РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330101680 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, против Община Пловдив, с която е предявен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 431.34 лева, представляващо изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 27.11.2019 г. при движение в гр. П. **** посока К.
ш., на кр. с ул. „П. Т.“, било реализирано пътно-транспортно произшествие – лек автомобил
марка ”Ауди”, с рег. № ****, собственост на „Арко Транс“ ЕООД, управляван от Н. Й. А.,
преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на
случилото се, настъпили материални щети по МПС.
Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, обективиран в
полица № ****, със срок на покритие 23.05.2019 г. – 23.05.2020 г.
При извършения оглед било констатирано увреждане на предна дясна гума марка
„Фалкен“ с размери 225х40х19 с 80% остатъчна стойност и щети от първа степен по
предната дясна лята джанта. На застрахования автомобил бил извършен ремонт в автосервиз
„Вест сервиз“ ООД, където била издадена фактура № 19291/03.07.2020г. на стойност 431.34
лева. С доклад по щета № ****, ищецът определил застрахователно обезщетение в размер на
431.34 лева, което на 13.07.2020 г. чрез банков превод било платено на „Вест сервиз“ ЕООД.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди, че с
плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 07.02.2022 г. до окончателното погасяване.
1
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер предявения иск.
Твърди описаните в исковата молба обстоятелства да не отговарят на действителното
фактическо положение. Нямало доказателства, че ПТП е настъпило по описания начин и на
посоченото място, както и, че щетите са резултат от него. Оспорва механизма на ПТП, както
и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Твърди недоказаност на поведението на
водача, което можело да има пряко отношение към инцидента, била възможна и техническа
неизправност на автомобила. Нямало доказателства, че вредите са настъпили именно и само
по описания от ищеца начин, като нямало доказателства с каква скорост се е движело МПС
по време на инцидента. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС.
Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че към датата, на която се посочва да е настъпило
събитието, е била налице валидна и действаща застраховка „Булстрад Каско Стандарт”
между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и, че на 13.07.2020 г.
застрахователят е заплатил сумата от общо 431.34 лева на „Вест сервиз“ ЕООД /виж
Определение № 5385/18.05.2022 г. по чл. 140 ГПК/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № **** от
22.05.2019 г. по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ /л. 8/, валидна за периода от
23.05.2019 г. до 23.05.2020 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и „Арко
Транс“ ООД, за процесния автомобил – лек автомобил „Ауди“, модел „А6 Авант“, с рег. №
****, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на
вноски, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на
четири вноски, както следва: първата вноска – 539.06 лева – съвпадаща с датата на
сключване на договора; втората вноска – 539.07 лева, дължима на 23.08.2019 г.; трета вноска
– 539.07 лева, дължима на 23.11.2019 г. и четвърта вноска – 539.07 лева, дължима на
23.02.2020 г.
По делото като писмени доказателства са приети: декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, депозирано от Н. Й. А., за
настъпилото на 27.11.2019 г. ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил, удостоверение за
техническа изправност на ППС, доклад по щета № **** от 09.07.2020 г., опис на претенция
от 02.12.2019 г., фактура № ********** от 03.07.2020 г., издадена от „Вест Сервиз“ на обща
стойност 431.35 лева, банково нареждане за заплатено застрахователно обезщетение на
13.07.2020 г. в размер на 431.34 лева на „Вест Сервиз“ ЕООД, извършил ремонта.
В декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, е декларирано, че на 27.11.2019 г., при движение, в гр. П. ***, по ул. „С.“, в
посока бул. „К. ш.“, като на кр. с ул. „П. Т.“, процесният автомобил, при преминаване през
дупка с предна дясна гума, като са декларирани настъпили материални щети: сцепена
предна дясна гума, ожулена джанта, и изкривявания (л.7).
В опис на претенция № **** г. са описани претенциите – гума предна дясна
225х40х19 Фалкен 80 %, ост.стойност до 4916 и и джанта лята предна дясна.
2
Установява се от доклада по щета № **** от 09.07.2020 г., че стойността на
признатото обезщетение е в размер на 431.34 лева и Преводно нареждане за кредитен
превод от 13.07.2020 г. от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, че ищецът е изплатил по
банковата сметка на „Вест Сервиз“ ЕООД, сумата от 431.34 лева за ремонта на автомобил
„Ауди А6“, с рег. № ****, по щета № ****.
От заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената автотехническа
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила: предна дясна гума в
степен за подмяна и предна дясна джанта, в лека степен за ремонт и боядисване, има пряка
причинно – следствена връзка когато при движение по платното за движение по ул. „С.“ в
посока от запад на изток, в кр., образувано от същата улица и ул. „П. Т.“, лек автомобил
„Ауди А6 Авант“ е преминал през дупка. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на
причинените вреди, е в размер на 455.35 лева с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Н. Й. А. /по
искане на ищеца/. Свидетелят А. - водачът на процесния автомобил - установява, че докато
карал лек автомобил „Ауди А6 Авант“, който е собственост на „Арко Транс“ ЕООД, на
което дружество водачът е управител, по ул. „М.“ към бул. „К. ш.“, на кр. с ул. „П. Т.“ и ул.
„С.“, в самото кръстовище имало избутани (липсващи) около десетина павета, тъй като
пътят е павиран, поради което попаднал в образувалата се дупка. Сочи, че не усетил веднага,
че гумата е спукана, а след 200-300 метра усетил, че колата започнала да тресе. Намерил
отбивка по-надолу по пътя и спрял. Констатирал, че предна дясна гума е спукана. Сочи, че
за случая е писал обяснение, като потвърждава декларацията си, подадена пред
застрахователя. Твърди, че пътят бил сух, но видимостта намалена, тъй като било към залез,
а нямало още лампи, но в същото време било достатъчно тъмно, за да не види
препятствието, управлявал МПС-то с не повече от 50 км./ч. Сочи, че дупката не била
обозначена, обезопасена, както и, че не е имало никакви табели за наличието й.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците
отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено
застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна
връзка с резултата.
Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото
полица № **** „Каско Стандарт”, със срок на покритие 23.05.2019 г. – 23.05.2020 г., която е
действала към момента на твърдения инцидент и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От страна на ответника не се оспорва
фактът на заплащане на застрахователната премия по застрахователния договор, поради
което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата
3
необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на пътното
платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли е поведението на
водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е механизмът на
произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата-
27.11.2019 г. е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на
САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и
опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че
уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е
в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетелят А.,
които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е
имало дупка.
Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Обстоятелството, че за процесното ПТП
не е съставен протокол от органите на КАТ, не може да обоснове неоснователност на
претенцията. Няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за
доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от
свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите,
посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за
недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с
доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина за
увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на
пътя - дупка на платното.
Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят
от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
По делото се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 431.34 лева.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
4
обезщетение.
По делото не се спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение, а и
този факт се установява от събраните по делото писмени доказателства. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така
и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от
Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във
възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че
тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната стойност
на щетите към датата на застрахователното събитие е 455.35 лева. Доколкото, обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на 431.34 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски, ответната Община Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, сумата в общ размер от 470 лева,
представляваща направените разноски и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за
заплатена държавна такса – 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лева с вкл.
ДДС, депозити за експертиза и свидетел – 120 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5,
сумата в размер на 431.34 лв. /четиристотин тридесет и един лева и тридесет и четири
стотинки/ – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 07.02.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“
с рег. № ****, собственост на „Арко Транс“ ЕООД, въз основа на застраховка „Каско
Стандарт“ по застрахователна полица № ****, за причинени имуществени вреди на
автомобила, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума и предна дясна лята джанта, в
резултат на настъпило ПТП на 27.11.2019 г., когато при движение по ул. „С.“, по посока
бул. „К. ш.“, на кр. с ул. „П. Т.“, лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6 Авант“ с рег. №
****, преминава през необезопасено и необозначено препятствие – дупка на пътното
платно, както и сумата от 470 лева /четиристотин и седемдесет лева/ – разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
6