№ 16530
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110166064 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от „*****“ ЕАД, ЕИК ***** срещу Р.
С. С., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 233 ЗЗД за
осъждане Р. С. С. да заплати на „*****“ ЕАД сумата в размер на 15 065,26 лв.,
представляваща имуществени вреди, причинени на наетата вещ лек
автомобил марка и модел „Фолксваген УП”,с рег. № ***** от ПТП, настъпило
на 18.12.2021 г. около 08:00 часа на *****, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между
страните е било налице облигационно правоотношение по договор за наем, по
силата на който ищеца е предоставила на ответника лек автомобил марка и
модел „Фолксваген УП”,с рег. № *****. Сочи се, че отвтеницата е резервира
чрез мобилно приложение на 18.12.2021 г. в 07:18 часа и в 07:38 е стартирала
управлението на автомобила. Релевират се доводи, че минути след стартиране
на автомобила ответницата е катастрофирала в предпазни колчета на бордюр
и пътен знак на *****. Навеждат се твърдения, че наемателката е подала
сигнал за инцидента в мобилното приложение с приложен снимков материал и
обяснение, че гумите се подхлъзнали при завой. Посочва се, че след това
ответницата е напуснала местопроизшествието и е изоставила автомобила на
място. Излага се становище, че за произшествието е съставен Протокол за
ПТП с рег. № 12920 от 18.12.2021 г. с напуснал водач. След което на място е
1
пристигнал представител на ищеца, който е подал уведомление за инцидента в
мобилното приложение, придружено с описание на щетите и снимков
материал. Обръща внимание, че не е получил застрахователно обезщетение за
увредения автомобил, доколкото застрахователната компания е отказала да
изплати такова, поради обстоятелството, че водачът е напуснал мястото на
произшествието без да изчака пристигането на представител на МВР, каквото
задължение има по ЗДвП.
В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен
отговор на исковата молба. В него ответникът оспорва искът като изцяло като
недопустим и неоснователен. Оспорва да е страна по договор за наем.
Оспорва механизма и авторството на ПТП. Възразява срещу
причинноследствената връзка между вредите и произшествието. Оспорва
размер на вредите. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на с правно основание чл. 233 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните по делото е бил сключен процесния
договор за наем, причинените вреди на наетата вещ и техният размер.
Приложена към исковата молба е разпечатка на хартиен носител на
сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
29.06.2020г. и ОУ на ищеца.
Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата
може да бъде сключена по ел. път, чрез подписването й с обикновен ел.
подпис, като с оглед правилото на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма
следва да се счита за спазена. Съгласно легалната дефиниция в чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10 от Регламент ЕС) №910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23.06.2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и
за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис представлява данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва. Гореизложеното води до извод, че като ел. подпис
следва да бъде приета всяка информация в електронна форма, която позволява
2
еднозначно установяване на авторството на изявлението от страна на адресата.
Законодателната уредба в тази й част не отчита технологичната сигурност по
отношение на установяването на автора на волеизявлението. Съгласно чл.13,
ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на
хартиен носител разпечатка на сключения договор, е налице клауза в чл.2.4, с
която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и
потвърждаването на ОУ по ел. път има същите правни последици като
саморъчен подпис. С оглед на горното следва да се приеме, че с попълването
на лични данни в заявление на интернет сайта на ищеца, като три имена, ЕГН,
адрес, ел. поща и тел. номер и потвърждаването на ОУ на ищеца, ответницата
е станала страна по правоотношение от разстояние по смисъла на ЗПФУР, с
предмет: отдаване под наем на ел. превозно средство.
От разпечатаните на хартиен носител и представени от ищеца
документи се установява, че от електронния си профил отвтеницата е
резервира чрез мобилно приложение на 18.12.2021 г. в 07:18 часа и в 07:38 е
стартирала управлението на автомобил марка и модел „Фолксваген УП”,с рег.
№ *****. От хартиената разпечатка се установява, че ответницата е подала
информация до ищеца за ПТП, реализарано с наетия автомобил в 08:10 ч. на
същата дата, като са прикачени снимки на увреденото МПС и свидетелството
за управление на ответницата и талон към СУМПС.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото талон за
регистрация като ползвател на процесния автомобил е регистрирано
ищцовото дружество.
По делото е прието заключение по съдебно автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От
заключението на вещото лице се установява, че вредите по процесното МПС
са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описано в протокол за
ПТП, съставен от органите на МВР при напуснал произшествието водач.
Вещото лице дава заключение относно размера на вредите по средни пазарни
цени и по цени на оторизиран сервиз.
По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че
процесното МПС е ремонтирано в официален сервиз на „*****” ЕООД за
3
сумата в размер на 15 065,26 лв., платена от ищцовото дружество по фактура
от 02.02.2022 г., издадена от сервиза.
Съдът намира, че при повреда на наетата вещ наемателят следва да
заплати действителната стойност на ремонта, който в случая е платената от
наемодателя стойност в размер на 15 065,26 лв. на официалния сервиз,
извършил ремонта. СРС счита, че е без правно значение дали автомобилът е
бил в гаранция, доколкото същият е на 4 години към датата на ремонта и
наемодателят е избрал да бъде ремонтиран в официален сервиз, което е негово
право.
Поради изложеното съдът намира предявеният иск за изцяло
основателен и следва да го уважи.
По разноските:
Предвид исхода на делото право на разноски има ищецът в размер на
2056,21 лв., съобразно списък и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.233 ЗЗД Р. С. С., ЕГН ********** да заплати
на „*****“ ЕАД, ЕИК ***** сумата в размер на 15 065,26 лв., представляваща
имуществени вреди, причинени на наетата вещ лек автомобил марка и модел
„Фолксваген УП”,с рег. № ***** от ПТП, настъпило на 18.12.2021 г. около
08:00 часа на *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 01.12.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. С. С., ЕГН **********
да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ***** сумата в размер на 2056,21 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4