Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2020.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. ,в публично съдебно заседание на 16.12.2019г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАЯ НЕДКОВА
ФИЛИП
РАДИНОВ-мл.с.
Секретар : ПЕТЯ П.
Разгледа докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№ 2110 по описа за 2019г.
Производството е по реда на чл. 268-273 ГПК.
Предявена е въззивна жалба от М.Х.К., чрез адвокат Д.И.,
срещу решение №235 /20.09.2019г. по гр.д.№267/ 2019г., постановено от Районен съд-Провадия , в частта, в която е изменен
размера на издръжката, определена с решение по гр.д.№ 38/ 2012г.ПРС в полза на
детето М.М.Х., чрез увеличаването й от 120 лв.на 180лв., считано от датата на
предявяване на иска- 18.02.2019г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване, на основание чл
150 от СК. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е присъдена държавна такса в
размер на 86.40лв.
Оспорва решението в уважената част на исковата
претенция като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в
процеса не са установени обстоятелства,
които налагат увеличение на издръжката – по отношение на трайно и съществено
изменение на нуждите на детето и възможностите на задълженото лице. Твърди се,
че бащата е заместил изцяло майката в грижите по отглеждане и възпитание на детето, което през
по-голяма част от времето пребивава в неговия дом, участва в подготовката за
училище, осигурява средства за учебници, помагала, закупуване на дрехи и
маратонки, и ежедневни разходи на детето, а размерът на влаганите средства е
повече от присъдената издръжка. Твърди също, че получаваното възнаграждение е в
минималния за страната размер и ще бъде затруднен при заплащането на
определената по-висока издръжка.По същество поддържа искане за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция изцяло.
Въззиваемата страна- И.Н.П., в качеството й на
майка и законен представител на детето М.М.Х., чрез адвокат Р.И., изразява
становище за неоснователност на жалбата . Моли решението да бъде потвърдено.
Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия, не
изразява становище по жалбата.
Съдебният
състав , съобразно становищата
на страните и представените доказателства,преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235 ГПК, констатира :
Предявен е иск за изменение на първоначално
присъдена издръжка в полза на малолетния М.М.Х., роден на ***г, която с решение № 10/18.06.2014г. по гр.д.№ 38/
2012г. РС-Провадия, е определена в размер на 120лв., с начална дата-
13.11.2013г.
Исковата претенция по чл.150 от СК се основава на
промяна в обстоятелства за изминалите 4-5 години, изразяващи се в увеличени
потребности на детето, произтичащи от неговото развитие- физическо , умствено,
социално, промяната в икономическите условия,при които размерът на минималната
работна заплата е също увеличен, както и минималният размер на издръжката,
съгласно чл.142, ал.2 от СК. Счита, че съответна на новите обстоятелства е издръжка в размер на
220лв.
В депозиран писмен отговор ответникът оспорва
претенцията изцяло като неоснователна. Твърди, че промяна в обстоятелствата
обуславящи изменение на издръжката не
са настъпили, защото детето е при него по десет-двадесет дни в месеца, през
които той е поел изцяло грижите и издръжката .Установил е, че предоставяните
средства се използват от майката за други нужди и поради това е започнал на
осигурява необходимите за сина му дрехи, обувки и пособия в училище,
лекарства. Твърди, че доходите му са
ограничени- до 510лв. по трудов договор.
По правилото за разпределена доказателствена тежест
на страните е предоставена възможност да ангажират доказателства за твърдените
факти и обстоятелства.
Посоченият от ищцата свидетел- Н.С.Д., е близка
приятелка на майката и познава детето от най-рА.та му възраст Има лични
впечатленията за неговото развитие, интереси и обучение. Майката осигурява
необходимото според възможностите си и детето не ходи със скъсани дрехи. Веднъж
в годината, когато започва училище, бащата го води в магазин за дрехи, но
смята, че това са еднократни случаи.
Посоченият от ответника свидетел- А. И. К., без
родство със страните, твърди, че познава страните и М., има представя от
грижите, които бащата полага за него , както и за начина по който е заплащана
издръжката- по банков път и на ръка. Според свидетелката всяка сутрин детето е
при баща си да вземе пари за закуска- по 5 лв. Ответникът е купувал дрехи ,
телефони, лаптоп, всичко необходимо за училище, лично се ангажирал да го води
на преглед и да купува лекарства. По нейни впечатления детето не ходи „както
трябва“ облечено, като пример посочва
дреха от втора употреба.
При съпоставка на събраните по този ред данни
следва да се приеме, че грижи за общото им дете са полагали двамата родители,
като участието на бащата е доказано с допълнителна финансова помощ и с преки
грижи в дни, седмици от месеца, без уточнена периодичност.
Дирекция „Социално подпомагане“- Провадия, е
представила социален доклад, на
основание чл.15, ал.6 от ЗЗакрД, с данни за родителската грижа и
сътрудничество, жилищни и битови условия, обучение и социална интеграция, въз
основа на които е дадено заключение, че за детето се полагат добри грижи и неговите потребностите са задоволени, за което имат принос и двамата
родители. В разговор с двете страни е установено, че бащата е преустановил
плащането на издръжка от една година, защото смята, че средствата не се
използват по предназначение. Становището на
ДСП е издръжката да бъде в размер, съобразен с възрастта и растящите
потребности на детето.
По основателността на иска с правно основание чл.150 от СК:
Законът е лаконичен, че всяко изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, е основание за нейното
изменение или прекратяване.
Нуждаещият се от издръжка е малолетен и неговите
интереси са приоритетни спрямо други
нуждаещи се от издръжка лица по реда на посочените в чл.140 от СК. Задължението
за издръжка към дете е безусловно, съобразно чл. 143, ал.1 и 2 СК във връзка
с чл. 141 от СК.
Искът за увеличение на издръжка е основателен,
предвид настъпилите изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката от 120лв..
На първо място, битовите и социални нужди на детето
са увеличени и променени съпоставимо с възрастта , по-високото образователно
ниво и потребности на развитие- физическо, интелектуално и емоционално. М.Х. е на
13 години, ученик в седми клас на ОУ „Иван Вазов“,гр.Провадия. Предстоящо е
обучението му в гимназиален курс, закупуване на учебници, помагала и други
пособия, извънкласно обучение и спорт , подпомагащи неговото изграждане като
личност.
Увеличените потребности обуславят по-голямо
финансово участие на родителите. Ноторно известно, че икономическите условия в
страната диктуват постоянно увеличаващи се разходи за базови нужди- храна,облекло,транспорт,
консумативи. Показател за инфлационния индекс е ежегодната промяна на минималната
работна заплата в страната. На основание чл.142, ал.2 от СК съпоставимо с
минималната работна заплата е променен размера на минималната издръжка, който
до приемане на ПМС № 320/ 20.12.2018г. е 127.50лв., а считано от 01.01.2019г.е 140лв. Осигуряваната преди
завеждане на иска е под границата на задължителния минимум и по този показател
не е достатъчна за елементарни битови, образователни и здравословно нужди на
детето, които претърпяват промяна в процеса на израстването му.
При разпределяне на задължението между родителите
следва да бъдат обсъдени данните за получавано брутно трудово възнаграждение,
материално състояние, наличието или отсъствието на задължения към други
лица от посочените в чл.141 СК .
Двамата родители са работоспособни и получават
трудови възнаграждения,посочени в социалния доклад в размер на минималната
работна заплата в страната. За полагания труд не се представят документи,
удостоверяващи размера на реалния си доход. Ответникът се позовава на ТД № 119/
09.11.2018г., сключен с „Мастер Транс“ ООД за неопределен срок, на длъжност“
земеделски техник“. при основно месечно трудово възнаграждение от 510лв., върху
което се начисляват 0.6% за прослужено време,и допълнителни възнаграждения за
положен нощен труд. Доказателства за получаваното брутно трудово възнаграждение
с всички допълнителни начисления към минимална работна заплата, която считано
от 01.01.2019г. е 560лв., на основание
ПМС № 320/ 20.12.2018г., не са представени.
От показанията на св.К. следва, че ответникът е
работил в чужбина, откъдето е изпращал издръжката. Периодът на работа и доходът
също не са доказани. Същевременно твърди, че подпомага сина си всеки ден с
джобни пари /5лв./ и с допълнителни средства за неговите нужди, което по
същество подкрепя извода, че той има по-големи възможности от обявените в
писмения отговор.
С оглед на всички установени обстоятелства
необходимата обща издръжка за нуждите на
М.Х. е между 350-400лв., които са обичайните
за неговата възраст и образование, обусловени от обикновените условия на живот
според постановките на Постановление №5/ 16.ХІ.1970г. на Пленума на Върховен
съд за обобщаване на практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението
за издръжка. От общия размер следва да се приспадне получаваната помощ по чл.7
от ЗСПД в размер на 90лв.
Материалното състояние на задължените лица е
предпоставка за по-големия размер на издръжката, чието предназначение е да
отговори на нуждите на детето към даден момент, а периодичното изпълнение на
това задължение да осигурява
условия, необходими за неговото развитие- чл. 143, ал.1 и 2 СК.
В обобщение на изложените обстоятелства правилен е
извода, че бащата следва да участва приоритетно в издръжката на детето,
доколкото по силата на решението родителската функция, в обема на всички
непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето, е възложена на
майката. В този смисъл присъдената с решението издръжка от 180лв., при
нормативен минимум от 140лв., е обоснована и не подлежи на корекция.
Правото на бащата да подпомага сина си в неговото
развитие е неотменимо и неограничено във времето, но като родител е длъжен да упражнява предоставените
от закона права и задължения в негов интерес- чл.123 вр чл.122,ал.1 СК. Оказваната
помощ финансово и непосредствено, която бащата осигурява по собствена
инициатива, не може да се калкулира от задължението за издръжка, защото нейното
предназначение е да отговори на периодични /ежедневни нужди като осигури
необходимия за развитието му жизнен стандарт.
По изложените съображения жалбата е неоснователна.
Решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, на основание
чл.271 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №235 /20.09.2019г. по гр.д.№267/ 2019г., постановено от Районен съд-Провадия , в частта, в която е изменен
размера на издръжката, определена с решение по гр.д.№ 38/ 2012г.ПРС, дължима от
бащата М.Х.К., ЕГН- **********, на малолетното дете М.М.Х., ЕГН- **********,
чрез неговата майка и законен представител И.Н. К., ЕГН- **********, чрез
увеличаването й от 120 лв.на 180лв.,
считано от датата на предявяване на иска- 18.02.2019г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК..
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.