Решение по адм. дело №261/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на В. Н. Б. от гр.Русе, чрез пълномощника М. И. Б., против решение № 212 от 04 април 2025 година на МС на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на гр. Мартен, с. Николово, гр. Русе, с. Басарбово, община Русе и с. К., община Иваново, област Русе, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС - имот с [идентификатор] (31.2) с площ 2,909 дка, с трайно предназначение нива, в землището на с. Красен, общ. Иваново – т.38 по Приложение към т.1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 1018 лева. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение е силно занижено спрямо пазарната стойност на имота и не представлява равностойно обезщетение по смисъла на чл. 32 от ЗДС и §1а, т.1 и т.2 от ДР на ЗДС. Сочи, че имотът представлява обработваема земя, за който има сключен Договор за наем № 517 от 25.11.2024 г. с определено наемно плащане 70 лв./дка. В с.з. моли съда да съобрази последния вариант от заключението на вещото лице и актуалното към момента на отчуждаването рентно плащане и наеми за имоти като процесния. Иска съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение. Претендира се присъждането на направените разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата и в представеното писмено становище, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11435/15.09.2023 г. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган, като оценката е извършена по реда на чл. 32 от ЗДС. Моли съда да кредитира първи вариант от заключението на вещото лице. Иска съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министър на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба за неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона, като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. Не взема становище по жалбата.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс.

Видно от отбелязването в обратната разписка (л.311 от делото), на 17.04.2025 г. на жалбоподателката е връчено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е била уведомена за отчуждаването на имот с [идентификатор] (31.2) с оспореното решение на Министерския съвет. Жалбата срещу този акт е подадена директно в съда на 25.04.2025 г., т.е. в преклузивния 14 – дневен срок по чл.38, ал.1 от ЗДС, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията (л.131 от делото). След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. В приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на с. Красен, община Иваново, област Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателката, е посочен под позиция № 38.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г. (от л.84 до л.86 от делото). С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (от л.134 до л.136 от делото), изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с.Долна Студена, общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган (от л.140 до л.142 от делото). Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателкта, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС, като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД гр.София. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11435/15.09.2023 г. (на л.125 от делото) на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че лицата, на което е възложена оценката, имат качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполагат със сертификати рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за И. Ц. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти (л.303 от делото), рег.№ *********/2009 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Т. С. Б., с оценителска правоспособност за недвижими имоти (л.304 от делото) и рег.№ *********/2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, за Н. К. Ц., с оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения (л.305 от делото).

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх. № 90-03-59/23.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г., т.е. той е представен малко повече от един месец преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното по делото писмено доказателство – [нотариален акт], том 28, дело № 5854 от 07.09.2023 г. на СлВп при РС - Русе, се установява, че жалбоподателката е собственик на имот с [идентификатор] в землището на с. Красен, общ. Иваново, област Русе, в местността „Нови ниви“, с площ 2909 кв.м, с начин на трайно ползване нива, шеста категория.

В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор] по КККР на с.Красен, с площ 14,728 дка е разделен на два имота 39520.31.512 с площ 11,818 дка и [имот номер] с площ 2,909 дка.

Предмет на отчуждаване е само имот с [идентификатор] в землището на с. Красен, община Иваново, област Русе, с площ 2,909 дка, с начин на трайно ползване нива, шеста категория, описан в решението под позиция № 38.

Следователно по безспорен начин е установена идентичността между отчуждавания и притежавания от жалбоподателката недвижим имот.

В хода на съдебното производство и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени конкретно в определение №1417/08.05.2025 г. Експертизата бе възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗДС.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Красен, общ. Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози: представени били шест акта – актове №№ 1, 2, 5 и 6 са за сделки с имоти с начин на трайно ползване нива в няколко различни землища, но вписани с обща стойност, акт № 4 е за имот с начин на трайно ползване – животновъден комплекс, като единствено акт № 3 може да послужи за пазарен аналог, но няма две съотносими сделки за имоти с подобни характеристики на отчуждавания.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ начална цена от 200 лв./дка, която на основание чл. 4 ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 200 лв./дка х 1,55 = 310 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчужденият [имот номер] по КККР на с. Красен: 2,909 дка х 310 лв./дка = 902 лв. Експертът е изложил защо има разлика между оценката по заключението и оценката по възприетия оценителен доклад, а именно, че в приложената по преписката оценка са допуснати грешки – приети са коефициенти, различни от наредбата, посочени са и примери, поради което общия корекционен коефициент е 1.55, а не 1.75, какъвто е възприет в оценителния доклад и в позиция № 2 от колона „№ по ред“ на приложението към т.1 от оспорения административен акт.

Във втория вариант на заключението, вещото лице се е позовало на информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024-2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в СВ за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя. За с. Красен средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024-2025 г е в размер на 59 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 59 х 25 = 1475 лв./дка, така обезщетението за отчуждения имот на жалбоподателката, с площ 2,909 дка и идентификатор 39520.31.524 по КККР на с.Красен: 2,909 дка х 1475 лв./дка = 4 291 лв.

Вещото лице е определило паричното обезщетение за отчуждения имот и в трети вариант, съобразно представения по делото Договор за наем на земеделска земя № 517/25.11.2024 г. с ППК „Красен“, сключен за наемна стойност 70 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 70 х 25 = 1750 лв./дка, така обезщетението за отчуждения имот на жалбоподателката, с площ 2,909 дка и [идентификатор] по КККР на с.Красен: 2,909 дка х 1750 лв./дка = 5 091 лв.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен: вж.чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА и чл.5 ал.1 и ал.2 АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.

Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването .

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

Тук е мястото да се отбележи, че Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, вкл. с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г., като при нито едно от измененията не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размера на инфлацията. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от шеста категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 200 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна.

Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.

На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74) , че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.

На следващо място според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Красен, община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл.3, ал.1 с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г., т.е по втория вариант.

Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 (в приложимата редакция) от Наредбата именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това, съдът възприема втория вариант на екстертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г. , публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ. В заключението си вещото лице е посочило, че за с. Красен, община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 - 2025 г. е в размер на 59 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1475 лв./дка, т.е. паричното обезщетение за процесния имот на жалбоподателката: 2,909 дка х 1475 лв./дка възлиза на 4 291 лв.

Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ гр.Русе по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл.3, ал.1 от Наредбата /в приложимата редакция/. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място. На това основание съдът приема и че именно това средно рентно плащане е обективен критерий за определяне размера на обезщетението, а не договореното по съглашението за наем за процесния имот, тъй като конкретното облигационно правоотношение и условията по него, не са определящи за пазарните условия. С тези аргументи съдът приема за неприложим третия вариант по експертизата, при който на базата на представения договор за наем от оспорващата страна и при съобразяване на договорения наем за конкретния имот, обезщетението е изчислено на 5 091 лева.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателката за отчуждения поземления имот, представляващ имот с [идентификатор] в землището на с. Красен, община Иваново, област Русе с площ 2,909 дка, с начин на трайно ползване - нива, шеста категория, описан в решението под позиция № 38, следва да бъде увеличен от 1018 лева на 4 291 лева.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски, които съгласно представен списък /л.390 от делото/ са: 10 лева държавна такса за завеждане на делото, 300 лева внесен депозит за вещо лице и 100 лева внесен допълнителен депозит за вещо лице или в общ размер 410 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна не се разглежда от съда, тъй като такъв вид разноски не са претендирани от оспорващата и не се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ по жалба на В. Н. Б. от гр.Русе, решение № 212 от 04 април 2025 година на МС на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново и община Русе, област Русе, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на гр. Мартен, с. Николово, гр. Русе, с. Басарбово, община Русе и с. Красен, община Иваново, област Русе, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС - имот с [идентификатор] (31.2) с площ 2,909 дка, с трайно предназначение нива, шеста категория, в землището на с. Красен, общ. Иваново – т.38 по Приложение към т.1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 1018 лева, като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 1018 /хиляда и осемнадесет/ лева на 4 291 /четири хиляди двеста деветдесет и един/ лева.

Осъжда Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявана от министър – председателя Р. Ж., да заплати на В. Н. Б., [ЕГН] с адрес в гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 3, направените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер от 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението е окончателно.