Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.12.2016 г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Т., като разгледа т.д. 2168/2015 г., намери следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Софийска градска прокуратура твърди, че е налице основание за прекратяване на ответното дружество Е. АД, тъй като е без управителни органи, считано от 24.03.2014 г.
Ответникът Е. АД чрез назначения особен представител оспорва иска при твърдението, че общественият интерес не налага прекратяване на дружеството, тъй като е налице назначен управител по ЗОЗ. Твърди, че дейността на дружеството не противоречи на закона.
Помагачът на ответника С. ЕАД оспорва иска, като твърди, че е налице управител – вписаният по реда на ЗОЗ, което удовлетворява изискването на закона. Поддържа, че прекратяването на дружеството ще възпрепятства удовлетворяването му като кредитор.
Съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ дружеството може да бъде прекратено, ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум.
Общоизвестни са обстоятелствата, вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на ответното дружество, а именно – дружеството е с едностепенна система на управление /съвет на директорите/; след последователни вписвания, касаещи заличаване на членове на съвета на директорите, към 24.03.2014 г. за дружеството няма вписан членствен състав на управителния орган; считано от 16.09.2013 г. са заличени вписванията относно представляващите дружеството; към момента на устните състезания не са вписани лица-членове на съвета и представляващи дружеството; вписан е управител на търговско предприятие, назначен от кредитор на основание чл. 46, ал. 3 ЗОЗ.
При тези факти са спорни следните въпроси: 1/. дали прекратяването на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ е възможност или императивна последица от осъществяване на фактическия състав на т. 6 и 2/. дали наличието на вписан управител по ЗОЗ удовлетворява изискването за състав на управителните органи на дружеството.
Видно от редакцията на чл. 252, ал. 1 ТЗ, разпоредбата урежда различни хипотези на прекратяване на акционерно дружество, като в хипотезата на т. 6 е използван не императивът „се прекратява“, а изразът „може да се прекрати“. Въпреки това – доколкото основанието за прекратяване е нарушаване на императивна норма /относно минималния брой на лицата, включени в съветите/, то и последицата от нарушаването й не може да е диспозитивна /т.е. да зависи от преценката на съда/. Обратното би означавало да се приеме или че нормите относно броя на членовете на съветите не са императивни, или че са императивни, но за нарушаването им няма санкция. Нито едно от тези съждения обаче не е вярно.
Ето защо следва изводът, че при осъществяване на фактическия състав на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ дружеството следва да бъде прекратено. Дори да се приеме, че изразът „може да се прекрати“ е използван именно за да се подчертае диспозитивният характер и възможността за преценка на съда, то тази преценка – да не прекрати дружество, съществуващо в нарушение на чл. 241, чл. 242 и чл. 244 ТЗ – може да се мотивира единствено от вида на съвета, който е с непопълнен състав /напр. надзорен, а не управителен, имащ пряко отношение към осъществяване дейността на дружеството/ и от наличието на лица, които – макар в брой под минимума - продължават да са част от съветите. В настоящия случай са заличени всички вписвания относно всички лица, включени в съвета на директорите, поради което преценка относно възможността дружеството да действа с изцяло липсващ състав на управителния орган не би могла да бъде направена.
Наличието на назначен управител на заложеното търговско предприятие по реда на ЗОЗ не удовлетворява изискването на закона за състав на съветите – видно от чл. 48, ал. 1 ЗОЗ управителната и представителната власт на управителя на предприятие не е пълна, а е ограничена само до обикновената търговска дейност. Същевременно изискването на закона за наличие на управителни органи е свързано с необходимостта за пълноправно участие в търговския оборот. Сочената от помагача практика относно липсата на основание за прекратяване при упълномощен прокурист касае друго прекратително основание /наличие на важни причини/ и друга, неидентична с настоящата фактическа обстановка.
Искът не е мотивиран от преследване на забранени от закона цели, поради което съображенията на ответника и помагача, свързани с законосъобразността на дейността на дружеството, няма да бъдат обсъждани като неотносими.
С прекратяване на дружеството ще се открие пътят на производството по ликвидация. Негова цел е да се удовлетворят кредиторите. Ето защо възраженията на помагача, черпени от целесъобразността да се извърши продажба на правата, включени в заложеното търговско предприятие, са неоснователни – заложните кредитори могат да бъдат удовлетворени по същия начин и в рамките на ликвидационното производство /а дори и при открито производство по несъстоятелност, ако т. се открие – доколкото изпълнението по ЗОЗ е с приоритет/. Обстоятелството, че задълженията са обезпечени с ипотека върху имущество на трето лице, също не обуславя накърняване правата на кредиторите – тъй като при ликвидация не би се стигнало до заличаване на дружеството преди погасяване на задълженията /чл. 273, ал. 1 ТЗ/.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ Е. АД, ЕИК ********.
ОСЪЖДА Е. АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на съда сумата от 380 лв. разноски за държавна такса и особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да се изпрати на
Агенция по вписванията за определяне на ликвидатор.
СЪДИЯ: