Определение по дело №133/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 58/31.07.2013 година, постановено по Ч.н.д. № 778/2013 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2013 година на Районна П. - К. по досъдебно производство № 599/2012 година по описа на РУ „Полиция” – К., образувано и водено срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с.И., О.К., за извършено престъпление по чл.144 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като правилно и законосъобразно.

Против определението е постъпила жалба от пострадалия Д. М. А. от с.В., О.К., който го обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че определението е формално и преповтаря мотивите на прокурора, прекратил ДП. Твърди се още, че свидетелят, на чиито показания се е позовал прокурора – Г.Х., въобще не бил на мястото на престъплението, а когато били отправени заканите за убийство, на мястото били пострадалия Д. А., брат му С. А. и Х.Х.. Моли да бъде възобновено и довършено досъдебнот¯ производство.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя в нея.

Досъдебно производство № 599/2012 год. по описа на РУ”Полиция” – К. е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 23.08.2012 год. срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с.И., О.К., за това, че на 02.05.2012 год. в землището на с.В., О.К., в съучастие като извършители се заканили на Д. М. А. от с.В., О.К. с убийство и това заканване би могло да предизвика основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

След провеждане на досъдебното производство, с постановление от 28.06.2013 година за прекратяване на наказателно производство, мл.прокурор от Районна П. - К. е прекратил наказателно производство по досъдебно производство № 599/2012 год. по описа на РУ”Полиция” – К., водено срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с.И., О.К., за престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК - поради недоказаност на обвинението.

С обжалваното определение № 58/31.07.2013 година, постановено по Ч.н.д. № 778/2013 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил постановлението на районната П. от 28.06.2013 година за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно. За да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че в обстоятелствената част на постановлението наблюдаващият прокурор е изложил подробни съображения относно това кои доказателства цени и кои не, като е обосновал тези свои изводи. Съдът е посочил още, че изцяло споделя възприетата от прокурора фактическа обстановка по делото, като е счел, че същата съответства на събрания по делото доказателствен материал. Съдът е посочил също в определението си, че тъй като двете враждуващи страни – двамата подсъдими, жалбодателя и неговия брат, излагат абсолютно противоречащи си тези за случилото се, прокурора е дал вяра на показанията на лице, което по случайност е присъствал на случката и се е явил незаинтересован от изхода на делото. Намерил е, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, а жалбата – неоснователна, поради което е потвърдил постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, както и потвърденото със същото постановление на РП – К. за прекратяване на наказателно производство, са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така по следните съображения:

За да прекрати наказателното производство, прокурорът от Районна П. – К. е приел за установено от фактическа страна, че на 02.05.2012 год .в землището на с.В., О.К., в местност, находяща се между х.Б., с.Н. и с.В., която местност се намира в близост до пътя между с.Н. и Г.К. (на около 2 км.от с.Ненково) и в която има чешма на разстояние около 10 м. от главния път, около 17.00 часа.били пострадалия Д. М. А. и брат му — св.С. М. А.. Те били на около 30 метра от чешмата под едно дърво, като Д. А. и брат му С. А. били в местността, за да пасат животните си - същите се занимавали с отглеждане на едър и дребен рогат добитък. Около 18.00 часа пострадалият Д. А. отишъл до чешмата, като в това време в посока от Г.К. към с.Н. пристигнал и спрял на около 30 метра от чешмата лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег.№ *, собственост на обв.Е. А. и управляван от същия, като в колата бил и обв.М. А. - племенник на обв.Е. А.. Обв.Е. А. и племенника му - обв.М. А., също се занимавали с отглеждане на животни - дребен и едър рогат добитък, и те пасяли добитъка си също в този район, като обвиняемите и двамата братя А. се познавали от години и били в конфликт по причина кой да ползва пасищата в района, в който отглеждат животните си. Обв.Е. А. и племенникът му - обв.М. А., слезнали от колата, за да иде обв.Е. А. да прибере животните си - в случая овце, които също пасяли в района.Тогава били пресрещнати от двамата ßратя А., като между двете страни (братята А., от една страна, и обвиняемите - от друга) възникнал спор относно това кой и къде да пасе животните си. Четиримата се карали на висок глас, като по време на спора само св.С. А. държал в ръцете си овчарска сопа , а другите не държали нищо в ръцете си.След краткотрайно разменяне на реплики и заплахи (неустановени по своя предмет) от двете страни, обвиняемите се отдалечили към пътя, качили се в колата на обв.Е. А. и потеглили в посока х.Б.. Прокурорът е посочил, че тази фактическа обстановка е приел за установена от показанията на свидетелите Д. А., С. А., Г. Х., Е. А. и М. А., както и от другите събрани по делото писмени доказателства – протоколите за извършените следствени експерименти и фотоалбумите към тях.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът от Районна П. – К. е посочил, че е налице противоречие между материалите в доказателствената съвкупност, като е кредитирал изцяло показанията на св.Г. Х., за който е приел, че е единствения незаинтересован от развитието и приключването на спора; не е дал вяра на показанията на св.Х.Х., като е приел, че същият свидетел не е присъствал на мястото и по времето на спора, както и че този свидетел се е явил на страната на едната от двете спорещи страни – тази на братята А., и същият не е бил видян на мястото на спора от св.Х.. Прокурорът е посочил също, че кредитира дадените от обвиняемите показания в качеството им на свидетели, както и показанията на свидетелите Д. А. и С. А., единствено в частите им, в които същите установяват, че и четиримата са били на мястото на произшествието и че е имало спор помежду им. От правна страна прокурорът е приел, че липсата на доказателства за осъществяване от обвиняемите на съставомерните признаци на състава по чл.144 ал.3 от НК правело обвинението недоказано, което налагало прекратяване на наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, като по делото били извършени всички необходими и възможни действия по разследването, били събрани всички възможни доказателства и не съществували повече процесуални способи за събиране и проверка на други такива.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2013 год. по досъдебно производство № 599/2012 год. по описа на РУ „Полиция” – К. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така, видно от материалите по делото, в хода на досъдебното производство са събрани две групи гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. А., С. А. и Х.Х., от една страна, и показанията на свидетеля Г. Х., от друга, които са съдържали съществени противоречия - досежно мястото, на което се е осъществила срещата между обвиняемите Е. А. и М. А. и свидетелите Д. А. и С. А., респ. и случилото се между тях; както и досежно обстоятелството кой от свидетелите Х. и Х. е присъствал на мястото на срещата между обвиняемите Е. А. и М. А. и свидетелите Д. А. и С. А. и на възникналия конфликт между тях. Тези съществени противоречия между тези две групи доказателства по отношение на посочените обстоятелства, имащи съществено значение за преценката има ли извършено престъпление и участието на обвиняемите в него, са налагали органите по разследването да използват всички процесуални средства за отстраняването им, а прокурорът да извърши особено внимателен и подробен анализ на доказателствата, като посочи в постановлението на кои от тях дава вяра и кои отхвърля, ведно със съображенията си за това. Това не е било сторено от прокурора, въпреки посочването на съществуване на противоречия в доказателствените материали според него и направения привидно подробен анализ на същите в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Така, макар и да е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Д. А. и С. А., както и дадените от обвиняемите Е. А. и М. А. показания в качеството им на свидетели /което поначало е недопустимо/ само в частите им, че и четиримата са били на мястото на произшествието, описано в обстоятелствената част на постановлението, и че е имало спор помежду им; респ. дал е вяра изцяло на показанията на св.Х. и не е кредитирал показанията на св.Х., по същество в приетата за установена фактическа обстановка прокурорът е възприел показанията на свидетелите Д. А., С. А. и Х.Х. в частите им досежно мястото на срещата между обвиняемите и братята А. – че срещата между четиримата е станалÓ в близост до чешмата, находяща се на около 10 метра от главния път между с.Н. и Г.К., а не тези на св.Х., който е твърдял, че обвиняемите са били пресрещнати от Д. А. и С. А. в близост до неговата ливада, находяща се на около 200 метра от пътя, където четиримата са се скарали. Същевременно, прокурорът е приел от фактическа страна, че при срещата между обвиняемите и свидетелите Д. А. и С. А. четиримата се скарали карали на висок глас, като по време на спора само св.С. А. държал в ръцете си овчарска сопа , а другите не държали нищо в ръцете си и след краткотрайно разменяне на реплики и заплахи (неустановени по своя предмет) от двете страни, обвиняемите се отдалечили към пътя, качили се в колата на обв.Е. А. и потеглили в посока х.Б..Т.е., по същество в тази част прокурорът е възприел фактическата обстановка, установена от показанията на св.Х., а не е кредитирал показанията на свидетелите Д. А., С. А. и Х.Х., без да изложи каквито и да било съображения защо не дава вяра на показанията на последните в тази връзка. Тези съществени противоречия между събрани по делото доказателства не са били отстранени, макар и установяването на мястото на срещата между обвиняемите и братята А. да е от изключително значение за това на кои от противоречивите доказателства следва да бъде дадена вяра и кои да бъдат отхвърлени – дали на показанията на св.Халил или тези на свидетелитеХ., Д. А. и С. А., респ. за установяване на обстоятелството кой от свидетелите Х. и Х. е присъствал на конфликта между обвиняемите, от една страна, и братята Д. А. и С. А., от друга, при което приетата за установена фактическа обстановка в обстоятелствената част на постановлението е необоснована. Това е така, тъй като приемайки, че конфликтът между обвиняемите и св.Д. А. и С. А. е възникнал в близост до чешмата, която се намира на около 30 метра от пътя между с.Н. и Г.К., то не биха могли да се приемат за достоверни показанията на св.Х., който се е намирал на ливадата си, находяща се на около 200 метра от чешмата, които обаче в останалата им част прокурорът е ползвал, за да основе на тях приетата от него фактическа обстановка; и обратно – ако конфликтът е възникнал до ливадата на св.Х., то не биха били достоверни показанията на свидетелите Д. А., С. А. и Х.Х.. Още повече, че по същество прокурорът е мотивирал некредитирането на показанията на св.Х. не с фактически данни, придобити от други доказателства по делото, които ги опровергават, а с разсъждения за житейската логика. С други думи, разследващите органи не са положили всички необходими и възможни усилия за отстраняване на противоречията в показанията на посочените свидетели, вкл. и чрез поставянето им в очни ставки.

С оглед изложеното, следва да се направи извода, че като не са извършени всички необходими и възможни действия за осигуряване на обективно, всестранно и пълно разследване; не са извършени от прокурора цялостни анализ и оценка на събраните по делото доказателства, а в постановлението за прекратяване на наказателното производство са изложени вътрешнопротиворечиви и необосновани съображения кои от противоречащите си доказателства прокурорът приема и кои отхвърля и защо; както и са обсъждани недопустими доказателства, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват проверката по същество на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Вместо да констатира тези нарушения и да отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство и върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, първостепенният съд сам е допуснал аналогични процесуални нарушения, като не е извършил подробен и цялостен собствен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до необосновани правни изводи относно правилността - законосъобразността и обосноваността, на обжалваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство. Всъщност, както бе посочено и по-горе в мотивите, първоинстанционният съд се е задоволил само декларативно да посочи, че споделя изцяло възприетата от прокурора фактическа обстановка и направените от него правни изводи.

Предвид изложеното се налага извода, че както постановлението на прокурор от РП – К. за прекратяване на наказателното производство, така и потвърждаващото го определение на първоинстанционния съд, са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, следва да бъде постановено определение, с което обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което постановлението за прекратяване на наказателно производство от 28.06.2012 година на Районна П. - К. да бъде отменено, а делото бъде върнато на Районна П. - К. за извършване на допълнително разследване – за извършване всички необходими и възможни процесуално-следствени действия за осигуряване на пълно, обективно и всестранно разследване, както и за извършване на обстоен, подробен и пълен анализ и оценка на събраните доказателства от прокурора, като едва след извършването на тези действия, прокурорът следва да предприеме съответните действия по глава ХVІІІ на НПК.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 58/31.07.2013 година, постановено по Ч.н.д. № 778/2013 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА Постановление от 28.06.2013 година на Районна П. - К. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 559/2012 год. по описа на РУ”Полиция” – К., водено срещу Е. Ф. А. и М. Б. А., и двамата от с.И., О.К., за престъпление по чл. 144 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК и ВРЪЩА делото на Районна П. - К. за изпълнение на указанията относно прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.