О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260164
гр. Пловдив, 15.12.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева ч.гр.д. № 595/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по жалба на И.М.М. против Определение № 260229 от
03.10.2020 г., пост. по гр.д. № 2228/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което
производството по предявените от жалбоподателя главен и евентуален иск е частично прекратено – по отношение на
недвижимия имот, находящ се на територията на РГ, поради липса на международна
компетентност на българския съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на
определението в обжалваната част и искане за неговата отмяна в тази част и
връщане на делото на първоинстанционния съд за даване ход на производството по
исковете и досежно този имот.
Ответницата по жалбата М.С.Я. е
депозирала отговор за неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ,
изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така тя е допустима и ще се
разгледа по същество.
Предмет на първоинстанционното дело са
предявени от И.М.М., ЕГН – ********** срещу М.С.Я., ЕГН – ********** обективно
съединени при условия на евентуалност искове. Главният иск е с правно основание
чл. 21 ал. 4 от СК – отрицателен установителен иск за липса на съвместен принос
- от страна на ответницата, в придобитото
по време на брака им имущество – включващо два недвижими имота, единият от които находящ се на територията на РГ. Евентуалният
иск е с правно основание по чл. 29 ал. 3 от СК – по голям дял на ищеца в това
имущество поради по голям принос в придобиването му. В исковата молба ищецът е
обосновал становище за международна компетентност на българския съд по спора,
основаващо се разпоредбите Регламент / ЕС / 1216/1103 от 24.06.2016 г., в сила
от 29.01.2019 г., както и разпоредби от същия регламент досежно приложимото
право – българското.
Първоначално исковете са предявени в
РС – Карлово, образуваното по описа на този съд гр.д. № 1969/2019 г. е прекратено на основание родова неподсъдност
на спора и е изпратено на родово компетентния съд - Окръжен Съд – Пловдив.
Окръжният съд е прекратил
производството по делото досежно имота в РГ като е приел че по предявените
искове досежно този имот българския съд няма международна компетентност. За
обосноваване на този си извод е изложил съображения че международно
компетентния съд в случая не се определя съгласно правилата на Регламент / ЕС /
1215/2012 г. / и предходния Регламент / ЕС / 44/2001 /, тъй като той не се
прилага досежно имуществени отношения между съпрузите / в който смисъл е
съдебната практика на ВКС, цитирана/ , не се определя и по правилата на
твърдяния от ищеца Регламент / ЕС /2016/1103 – тъй като от обхвата на същия
изрично са изключени спорове относно естеството но вещните права върху
имуществото на съпрузите /чл. 1 т. 2 б. „ж „ от регламента/ - какъвто спор
счита да е настоящия, без изложени в тази насока съображения. Поради което и с
оглед липса на друга международна
регламентация е приел че следва да се приложи уредбата на КМЧП. Тъй като
исковете, предмет на делото са вещни по смисъла на чл. 109 от ГПК е прието че приложимата
досежно международната компетентност разпоредба е чл. 12 от КМЧП, съгласно
която изключителната компетентност на българския съд е налице само когато
недвижимия имот се намира на територията на РБългария. Прието е да е
неприложима специалната разпоредбата на чл. 8 от КМЧП относно компетентността
при имуществени отношения между съпрузи, тъй като страните не са такива предвид
прекратяването на брака им. Разпоредбата по чл. 8 от КМЧП визирала имуществени
отношения само между лица в брак, но не и между бивши съпрузи.
В частната жалба се поддържа КМЧП да
е неприложим, приложимата уредба относно компетентността да е тази на Регламент
/ ЕС / 2016/1103, тъй като спорът не
касае естеството на вещните права
върху придобитото от страните по време на брака им имущество по смисъла на чл.
1 т. 2 б. „ж „ от регламента. Спорът не попада и в другите изключващи
приложението на Регламент / ЕС / 2016/1103 хипотези - изчерпателно изброени в
чл. 1 от същия, поради което международно компетентния по него съд е българския
– на основание чл. 6 б. „а „ вр. чл. 14 от регламента. Настоява се също че и приложимото
право е българското – на основание чл. чл. 21 и 26 б“а „. Развити са и доводи че
родово компетентния съд е районния съд и конкретно РС – Карлово – пред който исковете
са предявени, а не Окръжният съд. В тази насока се поддържа че предмета на спора е правото на собственост
само върху ½ ид.ч. от СИО – презумптивно притежаваната от другия съпруг, поради което на тази база /
½ ид.ч. от имотите/ следва да се определи цената на исковете / ½
от данъчните оценки / и обусловената от нея родова подсъдност.
По делото е безспорно че ищецът и
ответницата са българи, български граждани и с обичайно местоживеене на
територията на РБългария. Бракът им – сключен на 20.06.2014 г. в гр. К., е
прекратен с влязло в сила на 18.12.2018 г. съдебно решение по бр.д. № 1152/2018
г. на РС – Карлово.
Никоя от страните не е твърдяла че
международно компетентния съд следва да се определи по правилата на Регламент /
ЕС / 1215/2012 г. / и предходния
Регламент / ЕС / 44/2001 / - в каквато насока
са изложени в обжалваното определение доводи за тяхната неприложимост. Безспорно
въпросите, касаещи имуществените отношения между съпрузите са изрично изключени
от обхвата на Регламент / ЕС / 1215/2012
/ който замени Регламент № 44/ ЕО / 2001 / - съгласно разпоредбата на чл.1 § 2
б. „а „ регламента не се прилага по отношение на имуществени права, произтичащи
от брачни правоотношения или отношения, които съгласно приложимото към тях
право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак. С оглед
неприложимостта по отношение настоящия спор на
Регламент / ЕС / 1215/2012 г., неприложимо е правилото на чл. 24 § 1 от
същия относно изключителната компетентност по дела с предмет вещни права върху
недвижим имот – съдът на държавата членка по местонахождението на имота.
За международната компетентност на
българския съд по спора страните и в частност ищецът се позовават на Регламент
/ ЕС / 2016/1103, уреждащ
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения,
свързани с имуществения режим между съпрузите.
Съгласно
чл. 11 от преамбюла целта е засилено сътрудничество между държавите членки в областта на
имуществения режим на международните двойки по отношение компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на решенията по въпроси, свързани
с имуществения режим между съпрузи и
имуществените последици на регистрираните партньорства. Действително в случая –
както поддържа ответницата, страните не са международна брачна двойка, но
регламента се прилага и досежно имуществения режим между съпрузи с
трансгранични последици – какъвто е настоящия случай с оглед на придобит от тях
в режим на СИО актив на територията на РГ, предмет на делото.
Съгласно чл. 18 от преамбюла в обхвата му
попадат всички гражданско правни аспекти на имуществения режим между съпрузите
– в това число и тези, породени от прекратяването на режима в резултат на раздялата на брачната двойка
или смъртта на единия от съпрузите.
Съгласно чл. 19 от преамбюла – от съображения
за яснота редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като свързани с
имуществения режим между съпрузите, следва да бъдат изрично изключени от
обхвата на регламента. Тези въпроси са изчерпателно посочени в чл. 1 § 2 от
регламента, сред тях и въпросите относно
естеството на вещните права върху имуществото – б. „ ж „.
С обжалваното определение е прието в случая
да е налице именно това изключение,
поради което Регламент / ЕС / 2016/1103 е неприложим за спора. Мотиви,
обосноваващи този извод не са изложени.
Както основателно се поддържа от частния
жалбоподател разпоредбата на чл. 1 § 2 б. „ж „ от Регламент / ЕС / 2016/1103
следва да се тълкува в пряка връзка с чл. чл. 24 и 25 от преамбюла и с чл. 29
от Глава Трета / Приложимо право /от регламента. От така направеното тълкуване
следва извод че под спорове, свързани с „ естеството „ на вещните права по смисъла на чл. 1 § 2 б.“ ж“ от
регламента се имат предвид такива вещни права, които по вид и обхват се явяват
„ специфични „ само за някоя/някои държави членки доколкото съществуват само и единствено
в нейното/тяхното национално право, поради което друга държава членка не следва
да бъде задължавана да признае непознато в правната й система вещно право върху
имущество, намиращо се на нейна територия. С оглед което и тъй като с
предявените по делото искове се иска разрешаването
на въпроса на кого от бившите съпрузи принадлежи правото на собственост върху
придобитите по време на брака недвижими имоти – по главния иск, евентуално определянето
на квотата на собственост за всеки от тях в тези имоти – по евентуалния иск, то
според настоящия съд процесния спор не е такъв за естеството на вещното право
по смисъла на чл. 1 § 2 б.“ж „ от Регламент
/ ЕС / 2016/1103. Не са налице и другите, изключващи приложението на този
регламент хипотези на чл. 1 от същия, с оглед което именно съобразно него като
приложим за настоящия спор ще се разреши въпроса за международно компетентния
по спора съд.
Съгласно чл. 6 от регламента когато никой съд
на държава членка не е компетентен по въпроси относно имуществения режим
съгласно чл.чл. 4 и 5 - какъвто е в
настоящия случай, компетентността принадлежи на съда на държавата членка както
следва:
б. „ а „ – на чиято територия съпрузите имат
обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или ако това не е
изпълнено;
б “ б „ - на чиято територия съпрузите са
имали последното си обичайно местопребиваване ако единият от тях все още живее
там или ако това не е изпълнено;
б. „в „ - на чиято територия ответникът има
обичайно местопребиваване съм момента на сезиране на съда или ако това не е
изпълнено;
б. „ г
„ - общото гражданство на съпрузите към момента на сезиране на съда.
В случая са налице и четирите хипотези, обуславящи
международната компетентност на българския съд по спора, предмет на настоящото
дело, поради което компетентността на българския съд е на основание първо
посочената от тях, а именно чл. 6 б. „а „ от Регламент 2016/1103 – както
правилно се поддържа от частния жалбоподател ищец, доколкото не се установява –
не се и твърди, между съпрузите – страни по делото, да е сключено споразумение
по чл. 7 от регламента и не са налице и хипотезите на чл. чл. 8 и 9 от същия.
Предвид изложеното обжалваното определение е
неправилно и се отменя, а делото се връща на ОС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените искове.
Поддържаните в частната жалба доводи
относно приложимото съгласно Регламент /
ЕС / 1216/1103 за спора право – българското, и относно родовата подсъдност на
спора – на Районен Съд – Карлово, не следва да се разглеждат, тъй като са неотносими
към настоящото частно въззивно производство – доколкото то разрешава само и
единствено въпроса за международно компетентния съд. Приложимото право е въпрос
по съществото на спора, а въпроса относно родовата подсъдност следва да се
повдигне пред ОС – Пловдив – постановил
обжалваното прекратително определение и на който съд делото се връща за
продължаване на съдопроизводствените действия след неговата отмяна. Съответно
този съд сам следва да реши дали делото му е родово подсъдно - след преценка в
случая и на повдигнатите от частния жалбоподател в тази насока доводи, евентуално ако приеме
че те са основателни да повдигне препирня за подсъдност.
На основание чл. 28 от КМЧП настоящото определение подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложеното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И
Отменя
Определение № 260229 от 03.10.2020 г., пост. по гр.д. № 2228/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив, с което производството по предявените от И.М.М., ЕГН – **********
срещу М.С.Я., ЕГН – ********** главен и евентуален иск с правно основание
съответно чл. 21 ал. 4 от СК и чл. 29 ал. 3 от СК е частично прекратено – по отношение на
недвижимия имот, находящ се на територията на РГ, поради липса на международна
компетентност на българския съд.
Връща
делото на Окръжен Съд - Пловдив - като международно компетентен да разгледа
спора по предявените искове, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: