Решение по дело №373/2024 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: 2126
Дата: 24 юни 2024 г. (в сила от 24 юни 2024 г.)
Съдия: Йорданка Матева
Дело: 20247060700373
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2126

Велико Търново, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ЙОРДАНКА МАТЕВА
Членове: МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М. Н. и с участието на прокурора С. П. И. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА канд № 20247060600373 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

 

Същото е образувано по касационна жалба подадена от ....С. Х. – полицейски орган, държавен служител при сектор 01 отдел 14 при ГДБОП - МВР, против Решение № 123/14.03.2024 г. по АНД № 20234110201804/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-19/16.11.2022 г., издадена от Р. Б. М. на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните му оплаквания са, че съдът не е направил разграничаване между нормативно установените изисквания за наличието на „данни“ по см. на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР от една страна и критерият „достатъчно данни“ като необходимо условие за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал.1 от НПК. Подчертава, че налагането на конкретната ПАМ, не предполага обективна или субективна доказаност на извършеното престъпление, а само данни за извършване на такова. В тази връзка сочи, че в представената докладна записка, за А. Б. е имало налични данни, че същата в продължителен времеви период в качеството на съучастник-помагач е подпомагала Ц. Д., който в качеството му на длъжностно лице, председател на ТЕЛК – Габрово е получил дар/облага, която не му се следва, за да извърши действие по служба – престъпление по чл. 301 от НК, вр. с чл. 20 от НК. В тази докладна записка е отразено, че имало обективни възможност лицето да укрие вещи и предмети, които могат да послужат като доказателства в образуваното ДП. Подчертава, че всички описани в заповедта за задържане фактически и правни основания, включително описаните престъпления в НК, са в съответствие на постановеното от Съда на Европейския съюз Решение по дело С-608/21 г. На последно място, счита че, процесната заповед е законосъобразна и в съответствие с целта на закона.Не претендира разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че се потвърди първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба – А. П. Б., редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Ангажира становище по жалбата, с което по същество оспорва касационната жалба и моли решението на ВТРС, да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на РС – Велико Търново за неправилно. Предлага същото да бъде отменено и заповедта да бъде потвърдена.

 

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея оплаквания, приема за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При повторното разглеждане на делото, с Решение № 123/14.03.2024 г. по АНД № 20234110201804/2023 г. състав на Великотърновския районен съд е отменил Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-19/16.11.2022 г., издадена от Р. Б. М. на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР.

Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз-19/16.11.2022 г., издадена от Р. Б. М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличието на данни, че А. Б., като съучастник е помагала на Ц. Р. Д. с [ЕГН], който в качеството му на длъжностно лице – председател на ТЕЛК – Габрово е получил дар/облага, която не му се следва, за да извърши действия по служба – престъпление по чл. 301 вр. с чл. 20 от НК. При задържането си жалбоподателката е подписала декларации, в които е отразила, че е запозната с правата си и не желае адвокатска защита нито от упълномощен от нея защитник, нито от служебен такъв. Извършен и е личен обиск, при който не са открити вещи даващи основание да се направи извод за съпричастност към престъпление, видно от приложения протокол от 16.11.2022 г., от 18:15 часа. Жалбоподателката е освободена на 17.11.2022 г., в 17:50 часа, като са и върнати и иззетите при обиска вещи. Във връзка със задържането са изготвени и Докладни записки, от които е видно, че същото е основано на наличието на данни за съпричастност на жалбоподателката към извършено престъпление по чл. 301 от НК вр. с чл. 20 от НК. При задържане на лицето не били използвани помощни средства - белезници и физическа сила.

В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, Б. е оспорила заповедта за задържане пред Районен съд – Велико Търново. С Решение № 28 от 16.01.2023 г., състав на Великотърновския районен съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба пред ВТАС, който с Решение № 136 от 30.06.2023 г. по КНАХД № 10118/ 2023 г. по описа на съда, е отменил решението на въззивната инстанция, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания. При повторното разглеждане на делото от ВТРС, процесната заповед е отменена с Решение № 123 от 14.03.2024 г. по АНД № 20234110201804/2023 г. От жалбоподателя в това производство са били наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на процесуални правила и противоречие с матералноправните разпоредби на закона. От районния съд са събрани писмени доказателства и след преценката им, съдът е уважил подадената пред него жалба, като е формирал извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради неспазване на императивните норми, на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК вр. с чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР, ведно с несъобразяване на решение по дело С-608/21 на СЕС.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Въззивния съд е разгледал и обсъдил събраните доказателства и възраженията на задържаното въз основа на обжалваната заповед лице, при достатъчно подробно мотивиране на направените изводи. Не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и обстоятелства. От страна на оспорващия не са направени никакви доказателствени искания и съдът е събрал всички допустими и относими писмени доказателства по делото.

При правилно установена фактическа обстановка по делото, решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си въз основа на установените обстоятелства по делото, при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК за извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Формираните от съда правни изводи в резултат на тази проверка са правилни и се споделят от настоящия състав на АСВТ.

Процесната Заповед за задържане е издадена от полицейски орган в СБОП – Велико Търново към Отдел „Център Север“ при ГДБОП - МВР, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа. Заповедта е издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Полицейското задържане обаче, не може да е произволно, а задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона. В тази връзка е и тълкуването на Съдът на ЕС по дело С-608/21 г. с педмет преюдициално запитване на Софийски районен съд приема, че чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче, не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В посоченото решение се сочи, че член 6, § 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

В настоящия случай информация, въз основа на която е задържано лицето, няма данни да е била съобщена на Б. в момента на лишаването и от свобода или в кратък срок след началото на същото. Действително, основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Тази информация обаче, следва да бъде съобщена на задържаното лице не само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а и в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. Последното няма данни да е било сторено. Твърдението, че мотиви се съдържат в докладната записка са несъстоятелни, доколкото последната има вътрешно – организационен характер, не е адресирана до лицето, респективно Б. не е запозната с нейното съдържание. Безспорно е, че в акта, с който се ограничава конституционно признато право на свободно придвижване на физическо лице, следва не просто да се посочва бланкетно наличието на данни, а лицето да е запознато с тях. В случая заповедта, съдържа именно бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено престъпление – като съучастник А. Б. е помагала на Ц. Д., който в качеството му на длъжностно лице, председател на ТЕЛК – Габрово е получил дар/облага, която не му се следва, за да извърши действие по служба, без никакво посочване в какво се изразяват същите. Тези мотиви, не обосноват данни за участие на Б. в извършването на каквото и да било престъпление, което да е наложило задържането в срок от 24 часа. При липсата на конкретни фактически основания, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и наложената принудителна административна мярка не съответства на предвидените от закона цели - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца, а издадената при липса на мотиви заповед е незаконосъобразна само на това основание.

Изложените в касационната жалба съображения, че записването на конкретни фактически обстоятелства в заповедта за задържането е извършено с посочване на цифровата квалификация на деянието, наименованието на състава на престъплението и нормативния акт, не могат да заместят липсата на фактически основания в акта за задържане и липсата на данни за извършено от задържаното лице престъпление, и по-точно - в какво се изразява съучастието на лицето към конкретната престъпна деятелност. Казано по друг начин от оспорената заповед за задържане, не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства, административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление или за евентуалната му съпричастност в извършване на конкретно престъпление. Едва при повторното разглеждане на делото в с.з. на 28.02.2024 г., С.Х. – разузнавач при СБОП – Велико Търново при ГДБОП – МВР, уточнява че, не е присъствал на задържането на лицето, но е убеден, че колежката му е запознала Б. с всички факти и обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта. Съдът, следва да подчертае, че фактите, релевантни за издаването на оспорения акт следва да са изложени в него, като същите не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, предположения на съда или други обстоятелства, които имат някаква връзка с поставения за разрешаване случай. Накрая, предположенията, че А. Б. знае за престъпната дейност на партньора си, поради съвместното им съжителство и полагане на труд в една сграда, не освобождават административния орган от задължението му, да я запознае с основанията за задържане, като ги конкретизира и представи доказателства за това.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН направеното от ответника искане за присъждане на разноски по делото е основателно. Такива се претендират за двете съдебни инстанции. Съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за касационната инстанция (съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.05.2024 г.). В случая по силата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. Имайки предвид ниската фактическата и правна сложност на делото /липсата на множество доказателства за анализ и множество спорни факти в касационното производство/, обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника пред касационната инстанция – представяне на становище, броя на проведените заседания, в които процесуалният представител на ответника не се е явил, за настоящата инстанция следва да се определи адвокатското възнаграждение в размер на 500 лева. За процесуално представителство пред въззивния съд, размерът на възнаграждението следва да е 1400 лева, доколкото възражение за прекомерност пред ВТРС, не е направено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, първи касационен състав на АСВТ

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/14.03.2023 г. по АНД № 20234110201804/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната престъпност - МВР, да заплати на А. П. Б., [ЕГН] от [населено място], ул. О.сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, за две съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:  
Членове: