Решение по дело №13495/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 59
Дата: 9 януари 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110213495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. София, 09.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110213495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007599 от
03.09.2021 г., издадено от Директора на ИТ София, с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 62,
ал. 3 от КТ, на „К.ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че дружеството е изпълнило
задължението си за подаване на уведомлението за прекратяване на трудовия
договор с работника още преди започване на проверката. Сочи се, че
закъснението от десет дни не било основание да се ангажира отговорността
на търговеца, тъй като извършеното формално нарушение било явно
формално. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски за един адвокат.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява. В подадено писмено становище процесуалният представител
на жалбоподателя не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие и
поддържа аргументите във въззивната жалба.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Петров. В пледоарията си
по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на
1
делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е
осъществило нарушението за което е санкционирано. Твърди, че не са налице
нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което иска
процесното НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
В периода 21.07.2021 г. – 20.08.2021 г. служители от „Инспекция по
труда“ гр. София, са извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство на дружеството „К.ф.“ ЕООД. При проверката било
установено, че между дружеството и лицето Стоян Стоянов Антонов бил
сключен трудов договор, който е бил прекратен на 28.05.2021 г. със заповед
на работодателя. Установено било още, че дружеството жалбоподател, в
качеството си на работодател, не е подало уведомление за прекратяването на
този договор до органите на НАП в законоустановения 7-дневен срок от
прекратяването му. Уведомлението било подадено на 14.06.2021 г.
Ето защо, свидетелят ЕЛ. ХР. съставила АУАН за извършено
административно нарушение от „К.ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, на чл. 62, ал. 3
от КТ. АУАН се съставил в присъствието на управителя С.К., на която е
връчен за подпис веднага след съставянето му – на 20.08.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-007599 от
03.09.2021 г., издадено от Директора на ИТ София, с което на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 62,
ал. 3 от КТ, на „К.ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел ЕЛ. ХР., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства –приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
2
съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Безспорно е установено по време на проверката, че Стоян Антонов е
имал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател. Безспорно е
установено след осъществена справка за подадените уведомления за
прекратени трудови договори от дружеството жалбоподател, че уведомление
за този договор до НАП не е било подадено от работодателя в 7-дневния срок
по закон. Ето защо, нарушението е безспорно установено от обективна
страна.
Срокът, в който работодателят е следвало да уведоми НАП, е изтекъл на
04.06.2021 г. Уведомлението е подадено, но с десет дни закъснение – на
14.06.2021 г.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ „В тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите..
За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена определена санкция,
закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
3
нарушение.“
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че
действително работодателят не е подал уведомлението до НАП за
прекратяването на трудовото правоотношение с работника Стоян Антонов.
Ето защо, като не е сторило това дружеството-работодател е извършило
нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Следва да се отбележи обаче, че уведомлението до НАП е още преди да
започне проверката – т.е. нарушението е отстранено преди установяването
му, а от същото липсват вредни последици за работника, поради което
същото следва да се накаже по реда на привилегирования състав на чл. 415в
от КТ, а не по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ (за приложимостта на
привилегирования състав на чл. 415в от КТ по отношение на нарушението по
чл. 6, ал. 3 от КТ виж ТР №3/10.05.2011г. на ВАС).
Ето защо, настоящият съд следва да преквалифицира деянието като
нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ и като такова
да измени наказателното постановление, като намали наложената санкция от
1500 на 100 лева, доколкото по делото липсват данни за наличие на други
административни нарушения от страна на дружеството жалбоподател, а
срокът на закъснението е минимален (само десет дни). В този смисъл са и
Решение №6409/2018 г. по КАНД 9484/2018 г. на XXII касационен състав
на АССГ и Решение № 4538/2014 г. по КАНД 705/2014 г. на VI касационен
състав на АССГ.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. В процесния случай
разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна, доколкото
наказателното постановление следва да бъде изменено само досежно размера
на наказанието, а когато НП се изменя на жалбоподателя не се присъждат
разноски, защото е налице доказано извършено административно нарушение,
за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ДИТ София, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
4
Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението
следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване, тъй
като правната и фактическа сложност на процесното дело е ниска, а по него е
проведено само едно съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-007599 от 03.09.2021 г.,
издадено от Директора на ИТ София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на
„К.ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението като МАЛОВАЖНО, по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ и
НАМАЛЯВА наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1500 на 100
лева.
ОСЪЖДА „К.ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, да заплати на ДИТ София сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5