Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна;26.07.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 16-ти състав в съдебно заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 17790 по описа на ВРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. П.И. ЕГН **********,*** чрез адвокат З.Д.П.,
съдебен адрес *** *срещу А.Б.С. ЕГН **********,*** и И.Н.Л., ЕГН ********** ***,
с която е предявен иск, основан на чл.40
във вр. с чл.26,ал.1,предложение 3 от ЗЗД, за признаване
за установено, че Договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в
СВ-Варна с акт №*, том *, н.д. */* п, дв. вх. рег. №*/* г., с който се
прехвърля собствеността върху недвижим имот находящ се в град В., община В.,
бул. „*", *, съставляващ жилище, апартамент №*, имот с идентификатор *, в
сграда №*, разположена в пи №*, с площ * kв. м., състоящ се от стая, кухня и
сервизни помещения, при граници на жилището: на същия етаж - *, под обекта -
няма, над обекта - * заедно с принадлежащото му избено помещение №*, с площ *
kв. м., при граници: стълбище, изба на ап.*, коридор и изба на ап. *, както и
1.1536 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, не
произвежда действие спрямо М.П.И. ЕГН **********,***, тъй като представителят и
лицето с което той договаря, са се споразумели във вреда на представлявания.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищцата М.П.И. ЕГН ********** е собственик по силата на
покупко-продажба и повелителните норми на закона за наследството, като
единствен наследник на майка си Н. И.И. ЕГН **********,обективирано в
нотариален акт вписан в служба по вписванията град В. акт №*, том *, н.д. *,
дв. вх. Peг. №*/* г. на: недвижим имот находящ се в град В., община В., *,
съставляващ жилище, апартамент №*, имот с идентификатор *, в сграда №*,
разположена в ПИ №*, с площ * кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, при граници на жилището : на същия етаж -*, под обекта - няма, над
обекта - * заедно с принадлежащото му избено помещение №*, с площ 2.16 кв. м.,
при граници: стълбище, изба на ап.*, коридор и изба на ап. *, както и 1.1536 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Същата в момент в който е изпаднала в крайна
необходимост, посредством въвеждане в заблуждение за предоставяне на
обезпечение, относно даване на заем от физическо лице е предоставила пълномощно
peг. №* и пълномощно peг. №*, том *, акт №* от * г. на В. П., нотариус per. №*,
включващо правото на разпореждане с гореописаното жилище, което се явява и
единствено за нея. Без знанието и съгласието на М.П.И. ЕГН ********** на дата
14.06.2017 г. пълномощникът А.Б.С. ЕГН ********** сключва разпоредителна
сделка, посредством нотариален акт за продажба на недвижим имот вписан в служба
по вписванията град Варна девет дни след изповядването под номер на СВ-Варна
акт №*, том *, н.д. */* г., дв. вх. Peг. №*/* г., продавайки единственото й
жилище на И.Н.Л. ЕГН ********** за нищожната за подобно жилище сума от 7000.00 лева.
Въпреки, че цената на сделката не е задължителен
елемент на упълномощаването, съответно непосочването на такава цена от
упълномощителя не прави упълномощаването недействително, когато такова
посочване липсва, сделката е валидна, освен ако упълномощеният и лицето, с
което той договаря се споразумеят в ущърб на представлявания, както в този
случай и отношенията между упълномощител и пълномощник се уреждат по правилата
на чл. 40 от ЗЗД, вследствие на което договора не произвежда действие за
представлявания, а именно - договора е недействителен спрямо ищцата М.П.И..
Изискването в пълномощното да бъдат предвидени всички реквизити на сделката е
неслучайно, именно поради обстоятелството, че ако всички условия са
предварително посочени в пълномощното и упълномощителят сам се е съгласил с
тях, няма как да се стигне до накърняване на интересите му. В този случай те са
накърнени.
Задължението на представителя да действа в интерес на
упълномощителя е принцип в института на доброволното представителство.
Нарушението на този принцип влече различни правни последици, които са в
зависимост от конкретните обстоятелства, обусловили неспазването му. Когато
извършените от представителя действия са в рамките на учредената му
представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на
упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния
съдоговорител. В този случай упълномощителят разполага с правото да претендира
вреди от представителя, а когато представител или пълномощник съзнателно
действал против законните интереси на представлявания, той носи наказателна
отговорност за злоупотреба на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК.
Нормата на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която и
третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е
недобросъвестно, т.е. когато представителят и лицето с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания. В този случай договорът не произвежда
действие за представлявания, като тази недействителност е производна на чл. 26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД - която предвижда недействителност на сделките които
накърняват добрите нрави както е в настоящият случай.
В настоящият случай е дадено пълномощно за сключване
на договор за покупко-продажба от представителя и на себе си, без да са
посочени от упълномощителя конкретни условия, за това „уговарянето", т.е.
определянето от пълномощника на продажната цена на продавания обект в размер,
който е значително по-нисък от действителната пазарна цена, е явно неизгодно за
представлявания от него упълномощител, т. е. такава сделка е с увреждащ
последния характер. А обстоятелството, че едновременното предпочитане на
интереса на купувача и пренебрегване на този на представляваната страна е израз
и на намерението му за увреждане на упълномощителят, което разпоредбата на чл.
40 от ЗЗД запрещава / Решение №934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №3657/2008
г. 4-г.о./. В настоящият случай реалната пазарна цена на недвижим имот
идентичен с този на ищцата М.П.И. е в пъти по-голяма от посочената в договор
вписан в СВ-Варна с акт №*, том *, н.д. */* г., дв. вх. Per. №16463/27.06.2017
г.
Всички горепосочени обстоятелства около сключването на
разпоредителната сделка в крайна сметка навеждат на мисълта, че пълномощникът е
целял да прехвърли правото на собственост на обекта, като се обвърже със
задължението да заплати значително по-ниска от пазарната цена на
представлявания. Тоест при договарянето пълномощникът не е воден от интересите
на упълномощителя сделката да бъде сключена при възможно най-изгодната пазарна
цена, а от собствените такива да прехвърли собствеността на имота на възможно
най-ниска цена.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответниците депозират отговор на
исковата молба.
Ответникът А.Б.С., чрез адв. И.Д.Р. от ВАК с писмения
отговор оспорва иска.
Оспорва изцяло исковата претенция, както и изложената
в исковата молба фактическа обстановка.Не оспорва факта, че ищцата му е
изготвила пълномощно с което да се разпорежда с имота, но оспорва останалите
твърдения в исковата молба.
Оспорва, че ищцата не е знаела за продажната цена и че
не се е съгласила с нея.
Оспорва твърдението, че е изпаднала в крайна
необходимост и това е била причината за продажбата на имота. Този имот се
продава от ищцата от дълго време, като с оглед на състоянието на имот в който
се намира няма желаещи да го закупят. Именно с оглед на това и цената на имота
е в такъв размер.
Оспорва твърдението, че сделката е извършена без
знанието и съгласието на ищцата. Видно от представените по делото доказателства
е че същата дори си е получила и продажната цена, без възражение.
Отношенията между ответникът С. и ищцата във връзка с
даден заем нямат нищо общо, а още повече, че към настоящия момент кредита все
още не е върнат от ищцата, тъй като с анекс между страните договора е удължен с
120 дни, а продажната цена на имота е получена от нея изцяло и в брой.
Оспорва твърдението, че сделката е извършена във вреда
на ищцата, тъй като голяма част от договорките са правени между купувача и
ищцата. Ответникът е бил само
пълномощник по сделката. Още повече, какъв е интереса на ответника С. да
продаде имота на по-ниска цена остава неясно. Същият не го продава на себе си,
а на трето посочено от ищцата лице.
С оглед на горното моли съда да отхвърли изцяло
предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана.
Ответникът И.Н.Л., чрез адв.Т.Т. от ВАК с писмения
отговор изразява становище за допустимост и неоснователност на иска.
Не оспорва факта, че на 14.06.2017г. е сключена сделка
пред нотариус В. П. и че е закупил едностайно жилище, находящо се в гр. Варна,
ж.к. * *, бл. 33, вх. 2, ет. 1, с площ *кв.м., като заплаща посочената в
нотариалния акт цена в размер на 7000.00лв./ седем хиляди лева/.
Оспорва всички останали твърдения изложени в исковата
молба. Не се е уговарял с пълномощника в
ущърб /във вреда/ на упълномощителя, но не крие и факта че се е стараел да
сключи възможно най- удачната сделка като купувач в негов интерес.
Оспорва
твърдението, че сделката е извършена без знанието и съгласието на ищцата,
напротив както местонахождението и състоянието на едностайния апартамент, така
и цената са коментирани предварително с продавача и след взаимни отстъпки,
цената е спазарена - договорена, именно със собственика на апартамента. Тъй
като ищцата дълго време е продавала апартамента и поради липса на интерес за
закупуването му, предвид местонахождението и лошото му състояние, то не намира
че причината за продажбата е именно изпадане в крайна необходимост на ищцата.
Такива обстоятелства не са му били известни към момента на договарянето, а и
липсват обстоятелства от които да се изведе подобен извод.
В случай, че ищцата поддържа, че договорената цена на
едностайното жилище от 7000.00 лева е по-ниска от пазарната им цена към момента
на сключване на сделката и не съответства на волята й, защо не е продала лично
толкова време на друг купувач или брокер на недвижими имоти на по-висока цена,
защо не е посочила в пълномощното точната цена срещу която желае да бъде
продаден апартамента? и не на последно място, защо приема договорената и
продажна цена и то без никакви възражения издава разписка? Страните са наясно с
пазарните цени на имотите и факта, че са
договорили на по-ниска сума от данъчната оценка се дължи на факта, че
едностайното жилище от 39кв.м. се намира на първи етаж в блок в лошо състояние,
намиращ се последен на поляната в ж.к „* *". Блока е заобиколен от гето на
ромската махала, отличаваща се с непоносим и непрестанен шум, палене на огън
/дим/ и нехигиенна заобикаляща среда, при продължаващо самонастаняване на нови
и нови членове на тази общност, завземайки парцели и цяла местност за
настаняването си в колиби и бараки. Лично е проверил от живущи роми в близост,
че къщите им се продават за по 5000.00лв. и няма кой да ги закупи. Говорил е с
други граждани, които се молят някой да им купи парцелите, защото отдавна са изчезнали
под новостроящите се колиби на ромите. Лично е информиран, че апартамента е в
лошо състояние и се нуждае от голям ремонт, за да се пригоди за обитаване,
поради което остава с чувството, че плаща дори висока цена за него. При този
анализ на пазарните цени на имотите все още е с мнение, че продажната стойност
на процесния едностаен апартамент е по-висока от пазарната цена на имотите в
този район и по-точно, съобразявайки особеностите на точното местонахождение на
имоти в този район и конкретното тяхно състояние и среда.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия
имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката в този см. е Решение №24 от 09.02.2016год. по гр. дело №. 2419/2015г.
на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК. В трайната си практика ВКС приема,
че тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и продажната
цена на имотите не налага извод за такава неравностойност на престацията, която
да съставлява „нарушение на добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Налице е ответна парична престация,
която макар и да се отклонява от общата пазарна цена, не говори за такава
недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.
Моли съда да постанови решение с което отхвърли
исковите претенции на ищцата, като неоснователни и недоказани.
Моли да му
бъдат присъдени извършените разноски за настоящото производство.
Възразявам срещу размера на извършените разноски от
ищцата по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, като прекомерно по
размер и моли да бъде редуцирано с решението по делото.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска.
В съдебно заседание ответниците поддържат отговорите на исковата молба. В хода по същество по
делото проц.представители на ответниците молят съда да постанови решение, с
което отхвърли иска , като неоснователен и недоказан. Претендират за присъждане
на сторените по делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приетия по делото нот.акт №*,том *, рег.№*, дело №* от *год. на нотариус
В. П. с район на действие ВРС се установява , че на 14.06.2017год. , М.П.И. ,
чрез пълномощника й А.Б.С. продава
на И.Н.
Л. недвижим имот, находящ се в град В., *, съставляващ жилище апартамент
№*, имот с идентификатор №* в сграда №*, разположена в ПИ №* с площ от *кв.м.,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му
избено помещение №* с площ от 2.16кв.м. , както и 1.1536 %идеални части от
общите части на сградата и от правото на
строеж за 7 000лв., които са платени напълно и в
брой от купувача на продавача, чрез неговия пълномощник , преди подписване на
този договор.
Не е спорно между страните , че ищцата е изключителен собственик на
разпоредения с горепосочения нот.акт имот, по силата на наследяване от Н. И.И. и нот.акт №*, том *,рег.№*, дело №*
от *год.
Към доказателствата по делото е приета разписка /л.86/ от 14.06.2017год. ,
съгласно която М.П.И. удостоверява, че е получила от А.Б.С. сумата от 7000лв.,
представляваща заемна сума по договор за паричен заем от 14.06.2017год.
Приета по делото е и разписка /л.87/ , съгласно която на 14.06.2017год. М.П.И.
удостоверява, че е получила от А.Б.С., сумата от 7000лв., представляваща цялата
цена, получена от него в качеството му на пълномощник при сключване на договор
за продажба на собствения й недвижим имот, находящ се в град В., община В.,
ж.к.*.
От приобщеното към доказателствата по делото пълномощно/л.88/ се
установява, че М.П.И. упълномощава А.Б.С. да я представлява пред нотариус като
продаде недвижим имот, намиращ се във Варна, ж.к.* * *, представляващ
апартамент №* с площ от *кв.м., заедно с
принадлежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж на
цена и купувач по негова преценка, както и да получи продажната цена в брой или
по банков път, да договаря сам със себе си, подписвайки я където е необходимо.
Да я представлява пред СГКК Варна и пред община Варна, като заяви от нейно име
схеми и данъчна оценка за описания имот, както и да ги получи, подписвайки я
където е необходимо. Да я представлява при сключването на предварителни
договори като уговаря цени, срокове и начини на плащане и получава капаро по
същите в брой или по банков път, подписвайки я където е необходимо. Да
преупълномощава трети лица с част или изцяло с правата по това пълномощно.
Пълномощното е безсрочно и то важи до оттеглянето му по предвидения в закона
ред.
Гореописаното пълномощно е с нот.заверка на подписа на упълномощителя и
съдържанието на пълномощното от 05.06.2017год. Нотариалните удостоверения в
посочения смисъл са извършени от нотариус В. М. П. с район на действие ВРС,
вписан с рег.№* в НК.
Относно пазарната цена на процесния имот към 14.06.2017год. е ангажирано
СТЕ. Заключението на ВЛ съдът цени, като обективно и компетентно дадено.
Съгласно заключението пазарната стойност
на недвижим имот , находящ се в град В.,община В., ж.к.* * , блок *,
съставляващ жилище –апартамент №*, имот с идентификатор * в сграда *,
разположена в ПИ * с площ от *кв.м. е в размер на 10 350лв.
Гореизложената фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Според Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на
ОСГТК на ВКС -т. 3, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял
с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е
недействителен и не поражда целените с него правни последици: нито насрещни
права и задължения за страните по сделката, нито вещно - транслативен ефект по
чл.24, ал.1 ЗЗД, като на тази недействителност може да се позове само
представляваният или неговите универсални правоприемници. Т.е. нормата на чл.
40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която и третото лице, с което пълномощникът е
договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, т.е. когато
представителят и лицето с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания. В този случай договорът не произвежда действие за
представлявания, като тази недействителност е производна на чл. 26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД - която предвижда недействителност на сделките които накърняват
добрите нрави /Решение №934 от 13.09.2010год. на ВКС по гр.дело №3657/2008год.,
IV г.о./.
Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои
от два елемента: обективен - договорът, сключен от представителя и насрещната
страна по него да уврежда представлявания, и субективен -
"споразумяване"между представителя и третото лице за увреждането на
представлявания. Преценката за наличието на увреждането се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към
момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се
изразява в недобросъвестност на представителя и насрещната страна - те и
двамата знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази
недобросъвестност подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката
за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, към момента на сключване на договора.
Неадекватността на престациите по договора не е единствен признак за
увреждането на интереса на представлявания/ Решение № 117 от 12.07.2017г. на
ВКС по гр. д. № 5654/2015г., IV г. о., ГК и цитираното в него решение №
841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/, а
увреждането може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при
неизгодни условия, съобразно конкретната икономическа обстановка или когато
имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените
на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с
продължително изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно
увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително.
Преценката за намерението за увреждане се извършва въз основа на всички
доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице
- обяснимо е представляваният да не разполага с преки доказателства за сговор
между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на сговор за
увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива
косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между
пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за
увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172 ГПК), вкл.
даваща право на отказ от свидетелстване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК), или трайни
търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на пълномощника;
последващи разпоредителни действия с предмета на сделката, сочещи, че третото
лице е знаело и се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или
обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на
пълномощника или други действия, даващи основание да се приеме, че сделката е
била сключена при сговаряне за увреждане на представлявания. Във всички случаи
обаче съвкупната преценка на доказателства следва да създава сигурно убеждение
за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между
пълномощника и третото лице/ Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. №
5654/2015г., IV г. о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр.
дело № 3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/.
По първия обективен елемент на фактическия състав на недействителостта по
чл.40 ЗЗД - увреждането на ищеца, настоящият съдебен състав намира следното:При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че
ищцата, която носи доказателствената
тежест, не доказа увреждането си от
атакуваната сделка в каквато и да е проявна форма.
В хода на настоящото производство се установи, че пазарната стойност на
имота към момента на осъществяване на сделката е в размер от 10 350лв.С оглед
съдържанието на пълномощното и установените вътрешни отношения между ищцата и
пълномощника договорената цена в размер от 7000лв. е била обяснима и допустима,
същата е в границите на свободата на договаряне съгласно чл.9 ЗЗД. Налице са и
доказателства, че ищцата не е възразила по така договорената продажна цена след
осъществяване на сделката. Същата доброволно е съставила разписка , с която е
удостоверила, че получава стойността от продажбата. Налице е отчитане на
средствата от продажбата, което е прието от ищцата. С фактическото приемане на
средствата от продажбата, без каквито и да било възражения, упълномощителят М.П.И.
се е съгласила с осъществената продажба и по този начин е потвърдила и валидността на извършените от пълномощника
действия. Ето защо няма основание да се приеме, че за ищеца е налице увреждане.
По втория субективен елемент на фактическия състав на недействителността по
чл.40 ЗЗД –общото намерение за увреждане:От съвкупната преценка на
доказателствения материал по делото не може да се обоснове категоричен извод,
че е налице общо намерение за увреждане
на ищцата. Не се установи в хода на производството по делото, че при сключване
на сделката пълномощникът и купувачът по сделката, т.е. ответниците са били
недобросъвестни, като те, и двамата, са знаели за факта на увреждане на ищеца.
Действително на същия ден в който ищцата подписва разписка за получена
стойност от продажбата в размер на 7000лв., същата подписва и разписка за
получени от пълномощника средства в размер от 7000лв. по заемни отношения.
Получените по заемното правоотношение средства нямат доказана връзка с
продажбата. Освен това, от това
обстоятелство не може да се изведе извод за създаване на сигурност за
общо намерение за увреждане на ищцата от страна на пълномощника и купувача по
сделката, респективно за установяване от субективна страна на
недействителността по чл.40 ЗЗД.В случая с пълномощното е учредена
представителна власт на пълномощника за извършване на всякакви разпоредителни
сделки без ограничаване на параметрите за това, като не са поставени никакви
ограничения на цената, на която да договаря и лицата, с които договаря.Липсват
твърдения и не се установява договор за поръчка между пълномощника и ищцата или
други вътрешни отношения между ищцата и пълномощника, които да са ограничавали
правомощието на пълномощника да определи продажната цена, поради което се
приема, че пълномощникът е имал правомощието да определи продажната цена по
своя преценка.
Липсват данни по делото ответникът И.Н.Л. да е извършил последващи
атакуваната сделка разпоредителни действия или да е прехвърлил обратно на
пълномощника апартамента или да е извършил,преди или след сделката някакви
други действия, сочещи на намерение за увреждане на представлявания.
Не са ангажирани и доказателства за недобросъвестността на пълномощника при
договарянето, а именно за съзнанието и намерението му да увреди ищцата.
Вземайки предвид горното се налага извод, че не са доказани двете
кумулативни предпоставки на недействителността по чл.40 ЗЗД и искът за обявяване на недействителността на
сделката по чл.40 ЗЗД във вр. с чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД следва
да се отхвърли.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ответниците следва да
се присъдят сторените по делото разноски. На ответника А. Б.С. 800лв. и на ответника И.Н.Л. 600лв. ,
изразяващи се в платени адв.възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. П.И.
ЕГН **********,*** чрез адвокат З.Д.П., съдебен адрес *** *срещу А.Б.С. ЕГН **********,***
и И.Н.Л. ЕГН ********** ***, за
признаване за установено в
отношенията между страните, че Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
вписан в СВ-Варна с акт №*, том *, н.д. * п, дв. вх. рег. №*/* г., с който се
прехвърля собствеността върху недвижим имот, находящ се в град Варна, община
Варна, *, съставляващ жилище, апартамент №*, имот с идентификатор *, в сграда №*,
разположена в пи №*, с площ * kв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, при граници на жилището: на същия етаж - *, под обекта - няма, над
обекта - * заедно с принадлежащото му избено помещение №*, с площ 2.16 kв. м.,
при граници: стълбище, изба на ап.*, коридор и изба на ап. *, както и 1.1536 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, не произвежда
действие спрямо М.П.И. ЕГН **********,***, тъй като представителят и лицето с
което той договаря, са се споразумели във вреда на представлявания, на основание чл.40 във вр. с чл.26,ал.1,предложение 3 от ЗЗД,
ОСЪЖДА М. П.И. ЕГН **********,*** чрез
адвокат З.Д.П., съдебен адрес *** *ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.С. ЕГН **********,*** , сумата от 800лв. представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П.И. ЕГН **********,*** чрез
адвокат З.Д.П., съдебен адрес *** *ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Л. ЕГН ********** ***, сумата
от 600лв. представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/