Присъда по дело №3585/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда по ндох №3585/2022 г. по описа на СРС, НО, 104
състав:

Наказателното от общ характер производство е образувано срещу Е. С. Н.
по обвинение за това, че на неустановена дата през месец март на 2019 г. в
гр.С. с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Т. М.
Т., че ще му направи резервация за почивка в гр. А., срещу заплащане на
капаро от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева, с което на 26.03.2019 г. в
гр.С., причинила имотна вреда на Т. М. Т. в размер на 420,00 лева
/представляваща стойността на заплатената сума като капаро/, като сумата
била преведена по посочена от Н. банкова сметка - ************ при
Райфайзен банк ЕАД и деянието е извършено в условията на опасен рецидив,
след като е била осъждана два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл.66 от НК, с
присъди както следва: по НОХД 27/2016 г., в сила от 11.02.2016 г. на Районен
съд - Русе, й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година; по НОХД 852/2016 г. в сила от 26.10.2016 г. на Районен съд - Ямбол,
й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца – престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“
от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа
обвинителния акт, внесен срещу подсъдимата Е. С. Н. за извършеното от нея
престъпление на неустановена дата през месец март на 2019 г. в гр. С., при
което с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у
пострадалото лице Т. М. Т., че срещу заплащане на капаро в размер на 420,00
лева ще му направи резервация за почивка в гр. А.
Безспорно е установено по делото, че имотната вреда е настъпила за
свидетеля Т., който превел инкриминираната сума 420,00 лева по сметка на
свидетеля Е. И., с който по това време подсъдимата е имала близки
отношения.
Както в досъдебното производство, така и входа на съдебното следствие
свидетеля Е. И. заяви, че банковата си сметка е предоставил по настояване на
подсъдимата Е. Н., тъй като нейните сметки били блокирани, а трябвало да
получи сумата от 420,00 лева, чието основание за плащане свидетелят Е. И. не
е знаел и получавайки сумата той веднага й я е предал. Телефонният номер,
от който подсъдимата е провеждала разговори с пострадалия Т. Т. съгласно
справка от мобилните оператори е бил регистриран на подсъдимата в периода
на процесното деяние.
Намира, че задочното производство срещу подсъдимата по чл.269 НПК
няма да наруши нейните процесуални права, тъй като защитата й е
обезпечена и гарантирана в настоящия процес, а освен това подсъдимата Н. е
1

знаела, че срещу нея е образувано и се води настоящото наказателно
производство, въпреки което видно от процесуалното й поведение отказва да
съдейства и да участва в процеса.
Поради всичко изложено, моли съдът да признае за виновна подсъдимата
Е. С. Н. по така повдигнатото й обвинение като при индивидуализиране на
наказанието й като отегчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид
квалифициращият признак, а именно опасен рецидив, по който е извършено
настоящото престъпление.
В случай, че съдът признае подсъдимата за виновна предлага наказание
около установения минимум – наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което да се изтърпи в затвора С. при определен строг режим.
Защитата, адв.Б. моли съдът да има предвид недобросъвестното
поведение на подзащитната й, с която лично се видяли в досъдебна фаза и
обещала, че ще изплати тази сума от 420,00 лева. От онзи момент до
настоящия тя се укрива и саботира процесуалните действия.
Изразява съгласие с извода, направен от прокурора за присъдата и за
задочното производство.
Подсъдимата Е. С. Н., нередовно призована, не се явява и след щателното
й издирване, въпреки взетата спрямо нея мярка за неотклонение „задържане
под стража“, не бе открита.
Съдът с оглед изискването за разглеждане на делото в разумен срок даде
ход на съдебното следствие в отсъствието на подсъдимата.

От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Св.Е. И. познава подс.Е. С. Н., защото са от едно село. След като тя
излязла от затвора за кратко имали приятелски взаимоотношения, а по-късно
св.И. прекратил взаимоотношенията си с нея.
Свидетелят Е. И. бил титуляр на банкова сметка ************** при
„Райфайзен банк“ ЕАД.
На неустановена по делото дата през месец март на 2019 г., била
публикувана обява в социалната мрежа на „Фейсбук“, под името на агенция
„more dimitrovi“, предлагаща почивка в гр.А.
Св.Т. М. Т. прочел обявата и проявил интерес, поради което чрез
приложението „Messenger“ в периода на месец март 2019 г. на неустановена
дата започнал „чат- кореспонденция“ с неустановено по делото лице.
В процеса на общуване последвал и телефонен разговор, проведен между
неустановеното лице и св.Т..
На неустановена по делото дата през месец март 2019 г. неустановеното
2

лице се обадило на св.Т. Т. от телефонен номер 0887 432 195, регистриран с
карта „Прима“ на името на подс.Е. С. Н..
При проведения телефонен разговор неустановеното лице казало на
свидетеля Т., че ще му направи резервация за почивка в гр.Ахтопол срещу
заплащане на капаро от 420,00 лв., като посочило на свидетеля Т. банкова
сметка ********* при „Райфайзен банк“ ЕАД, по която той да преведе сумата
от 420,00 лв. като капаро.
Св.Т. превел сумата по посочената сметка, но дни преди да замине
започнали проблеми с опити да се отложи заминаването с няколко дни, с една
седмица. Имало проблеми с водопровода, това била една от причините,
другата, че нямало да успеят да изчистят. Отложил с един ден като си запазил
място да се настани за един ден и на другия ден да отиде там.
Опитал да се свърже с „М********“ и му казали, че няма да могат да ги
настанят. Дали им бунгала, но те били дванадесет човека с две малки деца на
по една година и нямало как да останат там. Разправяли се доста по телефона
и накрая неустановеното лице спряло да им вдига. После св.Т. подал жалба в
полицията и след един-два месеца видял по телевизията, че има и други
такива случаи. Звъннал в полицията и казал, че е открил жената.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както следва:
1.показанията на свидетелите Е. И. и Т. Т., дадени на съдебното
следствие;
2. писмените доказателства, събрани по досъдебно производство
№15160/2019 г. по описа на 08 РУ-СДВР и приобщени по реда на чл.283 от
НПК.

При обсъждане на доказателствата:
Посочените погоре доказателства и доказателствени средства са
достатъчни, за да може съда да си изясни фактите по делото в пълнота и да
направи своя правен извод.
Противоречия от обективна страна съдът не е констатирал нито в
показанията на свидетелите от една страна, нито между тях и другите събрани
по делото доказателства от друга страна.
Съдът намира, че всеки от свидетелите възпроизвежда вярно онова, което
лично е възприел, като различията са несъществени и се дължат на
различното време и позиция на наблюдение и възприятие. Това се дължи на
субективни причини, които нямат влияние върху обективната страна на
фактите, установени чрез свидетелските показания.
Съдът кредитира показанията на св.Е. И. в рамките на фактите, приети за
3

установени в изложената по-горе фактическа обстановка.
Твърдението на св.Е. И., че е предал на подс.Е. С. Н. сума, изтеглена от
неговата банкова сметка съдът приема за неустановено по несъмнен начин по
две причини:
На първо място освен това твърдение, няма други доказателства в негова
подкрепа.
На следващо място св.Е. И. не е длъжен да дава показания, които биха го
уличили в извършване на престъпление и той може да твърди това, което би
изключило негова връзка с престъплението.
Съдът кредитира събраните на досъдебното производство писмени
доказателства.
Кредитираните от съда доказателства изграждат ясна картина на
фактическата обстановка, като позволяват да се направят категорични изводи
относно характера на деянието, причините, довели до извършването му и
настъпилите последици.

От правна страна:
От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Събраните доказателства не сочат категорично авторството на деянието,
като не изключват възможността друго лице, различно от подсъдимата да е
разговаряло по посочения от прокурора телефонен номер със свидетеля Т. Т..
Този свидетел не познава подсъдимата и не може да я посочи като лицето, с
което е разговарял по телефон. Получаването на инкриминираната сума от
подсъдимата не е доказано по несъмнен начин.
Липсват както преки доказателства, така и система от косвени такива за
категорично установяване авторството на деянието, посочено в обвинителния
акт.
На следващо място деянието, за което Е. С. Н. е предадена на съд по
обвинение за измама не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс.
За да стигне до този извод съдът прецени фактите, на които се основава
обвиненителната теза и фактите, които се установиха в хода на съдебното
следствие, както следва:
Обвинението се гради основно върху твърдението, че подсъдимата Е. С.
Н. е възбудила заблуждение у Т. М. Т., че ще му направи резервация за
почивка в гр.Ахтопол срещу заплащане на капаро от 420,00 лева.
В случая ако е причинена имотна вреда, то тя не е в резултат от
ненаправена резервация, защото св.Т. Т. посочва, че „М********“ му казали,
че няма да могат да ги настанят и предложили бунгала, но тъй като те били
дванадесет човека с две малки деца на по една година и нямало как да останат
там.
4

От горното следва, че в след превеждането на 420,00 лева като капаро, са
възникнали пречки, за които не е установено дали са истински или не – но
несъмнен факт е, че св.Т. Т. е отказал предложените бунгала.
От водената кореспонденция между св.Т. и неустановеното по делото
лице не е изрично установено какво точно е било предмет на резервацията –
бунгала, хотел или друг тип настаняване.
На последно място съдът намира, че не е установено по несъмнен начин,
че сумата преведена по банкова сметка ******** при „Райфайзен банк“ ЕАД
е получена от подсъдимата Е. С. Н..
С оглед на горното съдът намира, че от обективна страна по делото не е
доказана измама, още по-малко, че автор е подсъдимата.
В случая и изобщо по принцип, всяко обвинение следва да се докаже по
несъмнен начин и предположението, колкото и обосновано да е, не е
достатъчно, за да се приеме, че деецът е извършил описаното в обвинителния
акт престъпление.
За прокурора е ръководен чл.246, ал.1 от НПК и той съставя обвинителен
акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване
на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда.
Съдът е длъжен да признае подсъдимия за виновен само и единствено,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303, ал.2 от
НПК.
Ако съществува и най-малкото съмнение относно вината на дееца, съдът
е длъжен да го признае за невиновен, защото присъдата не може да почива на
предположения.
Всяко съмнение относно определен факт, въпреки наличието на
противоположно по смисъл съмнение относно наличието на същия факт,
съставлява единствено и само предположение относно съществуването на
релевантния факт.
Затова на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимата Е. С. Н.
за невинна и я оправда по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.Г*

5

Номер на акта:	400
Дата:	17 юни 2024 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20221110203585
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 март 2022 г.

Присъда по дело №3585/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите