Решение по дело №12920/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1102
Дата: 8 март 2023 г. (в сила от 8 март 2023 г.)
Съдия: Теодора Иванова
Дело: 20221100512920
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512920 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от съделителя Р. М. Б., чрез адв. Т.Р., срещу
постановление за възлагане на недвижими имот от 01.11.2022 г. по изп.д. №
20218470400221 по описа на ЧСИ Н.П., рег. № 847, с което на Д.А.Д., е възложен, за сумата
181181 лв., апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ 63,55 кв.м., заедно с
избено помещение № 2 с площ 3,48 кв.м., с 3,832% ид.ч. от общите части на вх. Б на
сградата и с правото на строеж върху мястото – държавна земя, който апартамент е нанесен
като самостоятелен обект на собственост с идентификатор 68134.1606.904.1.34 по КККР,
съгласно схема № 15-580134-20.11.2017 г. на АГКК. Твърди се, че жалбоподателят, като
лице с право на изкупуване, не е бил уведомен от частния съдебен изпълнител за
възможността да участва в публичната продан, както и че съдебният изпълнител не е
разгледал направеното от жалбоподателя възражение за изтекла придобивна давност. Иска
се отмяна на обжалваното постановление.
Срещу жалбата е постъпил отговор от съделителката С.А.Г., чрез адв. М.Д., с който се
иска оставянето й без уважение, тъй като същата не съдържа конкретни оплаквания срещу
действията на съдебния изпълнител, както и поради обстоятелството, че публичната продан
на имота е извършена при спазване на всички изискания на ГПК. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Срещу жалбата е подадено и възражение от съделителите Ц.С. Б. и М.С. Б., чрез адв.
И.Ю., с което се поддържа недопустимост на същата, като подадена от лице, което не
притежава процесуална легитимация, евентуално – неоснователност на жалбата, поради
1
липса на задължение на съдебния изпълнител за разясняване правата на жалбоподателя в
изпълнителното производство, както и поради липса на правомощие на съдебния
изпълнител да се произнася по претенцията за придобиване от жалбоподателя на имота по
давност. Иска се присъждане на разноски за настоящото производство.
Възражение срещу жалбата е подадено и от купувача по публичната продан Д.А.Д., с
което се излага, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е сред
изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 3 ГПК. В случай, че се приеме, че жалбата е
допустима, се твърди неоснователност на същата, тъй като наддаването при публичната
продан е извършено при спазване на изискванията на закона, имуществото е възложено по
най-високата цена, за съдебния изпълнител не съществува задължение за разясняване на
правата на съделителите за възможността им за участие в публичната продан, че съдебният
изпълнител не е оправомощен да разглежда възражение за придобивна давност, че въпросът
за собствеността и квотите на страните е разрешен с влязлото в сила решение по допускане
на делбата, както и че производството по предявения от него установителен иск за
собственост, основан на придобивна давност, е прекратено като недопустимо, по
съображения че възражението за придобивна давност е следвало да се направи в делбеното
производство и поради разрешаване на въпроса за собствеността с влязлото в сила решение
по допускане на делбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълни Н.П., рег. № 847,
излага, че подадената жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК, доколкото всеки от съделителите има качеството на взискател и
длъжник. По същество излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че по
отношение на наддавателната процедура и действителността на наддавателното
предложение са спазени изискванията на процесуалния закон и имотът е възложен по най-
висока цена. Твърди, че правото на съделителите да участват в публичната продан са
предвидени в чл. 348 ГПК и съдебният изпълнител не е длъжен да изследва защо са взели
решение да не участват в наддаването. Твърди, че възражението на Р. Б. за изтекла в негова
полза придобивна давност не подлежи на разглеждане от съдебния изпълнител в процеса по
извършване на публична продан на имот, разпоредена от съд, с влязло в сила решение.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по
делото, прие следното:
Жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт на съдебен изпълнител и от процесуално легитимирано лице, доколкото всеки от
съделителите има качеството на взискател и на длъжник и тъй като в жалбата се твърди
ненадлежно извършване на наддаването при проведената публична продан.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че наддаването е опорочено, тъй като
съдебният изпълнител не го е уведомил за възможността да участва при наддаването в
публичната продан, в качеството му на страна-съделител в производството по извършване
2
на делбата, приключило с влязло в сила решение по чл. 348 ГПК за изнасяне на делбения
имот на публична продан. Правата на съделителите да участват при наддаването в
публичната продан на неподеляемия имот са предвидени изрично в разпоредбите на чл. 348,
изр. последно и чл. 354 ГПК. Процесуалният закон не предвижда задължение за съдебния
изпълнител да ги разяснява, нито да изследва защо тези права не са упражнени.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че наддаването е опорочено, тъй като
съдебният изпълнител не бил разгледал направеното от жалбоподателя възражение за
придобиване по давност на изнесения на публична продан имот. Съдебният изпълнител не е
оправомощен да разрешава материалноправни спорове и е длъжен да пристъпи към
принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз
основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда – в
случая съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши публична продан на съсобствения
имот, по силата на изпълнителния лист, издаден на основание влязлото в сила решение по
чл. 348 ГПК. Същият няма право да спре изпълнителното производство, ако констатира спор
за материално право, нито в случая изпълнението е било спряно по разпореждане на съда
или при настъпване на някое от основанията по чл. 432 ГПК. Отделен е въпросът, че
възражението на жалбоподателя, че публична продан не следва да се извършва, тъй като е
придобил по давност идеалните части на другите съсобственици и имотът не е съсобствен, е
преклудирано от влязлото в сила решение по допускане на делбата и същият би могъл да
установи правото си на собственост чрез предявяване на иск, основан на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Като неоснователна жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото жалбоподателят Р. М. Б. следва да бъде осъден да заплати
на С.А.Г. сумата 400 лв., а на Ц.С. Б. и на М.С. Б. – по 400 лв. на всеки от тях разноски в
производството по чл. 435, ал. 3 ГПК, представляващи разходи за адвокатски
възнаграждения за изготвяне на отговори на подадената жалба.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Р. М. Б., чрез адв. Т.Р., срещу
постановление за възлагане на недвижими имот от 01.11.2022 г. по изп.д. №
20218470400221 по описа на ЧСИ Н.П., рег. № 847, с което на Д.А.Д., е възложен, за сумата
181181 лв., апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ 63,55 кв.м., заедно с
избено помещение № 2 с площ 3,48 кв.м., с 3,832% ид.ч. от общите части на вх. Б на
сградата и с правото на строеж върху мястото – държавна земя, който апартамент е нанесен
като самостоятелен обект на собственост с идентификатор 68134.1606.904.1.34 по КККР,
съгласно схема № 15-580134-20.11.2017 г. на АГКК.
ОСЪЖДА Р. М. Б., ЕГН **********, да заплати на С.А.Г., ЕГН **********, на Ц.С.
3
Б., ЕГН ********** и на М.С. Б., ЕГН ********** – по 400 лв. на всеки от тях разноски в
настоящото производство, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения за
изготвяне на отговори на подадената жалба.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4