.Д.-С. е собственик на 15/27 идеални части, а С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. - на по 4/27 идеални части от имот, с площ от около 260 кв.м., при съседи: север - улица, изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура Б-В-Г-Д на указателна скица, юг - средната реална част от имота на ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори 68134.1980.1186, 68134.1980.414, 68134.1980.415, 68134.1980.439, 68134.1980.438, 68134.1980.437, 68134.1980.35, 68134.1980.1221, като е осъден на основание чл.108 ЗС Г.С.С. да предаде на С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. владението на следния недвижим имот - с площ от около 260 кв.м., при съседи: север - улица, изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура Б-В-Г-Д на указателна скица, юг - средната реална част от имота на ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори 68134.1980.1186, 68134.1980.414, 68134.1980.415, 68134.1980.439, 68134.1980.438, 68134.1980.437, 68134.1980.35, 68134.1980.1221. С решението е признато за установено по предявените от С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. против И.С.С. искове с правно основание чл.108 ЗС, че С.К.Д.-С. е собственик на 15/27 идеални части, а С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. - на по 4/27 идеални части от имот с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438, юг - южната реална част от имота на ищците, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура А-Б-Д-Е-А на указателна скица, представляващ средната реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори 68134.1980.1186, 68134.1980.414, 68134.1980.415, 68134.1980.439, 68134.1980.438, 68134.1980.437, 68134.1980.35, 68134.1980.1221, като е осъден на основание чл.108 ЗС И.С.С. да предаде на С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. владението на следния недвижим имот - с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438 /собственост на И.С./, юг - южната реална част от имота на ищците, запад - УПИ LХХХІІ-1221 по контура А-Б-Д-Е-А на указателна скица, представляващ средната реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, парцели ХХVІІ, ХХХVІ - ХХХVІІІ, при съседи - имоти с идентификатори 68134.1980.1186, 68134.1980.414, 68134.1980.415, 68134.1980.439, 68134.1980.438, 68134.1980.437, 68134.1980.35, 68134.1980.1221. С решението са осъдени Г.С.С. и И.С.С. да заплатят на С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 3019.92 лв., направени по делото разноски.

          С решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./ е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., подадена от ищците - С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., в  която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г..

         Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Г.С.С. и И.С.С., чрез адв.П.С., с които се обжалва изцяло решение от 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, с което са уважени предявените ревандикационни искове. Релевирани са подробни доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че не следва да бъде извършен в хода на съдебното производство косвен съдебен контрол върху административен акт – Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, на основание на което ищците се легитимират като съсобственици на процесния имот, с начин на трайно ползване - нива, съставляващ  поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по КККР. Излага се, че СРС не е отчел факта, че инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита правата на трети лица /каквито в случая са ответниците, които не са участници в административното производство/, от които се иска да се съобразят с вещно-правния ефект на оспорения от тях акт. Поддържа се, че в случая след като ответниците не са участвали в административното производство с оглед обезпечаване законността на актовете и действията на административните органи съдът е длъжен при направено оспорване на законосъобразността на административния акт да извърши косвен контрол досежно неговата материална законосъобразност. Твърди се, че в хода на производството пред СРС ищците не са представили доказателства, установяващи по безспорен начин правата на собственост на техния праводател върху имота, възстановен с Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, към момента на внасянето му в ТКЗС, което е достатъчно основание да се приеме, че не са доказали своята активна легитимация и предявените искове по чл.108 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поддържа се още, че неправилно и в пълно противоречие на събраните доказателства първоинстанционният съд след като е разгледал направеното при условията на евентуалност възражение за давност е обосновал извода, че ответниците не са придобили спорните части от имота на основание придобивна давност. Твърди се още, че ответниците са добросъвестни владелци и по отношение на тях е приложима кратката 5 годишна давност, която е започнала да тече, считано от 2008г., когато са съставени констативните нотариални актове за собственост върху недвижимия имот придобит по давностно владение и наследство, и е изтекла до датата на предявяване на исковете през 2014г.. На следващо място се излага още, че направеното при условията на евентуалност възражение относно присъждане на стойността на извършените в процесния имот подобрения е основателно и доказано. Допълнителни подробни съображения са изложени в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС. Претендират присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК.

         Въззиваемите страни - С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., чрез процесуален представител адв.Р.А., депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба от ответниците. Посочва се, че обжалваното решение от 13.10.2017г. е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантни по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. Изложени са аргументи в смисъл, че правилно първостепенният съд е съобразил правното действие на Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, с което се възстановява на ищците правото на собственост върху процесния имот на основание земеделска реституция и доколкото ответниците в хода на съдебното производство не са заявили свои права на собственост върху спорните реални части от имота към момента на обобществяването на земята правилно СРС е приел, че лицата, на които е възстановена собствеността с Решение на ПК, т.е. ищците не следва да доказват отново правото на собственост на техния наследодател върху имота преди внасянето му в ТКЗС. Излага се още, че правилно СРС е разгледал релевираното от ответниците възражение за придобивна давност като е приел, че същите са недобросъвестни владелци и в хода на производството не са ангажирали доказателства, от които се установява, че са упражнявали за себе си необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесните реални части от имота в продължение на 10 години, поради което е останало недоказано твърдението им за придобиването на спорните реални части от имота на посоченото оригинерно правно основание. Поддържа се още, че след като ответниците са недобросъвестни владелци не разполагат с право на задържане на имота, съответно нямат право да претендират чрез възражение заплащане на извършени подобрения, без да са предявили насрещен иск. По изложените съображения и допълнителни такива в писмения отговор, молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение от 13.10.2017г. като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

        Подадена е въззивна жалба от ищците - С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., чрез процесуален представител адв.Р.А., с които се обжалва изцяло решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./, с което е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., в  която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г.. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на закона. Твърди се, че СРС след като е уважил изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответниците служебно е длъжен на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени издадените в полза на ответниците констативни нотариални актове в частта досежно процесните реални части от спорния имот, описани подробно в диспозитива на постановеното решение от 13.10.2017г.. По подробно изложени аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да допълни решение от 13.10.2017г. като отмени нотариален акт №54, том 2, рег.№5720, дело №232/03.11.2008г. на Нотариус А.М., с рег.№127 на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”, юг - имот с идентификатор 68134.1980.1338, запад - LХХХІІ - 1221; както и нотариален акт №55, том 2, рег.№5721, дело №233/03.11.2008г. на Нотариус А.М. с рег.№127 на НК, с район на действие СРС,  в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”, юг - имот с идентификатор 68134.1980.1338, запад - LХХХІІ - 1221. Претендират присъждане на разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК.

         Въззиваемите страни - Г.С.С. и И.С.С., не депозират писмен отговор по подадената въззивна жалба на ищците. В съдебно заседание чрез процесуален представител - адв.П.С., вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ищците. Излагат доводи за липсата на законовите предпоставки за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г. по реда на чл.250 от ГПК. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното с въззивната жалба на ищците решение като правилно и законосъобразно.

         Предявени са при условията на субективно съединяване от  С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д. срещу Г.С.С. и И.С.С. искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на реални части от недвижим имот, индивидуализирани по площ и граници в петитума на исковата молба.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционни решения, които подлежат на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

  Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

          По въззивната жалба на ответниците срещу решение от 13.10.2017г., с което са уважени изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС:

          Разгледана по същество въззивната жалба на ответниците е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Обжалваното първоинстанционно решение от 13.10.2017г. е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението от 13.10.2017г. е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод за основателност на предявените от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл.108 от ЗС. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищците се легитимират като собственици на спорни части от процесния имот по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, както и че спорните части от процесния имот се владеят от ответниците, без последните да са доказали валидно правно основание за това, поради което предявените искове с правна квалификация чл.108 ЗС са основателни и като такива са уважени, като ответниците са осъдени да предадат владението върху спорните части от процесния имот, за които е признато за установено, че са собственост на ищците. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, които са законосъобразни, постановени при правилно тълкуване на материалния закон и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях. Доводите в жалбата на ответниците са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба на ответниците доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. За да бъде уважен иска за предаване владението върху спорен недвижим имот, е необходимо ищците в производството да установят, че са носители на право на собственост върху спорния имот, придобит по твърдяния от тях способ, както и че ответникът владее спорния имот без правно основание. Ответникът е този, който следва да установява основание за това да държи или владее спорния имот.

  В конкретната хипотеза и противно на поддържаното във въззивната жалба на ответниците настоящият състав намира, че правилно първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, че ищците са доказали, че са придобили процесния имот на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство и се легитимират с издадено в тяхна ползва Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша. Неоснователен е доводът на въззивниците-ответници, че ищците не са представили доказателства, установяващи по безспорен начин правата на собственост на техния праводател върху имота, възстановен с Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, към момента на внасянето му в ТКЗС. В случая не следва ищците да доказват отново правото на собственост на техния наследодател върху имота преди внасянето му в ТКЗС, тъй като с отговора на исковата молба, както и в хода на производството пред първата инстанция ответниците не са твърдяли права върху спорните части от процесния имот, принадлежащи на техния наследодател към момента на обобществяването.Ответниците единствено оспорват правата на наследодателя на ищците по отношение на възстановения имот, като не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. Напротив - ответниците легитимират своето право на собственост на основание договор за продажба, сключен от техния наследодател с нотариален акт №183, том ІV, дело №1701/1966г.. В тази хипотеза и съгласно трайната съдебна практика ответниците нямат правен интерес от възражения срещу легитимацията на ищците, ако не заявят собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. Прието е, че само при спорове между лица, претендиращи да са носители на правото на собственост към очертания минал момент, съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2, пр.1 от ГПК, което означава, че тези, които не заявяват свои права към обобществяването на земята, не могат да възразяват, че ищците, съответно техният наследодател, не е бил собственик и следователно не е правоимащ по чл.10 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е решение №336 от 17.01.2012г. по гр.дело №1121/2010г. на Г.К., І Г.О., ВКС, което следва да намери приложение и в настоящия правен спор. Следователно правилно първоинстанционният съд е зачел правното действие на оспорения от ответниците административен акт – Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша, без да извърши косвен съдебен контрол върху него и да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт. Решението на поземлената комисия има конститутивно действие и е достатъчно доказателство за правата на собственост на ищците към настоящия момент.

На следващо място въззивният съд намира поддържаното от ответниците възражение за придобиване на собствеността върху ползваната от всеки от тях част от имота на основание давностно владение за неоснователно. Общите правила на чл.79 и сл.ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност, е необходимо да бъде установено владение върху конкретния имот. Това владение трябва да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. В случая ответниците не са ангажирали доказателства, от които да се установи, че  действително са упражнявали за себе си необезпокоявано и непрекъснато владение върху процесните части от имота в продължение на повече от десет години. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че ответниците са преминавали през спорните части от имота със знанието и разрешението на ищците, тъй като достъпът до техния имот през процесните части е по удобен поради наличието на асфалтиран път. Лицата, които ползват имота със съгласието на собственика, нямат качеството на владелци, а са само държатели - каквито в случая се явяват ответниците. След като фактическата власт върху спорните части от имота е установена като държание, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. За да се промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика, т.е. промяната в намерението да упражнява фактическата власт върху спорните части за себе си следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик /в този смисъл е решение №12/19.02.2014г. по гр.д. №1840/2013г., ВКС, І Г.О., решение №115/28.10.2016г. по гр.д. №977/2016г., II Г.О., ВКС/. В случая по делото са приети като доказателство нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №54, том 2, рег.№5720, дело №232/03.11.2008г., с който ответникът - И.С.С. е признат за собственик по давност и наследство на 1/4 ид.ч. от УПИ ХХХVІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”, както и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №55, том 2, рег.№5721, дело №233/03.11.2008г., с който ответниците -  И.С.С. и Г.С.С. са признати за собственици по давност по 1/2 ид.ч. за всеки от тях от УПИ ХХVІІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”. От допълнителното заключение на вещото лице В.Г.се установява, че части от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 /идентичен с имота, възстановен с Решение №8512/29.03.2002г. на ПК - Витоша - направен извод от вещото лице В.Г.в прието по делото основно заключение/ попадат в УПИ ХХХVІ-438 и УПИ ХХVІІ-438 от кв.60 по плана на в.з.”Симеоново-Драгалевци ІІ част”, а именно съответно с площ от 235 кв.м. и 260 кв.м.. Следователно се налага извода, че считано от м.11.2008г. ответниците са заявили явно и демонстративно промяната в намерението да упражняват фактическата власт върху спорните части от имота за себе си, т.е. следва да се счита че от посочения момент са станали недобросъвестни владелци, за който се прилага десет годишния давностен срок /по аргумент на чл.79, ал.1, пр.1 от ЗС/, който не е изтекъл до предявяването на ревандикационните искове - м.05.2014г.. По тези аргументи не намира опора в закона и се опровергава поддържаното във въззивната жалба на ответниците възражение за придобиване на спорните части от имота на твърдяното от тях оригинерно правно основание - придобивна давност.

Относно релевираното от въззивниците-ответници възражение за придобиване на процесните реални части от имота по регулация съдът намира, че не следва да се обсъжда доколкото се поддържа за първи път във въззивната жалба и като такова е преклудирано.

С оглед горните съображения и доколкото от анализа на събраните по делото доказателства се установява от една страна, че ищците се легитимират като собственици на спорни части от процесния имот по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, т.е. доказана е тяхната активна легитимация, а от друга - че спорните части от процесния имот се владеят от ответниците, без последните да са доказали валидно правно основание за това, то предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС са основателни и като такива следва да бъдат уважени, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху имотите, за които е установено, че са собственост на ищците. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод в обжалвания съдебен акт, който е правилен и законосъобразен, постановен при правилно приложение на закона и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.

По заявеното чрез възражение искане на въззивниците-ответници от ЗС/умент на чл.авилно СРСе приел, че те искове, и оддържа за първи път идобиване на процесните реални части порегулацияекълза присъждане стойността на извършени подобрения, дължими при евентуално уважаване на иска за ревандикация, с цел признаване право на задържане на имота, първостепенният съд е разгледал същото като е приел за неоснователно по изложени в решението мотиви. Настоящият въззивен състав счита, че СРС не е следвало да разглежда по същество направеното възражение от страна на ответниците, които се явяват недобросъвестни владелци и нямат право на задържане, съответно претендирани от тях вземания за извършени подобрения в процесните реални части от имота срещу предявен ревандикационен иск не могат да се упражнят чрез възражение, а ако са предявени с това процесуално средство, за съда не възниква задължение да се произнесе по основателността на искането. В този смисъл е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №376/12.03.2013г. по гр.дело №260/2012г. на ГК, І Г.О., ВКС, в което е прието, че когато уважаването на иска не зависи от претендираните от ответника насрещни права, те не могат да бъдат заявени с възражение. За упражняването им е необходимо да бъде предявен насрещен иск. В случая ответниците не са предявили насрещен иск за претендирани от тях подобрения, поради което в настоящото производство не може да им се присъждат стойността на извършени подобрения. Първостепеннният съд макар и неправилно да е разгледал по същество направеното от ответниците възражение за присъждане стойността на извършени подобрения, дължими при евентуално уважаване на иска за ревандикация, с цел признаване право на задържане на имота, това не е довело до опорочаване на съдебния акт доколкото е прието, че същото е неоснователно.

             С оглед горните аргументи атакуваното решение от 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, с което са уважени изцяло ревандикационните искове, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК.

             По въззивната жалба на ищците срещу решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./, с което е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., в която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г.:

             Разгледана по същество въззивната жалба на ищците е ОСНОВАТЕЛНА.

             Обжалваното решение от 26.03.2018г. е валидно и допустимо, но по същество неправилно. Неправилен е обоснованият краен извод на СРС, че искането за отмяна на нотариален акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК представлява самостоятелно заявена искова претенция, която може да бъде съединена с иска за установяване право на собственост върху имота, като сезирането със същата на съда зависи изцяло от волята на страната. Посочено е още в мотивите на обжалваното решение, че ищците не са предявили иск за отмяна на съставените в полза на ответниците констативни нотариални актове, предвид на което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не дължи произнасяне по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и подадената молба вх.№5161752/01.11.2017г. по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г. в този смисъл се явява неоснователна. Така обоснованият краен извод на СРС е неправилен и е изцяло в противоречие на закона и трайно установената съдебна практика.

Настоящият въззивен състав приема, че искането за отмяна на нотариалния акт по чл.537, ал.2 от ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. В ТР №3/29.11.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС е постановено, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Това е така, доколкото нотариалният акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици и на това основание отмяната на този акт по реда на  е недопустимо. В конкретния случай и доколкото са уважени изцяло предявените от ищците ревандикационни искове на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът следва служебно и без да е направено искане от ищците да отмени издадените в полза на ответниците констативни нотариални актове в частта досежно процесните реални части от имота, подробно описани в диспозитива на съдебния акт, по отношение на които са уважени исковете по чл.108 от ЗС. Искането на ищците по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решението се явява основателно и като такова следва да се уважи. Обжалваното решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./, с което е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., в  която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г., следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго решение, с което да се допълни решение от 13.10.2017г. като на основание чл.537, ал.2 от ГПК се отмени нотариален акт №54, том 2, рег.№5720, дело №232/03.11.2008г., вх.№80378/03.11.2008г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438 от кв.60 по плана на в.з.„Симеоново-Драгалевци ІІ част”, юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, запад - УПИ LХХХІІ-1221; както и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №55, том 2, рег.№5721, дело №233/03.11.2008г., вх.№80374/03.11.2008г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438 от кв.60 по плана на в.з.„Симеоново-Драгалевци ІІ част”, запад - УПИ LХХХІІ-1221, юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция - право на разноски имат въззивниците-ищци. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивниците - ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците-ищци общо сумата от 50.00 лв., сторени разноски във въззивното производство за платена държавна такса по подадената от тях въззивна жалба. Претендираните разноски от въззивниците-ищци за адвокатски хонорар от 1600 лв. не следва да им се присъждат, тъй като няма приложени доказателства за тяхното реално плащане, поради което искането за присъждането им се явява неоснователно.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                  

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав,

ОТМЕНЯ изцяло решение от 26.03.2018г. /погрешно изписана с цифри година 2016г./, с което е оставена без уважение молба вх.№5161752/01.11.2017г., подадена от ищците - С.К.Д.-С., С.Д.К., К.Д.Д. и Т.З.Д., в  която се прави искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение от 13.10.2017г.,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА по реда на чл.250 от ГПК   решение от 13.10.2017г., постановено по гр.дело №26709/2014г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, в следния смисъл:

На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменя нотариален акт №54, том 2, рег.№5720, дело №232/03.11.2008г., вх.№80378/03.11.2008г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХХVІ-438 от кв.60 по плана на в.з.„Симеоново-Драгалевци ІІ част”, юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”, запад - УПИ LХХХІІ-1221; както и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №55, том 2, рег.№5721, дело №233/03.11.2008г., вх.№80374/03.11.2008г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под №127 в регистъра на НК, с район на действие СРС, в частта за 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от УПИ ХХVІІ-438 от кв.60 по плана на в.з.„Симеоново-Драгалевци ІІ част”, запад - УПИ LХХХІІ-1221, юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1980.1338 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - град София, ул.„Кичест люляк”.

ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***;  и И.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят на С.К.Д.-С., с ЕГН **********, с адрес: ***; С.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***; К.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***;  и Т.З.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***;  общо сумата от 50.00 лв., сторени разноски във въззивното производство за платена държавна такса по подадена въззивна жалба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ : 1./               

 

 

                                                 2./