Р Е
Ш Е Н
И Е
N376
гр.Русе, 01.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА КОЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N430 по описа за 2018
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.И.И. *** чрез
пълномощника му адв. А.И. *** против решение №
458/21.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 2664/2017 г. на Русенския районен съд,
в частта с която е осъден да заплати на С.А.Г. на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД
сумата в размер на 9646.38 лв., представляваща 1/ 3 част от платените от него
28 940.23 лв. за периода 01.09.2015 г.- 31.03.2017 г. суми за погасяване
на задължение по договор за инвестиционен кредит, сключен на 10.05.2011 г. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон по изложените в
жалбата съображения. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата С.А.Г.
е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за
неоснователност на жалбата. Иска о решението да бъде потвърдено като правилно,
както и да му се присъдят направените разноски.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от С.А.И. против жалбоподателя иск с правно
основание чл.127, ал.2 оат ЗЗД- за заплащане на
сумата в размер на 14 470.12 лв., представляващи половината от платени от Г.
суми за погасяване на задължения, произтичащи от договор за банков кредит за
периода 01.09.2015-31.03.2017 г.
Установено е по делото,
че С.А.Г. и И.И.И. са
били съдружници в „СХБАЛ З“ ООД- гр.Р. На
10.05.2011 г. е бил сключен договор за инвестиционен кредит в размер на
130 000 лв. между „МКБ Юк“ АД- гр.С от една страна като кредитодател
и от друга- „СХБАЛ З“ ООД- гр.Р като кредитополучател и солидарни длъжници С.А.Г. и И.И.И., които
са встъпили в дълга на дружеството - чл.1.13.5 от договора. В чл.1.12 от
договора страните са уговорили погасяването на кредита да се извърши съгласно
погасителен план- със 120 погасителни вноски. С анекс № 1 от 04.07.2011 г.
страните са изменили договора за кредит, като промяната касае договорения
лихвен процент. Установено е също, че с решение на ОбС
на дружеството по протокол от 16.01.2013 г. е променена фирмата и основния
предмет на дейност на дружеството, както и че с договор от 06.02.2013 г. са
продадени дружествените дялове на двамата съдружника на трето лице. Промяната
на фирмата и предмета на дейност, както и прехвърлянето на дружествените
договори е било извършено от С.Г. лично и като пълномощник на И.И. въз основа на пълномощно с нотариална заверка на
подписа- рег. №966/04.02.2013 г.
С решение
№546/28.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 1075/2014 г. на РРС, влязло в сила на
07.06.2016 г. И.И.И.
е бил осъден да заплати на С.А.Г. сумата в размер на 11 256.72 лв.,
представляваща 1/3 част от платените за периода 27.09.2012 г. до 05.02.2014 г.
от Г. суми за погасяване на задълженията по посочения договор за кредит. С решение
по гр.д.№5186/2015 г. на РРС, влязло в сила на 23.02.2018 г., И.И.И. е осъден да
заплати на С.А.Г. 10 759.46 лв., представляваща 1/3 част о платените за
периода 05.03.2014 г. до 01.09.2015 г. от С. Генев в качеството му на солидарен
длъжник суми за погасяване на задълженията по договора за инвестиционен
кредит.
Установено е също, че С.А.Г.
е продължил да погасява задълженията, произтичащи от договора за инвестиционен
кредит като за периода 01.09.2015 г.- 31.03.2017 г. е платил общо сумата в
размер на 28 939.13 лв. Същият е извършил плащанията лично като задължено
лице. Установено е също, че не е сключван друг анекс към договора за банков
кредит и съответно няма промяна в размера на дължимите суми по кредита. Към 01.09.2015
г. остатъкът от задължението възлиза на 56744 лв.- главница и 359.62 лв.
договорна лихва.
Изложените факти правилно
са установени от първоинстанционният съд въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно- икономическа
експертиза, която съдът е кредитирал като обоснована и компетентно дадена.
са установени както с
приетите по делото писмени доказателства, така и приетата съдебно- икономическа
експертиза и правилно същите са били ценени от първоинстанционният
съд.
С оглед на тава
установените факти изводът на първоинстанционният съд
за дължимост от жалбоподателя на сумата в размер 9646.38 лв.,
представляваща 1/ 3 част от платените от
само от С.Г. суми в общ размер на 28 940.23 лв. за периода 01.09.2015 г.-
31.03.2017 г. за погасяване на задължение по договор за инвестиционен кредит,
сключен на 10.05.2011 г. е правилен.
Съгласно разпоредбата на
чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
За да възникне в полза
на ответника по жалбата- ищец в първоиннстанционното
производството регресното право, в негова доказателствена тежест
е да установи, че е плащал за процесния период
дължимите вноски по договора за банков
кредит.
По делото е установено
по категоричен начин, че на 10.05.2011 г. е бил сключен договор за
инвестиционен кредит в размер на 130 000 лв. между „МКБ Ю“ АД- гр.С от една страна като кредитодател и от друга- „СХБАЛ З“ ООД- гр.Р като кредитополучател
и солидарни длъжници С.А.Г. и И.И.И.,
които са встъпили в дълга на дружеството - чл.1.13.5 от договора. В чл.1.12 от
договора страните са уговорили погасяването на кредита да се извърши съгласно
погасителен план- със 120 погасителни вноски с определен падеж..
Сключването на договора
за банков кредит е правопораждащ юридически факт, тъй
като за кредитополучателите и солидарните длъжници е
възникнало задължението да погасяват периодично- по уговорения начин, размер и
срок предоставената в заем сума на
банката.
Неоснователни са
наведените доводи, че не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на жалбоподателя.
Правната уредба на
договора за банков кредит се съдържа на ТЗ и ЗКИ. Съгласно легалната дефиниция
на чл.430 от ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на кредитополучателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а последния се
задължава да я ползва съобразно уговореното и да я върне по уговорения начин.
По правната си същност този договор е двустранен, възмезден, консесуален, а инвестиционният кредит има за цел да
финансира кредитополучателя при придобиване на определен материален актив.
При сключен договор за
банков инвестиционен кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на
месечни вноски на определен падеж, за да се уважи регресния
иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите
солидарни длъжници, следва да се установи че платилия
е погасил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В
хипотезата на чл.127, ал.2, пред.1 от ЗЗД понятието изпълнил повече от своята
част, следва да се разбира платилия солидарен длъжник да е изпълнил повече от
частта си за една или няколко месечни вноски по договора за банков кредит. Този
извод се извежда и от разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Цитираната разпоредба
сочи, че вземането на банката за една или няколко месечни вноски е изискуемо на
падежа, уговорен в погасителния план като неизпълнението на падежа дава
възможност на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и да се
снабди със заповед за изпълнение било за просрочените вноски или за целия
кредит. Това означава, че вземането на банката за всяка една вноска е
изискуемо, а във вътрешните отношения между солидарните длъжници
всеки от тях дължи плащане на този, който е погасил тази вноска.
Изложеното дава
основание да се приеме, че ако един от солидарните длъжници
е погасил една или няколко от дължимите месечни вноски по сключен договор за
банков кредит, за същият възниква регресното право,
визирано в чл.127, ал.2 от ЗЗД – да претендира от останалите солидарни длъжници да му платят припадащите им се части от тези
вноски.
В настоящият случай
страните по делото имат качеството на солидарни длъжници
по сключен договор за банков кредит като за периода от 01.09.2015 г.-
31.03.2017 г. дължимите месечни вноски за неговото погасяване са били заплащане
само от ответника по жалбата. Общият размер на платените от Г. суми възлиза на
28 939.13 лв., което обстоятелство е категорично установено както с
представените вносни бележки, така и с приетата експертива.
С оглед на това правилно районният съд е приел, че за ищеца е възникнало регресното право, визирано в чл.127, ал.2 от ЗЗД и
законосъобразно е уважил иска срещу жалбоподателя до размер на 1/3 част от
платената сума.
Неоснователен е доводът
на жалбоподателя, че същият с прехвърлянето на дружествените си дялове е
изгубил качеството си на съдлъжник. В договора за
инвестиционен кредит изрично е посочено, че С.А.Г. и И.И.И.
в качеството им на физически лица са поели задължението за плащане на
отпуснатия кредит като солидарни длъжници. Налице е
лично обезпечение на дълга от страна на жалбоподателя, което не е обвързано по
никакъв начин от качеството му на съдружник, поради което загубването на това
качество не може да го освободи от отговорност. Липсват доказателства, които да установяват,
че след прехвърляне на дружествените си дялове жалбоподателят се е освободил от
поетото с договора за банков кредит задължение като солидарен длъжник, поради
което наведените от него доводи за недължимостна претендираната сума са изцяло неоснователни.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответника по жалбата сумата в размер
на 1320 лв., представляващи платено адв.
възнаграждение съгласно договора за правна защита.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 458/21.03.2018 г., постановено по
гр.д.№ 2664/2017 г. на Русенския районен съд, в частта с която И.И.И. е осъден да заплати на С.А.Г. на основание чл.127,
ал.2 от ЗЗД сумата в размер на 9646.38 лв., представляваща 1/ 3 част от
платените от него 28 940.23 лв. за периода 01.09.2015 г.- 31.03.2017 г.
суми за погасяване на задължение по договор за инвестиционен кредит, сключен на
10.05.2011 г.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.И.И. *** да заплати на С.А.Г. *** сумата в размер на 1320
лв. разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.