Р Е
Ш Е Н И Е
номер 14 12.02.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и осми януари 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Д., като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 523 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу И.Г.Д.. Ищецът
твърди, че на името на ответницата има открита партида № 060478 за имот,
находящ се в гр. *******. Твърди, че с откриване на партидата били в
облигационно отношение по доставка на питейна вода и отвеждане на канални води.
Твърди, че за периода от 19.05.2017 г. до 15.02.2019 г. ответницата употребила
количество вода на стойност 213,11 лв., за което били издадени 16 броя
квитанции. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при
забава в плащането на услугите се начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, която за периода от 01.07.2017 г. до 22.04.2019 г. била в
размер на 9,43 лв. Твърди, че подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 298/2019 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането, но ответницата не била открита и
поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
искат от съда да постанови решение, с което да установи вземането по заповедта
за изпълнение в размер на 213,11 лв. главница за доставени услуги за периода от
19.05.2017 г. до 15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане,
както и сумата от 9,43 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.07.2017 г. до 22.04.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника И.Г.Д., чрез особения представител адв. К., в който взема
становище за допустимост на исковете, но ги оспорва като неоснователни. Твърди,
че не налице валидно облигационно отношение между страните, поради което
ответницата не дължи заплащане на начислените услуги. Твърди, че няма никакви
данни как е засичан водомера в обекта и как са съставяни карнети за отчетите.
Твърди, че правило отчетливо впечатление, че за голям период от време била
начислявана сумата от 4,58 лв., равняващи се на 2 куб.м. вода месечно, а за
последващ период по 1 куб.м. вода месечно за по 2,29 лв., като само в една
квитанция били начислени 60 куб.м. вода на стойност 137,52 лв. за период от 22
дни. Твърди, че не става ясно как и защо е начислена за кратък период такова
голямо количество вода. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК.
За
основателност на иска ищецът следва да докаже, че ответницата е потребител на
услугите на ищцовото дружество в качеството ѝ на собственик или
потребител на обект на потребление с адрес гр. *******, партиден номер 060478;
доставеното количество питейна вода за периода от 19.05.2017 г. до 15.02.2019
г. на стойност 213,11 лв .
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния
дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение.
За
доказване на твърдените факти от страните са събрани следните доказателства:
По
делото са приети като писмени доказателства процесните квитанции, издадени в
периода от 01.07.2017 г. до 28.01.2019 г. /л.7-л.21/, както и фактура №
********** от 28.02.2019 г. /л.22/, от които е видно, че партида № ********* за
имот в гр. *******, се води на името на ответницата И.Г.Д., абонат № 288561.
Всички квитанции са издадени по карнет № 523/4-1, съставен от инкасатор Станка
Вангелова. По делото са приети като писмени доказателства лихвен лист /л.6/,
карнет по партида № 60478 /л.87/ и досие на абонат /л.77-л.78/, които също се
водят на името на И.Г.Д. и които установяват записите по отчетите на водомера в
имота. От представената справка от Служба по вписванията /л.86/ е видно, че
ответницата И.Г.Д., заедно с лицето В.Д.К., са закупили на 07.11.2012 г. имота,
за който е отнесена партидата в ищцовото дружество. Поради това ответницата
като съсобственик покрива критериите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и §.1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ, поради което е потребител на
услугите на ищцовото дружество. По делото са представени общите условия на
ищцовото дружество /л.79-88/. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от
общите условия партидата се открива по писмено заявлението и представяне на
документи с идентификационни белези. Тъй като партидата се води на името на
ответницата, то косвено може да се извлече извод, че това се е случило на база
подадено заявление от нея. Видно е, че имотът към датата на придобиване е бил
съсобствен между ответницата и лицето Вълко Кирев, но съгласно чл. 59, ал. 3 от
общите условия партидата се открива на едно от лицата ползващи имота по тяхно
споразумение. За да възникне валидно облигационно отношение по доставка на
питейна вода за потребители физически лица въобще не е нужно наличието на
писмен договор за това, тъй като услугите се предоставят на регулиран от
държавни органи пазар. Затова и съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че липсва валидно облигационно отношение в случая, тъй като няма
сключен договор в писмена форма.
Съгласно
чл. 35, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., действали към
процесния период, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие
на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с
оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера
и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до
предишен отчет по алинея 1.
От
представения карнет по партида № 60478 е видно, че в имота многократно не е
осигуряван достъп и това е налагало служебно начисляване на услугите съобразно
чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. От карнета и квитанциите е видно, че през
месец февруари
От
квитанциите е видно, че в периода от 19.05.2017 г. до 21.11.2018 г. са
начислени по партидата услуги по 2 куб.м. и по 1 куб.м. месечно. След това е
видно, че в периода от 21.11.2018 г. до 13.12.2018 г. са начислени 60 куб.м.,
което е вследствие на извършено реално отчитане и изравняване на служебно
начисляваните количества вода, поради неосигурен достъп на инкасатора до
водомера /чл. 24, ал. 2 от общите условия/, а в последващите два месечни
периоди е констатирано потребление от 6 куб.м. и 4 куб.м. Тези обстоятелства са
индиция, че в имота е имало потребление на вода, което е било по-голямо от
служебно начисляваните по 2 куб.м. и по 1 куб.м., което е довело до завишен
месечен отчет в края на
Заплащането
на употребеното количество вода се осъществява по цени, одобрени от КЕВР /чл.
31, ал. 1 от общите условия/. Съвкупната цена /за доставка и за отвеждане/ е в
размер на 1,91 лв. без ДДС за куб.м. или 2,29 лв. с ДДС за куб.м. За процесния
период по издадените квитанции и фактура в периода от 01.07.2017 г. до
28.02.2019 г. са начислени услуги на стойност 213,11 лв., за която цена няма
доказателства да е платена от ответницата.
На
общо основание за задължението си за плащане на услугите ответницата дължи
обезщетение за забава съгласно чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 44 от
общите условия. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. услугите
В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, а при неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86 във вр. чл. 84, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 33 от общите условия
за измереното количество вода ежемесечно се издават фактури, които са платими в
30-дневен срок от датата на фактуриране. От тук следва извод, че съгласно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД законна лихва се дължи след изтичане на 30-дневния срок от
фактуриране на всяко количество вода. Първата квитанция е от 01.07.2017 г.,
тоест законна лихва се дължи от 31.07.2017 г. насетне до 06.05.2019 г. Ищецът
обаче претендира мораторно обезщетение за периода от 01.07.2017 г. до
22.04.2019 г. Изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с калкулатор за
законна лихва е видно, че мораторното обезщетение за всички квитанции, при
забава след 30 число на издаването им, се равнява на сума в размер на 9,43 лв. Поради
това искът за мораторно обезщетение ще се уважи в цялост, а ще се отхвърли само
досежно периода от 01.07.2017 г. до 30.07.2017 г., тъй като за този период е
неоснователен, тъй като ответницата не е изпаднала в забава за плащане на
първата квитанция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски
за исковото и заповедното производство в размер на 790 лв. /внесени държавни
такси по заповедното производство в размер на 25 лв. и в исковото производство
в размер на 75 лв., и платено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. по
заповедното производство, съразмерно с наследствената част, и в размер на 300
лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /л.23/,
както и възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че И.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо
Ботев”
№ 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 213,11 лв. (двеста и тринадесет лева и 11 ст.),
представляваща стойност на неплатена консумирана питейна и отведена канална
вода за имот, находящ се в гр. *******, с партиден номер 060478, по издадени
квитанции и фактури в периода от 01.07.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.05.2019 г. до окончателното й
погасяване, и сумата от 9,43 лв. (девет лева и 43 ст.), представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 31.07.2017 г. до 22.04.2019 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 185/09.05.2019 г. по ч.гр.д.
№ 298/2019 г. на РС-Раднево, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 30.07.2017 г.
ОСЪЖДА И.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Христо Ботев” № 62,
основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 790,00 лв. (седемстотин и деветдесет лева), представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: