Решение по дело №15649/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 507
Дата: 12 февруари 2022 г. (в сила от 12 февруари 2022 г.)
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110215649
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. С. 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215649 по описа за 2021 година
РАЙОНЕН СЪД-С. НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви състав, в
публично заседание на 24.01.2022 г. в състав:


Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА

при секретаря АЛ, като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№15649 по описа за 2021 г. на РС-София , за да се произнесе взе предвид
следното:


Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ФИРМА гр. С. район „ФИРМА,
представлявано заедно от СП и КК, с ЕИК ХХХ против наказателно
постановление №Р-10-784/19.10.2021 г. на зам.-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което му е наложена
имуществена санкция в размер 3 000 лв. на основание чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал.
1
1 т. 2 КЗ вр. пар. 1 т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648 ал. 1 КЗ за нарушение по
чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати
процесуални нарушения – нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН,
поради несъответствие между фактическото описание на нарушението в
АУАН и НП и дадената му правна квалификация, което води до тяхната
незаконосъобразност, тъй като разпоредбата на чл. 108 КЗ е обща спрямо
разпоредбите на чл. 496 и сл., които уреждащи претенции по „Гражданска
отговорност“. Незаконосъобразно за първи път в НП е въведена
квалификация за повторност, което предолага ангажиране на отговорността
на застрахователното дружество за по-тежко нарушение, а в АУАН липсва
описание на фактите, довели до налагане на квалифицирания състав на
нарушението. Правят се оплаквания също, че наложеното наказание не
съоветства на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, правят се възражения за
неправилна квалификация по смисъла на чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ, алтернативно
се иска приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да
отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Редовно призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт ЛЮБЕНОВА, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с
2
вх. № 91- 02-929 от 12.08.2021 г. от Венцислав Славчев Каменов, в която се
излагат оплаквания да липса на произнасяне по застрахователна претенция от
страна на дружеството.
При проверка било установено следното:
На дата 09.11.2020 г. пред застрахователя е предявена претенция,
регистрирана с №**********, вследствие на подаден документ „Уведомление
за щета по застраховка „Каско на МПС“ от Венцислав Славчев Каменов -
лизингополучател по Договор за лизинг, сключен от него с „Терра Лизинг“
ООД. Преписката е образувана по повод на настъпило застрахователно
събитие - кражба на л.а. „Ауди А6 Олроуд”, с peг. №СВ 3591 РС, на
основание на Договор за имущественазастраховка „Каско“, по полица
№Е20990011914, със застрахователно покритие от 10.07.2020 г. до 09.07.2021
г. вкл.
На дата 09.11.2020 г. заедно с предявяването на претенцията, на
застраховател представени доказателства, необходими за установяването й по
основание и размер.
На дата 13.11.2020 г. на дружеството е предоставен документ от МВР
удостоверяващ кражбата на моторното превозно средство.
На дата 04.06.2021 г. на застрахователя са представени документ от
МВР, удостоверяващ, че до момента МПС-во не е открито, постановление за
спиране на наказателното производство, документ, удостоверяващ на кого
принадлежи правото на собственост върху МПС, декларация и пълномощно
по образец с нотариална заверка, квитанция за платен пътен данък, както и
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетение.
На 19.08.2021 г. дружеството-жалбоподател се произнася по претенция
№**********, като изплаща на „Терра Лизинг“ ООД застрахователно
обезщетение в размер на 41 800 лв.
Контролните органи приели, че е налице извършено нарушение по
смисъла на чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ, тъй като за жалбоподателя е възникнало
задължение в срок от 6 месеца от датата на предявяването на претенция
№********** - 09.11.2020 г., но не по-късно от 10.05.2021 г. - първи
присъствен ден след 09.05.2021 г. да се произнесе, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано
откаже плащането.
3
На дата 15.09.2021 г. свидетелят В.Р. Шуманов, на длъжност „старши
експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”,
управление „Застрахователен надзор” на КФН, съставил и връчил надлежно
на пълномощник АУАН №Р-06-801/ 15.09.2021 г.
Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля В.Р. Шуманов - актосъставител и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при
тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите
съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни
органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в
жалбата са неоснователни.
Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН,
така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му
правна квалификация е налице пълно съответствие, като възраженията в
4
жалбата в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 108 ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ), когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с
изключение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-
късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Съгласно
разпоредбата на чл. 108 ал. 1 КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
В тази връзка, за жалбоподателят-ЮЛ съгласно чл. 108 ал. 2 З е
възникнало задължение в срок от 6 месеца от датата на предявяването на
претенция №********** - 09.11.2020 г., но не по-късно от 10.05.2021 г.
/първи присъствен ден след 09.05.2021 г., да се произнесе, като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането. Жалбоподателят е нарушил тази разпоредба,
като се е произнесъл със закъснение от три месеца и девет дни. Нарушението
по чл. 108 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ е извършено на 11.05.2021 г. в гр. София.
Констатираното с АУАН №Р-06-801 от 15.09.2021 г. нарушение е
извършено „повторно” по смисъла на § 1 т. 51 от ДР на КЗ, тъй като същото е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление №Р-10-818/11.09.2019 г., влязло в сила на 30.03.2021 г., с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” за нарушение на чл. 108 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, поради което размерът на
имуществената санкция правилно е определен, съгласно разпоредбата на чл.
644 ал. 2 КЗ. Субект на нарушението е ЮЛ, поради което въпросът за вината
като елемент от субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.



5
Правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 108 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. Процесното нарушение е формално и
в неговия фактически състав не се включва настъпването на вреди.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя и по отношение на
обстоятелството, че повторността на нарушението е следвало да бъде
посочена още при съставяне на АУАН. Видът и размерът на наказанието са
реквизити на НП съгласно чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, а в акта трябва да съдържа
само описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
/арг. Решение №4369 на АССГ Х кас.с-в по к.н.а.д. №3870/2013 г., Решение
№5071 на АССГ, Х кас. с-в по к.н.а.д. №12299/2012 г. и др./.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифицирането на
случая като маловажен, каквито са исканията в жалбата, доколкото
процесното нарушение се явява повторно по смисъла на параграф 1, т. 51 от
ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление №Р-10-818/11.09.2019 г., влязло в сила на
30.03.2021 г. Искането в жалбата за приложение ан чл.28 ЗАНН е
неоснователно. Нарушението не може да се определи като маловажно. В
случая се касае за регулиране на обществени отношения е финансов характер.
Застрахователните дружества изпълняват особено важна компенсаторна
функция, като акумулират финансов ресурс, чрез който по определени
правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди.
Неизпълнението на тази основна функция от страна на застрахователите в
законоустановените срокове ще засегне имуществената сфера на тези лица и
ще обезсмисли в по-малка или по-голяма степен целта на застраховането -
обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на предвидени в съответните
договори застрахователни събития. Наказанията по чл. 644 КЗ са насочени
именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в
кодекса срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка е
поетите рискове. Застрахованото лице има интерес да получи отговор или
своевременно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, в
следствие на което то е претърпяло имуществени вреди. Необоснованото
забавяне в произнасянето на жалбоподателя по предявената претенция и
наличието на повторност на извършеното нарушение са отегчаващи
6
отговорността обстоятелства, поради което се налага извода, че конкретното
нарушение не е е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от този вид и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил
имуществена санкция в размер на 3 000 лв., т.е., близък до минималия,
предвиден в чл. 644 ал. 2 пр.2 КЗ на имуществената санкция поради което
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно -
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна на основание чл.63д ал.4 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 ЗПП размер на 150 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-784/19.10.2021 г.
на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което на ФИРМА гр. С. район „ФИРМА, представлявано заедно от
СП и КК, с ЕИК ХХХ, е наложена имуществена санкция в размер 3 000 лв. на
основание чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ вр. пар. 1 т. 51 от ДР на КЗ, вр.
чл. 648 ал. 1 КЗ за нарушение по чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД гр. София 1407, район „ФИРМА,
представлявано заедно от СП и КК, с ЕИК ХХХ, да заплати на Комисия по
финансов надзор сума в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение
за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „АДРЕСр. С, район АДРЕС представлявано
заедно от СП и КК с ЕИК ХХХ против наказателно постановление №Р-10-
784/19.10.2021 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което му е наложена имуществена санкция в
размер 3 000 лв. на основание чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ вр. пар. 1 т. 51
от ДР на КЗ, вр. чл. 648 ал. 1 КЗ за нарушение по чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати
процесуални нарушения – нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН,
поради несъответствие между фактическото описание на нарушението в
АУАН и НП и дадената му правна квалификация, което води до тяхната
незаконосъобразност, тъй като разпоредбата на чл. 108 КЗ е обща спрямо
разпоредбите на чл. 496 и сл., които уреждащи претенции по „Гражданска
отговорност“. Незаконосъобразно за първи път в НП е въведена
квалификация за повторност, което предолага ангажиране на отговорността
на застрахователното дружество за по-тежко нарушение, а в АУАН липсва
описание на фактите, довели до налагане на квалифицирания състав на
нарушението. Правят се оплаквания също, че наложеното наказание не
съоветства на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, правят се възражения за
неправилна квалификация по смисъла на чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ, алтернативно
се иска приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да
отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Редовно призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт ЛЮБЕНОВА, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с
вх. № 91- 02-929 от 12.08.2021 г. от ВК в която се излагат оплаквания да
липса на произнасяне по застрахователна претенция от страна на
дружеството.
1
При проверка било установено следното:
На дата 09.11.2020 г. пред застрахователя е предявена претенция,
регистрирана с №**********, вследствие на подаден документ „Уведомление
за щета по застраховка „Каско на МПС“ от ВК - лизингополучател по Договор
за лизинг, сключен от него с „Терра Лизинг“ ООД. Преписката е образувана
по повод на настъпило застрахователно събитие - кражба на л.а. „Ауди А6
Олроуд”, с peг. №СВ 3591 РС, на основание на Договор за
имущественазастраховка „Каско“, по полица №Е20990011914, със
застрахователно покритие от 10.07.2020 г. до 09.07.2021 г. вкл.
На дата 09.11.2020 г. заедно с предявяването на претенцията, на
застраховател представени доказателства, необходими за установяването й по
основание и размер.
На дата 13.11.2020 г. на дружеството е предоставен документ от МВР
удостоверяващ кражбата на моторното превозно средство.
На дата 04.06.2021 г. на застрахователя са представени документ от
МВР, удостоверяващ, че до момента МПС-во не е открито, постановление за
спиране на наказателното производство, документ, удостоверяващ на кого
принадлежи правото на собственост върху МПС, декларация и пълномощно
по образец с нотариална заверка, квитанция за платен пътен данък, както и
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетение.
На 19.08.2021 г. дружеството-жалбоподател се произнася по претенция
№**********, като изплаща на „Терра Лизинг“ ООД застрахователно
обезщетение в размер на 41 800 лв.
Контролните органи приели, че е налице извършено нарушение по
смисъла на чл.108 ал.2 вр. ал.1 КЗ, тъй като за жалбоподателя е възникнало
задължение в срок от 6 месеца от датата на предявяването на претенция
№********** - 09.11.2020 г., но не по-късно от 10.05.2021 г. - първи
присъствен ден след 09.05.2021 г. да се произнесе, като определи и изплати
размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано
откаже плащането.
На дата 15.09.2021 г. свидетелят Виктор Руменов Шуманов, на
длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция
„Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН,
съставил и връчил надлежно на пълномощник АУАН №Р-06-801/ 15.09.2021
г.
Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.

2
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля Виктор Руменов Шуманов - актосъставител и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при
тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите
съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни
органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в
жалбата са неоснователни.
Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН,
така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му
правна квалификация е налице пълно съответствие, като възраженията в
жалбата в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 108 ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ), когато не са
представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с
изключение на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не по-
късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. Съгласно
разпоредбата на чл. 108 ал. 1 КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 -
10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
В тази връзка, за жалбоподателят-ЮЛ съгласно чл. 108 ал. 2 З е
възникнало задължение в срок от 6 месеца от датата на предявяването на
претенция №********** - 09.11.2020 г., но не по-късно от 10.05.2021 г.
/първи присъствен ден след 09.05.2021 г., да се произнесе, като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането. Жалбоподателят е нарушил тази разпоредба,
като се е произнесъл със закъснение от три месеца и девет дни. Нарушението
3
по чл. 108 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ е извършено на 11.05.2021 г. в гр. С.
Констатираното с АУАН №Р-06-801 от 15.09.2021 г. нарушение е
извършено „повторно” по смисъла на § 1 т. 51 от ДР на КЗ, тъй като същото е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление №Р-10-818/11.09.2019 г., влязло в сила на 30.03.2021 г., с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция” за нарушение на чл. 108 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, поради което размерът на
имуществената санкция правилно е определен, съгласно разпоредбата на чл.
644 ал. 2 КЗ. Субект на нарушението е ЮЛ, поради което въпросът за вината
като елемент от субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.



Правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 108 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. Процесното нарушение е формално и
в неговия фактически състав не се включва настъпването на вреди.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя и по отношение на
обстоятелството, че повторността на нарушението е следвало да бъде
посочена още при съставяне на АУАН. Видът и размерът на наказанието са
реквизити на НП съгласно чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, а в акта трябва да съдържа
само описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
/арг. Решение №4369 на АССГ Х кас.с-в по к.н.а.д. №3870/2013 г., Решение
№5071 на АССГ, Х кас. с-в по к.н.а.д. №12299/2012 г. и др./.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифицирането на
случая като маловажен, каквито са исканията в жалбата, доколкото
процесното нарушение се явява повторно по смисъла на параграф 1, т. 51 от
ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление №Р-10-818/11.09.2019 г., влязло в сила на
30.03.2021 г. Искането в жалбата за приложение ан чл.28 ЗАНН е
неоснователно. Нарушението не може да се определи като маловажно. В
случая се касае за регулиране на обществени отношения е финансов характер.
Застрахователните дружества изпълняват особено важна компенсаторна
функция, като акумулират финансов ресурс, чрез който по определени
правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди.
Неизпълнението на тази основна функция от страна на застрахователите в
законоустановените срокове ще засегне имуществената сфера на тези лица и
ще обезсмисли в по-малка или по-голяма степен целта на застраховането -
обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на предвидени в съответните
договори застрахователни събития. Наказанията по чл. 644 КЗ са насочени
именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в
4
кодекса срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка е
поетите рискове. Застрахованото лице има интерес да получи отговор или
своевременно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, в
следствие на което то е претърпяло имуществени вреди. Необоснованото
забавяне в произнасянето на жалбоподателя по предявената претенция и
наличието на повторност на извършеното нарушение са отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което се налага извода, че конкретното
нарушение не е е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от този вид и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил
имуществена санкция в размер на 3 000 лв., т.е., близък до минималия,
предвиден в чл. 644 ал. 2 пр.2 КЗ на имуществената санкция поради което
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно -
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна на основание чл.63д ал.4 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 ЗПП размер на 150 лв.
5