Р Е Ш Е Н И Е
Номер77/2.4.2019г..Град
Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и осми март Две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар Д.Вълчева
Прокурор Николета Арнаудова
като разгледа докладваното от съдия Асен
Попов
ВНОХД
№ 283 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда по
НОХД №4114/2018г. по описа на ВРС – 45-ти
наказателен състав, постановена на 30.01.2019г., с която подсъдимият Д.Ц.Г.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр.
чл.194 ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през периода от
20.01.2018г. до 10.02.2018г. включително, в местност „Лазур" в землището
на с.Константиново, обл. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот и използване на техническо средство - права лопата и
отвертка, отнел чужди движими вещи - телевизор марка „Самсунг“
/"Samsung"/, на стойност 360,00 лева и стойка за монтиране на
телевизор на стена, на стойност 68,39 лева, всичко на обща стойност 428,39 лева
/четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/, от владението
на Б.К. Б., собственост на К.Й.Б., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. На чл.58а ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК ВРС му
е наложил наказание Лишаване от свобода за срок от три месеца. На осн. чл.57
ал.1, т.3 от ЗИНЗС е бил определен общ режим на изтърпяване на наказанието. На
осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият Г. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.12.2018г.
С присъдата на осн.
чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимият е бил осъден да заплати на К.Й.Б., сумата от
68,39 /шестдесет и осем лв. и тридесет и девет ст./, представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди. Бил е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан предявения от Б. против подсъдимия граждански иск за
претърпени от деянието имуществени вреди за разликата над 68,39 лева до
претендираните 728 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК, Г. е бил осъден да заплати Държавна такса за предявения граждански иск в
размер на 50 /петдесет/ лева.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК, същият е бил осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на
ОД на МВР Варна сумата от 105,05 лв., както и сумата от 20,00 лв. по бюджетна
сметка на РС Варна, представляващи разноски по делото.
Срещу
така постановената присъда е подаден протест от прокурор при ВРП. С протеста се
развиват оплаквания за нарушение на материалния закон при преценка на наличие
хипотезата на чл.55 от НК, както и за допуснато съществено процесуално
нарушение по отношение производството в гражданската част, доколкото е бил
приет за разглеждане иск превишаващ съставомерните според обвинителни акт щети.
Иска се изменение на присъдата в наказателната част с увеличаване на наложеното
наказание Лишаване от свобода, както и отмяна на присъдата, и връщане на делото
за ново разглеждане в гражданската част.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция прокурорът поддържа протеста по отношение оплакването за занижено
наказание, като не споделя доводите на иницииращия протест по отношение на
гражданския иск.
Адв.Б., като защитник на подсъдимия
пледира за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна.
В последната си дума подс.Г. счита, че
е нормално да иска отмяна на осъдителната присъда, като заявява, че не е
компетентен за да обоснове подобно искане.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивният протест е процесуално
допустим, подаден в срока за обжалване и от надлежни страна, като разгледан по
същество настоящият съд го намира за основателен.
Производството пред ВРС се е развило
в условията на съкратено съдебно следствие и по конкретно, след като подсъдимия
е признал всички факти визирани в обвинителния акт, като е сторил надлежно
изявление съгласно изискването на чл.371,т.2 от НПК.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства и като е ценил признанието
на Герогиев е приел за установено по безспорен начин следното:
Подс. Г. живеел в гр.Лом, като в
последствие се преместил да живее при майка си и нейния приятел, в къща
находяща се в землището на с.Константиново, обл.Варна, в близост до Варненското
езеро. Откакто започнал да живее при тях той не могъл да си намери постоянна
работа и изпитвал недостиг на парични средства. С цел именно да си ги набави на
неустановена дата в периода от 20.01.2018г до 10.02.2018г., Г. решил да извърши
кражба на чужди вещи. За целта на същия ден, минавайки по брега на езерото, той
отишъл до недвижим имот, собственост на св.Б. Б., който се намирал в близост до
брега на езерото в м-ст„Лазур", находяща се в землището на с.Константиново,
обл.Варна и се състоял от едноетажна постройка- вила и дворно място. При
приближаването си към постройката под един от прозорците видял права лопата с
дървен сап. Взел я и с нея напънал дървената дограма на прозореца. В следствие
на упражнената сила, райберът, с който отвътре били заключени двете крила на
прозореца се изкривил и последният се отворил. Подс.Г. се качил на прозореца и
през него влязъл в сградата. В едно от трите й помещения той видял на стената
закрепен със стойка телевизор марка „Самсунг" /"Samsung"/, модел
„LE32D400E1W" и сериен номер № B3G43HNC100027X, и решил да го вземе.
Телевизорът бил собственост на племенника на св.Б. - св.К.Б. и бил закупен от
него през 2012г. от магазин „Технополис" в гр.Варна. От същия магазин била
закупена и стойката, с която той бил закачен към стената. От торбичка с
инструменти, която намерил в помещението, подсъдимия взел отвертка и с нея
започнал да развива болтовете на стойката и металните планки на телевизора.
След като ги откачил от стената, заедно със стойката и телевизора напуснал
недвижимия имот и се прибрал в дома си. На следващия ден, на улицата пред дома
му, Г. видял св.Г. Ж. К., който също притежавал вилен имот в съседство. Той
предложил да му продаде телевизора, който бил откраднал, но без да му обяснява
откъде и по какъв начин го е придобил. К. му отговорил, че първо следва да го
види и пробва и след това да реши дали ще го закупи. След около половин час
подсъдимия занесъл телевизора в имота на св.К., той го изпробвал и двамата се
договорили свидетелят да го закупи за сумата от 95 лева. К. дал визираната сума
на подсъдимия и той си тръгнал. В последствие подсъдимия изхвърлил стойката в
близост до контейнер на улицата. През деня на 10.02.2018г. св. Б. Б. посетил
имота си и установил липсата на телевизора. На същата дата бил направен оглед
на местопроизшествие, с което било отпочнато и настоящето досъдебно
производство. В хода на същото подсъдимия бил установен като автор на деянието.
Бил установен и свидетелят Киров, който предал доброволно телевизор марка
„Самсунг" /"Samsung"/, модел „LE32D400E1W" и сериен номер
№B3G43HNC100027X, за което бил съставен и съответния протокол от дата
12.02.2018г..
Съгласно заключението на изготвената
по делото СОЕ, стойността на телевизора била 360,00 /триста и шестдесет/ лева,
а на стойката за монтиране на телевизора за стената била 68,39 лева / шестдесет
и осем лева и тридесет и девет стотинки/, или всичко общо 428,39лв./
четиристотин двадесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/.
Тази фактическа обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията
на разпитаните в хода на воденото производство свидетели, приобщени от съда, от обясненията на подсъдимия, показанията на
вещите лица и заключенията по изготвените от тях експертизи, писмените
доказателства по делото. Въз основа на така установените факти ВРС след анализ на
събраните доказателства е постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимият
Г. е виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1
от НК, за това, че на неустановена дата през периода от 20.01.2018г. до
10.02.2018г. включително, в местност „Лазур" в землището на
с.Константиново, обл. Варна, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на техническо средство - права лопата и отвертка,
отнел чужди движими вещи - телевизор марка „Самсунг“ /"Samsung"/, на
стойност 360,00 лева и стойка за монтиране на телевизор на стена, на стойност
68,39 лева, всичко на обща стойност 428,39 лева /четиристотин двадесет и осем
лева и тридесет и девет стотинки/, от владението на Б. К. Б., собственост на К.Й.Б.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Тези изводи са
правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят
от настоящият съдебен състав.
Относно възражението за неправилност и
необоснованост на присъдата, постановена в нарушение на материалния закон в
частта на наложеното наказание
Въз основа на правилно установените
факти, първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон, по отношение
на осъщественото от подс.Г. съставомерно престъпно деяние.
Основният спор пред настоящата
инстанция и релевираните от прокуратурата възражения са относими към липсата на
многобройни или изключителни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
мотивиращи приложението на чл.55 вр. чл.58а, ал.4 от НК, възражения, които настоящият съд счита за основателни,
като аргументите за това са следните:
След като правилно е установил
фактическата обстановка и е сторил споделен и настоящата инстанция извод по
основания въпрос за вината на подсъдимия Г., ВРС е следвало да стори преценка
за вида и размера на следващото се на подсъдимия наказание. Видно от мотивите
към присъдата, решаващия съд се е ограничил да изброи няколко, според него
налични смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства, и да приеме, че в случая
е приложима нормата на чл.55 от НК. Макар да не се касае за пълна липса на
мотиви в тази част, то изложените са крайно лаконични и не се споделят от ВОС.
На първо място не става ясно, какво точно е имал съда предвид, за да приеме, че
подсъдимият се намира в тежко материално и семейно положение.
Това, че последният не е полагал обществено полезен труд, както и
обстоятелството, че живее с майка, си само по себе си не би могло да се
възприеме, като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство. Друго би
било, ако това обстоятелства бе разгледано в светлината на доказателства за
липса на свободни работни места, посещения на бюрото по труда или други активни
действия от Г., които за жалост са останали напразни. Такъв коментар липсва в
мотивите, поради което и възприетото се явява необосновано. Липсва и коментар
за характеристичните данни на подсъдимия, в частност за предходната му съдимост
невлияеща на квалификацията на деянието. Тя лесно се установява от приложените
писмени доказателства/л.48-49 д.п./. Видно е, че същия е осъждан, като
изпитателния срок на предходното наказание Лишаване от свобода е изтекъл 2015г.,
като подсъдимия не е реабилитиран по право, доколкото е налице пречка по чл.86,
ал.2 от НК. Неподкрепена с конкретни доказателства е и тезата на защитата пред
настоящата инстанция позоваваща се на ноторна известност за недобросъвестност
на работодателите, както и на лошата семейна среда в която е израснал
подсъдимия.
Предвид посоченото не може да бъде прието наличието
на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, което да доведе
до приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55 от НК. Адекватно и мотивирано е искането на прокурора за определяне
наказание в минимума на специалната норма, с оглед все пак превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства - сравнително млада възраст, невисок
размер на щетата, изразеното съжаление извън самопризнанието. Ето защо и ВОС
намери, че следващото се на Г. наказание е Лишаване от свобода в размер на ЕДНА
ГОДИНА, което по реда на чл.58а, ал.1 от НК следва да се редуцира до ОСЕМ
МЕСЕЦА лишаване от свобода.
По
оплакванията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
гражданско осъдителната част.
В рамките на служебната проверка и
извън оплакването в протеста, ВОС констатира, че макар ВРС изначално да е приел
за съвместно разглеждане иск който по размер е надвишавал съставомерните вреди,
то същия правилно е бил обсъден и уважен до действителния размер на
невъзстановените от подсъдимия Г. вреди от престъплението, за което е предаден
на съд. В тази насока е и становището на ВОП, чиито представител не поддържа
иницииращия протест в тази му част.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
присъда по НОХД №4114/2018г.
по описа на ВРС – 45-ти наказателен
състав, постановена на 30.01.2019г., като на осн. чл.54
от НК налага на подсъдимия Д.Ц.Г. наказание
Лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК
редуцира до размер от ОСЕМ МЕСЕЦА, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.