Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 44 по описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по
жалба, подадена от "М
и Д С." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В.Н.Д., депозирана чрез процесуален представител
адвокат С.Е.от ШАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 4-ФК/03.01.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр.Варна
в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на НАП-гр.София, с която на "М и Д С." ООД е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни
стоки, находящ се в гр.Шумен, ул.Осми март № 26, и е забранен достъпът до него за срок от
седем дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
издаването ѝ при
липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и неговата цел. В тази
връзка се
твърди, че дружеството не е осъществило вмененото му нарушение на чл.25, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), доколкото работещата в
магазина като продавач-консултант Х.М.не е издала веднага касов бон на клиент,
закупил 1 бр. кафе и 1бр. фанта, тъй като последният много бързал и поискал да му подаде мляко и захар, а
впоследствие, след като изпълнила искането му и предприела действия за издаване
на касова бележка за заплатената от последния сума, била спряна да го стори от
намиращия се в магазина данъчен инспектор. Твърди се също, че оспорената
заповед е издадена в противоречие с чл.6, ал.1 от АПК, тъй като със същата са
ограничени правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Твърди се още, че заповедта не е надлежно
мотивирана, доколкото изложените в нея аргументи в подкрепа на обективираното в
заповедта властническо волеизявление, са общи и бланкетни. Въз основа на
изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, като
незаконосъобразна. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя В.Д.и
адвокат С.Е.от ШАК, които поддържат жалбата по изложените в нея съображения. По
делото са представени и писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Началник отдел "Оперативни
дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.М., застъпва становище за законосъобразност на
оспорената заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за това орган
и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено нарушението на
закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези доводи, развити в писмено становище и в хода на устните
състезания, отправя
искане
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното производство е Заповед
за налагане на ПАМ № 4-ФК/03.01.2019г., издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ
на НАП, с която на "М и Д С." ООД е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки,
находящ се в гр.Шумен, ул.Осми март № 26, стопанисван от "М и Д С."ООД
и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл.186, ал.1
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като е определено запечатването да се извърши на 15.01.2019г. от 11.00 часа.
В заповедта е обективирано и разпореждане за
предварителното ѝ изпълнение на основание чл.188 от ЗДДС, във вр.с чл.60
от АПК, което е отменено с определение № 45/14.01.2019г. по ЧАД № 15/2019г. по
описа на ШАдмС, влязло в законна сила на 29.01.2019г.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 02.01.2019г. от служители на Главна дирекция "Финансов контрол", ОД -
гр.Варна при ЦУ на НАП, проверка на търговски обект - магазин за хранителни и
нехранителни стоки, находящ се в гр.Шумен, ул.Осми март № 26, стопанисван от
"М и Д С."ООД. При проверката е била извършена контролна покупка от св.Т.Р.Т.-
инспектор по приходите при ЦУ на НАП, при която на последната била издадена фискална
касова бележка от намиращия се в обекта фискален апарат. При последвалото
наблюдение на продажбите от посочената свидетелка било констатирано, че при
извършена покупка от клиент на 1 бр.кафе и 1 бр.фанта на обща стойност 1,70
лева, заплатена в брой на място в обекта, не е била издадена фискална касова
бележка от Х.В.М.- продавач-консултант от работещото в обекта
фискално устройство. При проверката на касовата наличност е било установено, че разчетената
касова наличност от наличното в обекта фискално устройство (ФУ) е в размер на 314,09
лева, а фактическата наличност на същото е в размер на 315,80 лева. В резултат
на това е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата такава в размер на 1,71 лева. Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка № 0309947/02.01.2019г., подписан от контролните органи и от присъствалата по време на проверката Х.В.М.- продавач-консултант. Така
констатираното е преценено като нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което
срещу дружеството-жалбоподател е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F465501/10.01.2019г. за нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (АУАН е приложен по ЧАД №
15/2019г.). По делото не са представени доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено наказателно постановление. По повод нарушението на чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с
оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил и ПАМ по отношение на "М и Д С." ООД -
запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем)
дни.
Заповедта е връчена на представляващия дружеството на дата 10.01.2019г., видно от
разписката към нея
(л.32).
Недоволно от заповедта, "М и Д С." ООД я е оспорило пред Административен съд - гр.Шумен с жалба рег.№ ДА-01-256/24.01.2019г., въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство - АД № 44/2019г.
по описа на ШАдмС.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
Към материалите по делото са приложени и тези,
съдържащи се по ЧАД № 15/2019г. по описа на ШАдмС, предмет на което е оспорване
на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № 4-ФК/03.01.2019г.
По искане на оспорващото дружество като свидетели
са разпитани лицата М.Й.Й. и Д.М.П. - клиенти в търговския обект по време на
извършване на проверката от органите по приходите.
По искане на ответната страна като свидетели са
разпитани Т.Р.Т.и Х.А.Т.- инспектори по приходите в ЦУ на НАП, ГД
"Фискален контрол", отдел Оперативни дейности", гр.Варна,
участвали в извършване на проверката, документирана с Протокол за извършена
проверка № 0309947/02.01.2019г.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
неговия
адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена
на оспорващия на 10.01.2019г., поради което жалбата, входирана в деловодството
на АС-гр.Шумен на 24.01.2019г., се явява подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага
с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че
изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП (л. 33 от
делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол"
в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална
компетентност и не страда от пороци в този аспект, който да обосновават
нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е изготвена в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и
отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният
орган е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и по чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта се съдържа
достатъчно описание на запечатания обект, индивидуализиран с адрес и описание
на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са и мотиви досежно
продължителността на наложената принудителна административна мярка.
Административното производство е започнало, въз основа на извършена проверка
на 02.01.2019 година, обективирана в протокола от същата дата, връчен на
представител на дружеството, представляващо уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, като при издаването на
индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените
правила.
Заповедта обаче е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби
и при несъблюдаване целта на закона, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а", във
вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. По силата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по
съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30
дни".
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на
ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ
във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. По отношение
хипотезата в чл. 186, ал.1, т.1, буква "а" от ЗДДС,
мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни
данни както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши
друго нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена
обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.
Според показанията на св.М.Й., на 02.01.2019г. сутринта същият е влязъл в
магазина, стопанисван от оспорваното дружество, поискал да му бъде направено
кафе и сам си взел безалкохолна напитка „Фанта“. Изчислил каква сума дължи на
база обявените цени и я платил с монети на съответната стойност, които сложил в
монетника на щанда. В момента, в който продавачката се насочила към касата, си
спомнил, че му е необходима кутия, в която да постави кафета, които
възнамерявал да вземе от кафе-автомат, поради което поискал такава от
продавачката, тя му подала кутия, след което се обърнал и излязъл от магазина.
Показанията на въпросния свидетел са в унисон с показанията на св.Д.П., който
описва, че в деня на проверката е чакал на опашка в магазина, при което единият
човек, който пазарувал, явно много бързал, оставил дължимата от него сума,
която била изцяло на монети, в монетника, при което поискал от продавачката да
му даде кутия, защото щял да взема повече кафета от автомата за кафе извън
обекта. Продавачката потърсила кутия, намерила такава и я подала на клиента,
който я взел и излязъл бързо. След това посегнала към щанда, където се намирали
монетника и касовия апарат, като в този момент госпожата пред него (Т.Т.- орган
по приходите) се легитимирала, че е от данъчното и спряла продавачката да
маркира продажбата, като платените от клиента пари се намирали в монетника. От
показанията на двамата свидетели става ясно, че продавач-консултанта в магазина
е предприела действия за издаване на фискална касова бележка на св.М.Й., но
поради това, че последният бързал и поискал кутия за кафетата, които
възнамерявал да вземе от автомата за кафе извън обекта, последната започнала да
търси кутия и след като я подала на клиента, отново се насочила към щанда, ккъдето се
намирали касовия апарат и монетника, при което била спряна от св.Т.Т.. Показанията
на двамата свидетели се потвърждават от показанията на св.Т.Т.и Х.Т., които
също сочат, че клиентът, заплатил сумата от 1,70 лева, я е оставил на щанда и е
поискал от продавачката да му даде кашонче, за да си носи стоката. Събраните
гласни доказателства недвусмислено сочат, че поведението на служителя на
"М и Д С."ООД не е било насочено към осъществяване на нарушение по
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а именно - неиздаване на фискален бон, а
това не е сторено единствено и само поради предприетата от контролните органи
проверка. В тази връзка с най-голяма доказателствена стойност са показанията на
свидетелите М.Й. и Д.П., които съдът кредитира напълно, като последователни и
непротиворечиви. Обстоятелството, че двамата свидетели са клиенти на магазина,
по никакъв начин не обосновава извод за тяхната предубеденост и заинтересованост
от изхода на спора, тъй като няма никакви индиции да са в особени отношения с
лица, свързани с дружеството-жалбоподател, а и като клиенти на търговския обект
нямат интерес в последния да осъществява дейност в нарушение на нормативните
изисквания. Нещо повече, и двамата свидетели твърдят, че редовно пазаруват в
магазина, като винаги са им били издавани касови бележки, което също е в
подкрепа на извода за липса на осъществено нарушение, изразяващо се в
неиздаване на фискална касова бележка. Този извод следва и от обстоятелството,
че преди обсъжданата продажба св.Т.Т.също е извършила контролна покупка на
стока на стойност около 0,70 лева, за която ѝ е била издадена касова
бележка, което недвусмислено сочи, че в търговския обект няма установена
практика за неиздаване на такива. В подкрепа на направения извод е и
обстоятелството, че при последвалата проверка на касовата наличност е
установена разлика между отчетената и фактическата такава в размер на 1,71
лева, различаваща се само с 0,01 лв. от сумата, заплатена от св. М.Й.. Това
обстоятелство, съпоставено с факта, че търговският обект е с работно време от
07.00 до 20.00 часа, а процесната проверка е започнала в 11.00 часа, т.е.
четири часа след началото на работното време, също е индиция, че извършените
продажби в магазина надлежно се отчитат чрез намиращото се в обекта фискално
устройство, като разликата само от 1 стотинка е напълно логично и възможно да
се дължи на това, че някой клиент не я е взел при извършена от него покупка, което
е обичайно, с оглед ниската стойност на въпросната монета. Действително
свидетелките Т.Т.и Х.Т. твърдят, че в момента, в който са предприели
проверката, сумата от 1,70 лева е била прибрана в касата на магазина, но
показанията им в тази насока не са убедителни и категорични, доколкото при
проведената очна ставка между св.П. и св.Т. последната сочи "според мен
парите бяха прибрани...", а св.Т. - "мисля, че продавачката си прибра
парите. Сигурна съм, че продавачката си прибра парите…". Поради това съдът
не кредитира твърденията на двете свидетелки, още повече, че св.Т. разяснява,
че "по принцип чакаме да си приберат парите, за да се докаже", явяващо
се индиция, че споделените от нея възприятия произтичат от обичайната практика
в такива случаи, още повече, че първоначално свидетелката показва колебание при
отговора си на този въпрос. Освен това, дори и да се приеме, че паричната сума
е била прибрана в касата, предвид обстоятелствата, при които се е стигнало до
нерегистриране на извършената продажба и това, че контролните органи са спрели
продавачката в момента, когато се е насочила към щанда веднага след като е дала
исканата кутия на клиента, и при това положение не може да се приеме за
доказано извършването на нарушение, изразяващо се в неиздаване на касова бележка,
тъй като последната е била поставена в положение да не може да довърши
действията по регистриране на продажбата.
Що се отнася до показанията на св.Т., че след приемане на сумата от 1,70
лева продавачката е обслужила следващ клиент, на когото издала касов бон, съдът
не ги кредитира, тъй като същите са изолирани и са в разрез с показанията на
останалите трима свидетели, които не сочат подобни обстоятелства.
В обобщение на изложеното съдът приема, че събраните по делото гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, опровергават отразеното в
протокола за извършена проверка неизпълнение на задължението по чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. Административният
орган, чиято е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на
принудителната административна мярка, не е сторил това по безсъмнен начин, поради което издадената от него ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и произтичащата от това
забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от с.з., се явява постановена при
липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Предвидената в чл. 186, ал.1, т.1, буква "а" от ЗДДС,
респ. в чл.187, ал.1 от с.з. мярка има превантивно действие, като с нея се цели
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая, с оглед на това, че извършването на нарушение не е
доказано по безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на
закона и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК, доколкото не е налице основание за
предприемане на действия за предотвратяване извършването на нарушения на
фискалната дисциплина. В подкрепа на извода за несъразмерност на ПАМ е и
обстоятелството, че разликата в отчетената и действителната касова наличност
почти напълно съвпада със стойността на спорната покупка (надхвърля я само с 1
стотинка), явяващо се индиция, че продажбите в търговския обект се отчитат при
спазване правилата на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Предвид изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при несъблюдаване на материалния закон
и неговата цел, поради което, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото искането
на оспорващото дружество за присъждане на деловодни разноски, като своевременно
направено, е основателно и доказано, поради което в полза на същото следва да
се присъди сума в размер на 50 лева, представляваща внесена държавна такса,
като посочената сума следва да бъда възложена в тежест на НАП-гр.София.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2,
предл.второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 4-ФК/03.01.2019г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" - гр.Варна в ГД"Фискален контрол" при
ЦУ на НАП-гр.София, с която на "М и Д С." ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В.Н.Д., е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Шумен, ул.Осми март №
26, и е забранен достъпът до него за
срок от седем дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр.София да заплати на "М и Д С." ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
В.Н.Д., сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: