№ 383
гр. Горна Оряховица, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100798 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 от
ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.99 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****(чрез адв.Д. П. от АК-Ст.Загора, адв.Mиглена
Обр.Н. от ВТАК, адв.Н.К. от АК-Ст.Загора) твърди в молбата си, че между „Обединена Българска
Банка”АД(kредитор) и Н. Г. ЕФТ.(кредитополучател) е сключен Договор от 30.04.2013г. за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По силата на този договор кредиторът
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2150.00лв. за покриване на потребителски
нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя.
Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. В чл.4 ал.1 от договора било договорено, че усвоената редовна
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на „Обединена
българска банка“АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на
начисляване а лихвата и договорна надбавка от 7.95 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски кредити в лева е в размер на
7%. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е 14.95%. Олихвяването се
извършвало ежемесечно. Годишният процент на разходите(ГПР) към датата на отпускане на
кредита е 16.95%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат ежемесечно на 26-
то число на месеца, като ответникът се задължил да погасява задължението си общо на 86бр.
месечни анюитетни вноски, в размер на 43.48лв., с краен срок на погасяване на кредита до
26.06.2020г. Твърди се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят извършвал
погасявания, след което е преустановил плащанията си. Сключен е Договор от 31.01.2018г. за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между „Обединена Българска Банка”АД и „ЕОС
Матрикс”ЕООД, по силата на който, задължението на кредитополучателя, произтичащо от
произтичащо от Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
1
е изкупено от „ЕОС Матрикс”ЕООД. В изпълнение на чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че
кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс”ЕООД.
Съгласно изрично пълномощно, ищецът е изрично упълномощен от цедента „Обединена Българска
Банка”АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Счита, че разпоредбата на
чл.99 ал.З от ЗЗД била осъществена, доколкото реализирането и чрез пълномощник, не
опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия било изпратено на 09.07.2020г. на постоянния
адрес на ответника, посочен в договора за кредит(уведомлението било получено лично от Н.Е.).
Въпреки това, ищецът моли, на основание чл.235 ал.З от ГПК, да се приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към
исковата молба. С връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
кредитополучателят получавал уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка”АД(стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за
извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. По заявление от „ЕОС
Матрикс”ЕООД било образувано ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС, като съдът издал заповед за
изпъление по чл.410 от ГПК на парично задължение в размер на 3174.43лв.(1962.80лв. - главница и
1211.63лв.-мораторни лихви за периода: 26.05.2014г.- до датата на подаване на заявлението –
01.02.2021г.). Срещу издадената заповед ответникът-длъжник подава възражение. Предявени са
искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по издадената
Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС за: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от
ЗЗД ввр. чл.99 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 1962.80лв., представляваща неизплатено
просрочено задължение по Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен между „Обединена българска банка”АД с ЕИК:****** и Н. Г. ЕФТ.;
Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземане(цесия) сключен между „Обединена
българска банка”АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 1211.63лв., представляваща
мораторна лихва за времето от началната дата на забавата 26.05.2014г. до датата на подаване на
заявлението - 01.02.2021г.(не е начислявана лихва за периода: 13.03.2020г.-15.07.2020г., съгласно
чл.6 от ЗМДВИП). Претендират се разноските в исковото и в заповедното производство.
Ответницата Н. Г. ЕФТ.(чрез адв.М.М. от ВТАК) оспорва предявените искове. Не се спори,
че във връзка с Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
между „Обединена Българска Банка”АД и Н. Г. ЕФТ. възникнало облигационно правоотношение.
Действително, Е. се задължила по този договор и е изпълнявала задълженията си. Счита, че не
било посочено по ясен и конкретен начин откъде ищецът черпи правата си - т.е. от кой момент
ответницата е изпаднала в забава, колко вноски от кредита е погасила и колко, и съответно в какъв
размер се претендира, че дължи. След като от заповедта за изпълнение се претендират лихви от
26.05.2014г., а мораторната лихва е обезщетение за забавено плащане, което длъжникът дължи от
момента на забавата на плащането, следва, че Н.Е. е изпаднала в просрочие - 26.05.2014г., която се
сочи и като дата на предсрочна изискуемост в приложеното Приложение№1. Съгласно чл.114 от
ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно
от цитираните в молбата дати - от 26.05.2014г.(датата на предсрочна изискуемост) до 02.02.2021г.
— подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК бил изтекъл срок, надвишаващ общата 5-годишна
давност, с оглед на което претенциите на ищеца относно процесиите вземанията се явявали
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като са погасени по давност, на основание
2
чл.110 от ЗЗД и чл.111 б.“б“ от ЗЗД. Прави възражение за погасяване на задълженията за главница
в размер на 1962.80лв. и 1211,63 лв. - мораторна лихва от 26.05.2014г., по давност. По отношение
на същите бил изтекъл установеният в чл.110 от ЗЗД общ 5-годишен давностен срок. Оспорва
направените по заповедното производство разноски. Възразява срещу предявения иск в частта му
за разноски по настоящото производство.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Обединена Българска Банка”АД(kредитор) и Н. Г. ЕФТ.(кредитополучател) е
сключен Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. По
силата на този договор кредиторът предостави на кредитополучателя кредит в размер на
2150.00лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит бил преведен по сметка в
банката на името на кредитополучателя. Същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.4 ал.1 от договора
било договорено, че усвоената редовна главница по кредита се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски кредити в лева,
валиден за съответния период на начисляване а лихвата и договорна надбавка от 7.95 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП на „Обединена българска банка“АД за потребителски
кредити в лева е в размер на 7%. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е
14.95%. Олихвяването се извършвало ежемесечно. Годишният процент на разходите(ГПР) към
датата на отпускане на кредита е 16.95%. Погасителните вноски за издължаване на кредита се
заплащат ежемесечно на 26-то число на месеца(чл.10 от договора), като ответникът се задължил да
погасява задължението си общо на 86бр. месечни анюитетни вноски, в размер на 43.48лв., с краен
срок на погасяване на кредита до 26.06.2020г.
Сключен е Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между
„Обединена Българска Банка”АД и „ЕОС Матрикс”ЕООД, по силата на който, задължението на
кредитополучателя, произтичащо от произтичащо от Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение е изкупено от „ЕОС Матрикс”ЕООД. В изпълнение на
чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „ЕОС Матрикс”ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът е изрично
упълномощен от цедента „Обединена Българска Банка”АД, да извършва уведомяване от името и за
сметка на цедента. Счита, че разпоредбата на чл.99 ал.З от ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането и чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия било
изпратено на 09.07.2020г. на постоянния адрес на ответника, посочен в договора за
кредит(уведомлението било получено лично от Н.Е.).
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№239/2021г. и е била издадена Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение на Н. Г. ЕФТ. към ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****, за: сумата 1962.80лв.,
представляваща неизплатено просрочено задължение по Договор от 30.04.2013г. за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, сключен между „Обединена българска банка”АД с
ЕИК:****** и Н. Г. ЕФТ.; Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземане(цесия)
сключен между „Обединена българска банка”АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 1211.63лв.,
представляваща мораторна лихва за времето от началната дата на забавата 26.05.2014г. до датата
на подаване на заявлението - 01.02.2021г.( (не е начислявана лихва за периода: 13.03.2020г.-
3
15.07.2020г., съгласно чл.6 от ЗМДВИП); сумата 63.49лв., представляваща направените разноски
по ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС. Длъжникът Н. Г. ЕФТ. е депозиралa възражение в срока по
чл.414 от ГПК.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че на
началната дата 07.05.2013г., съгласно договора за кредит, е преведена по разплащателната сметка
на Н. Г. ЕФТ. сумата 2150.00лв. Съгласно данните от информационната система на „ОББ“АД
платените от ответницата суми са с общ размер 520.87лв. За периода от 07.05.201Зг. до настоящия
момент били извършени дължимите плащания договорна главница за 12 месеца, възлизащи на
обща сума 187.20лв., с които се погасяват дължимите вноски за договорни главница до
м.април.2014г. включително и договорни лихви за 13 месеца , възлизащи на обща сума 333.67лв., с
които се погасяват дължимите вноски за договорни лихви до м.май.2014г. включително. В общата
сума не била включена превежданата застрахователна вноска за сключена от Н. Г. ЕФТ.
застраховка „Живот“, тъй като тези застрахователни суми били предмет на друг договор, който се
сключвал на доброволни начала(за застраховка били направени съответно четиринадесет месечни
вноски по 2.62лв., възлизащи на обща сума 36.68лв.). Според вещото лице последната редовно
платена вноска на договорна главница по процесния договор е за м.април.2014г., а последно
платената на договорна лихва е за м.май.2014г. т.е. при справка с погасителен план към договора
общо дължими по разглеждания договор главница и лихви, за целия период съответно от
07.05.201Зг. до 26.06.2020г. ответницата е била задължена с 86бр. месечни анюитетни вноски,
съответно включващи главница и лихви в размер на 41.30лв. и възлизащи на обща сума 3551.80лв.
Според вещото лице общата сума на мораторната лихва е 1259.16лв., като мораторните лихви
съответно за периода: 26.05.2014г.(началната дата на плащането)-12.03.2020г. са 1149.61лв., а
мораторните лихви за периода: 16.07.2020г.-02.02.2021г. са 109.53лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността на
субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на
иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната,
процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на
иск се определя от твърденията в исковата молба.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е
налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Обединена
българска банка”АД сключило с Н. Г. ЕФТ. договор за потребителски паричен кредит. Според
характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от
предмета на сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея -
юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята
търговска дейност, и ответницата(физическо лице), която при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компететност, то същата има белезите на договор за
4
потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК. Относно характера на сключения договор,
съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между страните е
постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а
когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на
заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който
следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която
претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че
ответницата-длъжник е уведомена за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от
ЗЗД. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит, респ. да наведе в
процеса правопогасяващи/правоизключващи възражения.
Процесният договор за паричен заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно
подписа на ответницата/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответницата Е. - отразените в него неизгодни за страната факти са
верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между ответника и кредитора, както и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия
договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя
Н. Г. ЕФТ., което било удостоверено с подписа и в самия договор, като заемателят се е задължил
да върне на заемодателя заетата сума, като към 02.02.2021г.(датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в ГОРС) Димитрова е погасила част от задължението си(погасената сумата е
520.87лв.), съобразно месечните погасителни вноски. Заемателят се е задължил да ползва
отпуснатата в заем сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в
договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя с
краен срок за издължаване на всички задължения 26.06.2020г.(дата на последна погасителна
вноска). В чл.4 от договора и в съответствие с чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната
лихва за всеки ден забава до окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от
ЗЗД). Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е в чист
смисъл мораторна лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, а
представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му
парични средства. Вземанията, произтичащи от договора за заем не били обявявани за предсрочно
изискуеми и след като от страна на кредитора-заемодател нe e имало изявена воля да се ползва от
т.н. „предсрочна изискуемост“(това е и заявено от процесуалния представител на дружеството-
ищец в заседанието на 05.07.2021г.), при което изискуемостта на всички погасителни вноски е
настъпила с изтичането на срока за последната предвидена погасителна вноска. Така и по силата
на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД е настъпила изискуемост на
задължението и право на кредитора-заемодател да предприеме действия за принудителното му
удовлетворяване.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение,
в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното
правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
5
прехвърлимо - няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява. Както се посочи по-горе, сключен е Договор от 31.01.2018г. за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка”АД и „ЕОС Матрикс”ЕООД,
по силата на който, задължението на кредитополучателя, произтичащо от произтичащо от Договор
от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение е изкупено от „ЕОС
Матрикс”ЕООД. Следва да се има предвид, че в представения договор е посочено, че се касае за
потребителски заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда, че кредиторът
информира потребителя за прехвърляне на вземането по чл.26 ал.1 от ЗПК. Специалният закон
съдържа императивно правило в чл.26 ал.4 от ЗПК, че се изисква нарочно уведомяване на
длъжника от кредитора по договора. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите
лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване
би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов
и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. В случая, налице е изрично упълномощаване.
Уведомлението за цесия било изпратено на 09.07.2020г. на постоянния адрес на ответника,
посочен в договора за кредит(уведомлението било получено лично от Н.Е. на 13.07.2020г.). Също
така, уведомяването на длъжника по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД може да се извърши и в хода на
съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с оглед разпоредбата
на чл.235 ал.3 от ГПК. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 предл.I
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска съгласно чл.235 ал.3 от ГПК(Решение№3/16.04.2014г. по
т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС). Съобразявайки представените по доказателства за извършената
цесия и предвид съдебната практика, настоящият състав намира, че получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на
уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо ответницата-
длъжник. Ето защо, съдът приема за доказани обстоятелствата във връзка с надлежното
съобщаване на цесията на ответника и предявяването на настоящия иск/искове от надлежна страна.
Спорно между страните(предвид направените от процесуалния представител на
ответницата възражения) е: дължи ли ответницата на ищеца претендираните от него суми и
предвид направеното възражение за погасено по давност вземане в хода на исковото производство.
Вземанията се погасяват чрез различни правни способи, но не и чрез изтичане на определен
период от време, какъвто е изрично предвидения в закона институт на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземания от
наем, лихви и други периодични плащания. Под периодични плащания съгласно задължителната
6
практика(Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г. - ОСГК ВКС) се приемат
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер. Такива обаче не са вземанията по договора за кредит, по който е
налице неделимо плащане. Това че между страните по договора за кредит е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на фиксирани дати като падеж, не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части(по аргумент за
противното основание от чл.66 от ЗЗД), но договора не е такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Ето защо, вземанията по договора за кредит се
погасяват с изтичането на петгодишна давност(Решение№261/12.07.2011г. по гр.дело№795/2010г. -
IVг.о. ВКС).
В чл.116 б.”в” от ЗЗД изрично е предвидено, че давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Според чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: - с
признаване на вземането от длъжника; - с предявяване на иск или възражение или на искане за
почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; - с предприемане
на действия за принудително изпълнение. При прекъсване на давността изтеклият до настъпване
на определен в закона юридически факт, срок се счита за правно ирелевантен и се започва
броенето на срока отново. В чл.114 от ЗЗД се урежда началото на давностния срок. Давността не
може да започне да тече преди вземането да е станало изискуемо, т.е. преди кредиторът да е имал
право да си търси вземането не може да се приеме, че той бездейства. Така, погасителната давност
започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. В случая, кредиторът е
предоставил на длъжника еднократно и изцяло главницата за ползването до изтичане на краен
срок 26.06.2020г., съответно връщането на тези парични средства на погасителни вноски, не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява предварително съгласие на
кредитора да приема изпълнение на части, като облекчение на лихвената тежест за длъжника. В
този смисъл налице е разлика с правоотношенията, разгледани в мотивите на Тълкувателно
решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г. - ОСГТК ВКС, които се характеризират с
продължителност на изпълнението и на двете престации(предоставяне на определена услуга от
доставчик, срещу периодично начисляване цена за отделни периоди на ползване). Положението на
доставчик, който продължава да предоставя услуга, без да търси защита в рамките на по-краткия
давностен срок не е идентично с положение на кредитор, който вече еднократно е предоставил
главница в цялост и изчаква крайния срок, без да притеснява длъжника, неизпълняващ уговорен в
негова полза план на предварителни частични плащания. Следователно при договора за кредит е
налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, за които
е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, течащ за всяка отделна
анюитетна вноска от датата на настъпване на изискуемостта и(Решение№28/05.04.2012г. по
гр.дело№523/2011г. - IIIг.о. ВКС; Решение№38/26.03.2019г. по т.дело№1157/2018г. - IIт.о. ВКС).
В т.2 от Тълкувателно решение№3/27.03.2019г. по тълк.дело№3/2017г. - ОСГТК ВКС
7
погасителният план с анюитети се възприема като определящ за срочния характер на договора,
съответно и за падежите, фиксирани ежемесечно в полза на длъжника, но само за онези части от
главницата и възнаграждението за ползването и, които формират конкретно уговорената
погасителна вноска. Не може да се поддържа, че погасителният план ползва само длъжника като
съгласие на кредитора да приема изпълнение на части преди крайния падеж, тъй като
разпределението на главницата на части влияе и върху крайната цена, начислявана като лихва
върху още непадежирал, респективно редовно ползван остатък от главницата. Затова междинните
срокове по плана, макар и да не водят до типична периодичност, имат икономическо значение на
падежи за съответно изискуемите части и за двете страни, като интерес да получи вноската
навреме има и кредитора. Крайната дата за ползване на кредита се отнася само за последната част
от главницата, затова и за всяка по-рано изискуема вноска длъжникът изпада в забава, макар и не
за цялата главница, а само за съответно изискуемата част. В този смисъл е задължителното
тълкуване в т.1 от Тълкувателно решение№8/02.04.2019г. по тълк.дело№8/2017г. - ОСГТК ВКС.
Значението на падежа на всяка вноска не може да бъде игнорирано и с оглед разпоредбата на чл.60
ал.2 от ЗКр.И, според която, банката може да се снабди с изпълнителен лист за всяка една
неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка
неплатена вноска, е изискуемо на падежа. Като съобразява действието на погасителния план, съдът
не може да възприеме довода за игнориране на изискуемостта на вноските и отчитане като
единствен само последният падеж за цялата главница(съдебната практика отчита начало на
давностни срокове по всеки един от падежите – Решение№90/31.03.2014г. по гр.дело№6629/2013г.
- IVг.о. ВКС; Решение№161/08.02.2016г. по т.дело№1153/2014г. - IIт.о. ВКС). Съобразно
разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на съответния падеж. Така, приложимият закон налага общата
петгодишна давност да бъде отчетена за всяка от падежиралите анюитетни вноски по
погасителният план. За начало на сезирането на съда следва да се зачита моментът на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.02.2021г., поради което начислените и
падежирали в периода до 02.02.2016г. включително вземания за главница, включени в отделните
погасителни вноски, следва да се считат погасени по давност. В случая, падежът на първата
дължима вноска настъпва на 26.05.2013г.(чл.10 от договора), като последователно падежират и
следващите вноски. Следователно, погасено по давност е задължението за главница с падеж преди
02.02.2016г., т.е. погасени по давност са вземанията за главница в периода: 26.05.2013г.-
26.01.2016г. Поради изложеното, съдът намира, че претендираната сума за главница по кредита е
частично погасена по давност – за сумата 570.91лв. Следователно предявения иск за главница се
явява основателен и следва да бъде уважен в размер на сумата 1391.89лв. В останалата част до
пълния предявен размер – 1962.80лв., установителният иск се явява неоснователен и следва да се
отхвърли като погасен по давност.
По отношение на инкорпорираните в месечните вноски лихви са налице критериите по
Тълкувателно решение№3/18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г. - ОСГТК ВКС за квалифицирането
на тези суми като периодични плащания, по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД. В тълкувателното
решение недвусмислено се приема, че законодателят е посочил в текста на разпоредбата
възнаградителната лихва именно като типичен пример на такова вземане. Като отчита, че
възнаграждението се дължи за предоставено ползване на вече получена от длъжника главница
съдът преценява, че в тази част правоотношението има продължителен характер(докато ползва
8
чуждите средства, кредитополучателят заплаща възнаграждението за съответния период, а при
прието от кредитора предсрочно връщане на цялата главница тази лихва не следва да се заплаща).
По отношение на това възнаграждение положението на банката-кредитор е идентично с
доставчиците на продължително изпълняеми услуги и на наемодателя, поради което и
бездействието на кредитора по отношение на това възнаграждение индицира отпадането на
интереса му от плащането. Именно като такова възнаграждение следва да се квалифицира
уговорената в чл.4 ал.1 от договора било договорено, че усвоената редовна главница по кредита се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на „Обединена българска банка“АД за
потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване а лихвата и договорна
надбавка от 7.95 пункта. Отчитайки спецификата на това възнаграждение, отличаващо го от
обезщетенията за забава(мораторни, законни, наказателни лихви и неустойки) следва да се
съобрази, че част от вземанията за лихва за погасени по давност към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - до 02.02.2021г. при краткия
тригодишен давностен срок. Следователно предявения иск за лихви се явява основателен и
следва да бъде уважен в размер на сумата 203.27лв. В останалата част до пълния предявен размер –
1211.63лв., установителният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като погасен по
давност.
По този начин, при този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната
страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 118.10лв., представляваща направени
разноски в производството по гр.дело№798/2021г. на ГОРС(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК -
65.02лв.; възнаграждение за вещо лице – 170.00лв.) – съразмерно на уважения/уважените
иск/искове.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, дружеството-ищец следва да
заплати на ответницата направените по делото разноски. В настоящия случай разноските
представляват адвокатско възнаграждение - 500.00лв. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на
ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно към
Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на
законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите
органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално
представителство в две съдебни заседания. За иска за обезщетение, възнаграждението е съобразено
с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата в редакцията към момента на уговарянето на
възнаграждението при интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. – 300.00лв. + 7 % за горницата над
1000.00лв. – 452.23лв.), при уговорено и изплатено възнаграждение – 500.00лв. Съдът намира, че
поисканото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е равно на минимално
регламентирания в наредбата размер и не е прекомерно, с оглед регламентираните в наредбата
9
размери при съответните хипотези. В полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата
248.75лв., представляваща направените разноски(заплатено адв.възнаграждение – 500.00лв.) –
съразмерно на уважения/уважените иск/искове, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС в размер
на 31.90лв. – съразмерно на уважения/уважените иск/искове
Водим от горното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова
долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от
Управител Р.И.Т., против Н. Г. ЕФТ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К.
ул.“*****“№69 Общ.Стражица, че Н. Г. ЕФТ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К.
ул.“*****“№69 Общ.Стражица, дължи на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-
Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.Т., по
Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС: сумата 1391.89лв., представляваща главница - неизплатено
просрочено задължение по Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен между „Обединена българска банка”АД с ЕИК:****** и Н. Г. ЕФТ.;
Договор от 31.01.2018г. за продажба и прехвърляне на вземане(цесия) сключен между „Обединена
българска банка”АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 203.27лв., представляваща
мораторна лихва за времето от началната дата на забавата 26.05.2014г. до датата на подаване на
заявлението - 01.02.2021г.(не е начислявана лихва за периода: 13.03.2020г.-15.07.2020г., съгласно
чл.6 от ЗМДВИП).
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище
и адрес на управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-
Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.Т., против
Н. Г. ЕФТ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.“*****“№69 Общ.Стражица, за
приемане за установено, че Н. Г. ЕФТ. дължи на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****, по
10
Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС – главница, явяваща се неизплатено просрочено задължение по
Договор от 30.04.2013г. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен
между „Обединена българска банка”АД с ЕИК:****** и Н. Г. ЕФТ.; Договор от 31.01.2018г. за
продажба и прехвърляне на вземане(цесия) сключен между „Обединена българска банка”АД и
„ЕОС Матрикс” ЕООД. в останалата част от 1391.89лв. до пълния заявен размер - 1962.80лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо
Петков-Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.Т.,
против Н. Г. ЕФТ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.“*****“№69
Общ.Стражица, за приемане за установено, че Н. Г. ЕФТ. дължи на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с
ЕИК:*****, по Заповед№156/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС - мораторна лихва за времето от началната дата на забавата
26.05.2014г. до датата на подаване на заявлението - 01.02.2021г.(не е начислявана лихва за периода:
13.03.2020г.-15.07.2020г., съгласно чл.6 от ЗМДВИП), в останалата част от 203.27лв. до пълния
заявен размер - 1211.63лв.
ОСЪЖДА Н. Г. ЕФТ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.“*****“№69
Общ.Стражица, ДА ЗАПЛАТИ на ”ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-
Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.Т.: сумата
118.10лв./сто и осемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща направени разноски в
производството по гр.дело№798/2021г. на ГОРС; сумата 31.90лв./тридесет и един лева и
деветдесет стотинки/, представляваща направени разноски в производството по
ч.гр.дело№239/2021г. на ГОРС
ОСЪЖДА ”ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда
„Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р.И.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. ЕФТ. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.К. ул.“*****“№69 Общ.Стражица: сумата
248.75лв./двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
направени разноски в производството по гр.дело№798/2021г. на ГОРС;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11