РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №662/16.4.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На шестнадесети април                                             Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 933  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  Р.Р.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Г. К., ВАК срещу НП № 436а-3/ 12.01.2020 год. на началника на 02 РУП Варна, с което за  нарушение на чл. 16а,ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда на осн. чл.34а,ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв..

            С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаканосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че НП е необосновано поради противоречие с материалния закон. Допуснато е нарушение на чл.43,ал.1 от ЗАНН, тъй като в акта за административно нарушение липсвал подпис на свидетелите. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.43,ал.2 от ЗАНН, свързано с удостоверяването на отказа от подписване на акта. Иска се приложението на чл.28 от ЗАНН.

 В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.К., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк К. Атанасова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с бланков № 840675/06.12.2019 год. е констатирано, че на  същата дата 06.12.2019 год. около 02,50 часа в гр. Варна, ***в обект – апартамент №14 като ползвател на жилище в жилищна сграда с повече от едно жилище и сграда със смесено предназначение или на открита площ пред него разположен в зона предназначена за жилищно строителство, рекреационни зони със смесено предназначение за времето от 23.00 часа до 08.00 часа.

     Деянието  е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда, вр.чл.34а,ал.1 от ЗЗШОС.

Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който в графата за бележки и възражения отказал да впише.

В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН  не са депозирани възражения  пред административнонаказващия орган.

Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като наложил на жалбоподателя за нарушение на чл.16а, ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда на осн. чл.34а,ал.1 от ЗЗШОС  административно наказание глоба в размер на 500 лв..

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. К.Н. посочва, че той и колегата му били изпратени по сигнал за нарушение на нощната тишина. Още докато паркирали патрулния автомобил чули силна музика, във входа също се чувала силна музика. На място ги посрещнал подалия сигнал гражданин, които ги придружил до апартамента, от които идвал шума. След многократно позвъняване им било отворено от жалбоподателя, който посочил, че е наемател на жилището, но не представил договор за наем. Свидетелят твърди, че жалбоподателя бил в нетрезво състояние, като освен него в апартамента имало още две лица, които също били във видимо нетрезво състояние. Свидетелят твърди, че лицата се държали арогантно.  Посочва, че жалбоподателят ту отказвал да подпише съставения му акт, ту искал да го подпише, като в крайна сметка подписал разписката за връчване.

С показанията си св.Г. потвърждава казаното от св.Н..

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел И.О., който в показанията си посочва, че той, жалбоподателя и техен приятел се събрали в дома на С., консумирали алкохол и слушали музика. Твърди, че музиката не била висока, отрича съседи да са искали да намалят звука на музиката.Твърди, че след идването на полицията са спрели музиката и не са нарушавали реда.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Н., Г. и О., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е основателна, макар и не по изложените в нея основания.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началника на 01 РУП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Състава на съда намира, че по отношение на нарушението на чл.16а,ал.2 от ЗЗШОС вменено на жалбоподателя неправилно е приложен материалния закон.

Съгласно посочения текст се забранява озвучаването от обекти по ал. 1 / обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение/, и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

            Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от източника на шум – като същият не се прилага за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства и в зони на военни действия.

Видно от нормата на чл.3, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЗШОС законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради.

Според състава на съда изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в жилищна сграда, което е едно от  изключенията от приложното поле на закона. Предвид горното неправилно извършеното от жалбоподателя е подведено под нормата на чл.16а,ал.2 от ЗЗШОС и му е наложена санкция по реда на чл.34а, ал.1 от същия.

Наложеното наказание по неприложима санкционна норма води до неправилно приложение на материалния закон и отмяна на НП .

 По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.3 от  ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 436а-3/ 12.01.2020 год. на началника на 02 РУП Варна, с което на Р.Р.С. с ЕГН ********** *** за  нарушение на чл. 16а,ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда на осн. чл.34а,ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв..

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Варна  да заплати на Р.Р.С. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.  Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                                      

                               

                                                                 Съдия в РС Варна: