Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262354 Година
14.10.2021 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХIII граждански състав
На двадесети септември две хиляди и
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12550 по описа за
2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск
с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „БНП ПАРПБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление във Франция, гр.
Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л. В., чрез „БНП Парпба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от з.п. Д.Д.чрез ю.Н.А.М.против М.П.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да
признае за установено, съществуването на вземане в размер на 9 979,35 лева главница по
договора за кредит, 14 091,57
лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2019
г. до 20.09.2025 г., 531,57 лева мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът твърди, че на 23.08.2018 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и М.П.Т. ЕГН **********, бил сключен договор
за потребителски паричен кредит № ****посредством, който страните са постигнали
съгласие кредиторът
да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10 000.00 лева за срок
от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.00.2025 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечсните погасителни
вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било
паричният кредит да бъде изплатен на 84 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 334.42 лева, като в договорът била посочена и общата стойност на
плащанията но кредита.
Твърди, че въз
основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу
което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §
1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от
общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока
на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР бил датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за
целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Твърди, че сумата, предмет на договора
била преведена по личната банкова сметка ***, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит.
На основание па чл. 3 във връзка с чл.
4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 84
месечни вноски, всяка по 334.42 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено,
че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Обезщетението за забава било равно на
ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1
юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Длъжникът преустановил плащането на
вноските но кредит № ****на 20.10.2019 г., като към тази дата били погасени 12
месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора,
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файпенс“ станало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата па втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.11.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление
до длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не били
извършвани погашения по дълга от кредитора било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК в Районен съд –
Пловдив.
ОТВЕТНИКЪТ М.П.Т., чрез пълномощника й адв. Т.И., с отговора на исковата молба заявява, че
Договор за потребителски паричен кредит от
23.08.2018 г. е нищожен поради противоречие с добрите прави
/чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване па
нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите
от това последици по чл.23 от ЗПК.
Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост по
кредита, тъй като същата не е била съобщена на ответника М. Т. преди подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до съда.
Прави възражение за прихващане.
По допустимостта:
Предявеният иск е
допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението,
изпратено до заявителя по заповедното производство „БНП
Парпба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, че
срещу издадената заповед за изпълнение
срещу длъжника е депозирано възражение от длъжника в едномесечен срок.
По основателността:
За успешното провеждане на предявеният
иск, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение по договор за потребителски паричен кредит № ****между страните,
по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; че ответникът
не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита и докаже
конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпването на
изискуемостта му, както и конкретния размер на претендираната сума за договорна лихва. В негова тежест е да докаже
осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания, включително
възраженията за нищожност на договора и общите условия към него, поради
противоречие с ЗЗП, както и възраженията си за изтекла погасителна тригодишна
давност.
От приетия като писмено доказателство
по делото – Договор № ****от 23.08.2018 г., съдът приема за установено, че
страните по делото, са сключили на същия по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ и М.П.Т.
ЕГН **********, страните
са постигнали съгласие кредиторът
да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10 000.00 лева за срок от 84 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 20.00.2025 г., съгласно
погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размерът на оставащата главница
От
събраните по делото доказателства, включително от заключението по съдебно –
счетоводната експертиза, се установява, че ответникът М.Т. е усвоила сумата
10 000,00 лева.
Съдът намира, че основният спорен по
делото въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост на банковия кредит,
предвид задължението на Банката да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост.
В конкретния случай, ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост по кредита на 20.11.2019 г., като се позовава на т. 5 от
договора.
По така развилия се спор относно
предсрочната изискуемост на процесния кредит, съдът намира, че следва да
отбележи следното:
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2013 г. на
ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., изрично е дадено разрешение на така
повдигнатия спор /относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от
договор за банков кредит/. Така даденото разрешение е задължително за
прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните
хипотези. Според даденото разрешение, ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото
основание. В решението са посочени и предпоставките за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната
изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на
предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно
изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Прави се извод, че предпоставките за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на
волеизявлението от длъжника предхожда по времеподаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай е безспорно, че не
са налице изложените предпоставки, за обявяване на процесния кредит за предсрочно
изискуем към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Това е така, тъй като не се установява към посочения релевантен
момент ищецът да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, чрез отправено
изявление, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. А
както се посочи, предсрочната изискуемост има действие от момента на
изявлението.
Представена е по делото покана до
ответника, съпроводена с известие за доставяне на 04.06.2020 г. и получател Р… Б…
- м….
Това връчване е оспорено от ответната
страна, като същата е представила доказателства за това, че майката на
ответника Д. М. Б.е починала на **** г., т.е. преди датата на получаване на
уведомлението за обявяване на крдита за предсрочно изискуем.
Ищецът не представи други
доказателства в тази посока и с това твърдението, че предсрочната изискуемост
на кредита е надлежно съобщена остана недоказана.
Ето защо и, съобразявайки и дадените с
т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешения
съдът приема, че в настоящия случай не е надлежно удостоверено настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията на кредитора, тъй като в конкретния
случай, ответникът, не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от ищец в съда, поради което и
предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на
разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски.
Ответникът претендира, съобразно
представения списък /л.108 от делото/ разноски в размер от 1 005,00 лева, от
които 160 лева за възнаграждение на вещо лице и 845,00 лева за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
С оглед направеното от процесуалния
п. на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
следва да извърши преценка.
В настоящото производство е
предявен установителен иск с материален интерес в общ размер на 24 602,49 лева.
Предвиденият минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно
чл. 7, ал. 2,
т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 322,04
лева.
С оглед на горното съдът намира, че
следва да отхвърли направеното възражение, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение е под минимума.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП ПАРПБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление във Франция, гр.
Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л. В., чрез „БНП Парпба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от з.п. Д.Д.чрез ю.Н.А.М.иск за признаване за установено, че
има вземане от М.П.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 9 979,35 лева главница по
договора за кредит, 14 091,57
лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2019
г. до 20.09.2025 г., 531,57 лева мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 20.11.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА БНП ПАРПБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Л.Д. и Л. В., чрез „БНП Парпба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от з.п. Д.Д.чрез ю.Н. А. М., да заплати на М.П.Т. ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 160,00(сто
и шестдесет)лева направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА БНП ПАРПБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1,
представлявано от Л.Д. и Л. В., чрез „БНП Парпба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от з.п. Д.Д.чрез ю.Н. А. М., да заплати на адв. Т.И. ***, сумата
от 845,00(осемстотин
четиридесет и пет) лева за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Мария Личева – Гургова
Вярно с оригинала!
МХ