Присъда по дело №1152/2020 на Апелативен съд - София

МОТИВИ по в.н.о.х.д. № 1152/2020г. на САС, НО, 6 състав

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 8.06.2020г. по н.о.х.д. № 1082/2019г. на СГС, НО, 2 състав подс. Б.
А. С. е признат за виновен в това, че:
-на 10.05.2017г. в гр. ***, ж.к “***“ бл.*, вх.*, ет. *, ап.* в съучастие като
съизвършител с подсъдимите А. А. С. и В. А. С. без надлежно разрешително държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо нето тегло
364.16 грама, амфетамин с общо нето тегло 54.67 грама и пентилон с нето тегло 5.40
грама - всички на обща стойност 3835.26 лева, поради което и на основание чл. 354а,
ал. 1, пр. 4, вр. чл.20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване
от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от пет години, и на глоба в размер
на 5000 лева.
-на горната дата и място и на етажната площадка пред апартамент 8 в съучастие
като съизвършител с подс. В. А. С. е причинил на полицейски орган - Й. С. Й. при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 131,
ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл.130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за три години.
С присъдата на основание чл. 23 от НК е определено общо наказание от три
години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, като
към него е присъединена и глобата от 5 000 лева.
На основание чл. 25 от НК с присъдата е определено общо наказание измежду
настоящото дело – н.о.х.д. № 1082/2019 г. на СГС и н.о.х.д. № 3603/2019г. на СГС, НО,
13 състав – три години лишаване от свобода, отложени с изпитателен срок от пет
години, и е присъединена глобата в размер на 5000 лева.
Със същата присъда подс. А. А. С. е признат за виновен в това, че на 10.05.2017г.
в условията на продължавано престъпление сам е разпространил и в съучастие като
съизвършител с подсъдимите В. С. и Б. С. е държал с цел разпространение без
надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, както следва:
- на 10.05.2017г. в гр. *** в градинката при игрищата в ж.к. ***, намираща се в
близост до магазин „Фантастико“, без надлежно разрешително разпространил като
продал на А. А. А. високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 1.97
грама с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22 % на стойност 11.82 лева и
-на 10.05.2017г. в гр. ***, ж.к “***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * в съучастие като
съизвършител с подсъдимите Б. А. С. и В. А. С. без надлежно разрешително държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо нето тегло
364.16 грама, амфетамин с общо нето тегло 54.67 грама и пентилон с нето тегло 5.40
1

грама всички на обща стойност 3835.26 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.
1, пр. 4 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при строг режим, и на глоба в
размер на 5 000 лева, като е оправдан по първоначалното обвинение на 10.05.2017г. в
кафе - аперитив в гр. ***, на ул. „Червена роза“ № 34 без надлежно разрешително да е
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с
общо нето тегло 2.18 грама и амфетамин с нето тегло 1.14 грама.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК с присъдата е приведено в изпълнение
наказанието от една година и десет месеца, определено на този подсъдим по н.о.х.д. №
3342/2014г. на СГС, търпимо при строг режим.
Със същата присъда подс. В. А. С. е признат за виновен в това, че :
- на 10.05.2017г. в гр. ***, ж.к. “***“ бл.*, вх.*, ет. *, ап.* в съучастие като
съизвършител с подсъдимите А. А. С. и Б. А. С. без надлежно разрешително държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо нето тегло
364.16 грама, амфетамин с общо нето тегло 54.67 грама и пентилон с нето тегло 5.40
грама - всички на обща стойност 3835.26 лева, поради което и на основание чл. 354а,
ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2,вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване
от свобода и на глоба в размер на 5000 лева.
-на горната дата и място и на етажната площадка пред апартамент 8 в съучастие
като съизвършител с подс. Б. А. С. е причинил на полицейски орган - Й. С. Й. при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 131,
ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода.
С присъдата на основание чл. 23 от НК е определено общо наказание от три
години лишаване от свобода, което е прието, че следва да се търпи при първоначален
строг режим.
На основание чл. 68 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца
лишаване от свобода, определено по н.о.х.д. № 1257/2106г. на СРС, което е прието, че
следва да се изтърпи при строг режим.
С присъдата е зачетено времето, през което тримата подсъдими са били със
задържане под стража по същото дело, отнет е в полза на държавата предметът на
престъплението по чл. 354а от НК, а на подсъдимите са възложени и разноските по
делото – по 196.67 лева – в полза на СГС, по 1144.75 лева – в полза на държавата и по
10 лева – за служебно издаване на два изпълнителни листа.
Срещу присъдата е подадена жалба от адвокат Й. Н. –упълномощен защитник на
подсъдимия А. С.. Жалбата е бланкетна по характер. Насочена е срещу осъдителната
част на присъдата, която се твърди, че е издадена в нарушение на закона. Посочва се в
тази връзка, че неправилно са оценени доказателствата, които установяват
съпричастността на подсъдимия към това деяние. Иска се в тази част присъдата да бъде
отменена и подсъдимият А. С. да бъде оправдан.
В допълнение към тази жалба, представено преди даване ход на делото пред
САС, се акцентира върху липсата на доказателства, че подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху наркотика, открит в ж.к. ***. Сочи се, че необезпечено с
доказателства било и обвинението за разпространение на наркотични вещества, тъй
2

като свидетелката А. А. не е разпознала в съдебно заседание А. С. като лицето, което й
е продало наркотика.
Срещу присъдата в срок е подадена въззивна жалба и от адв. М. П. –
упълномощен защитник на подсъдимия В. С.. В жалбата се релевират основания за
отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че неправилната оценка на
доказателствата, подкрепящи тезата на обвинението, е рефлектирала и върху
нарушението на материалния закон. Посочва се, че подс. В. С. е бил осъден за
престъпления, които не е извършил и се моли въззивният съд да издаде нова присъда, с
която този подсъдим бъде оправдан.
Допълнение към жалбата адв. П. е депозирала преди началото на делото пред
въззивния съд. В него се оспорва подходът на първата инстанция да кредитира
показанията на свидетеля Н. С. от досъдебното производство, които не са поддържани
от него в съдебната фаза. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че към процесната
дата подсъдимият В. С. е обитавал апартамента в ж.к. *** и се посочва, че
подсъдимият Б. С. е посочил, че намерените там наркотици са негови.
До даване ход на делото пред САС подсъдимият Б. С. е отказал да се присъедини
към жалбата на другите двама подсъдими.
По искане на защитата и по служебен почин въззивният съд е допуснал събиране
на доказателства в тази инстанция, като е изслушал обясненията на подсъдимите В. и
А. С.и и показанията на свидетелите С. К., В. Т. и М. Д.. Приел е и писмени
доказателства по делото.
В хода на пренията пред САС прокурорът моли жалбите да бъдат оставени без
уважение и в атакуваните части присъдата да бъде потвърдена. Смята, че този правен
извод е съответен на събраните по делото доказателства.
Пред въззивния съд адвокат Й. Н. поддържа жалбата и допълнението към нея.
Извън тях акцентира върху показанията на разпитаната пред САС свидетелка М. Д.,
според която на процесната дата и в период от време преди това подсъдимият А. С. е
живял на различен от инкриминирания адрес.
Подсъдимият А. С. моли за справедлива присъда.
Адвокат М. П. пледира за отмяна на присъдата в частта, касаеща нейния
подзащитен. Поддържа съображенията от въззивната жалба и допълнението към нея.
Мотивира се допълнително със събраните пред въззивния съд доказателства, от които е
видно, че подсъдимият В. С. е живял в с. *** и на процесната дата е отишъл на гости
при семейството си в ж.к. ***.
Подсъдимият В. С. иска въззивният съд да се произнесе със справедливо
решение.
Адвокат Н. А. моли въззивните жалби да бъдат уважени, а присъдата по
отношение на неговия подзащитен потвърдена.
Подсъдимият Б. С. иска справедливо произнасяне.

3

След като прецени изложените в жалбите и допълненията доводи и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд
намери за установено следното:

1. Заради ревизионното начало и разпоредбата на чл. 314 от НПК въззивният съд
следва да извърши цялостна проверка на правилността, обосноваността и
законосъобразността на първоинстанционната присъда, включително и по отношение
на подсъдимия Б. С., от когото не е подадена въззивна жалба и който до даване ход на
делото пред въззивния съд не се е присъединил към жалбите на своите съучастници.

2. Пълната проверка на първоинстанционната присъда, включително и въз основа на
събраните пред тази инстанция доказателства, установи следното от фактическа
страна:

Фактите, относими към обвиненията по чл. 354а от НК

Подсъдимите А. С., Б. С. и В. С. са братя. През 2017г. първите двама подсъдими
обитавали жилище, находящо се в гр. ***, ж.к. “***“ бл.*, вх.*, ет. *, ап.*. В жилището
живеели майката на подсъдимите Р. С. и сестра им Р. С..
По това време подсъдимият В. С. живеел с приятелката си С. Б. и двете им малки деца
в с. ***, в къща на адрес ул. *** № **.
На 10.05.2017г. била проведена специализирана полицейска операция, която трябвало
да провери оперативна информация, съгласно която подсъдимите А. и Б. С.и
разпространявали наркотични вещества. Разпределени в различни екипи и групи в
операцията участвали полицейските служители Й. Й., В. М., Д. И., Х. Х., В. С., К. И.,
Ц. И. и К. С..
На 10.05.2017г., около 11.30ч. подсъдимият А. Х. излязъл от дома си в ж.к. *** и се
насочил към градинката пред магазин "Фантастико" на ул. "Нишава". Там се видял със
свидетелката А. А., на която продал срещу сумата от 20 лева марихуана. След като
получила наркотика свидетелката си тръгнала от мястото, но била спряна за проверка
от свидетелите К. И., К. С. и Ц. И., които заедно с други техни колеги осъществявали
наблюдението над подсъдимия. По време на обиска, извършен в присъствието на
поемни лица, от А. А. било иззето едно полиетиленово пликче, съдържащо наркотично
вещество. Процесуално следственото действие било обективирано в протокол за обиск,
приложен в т 1, л. 72-73 от д.п. Последващият експертен анализ установил, че
съдържимото в полиетиленовото пликче е 1.97 грама марихуана, с процентно
съдържание на тетрахидроканабинол от 22 % и е на стойност 11.82 лева.
След срещата си със свидетелката А. А. подсъдимият А. С. отишъл в бар-аперитив на
ул. "Червена роза" № 34, който държал под наем. Там подсъдимият бил задържан от
свидетелите Х. Х. и Д. И.. В заведението било извършено претърсване, при което от
перваза на прозореца на вътрешната страна на входната врата били иззети две
4

полиетиленови пликчета с тревиста маса, а зад бара до кафемашината в заведението и
едно полиетиленово пликче с бяло вещество.
Назначената физико-химическа експертиза установила, че в полиетиленовите пликчета
има наркотични вещества, както следва:
- марихуана с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
24,1 % на стойност 6,54 лева;
-марихуана с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
26,1 % на стойност 6,54 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.14 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,1 % на стойност 34,20 лева.
Като част от провежданата операция в същия ден полицейските служители Й. Й. и В.
М. посетили апартамента, обитаван от подсъдимите Б. и А. С.и. В това време в
жилището били подсъдимият Б. С. и сестра му Р. С.. Полицейските служители се
легитимирали пред тях и им разяснили, че ще бъде извършено претърсване на
жилището. При осъществяване на това действие по-късно през деня на различни места
в апартамента били намерени и иззети наркотични вещества от различен вид - коноп,
амфетамин и пентилон, както следва:
- коноп с нето тегло 1.10 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 17,6
% на стойност 6,60 лева;
-коноп с нето тегло 0.21 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
21,0% на стойност 1,26 лева;
-коноп с нето тегло 0.21 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 5,0 %
на стойност 1,26 лева;
-коноп с нето тегло 0.34 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 16,2
% на стойност 2,04 лева;
-коноп с нето тегло 61.88 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 20,0
% на стойност 371,28 лева.;
-коноп с нето тегло 1.04 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 23,8
% на стойност 6,24 лева;
-коноп с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 23,3
% на стойност 6,36 лева;
-коноп с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 23,8
% на стойност 6,36 лева;
-коноп с нето тегло 1.07 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 25,4
% на стойност 6,42 лева;
-коноп с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22,3
% на стойност 6,36 лева;
-коноп с нето тегло 1.07 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 19,8
5

% на стойност 6,42 лева;
-коноп с нето тегло 1.04 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 23,5
% на стойност 6,24 лева;
-коноп с нето тегло 1.05 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 20,9
% на стойност 6,30 лева;
-коноп с нето тегло 0.95 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 24,5
% на стойност 5,70 лева;
-коноп с нето тегло 1.06 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 17,7
% на стойност 6,36 лева;
-коноп с нето тегло 1.91 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 26,4
% на стойност 11,46 лева;
-коноп с нето тегло 1.05 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 15,1
% на стойност 6,30 лева;
-коноп с нето тегло 0.47 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22,9
% на стойност 2,82 лева;
-коноп с нето тегло 1.03 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 17 %
на стойност 6,18лева;
-коноп с нето тегло 0.98 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22,6
% на стойност 5,88лева;
-коноп с нето тегло 0.98 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22,9
% на стойност 5,88 лева;
-коноп с нето тегло 0.97 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 18,9
% на стойност 5,82 лева;
-коноп с нето тегло 0.96 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 21,4
% на стойност 5,76 лева;
-коноп с нето тегло 0.93 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 16,1
% на стойност 5,58 лева;
-коноп с нето тегло 0.95 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 24,1
% на стойност 5,70 лева;
-коноп с нето тегло 0.92 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 21,4
% на стойност 5,52 лева;
-коноп с нето тегло 1.95 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22,2
% на стойност 11,70 лева;
-коноп с нето тегло 0.93 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 19,5
% на стойност 5,58 лева;
-коноп с нето тегло 0.96 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 21,3
6

% на стойност 5,76 лева;
-коноп с нето тегло 0.96 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 21,5
% на стойност 5,76лева;
-коноп с нето тегло 0.96 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 20,6
% на стойност 5,76 лева;
-коноп с нето тегло 1.90 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22,1
% на стойност 11,40 лева;
-коноп с нето тегло 0.95 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 23,0
% на стойност 5,70 лева;
-коноп с нето тегло 269.20 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
26,4 % на стойност 1 615,20 лева;
-амфетамин с нето тегло 0.99 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 29,70 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.05 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 31,50 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.00 грам, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 30,00 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.04 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 31,20 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.02 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 30,60 лева;
-амфетамин с нето тегло 0.99 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 29,70 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.00 грам, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 30,00 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.01 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 30,30 лева;
-амфетамин с нето тегло 1.99 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 59,70 лева;
-амфетамин с нето тегло 2.01 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 60,30лева;
-амфетамин с нето тегло 40.46 грама, с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 29,4 % на стойност 1 213,80 лева;
-амфетамин с нето тегло 0.11 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
29,0 % на стойност 3,30 лева;
-пентилон с нето тегло 5.40 грама на стойност 16,20 / шестнадесет лева и четиридесет./
7

лева.
Резултатът от извършеното процесуално-следствено действие бил обективиран в
протокол за претърсване и изземване, находящ се в т. 1, л. 90-98 от д.п.
Общото тегло и стойности на откритите наркотични вещества са, както следва: 363.16
грама коноп на обща стойност 2 178 лева, 54.67 грама амфетамин на обща стойност 1
640 лева, 540 грама пентилон на обща стойност 16.20 лева.

Фактите, относими към обвиненията по чл. 131 от НК

Още преди да започне претърсването, заедно с приятелката си С. К. и двете им малки
деца, в апартамента в ж.к. *** дошъл и подсъдимият В. С.. Той изразил неодобрение от
полицейската проверка. Напрежението ескалирало, подсъдимите В. С. и Б. С. отказали
да изпълняват разпорежданията на полицейските служители Й. Й. и В. М., започнали
да ги удрят и изблъскват извън апартамента. Агресията им продължила и на
стълбищната площадка пред жилището. При нападението подсъдимият В. С. ударил с
юмрук в областта на скулите на лицето пострадалия Й. Й., след което се отдръпнал
настрани и ругаейки, отказвайки да се подчини на полицейското разпореждане, слязъл
по стълбите. Подсъдимият Б. С. продължил с агресивното си поведение и нанесъл
ритници в краката и корема на пострадалия.
Пред входа подсъдимият В. С. бил задържан от свидетеля М. и от други полицейски
служители, които се отзовали на сигнала им за съдействие. След като се качили до
жилището, полицаите установили, че агресивното поведение на подс. Б. С.
продължава.
На същия ден свидетелят Й. Й. посетил МИ МВР, където му било издадено
медицинско направление с изх. № 4362/10.05.2017г. с вписана диагноза „Контузия на
главата в дясната зигоматична област. Контузия в областта на шията. Контузия на
гръдния кош, отляво. Порезна рана в областта на лявата ръка. На 11.05.2017г.
свидетелят Й. Й. посетил Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД. По време на прегледа били установени оток с охлузване по
долния клепач на дясното око, кръвонасядания по предната повърхност на шията,
кръвонасядания в областта на гръдния кош вляво, кръвонасядания с охлузвания в
областта на лявата мишница, две повърхностни порезни рани по гръбната повърхност
на лявата длан.
Според заключението на съдебно медицинската експертиза по делото уврежданията
поотделно и в съвкупност са причинили на пострадалия болка и страдание. Според
същото заключение получените травматични увреждания са в резултат на удари и е
възможно да се получат по начин и време, описан в предварително дадените сведения
от Й..

3. Горепосочените фактически констатации въззивният съд изведе въз основа на
доказателствената маса, която градският съд е събрал и проверил лично. В нея се
включват доказателствени източници от различен вид, както следва: гласни - показания
8

на свидетелите А. А. /включително и частично прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от
д.п. - т. 1, л. 57-59, Й. Й. /включително и частично прочетените по реда на чл. 281, ал. 4
от НПК - т. 1, л. 47 - 48 от ДП/, Д. И., В. М. /включително и частично прочетените по
реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК - т. 1, л. 52 - 53 от ДП/, Н. С. /включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК - т. 1, л. 54-56 от д.п./, Т. П., Б. М., А. К.,
Р. Т., Х. Х., В. С., К. И., Ц. И., К. С.; експертизи -том 1 от досъдебното производство
-Протокол за извършена експертиза № 17 / НАР - 622 /л. 4 -7/, Протокол за извършена
експертиза № 17 / НАР - 633 /л. 14 -17/, Протокол за извършена експертиза №17/ НАР -
631 /л. 24 -25/, Протокол за извършена експертиза № 17 / НАР - 621 /л. 34 -35/,
Протокол за извършена експертиза № 386- X/17 г. /л. 44 -45/, Протокол за извършена
експертиза № 308- X / 17 г. /л. 55 -57/, Протокол за извършена експертиза № 307- X / 17
г. /л. 67 -69/, Протокол за извършена експертиза № 317- X / 17 г. /л. 79 -81/,Протокол за
извършена експертиза № 316- X /17 г. /л. 91 -93/, Протокол за извършена експертиза №
315- X /17 г. /л. 103 -105/, Протокол за извършена експертиза № 309- X /17 г. /л. 115 -
117/, Протокол за извършена експертиза № 310- X /17 г. /л. 127 - 129/, том 3 от
досъдебното производство -Протокол за извършена експертиза №311-Х/17 г. /л. 4-5/,
Протокол за извършена експертиза №312- X /17 г. /л. 15-17/, Протокол за извършена
експертиза № 314- X /17 г. /л. 27-29/, Протокол за извършена експертиза № 318- X /17
г. /л. 39-40/, Протокол за извършена експертиза № 17/НАР - 632 /л. 53-54/, Протокол за
извършена експертиза № 17/ДКТ - 281 /л. 63-65/, Протокол за извършена експертиза №
17/НАР - 634 /л. 68- 69/, Протокол за извършена експертиза № 209 - Х/2017 г. /л. 76-
79/, Протокол за извършена експертиза № 205 - Д/2017 г. /л. 84-86/, Съдебно-
медицинска експертиза № 97/2017 г. /л. 88/, Съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК - анализ № 57/ 2018 г. /л. 91-95/, Съдебно-
оценителна експертиза /л. 100 - 111/; Графическа експертиза /л. 221 - 224 от съдебното
дело/; писмени-протокол за обиск и изземване от 10.05.2017 г., ведно с албум към него
/л. 64 - 68,т. 1 от д.п./, протокол за обиск и изземване от 10.05.2017г. /л. 72 - 74,т. 1 от
д.п./, протокол за обиск и изземване от 10.05.2017г. /л. 77, т. 1 от д.п./, протокол за
претърсване и изземване от 10.05.2007г. и фотоалбум към него /л. 81 - 86, т. 1 от д.п./,
протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него /л. 90 - 98, т. 1 от д.п./,
справка от Национален осигурителен институт /л. 150 - 156, т. 1 от д.п./, справка от
Национална следствена служба /л. 157 - 159, т. 1 от д.п./, справка МВР /л. 160 -166, т. 1
от д.п./, справки за съдимост на подсъдимите, справки от Мтел, Теленор и Виваком,
писмо с рег. № 513000/507 24 от 7.10.2019г. на СДВР /л. 181 от с.д./, служебна бележка
от IV сменно - вечерна гимназия „Отец Паисий“ относно подс. А. С. /л. 182 от с.д./,
образци от подпис на св. Т. П. /л. 183 - 185 от с.д./, договор за професионално обучение
/л. 267 - 272 от с.д./.
Въз основа на тези и на събраните и пред тази инстанция доказателствени източници, а
именно обясненията на подсъдимите В. и А. С.и, показанията на свидетелите С. К., В.
Т. и М. Д., съдебно психологична консултация на Р. С., САС установи следното:

По отношение обвиненията по чл. 354а от НК.
Обвинения по чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК са предявени и на
тримата подсъдими, като спрямо подсъдимия А. С. обвинението е за продължавана
престъпна дейност, осъществена посредством три самостоятелни деяния.

9

3.1. Правилно градският съд е приел, че обвиненията срещу подсъдимите А. С. и Б.
С. за държане в апартамент в ж.к. *** в съучастие и с цел разпространение на
наркотични вещества - коноп, амфетамини и пентилон, имат достатъчна
доказателствена обезпечност.
За тази инстанция не е спорно, че към процесната дата подсъдимите А. и Б. С.и са били
адресно регистрирани в гр. ***, в ж.к. “***“ бл.*, вх.*, ет. *, ап.*, а и са обитавали
постоянно този адрес, на който са намерени наркотичните вещества, предмет на
обвинението срещу тях. Последното е видно от дадените от самите тях данни при
снемане на самоличностите им и от обясненията на подсъдимите А. и В. С.и пред
въззивния съд. По отношение на подс. Б. С. това е установимо и от факта, че при
полицейската проверка той е бил на адреса и е допуснал полицаите до вътрешната част
на жилището.
Въззивният съд не приема, че на процесната дата (и преди това) подсъдимият А. С. не е
обитавал жилището на горния адрес. В дадените за първи път пред тази инстанция
обяснения подсъдимият А. С. твърди, че в този период е живял в съседен блок в същия
квартал с приятелката си М. Д.. Разпитана като свидетел последната потвърждава това
обстоятелство, но съдът не се довери нито на нейните показания, нито на обясненията
на А. С.. За да го стори, прецени процесуалното качество на подсъдимия, който е
заинтересован от благоприятен за него изход на делото и не носи отговорност за даване
на неверни обяснения. Свидетелката М. Д. като интимна приятелка на подсъдимия
също има интерес от това процесът да завърши по изгоден за него начин. Разбира се,
процесуалното качество на подсъдимия и факта, че е в интимни отношения със
свидетелката, не са единствени основания съдът да откаже да кредитира тези гласни
доказателства. Решаващият аргумент е, че те се опровергават от други доказателства за
същите факти, които съдът определя като достоверни. Такива на първо място са
показанията на свидетеля Д. И. (л. 70 от съдебното дело). В изпълнение на служебните
си задължения на процесната дата този свидетел е извършвал наблюдение на блока на
подсъдимия А. С. и е възприел, че той излиза именно от там. Полицейската операция е
проведена през пролетта, около обяд и при добра видимост, което изключва
възможността свидетелят Д. И. да се е заблудил относно личността на подсъдимия или
действителното място - блок и вход, от където е излязъл А. С.. Казаното е относимо и
към показанията на полицейските служители Й. Й. (л. 65 от съдебното дело) и В. М. (л.
121-128 от съдебното дело), които са възприели, че подсъдимият А. С. излиза от входа
на блока и едва след това са отишли да проверят адреса, на който живее.
Обясненията на подсъдимия А. С., че непосредствено преди задържането му на
процесната дата е "бил при М." се опровергават и от показанията на свидетелката Д..
При разпита пред въззивния съд последната твърди, че на 10.05.2017г. подсъдимият е
излязъл от жилището й много рано сутринта и не се е връщал повече там, а и не би
могъл да го стори, тъй като около 10 часа сутринта тя е напуснала апартамента, а
подсъдимият не е имал ключ от жилището. При тези сведения и предвид
обстоятелството, че подсъдимият А. С. е задържан около 11.30 часа, очевидно
недостоверно е изявлението му, че на процесната дата е излизал не от дома си, а от
апартамента на св. Д..
За разлика от първия въззивният съд прие, че доказателствата не са достатъчни, за да се
приеме, към процесната дата подсъдимият В. С. също е обитавал това жилище. В тази
връзка съдът се позова на показанията на свидетелката С. К., която не само е живяла с
подсъдимия В. С. на семейни начала, а е имала и две малки деца близнаци от него,
които заедно са отглеждали в с. ***. В тази част обясненията на подс. В. С. и
10

показанията на свидетелката С. К. се потвърждават от показанията на свидетеля В. Т.,
който няма никакви отношения със страните в производството и може да бъде
определен като независим от изхода на делото. Освен това, за разлика от Б. С., който е
открит на адреса, и от А. С., който е видян от полицаите да излиза от входа преди да
продаде наркотик на св. А., В. С. на процесната дата е дошъл до апартамента с
приятелката и двете си деца във време, в което полицейската проверка вече е била
започнала. При това положение твърденията на този подсъдим и на св. С. К., че на
10.05.2017г. са отишли в ж.к. *** на гости не е опровергано от други доказателства и
следва да се приеме за достоверно.
Относно факта на полицейската проверка на 10.05.2017г. в обитаваното от
подсъдимите жилище доказателствата също са еднопосочни. Достатъчно е в тази
връзка да се посочат показанията на полицейските служители Й. Й. и В. М., които в
изпълнение на служебните си задължения са били изпратени на адреса. Въпреки
изминалото време, двамата свидетели имат спомен за проверката и споделят
възприятията си по начин, който не поставя под съмнение достоверността в
изявленията им. Липсата на спомен за част от обстоятелствата по проверката при
свидетелите е преодоляна чрез законосъобразно използване на процесуалната техника
по чл. 281, ал. 4 от НПК - частично прочитане на показанията им от досъдебната фаза,
на които въззивният съд също се довери. Тези свидетели изясняват обстоятелствата по
осъществяване на проверката в самия апартамент, включително разказват за
местонахождението на намерените наркотични вещества, за лицата, които са
присъствали по време на проверката в жилището и за конкретното поведение на
последните.
Показанията на двамата полицейски служители са синхронни едни с други и намират
подкрепа в протокола за претърсване и изземване, приложен на т. 1, л. 90-98 от д.п.
Процесуалният документ е изготвен при спазване на изискванията на процесуалния
закон и е обективиран във валиден от външна страна процесуален акт. Претърсването е
било извършено без предварителна съдебна санкция, но протоколът в нарочна
процедура по чл. 161, ал. 2 от НПК е бил одобрен от съдия от съответния
първоинстанционен съд (в случая СГС). Показанията на свидетеля Б. М. - поемно лице,
присъствало на претърсването, също установяват, че действията по претърсване са
протекли по начин, който не поставя под съмнение достоверността на отразеното в
протокола.
Конкретното количество, характерът на веществата на наркотични, процентът на
активно действащия в тях компонент, а и оценъчната им стойност, са установими от
заключенията на физико-химичните експертизи и от оценителната експертиза на
вещото лице С. С. На тези експертизи въззивният съд, както и първият, се довери, тъй
като, освен че дават информация от значение за главния факт, са изготвени в
съответствие с професионалната компетентност и опит на експертите и са пълни и
ясни.

3.2. Доказателствена обезпеченост има и обвинението срещу подс. А. С. по пункт
първи от продължаваното престъпление и по - конкретно това, че на 10.05.2017г. е
разпространил като е продал на свидетелката А. А. марихуана. Градският съд с
основание е ценил показанията на тази свидетелка, депозирани в хода на съдебното
следствие, като за онази част от събитията, за които свидетелката не е имала спомен,
пак с основание се е доверил на показанията й от досъдебното производство,
11

прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В съответствие със собствения си езиков
опит и култура свидетелката описва обстоятелствата, при които е договорила
закупуването на наркотика, срещата си с подсъдимия, предаването на забранената
субстанция и последвалата събитията полицейска проверка. Няма основание за тези
обстоятелства разказът на свидетелката да не бъде кредитиран с доверие, тъй като са
последователни и конкретни, а е изключен и личен мотив, поради който тя да
възпроизвежда събитията по съзнателно увреждащ подсъдимия начин.
Вярно е, че в съдебно заседание свидетелката А. не посочва подсъдимия А. С. като
лицето, от което е закупила наркотика. Тази доказателствена празнота е преодоляна от
показанията на полицейските служители, участвали в наблюдението на този подсъдим,
а именно свидетелите Й. Й., Д. И., В. С. и К. И., които лично са възприели как А. С.
излиза от входа на блока в ж.к. *** и след това се среща с жена на велосипед (св. А.) в
междублоковото пространство, с която си разменят нещо. Освен това в прочетените от
досъдебното производство показания свидетелката А. посочва информация за лицето,
което и друг път я снабдявало с наркотици– възраст, ръст, цвят на очите, която изцяло
съвпада с профила на подсъдимия А. С.. Поради това въззивният съд също прие, че
лицето, от което на 10.05.2017г. свидетелката А. е закупила конопа е привлеченият към
отговорност А. С..
Показанията на тази свидетелка намират подкрепа и в протокола за личен обиск на т. 1,
л. 72-74 от д.п., посредством който за целите на наказателното производство като
веществено доказателство е приобщен наркотикът, закупен от А.. Този протокол, като
процесуално годен, също подкрепя обвинителната теза. От външна страна протоколът
има всички реквизити, изискуеми от процесуалния закон, при следственото действие са
участвали две поемни лица, а в 24-часов срок протоколът е представен и одобрен от
съдия при СГС. По убеждение на САС и противно на тезата на защитата показанията
на свидетелката Т. П. не биха могли да компрометират този протокол. Свидетелката П.
е едно от поемните лица, присъствали на обиска, като по време на разпита си пред
първия съд се опитва да омаловажи участието си в действието, твърдейки, че не е
видяла изземването на наркотика. Показанията, с които тази свидетелка свежда
участието си в следственото действие до формално такова, градският съд с основание
не е възприел. Разпитът на свидетелката Т. П. въззивният съд съпостави с показанията
на полицейските служители, присъствали на обиска, и със заключението на
графическата експертиза на в.л. С. Х., изследвала подписа и почерка на поемното лице
в протокола за обиск. Съвкупният анализ на тези доказателства формира
окончателното становище за годността на протокола, тъй като установи, че поемното
лице реално е присъствало на следственото действие и изискванията на чл. 164 от НПК
са били спазени. За да направи тази констатация, въззивният съд прецени, че според
показанията на полицейските служители К. И. и Ц. А. обискът е протекъл при спазване
изискванията на НПК, включая и от гледна точка на изземване на вещественото
доказателство. Твърденията на поемното лице, че не е подписвало протокола и не е
отразявало липсата на възражения по действието в него се опровергават от
заключението на графическата експертиза, назначена от първия съд.

3.3. Във връзка с обвинението срещу подс. А. С. по пункт втори от продължаваното
престъпление въззивният съд кредитира протокола за претърсване и изземване,
находящ се на т. 1, л. 81-86 от д.п. С този протокол от бар - ресторант на ул. "Червена
роза" са иззети наркотичните вещества, предмет на същото обвинението, а именно: два
обекта с марихуана с нето тегло 1.09 грама, с процентно съдържание на
12

тетрахидроканабинол 24,1 % на стойност 6,54 лева и един обект амфетамин с нето
тегло 1.14 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 29,1 % на стойност
34,20 лева. Протоколът е процесуално годен - при изготвянето му са спазени
формалните изисквания на НПК и следственото действие е протекло законосъобразно.
В тази насока с основание са ценени показанията на свидетелите А. К. и Р. Т. - поемни
лица, присъствали на следственото действие, от чиито разпити се установява
стриктното спазване на изискванията на процесуалния закон при провеждане на
претърсването.
Във връзка с обвиненията по чл. 354а от НК от значение за обвинителната теза са и
показанията на свидетеля Н. С. - барман в заведението на ул. "Червена роза". В
съдебната фаза той се е отрекъл от прочетените показания от досъдебното
производство с твърдението, че са дадени под натиск. Градският съд с основание се е
доверил на показанията от предсъдебната фаза, в които свидетелят е посочил, че във
времето назад е купувал наркотици от тримата подсъдими (с водеща роля на
подсъдимия А. С., от когото се е снабдил с марихуана две седмици преди процесната
дата). Тези показания са информативни - изясняват познанството на свидетеля с
тримата подсъдими, кога, къде и по какъв начин се е снабдявал с наркотици от тях и
телефонните номера, на които е звънял по този повод. Изнесените сведения са толкова
конкретни, че изключват възможността за манипулативното им поднасяне. От друга
страна, твърдението на св. С., че е бил принуден да даде неистински показания на
досъдебното производство не са подкрепени с каквито и да е доказателства. Няма
данни, а и самият свидетел не твърди, че е подал сигнал срещу лицата, които са го
подбуждали към лъжесвидетелствуване, нито пък индивидуализира тези лица по
някакъв начин или обосновава конкретния им мотив да извършат подобно
противоправно поведение. Показанията на свидетеля С. от досъдебното производство
намират подкрепа и в другите доказателства по делото, от които се установява, че
подсъдимите А. и Б. С.и са държали в жилището си разпределени в дози наркотични
вещества в количество, което изключва упражняване на фактическа власт с друга цел
освен за разпространение.

По отношение на обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал.
2 от НК

Решителните за обвинителната теза гласни доказателства по този пункт на
обвинението се свеждат до показанията на полицейските служители Й. Й. и В. М..
Двамата са участвали в полицейската операция на процесната дата и с тази цел са
посетили обитаваното от подсъдимите жилище в ж.к. ***, бл. *, вх. *, ап. *.
Доказателствата относно това обстоятелство са еднопосочни и изводими включително
от приложеното на л. 181 от съдебното дело писмо с рег. № 513000/507 24 от
7.10.2019г. на СДВР. Показанията на двамата свидетели са информативни не само
относно претърсването в жилището, а и относно поведението на подсъдимите Б. С. и В.
С. в този момент. От показанията на двамата полицаи се установява, че след идването
на В. С. и изразеното от него недоволство от извършваната проверка, напрежението е
ескалирало до степен такава, че този подсъдим и брат му подсъдимия Б. С. са
започнали да блъскат полицаите, да ги избутват от жилището, да нанасят целенасочени
удари в и извън апартамента (на стълбищната площадка) на полицейския служител Й.
Й.. Естеството на тези удари, местата, на които са били нанесени, а също и лицата,
13

които са ги отправили, също е изводимо от казаното от двамата полицаи, чиито
показания са конкретни и взаимно се допълват. Независимо, че е пострадал от
престъпното посегателство, свидетелят Й. не се е конституирал в процеса като
граждански ищец или частен обвинител, т.е. показанията му не могат да бъдат
изключени като недостоверни и поради заинтересоваността му от изхода на делото
заради качеството му на страна.
Показанията на свидетелите Й. и М. намират потвърждение и в заключението на
лекарската експертиза, от която се установяват вида и характера на уврежданията,
които, според заявеното от експерта, могат да бъдат получени във време и начин,
посочени от самия пострадал.
Показанията на свидетелите Й. и М. се подкрепят и от показанията на свидетеля Х. Х.,
който по радиостанцията е получил сигнал и молба за съдействие от своите колеги и
лично е възприел част от агресивното поведение на подсъдимите.
Въззивният съд също кредитира заключенията на всички допуснати, назначени и
изслушани експертизи. Експертизите са от различен вид - оценителна, физико-
химически, медицинска, графическа, ДНК експертиза, дактилоскопна, приети са без
възражение от страните, изготвени са от лица със специална правоспособност и имат
значение за главния факт.
Правилно градският съд се е доверил на писмените доказателства и доказателствени
средства. На процесуалната годност на по-важните от тях въззивният съд акцентира по
- горе при обследване на отделните обвинения, поради което не се налага повторния им
анализ и тук.

4. При възприетите за несъмнени фактически положения от правна страна въззивният
съд установи следното:

По отношение на обвинението по чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, а
по отношение на подсъдимия А. С. и във връзка с член 26, ал. 1 от НК.

4.1. Подсъдимите А. С., Б. С. и В. С. са предадени на съд за това, че на
10.05.2017г., в гр. ***, “***“ бл.*, вх.*, ет. *, ап.* в съучастие като съизвършители, без
надлежно разрешително държали с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - коноп с общо нето тегло 364.16 грама, амфетамин с общо нето тегло 54.67
грама и пентилон с нето тегло 5.40 грама - всички на обща стойност 3835.26 лева, а
подсъдимият А. С. и за това, че:
- на 10.05.2017г. в градинката при игрищата в ж.к. ***, намираща се в близост до
магазин „Фантастико“ без надлежно разрешително разпространил като продал на А. А.
високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 1.97 грама с процентно
съдържание на тетрахидроканабинол 22 % на стойност 11.82 лева и
- на 10.05.2017г. в кафе - аперитив в гр. ***, на ул. „Червена роза“ № 34 без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
14

вещества - марихуана с общо нето тегло 2.18 грама и амфетамин с нето тегло 1.14
грама.
При възприетата по - горе фактология СГС законосъобразно е заключил, че от
обективна страна на 10.05.2017г. в апартамент в гр. ***, ж.к. “***“ бл.*, вх.*, ет. *, ап.*
подсъдимите А. и Б. С.и са държали високорискови наркотични вещества - коноп,
амфетамин и пентилон на обща стойност 3835.26 лева. НК не съдържа легална
дефиниция за държане, поради което съдът следва да ползва достиженията на
гражданско правната теория, тъй като независимо, че се касае за различни правни
отрасли, законодателят е вложил един и същ смисъл и съдържание в еднаквите
понятия. Ето защо и в наказателно правен, и във вещно правен аспект държането
представлява упражняване на фактическа власт, господство върху вещта и включва в
себе си възможността за извършване на разпоредителни (фактически или юридически)
действия с нея. Като използва тази изходна основа и несъмнено установеното
обстоятелство, че подсъдимите са съхранявали наркотика в жилище, което са
обитавали, и като отчете обективната им възможност да осъществяват фактическа
власт върху него, САС, както и първият съд, прие, че изпълнителното деяние на
престъплението в тяхно лице е установено.
Възраженията на защитниците, че не е доказано всеки един от подсъдимите да е
упражнявал фактическа власт върху наркотика СГС вярно е отхвърлил. Както и по-
горе бе посочено, двамата подсъдими са обитавали адреса, на който наркотиците са
били открити, т.е. забранените субстанции са били в тяхна фактическа власт. Това, че
към момента на проверката и откриването на наркотиците подсъдимият А. С. не е бил
в жилището, не означава, че той не е държал забранената субстанция. Член 68, ал. 2 от
Закона за собствеността определя държането като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която лицето не държи като своя. За да е налице такава фактическа власт,
държателят трябва да може да въздейства върху вещта и да извършва действия спрямо
нея, които съответстват изцяло на съдържанието на правомощията на титуляра на
правото на собственост (пълно владение) или пък са действия, съответстващи на
ограничено вещно право (ограничено владение). Това не означава, че подсъдимият А.
С. е трябвало непрекъснато физически да държи наркотиците, които са били в дома му,
а да има обективна възможност да въздейства върху тях. Аргумент за това, че
подсъдимият А. С. е имал фактическа власт върху наркотика, намерен в апартамент 8,
може да бъде почерпен и от това, че сред намерените там наркотици е имало и
марихуана, каквато този подсъдим е разпространил на свидетелката А. непосредствено
след като е излязъл от дома си.
Правилно от обективна страна СГС е посочил, че подсъдимите Б. и А. С.и са държали
наркотично вещество, което попада в категорията на високорисковите и е включено в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Заключенията на физико-
химичните и оценителната експертизи установяват видовете на държания наркотик и
тяхната стойност, следващи упоменатите вече по-горе параметри.
Не е спорно по делото, че двамата подсъдими не са имали разрешение да упражняват
фактическа власт върху наркотика, поради което е налице и следващият обективен
съставомерен елемент.
От субективна страна деянието е извършено при пряк общ умисъл. Подсъдимите Б. и
А. С.и са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са
15

общественоопасните му последици и са искали те да настъпят. Действията им показват,
че в съзнанието им са били оформени ясни представи, че държат наркотични вещества,
без да притежават надлежно разрешение за това и го правят с цел разпространение.
Разпространителската цел по отношение на това деяние е ясно изводима от това, че в
жилището са намерени различни видове наркотични вещества, значителна част от
които са били разпределени на дози в самостоятелни обекти. Откритото наркотично
вещество освен това е в такова количество, че изключва личната употреба.
Не може да бъде възприета тезата на защитата, че намерените в ж.к. *** наркотични
вещества са на подсъдимия Б. С., тъй като той бил признал това в протокола за
претърсване. Подсъдимият Б. С. не е пожелал да даде обяснения, чрез които да
направи изявление в подобна насока. Изявлението му в протокола за претърсване няма
процесуална стойност, каквато защитата се опитва да придаде, тъй като не е
доказателствено средство по смисъла на член 115 от НПК, а и противоречи на
гореобсъдените доказателства.
Въз основа на събраните доказателства в тази инстанция въззивният съд прие
обвинението по чл. 354а от НК по отношение на подсъдимия В. С. за недоказано.
Установи се, че към процесния период този подсъдим не е обитавал постоянно или
преимуществено жилището, в което са намерени наркотиците, а друго такова - къща в
с. ***, където е живял с приятелката и двете си малолетни деца. Установи се също така,
че посещението на адреса на процесната дата от подсъдимия е било инцидентно и с цел
гостуване. Ето защо не би могло да се приеме, че това лице - лично или посредством
трети лица, е упражнявало фактическа власт върху намерения в жилището в ж.к. ***
наркотик, нито въобще, че е знаело за негово наличие там. Приобщените от
досъдебното производство показания на свидетеля Н. С., според които подс. В. С. му е
продавал наркотик, също не могат да подкрепят тезата на обвинението, тъй като според
разказа на свидетеля се касае за еднократно действие, осъществено години преди
процесната дата. От факта, че при претърсването на апартамента са открити лични
документи на подс. В. С. също не биха могли да бъдат направени обвинителни изводи,
тъй като не е спорно, че подсъдимият е живял на това място и на процесната дата то е
продължавало да се обитава от негови близки родственици.

4.2. Извън горното подсъдимият А. С. е предаден на съд и за това, че на 10.05.2017г. в
градинката при игрищата в ж.к. ***, намираща се в близост до магазин
„Фантастико“ без надлежно разрешително разпространил като продал на А. А.
определено високорисково наркотично вещество.- марихуана с нето тегло 1.97 грама с
процентно съдържание на тетрахидроканабинол 22 % на стойност 11.82 лева.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че подс. А. С. е имал
непосредствена фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество.
Предварителната му договорка със свидетелката А., пристигането му на мястото на
уговорената с тях среща, снабден с марихуана, опакована по специфичен начин,
демонстрират фактическата власт върху наркотика, а оттук и обективната му
възможност да го разпространи чрез продажба. Приетите за достоверни доказателства
изясняват, че подсъдимият е предприел подобни действия. Те от своя страна са
извършени възмездно – срещу заплащане на сумата от 20.00 лева и са с отчуждителен
характер, тъй като срещу паричната престация подсъдимият е преустановил
фактическата власт върху предмета на престъплението и чрез активно и целенасочено
16

поведение е позволил такава да бъде осъществена от трето лице. С оглед начина на
опаковането му в отделна доза несъмнено е, че наркотикът е бил предназначен именно
за разпространение, а предаването му на свид. А. срещу паричната сума от 20.00 лева,
обективира продажбено правоотношение по смисъла на ЗЗД и реализира
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК в една от
съставомерните му форми.
За тези действия подсъдимият не е притежавал съответното разрешение.
Предметът на престъплението е марихуана, която по смисъла на ЗКНВП и Единната
конвенция на ООН за наркотичните средства представляват наркотично вещество.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал те да настъпят. Действията му показват, че в съзнанието му са били оформени
ясни представи, че разпространява наркотично вещество чрез неговата продажба, без
да притежава надлежно разрешение за това.
Осъществените от подсъдимия А. С. две деяния са извършени в условията на
продължавано престъпление - всяко от деянията в обективно и субективно отношение
представлява продължение на предходното.

4.3. Подсъдимият А. С. е предаден на съд и за това, че на 10.05.2017г. в кафе -
аперитив в гр. ***, на ул. „Червена роза“ № 34 без надлежно разрешително е държал
с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето
тегло 2.18 грама и амфетамин с нето тегло 1.14 грама. Градският съд е оправдал
подсъдимият по този пункт на обвинението и срещу оправдателната част на присъдата
прокурорът не е подал протест, нито пък защитата е депозирала жалба относно
мотивите за оправдаване. Поради това въззивната инстанция не би могла да
интервенира върху тази част на присъдата, но е длъжна, с оглед разпоредбата на чл.
314 от НПК, да провери и нея. Тази проверка установи, че присъдата е законосъобразно
издадена в оправдателната й част. Вярно е, че в бар - ресторант "Червена звезда" на
процесната дата са открити марихуана с общо нето тегло 2.18 грама и амфетамин с
нето тегло 1.14 грама. Вярно е, че след срещата си със св. А., на която е продал
марихуана, подсъдимият А. С. се е насочил към това заведение, което е държал под
наем и в което е бил открит този наркотик. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че
той е упражнявал фактическа власт върху него. Наркотикът е намерен при перваза на
прозореца на вътрешната страна на входната врата и зад бара до кафемашината, т.е. на
места, до които посетителите на заведението и барманът Н. С. са имали достъп.
Доказателствата по делото не установяват също така кога и по какъв повод и дали
всъщност подсъдимият е оставил наркотика на тези места. Назначената и приета
дактилоскопна експертиза не е установила и следи по веществата, които да
подпомогнат тезата на обвинението. Ето защо обвинението срещу подсъдимия А. С. по
този пункт не е било доказано и правилно той е бил оправдан.

4.4. По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл.
20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК

17

Съставомерността на обвинението на това обвинение предполага от обективна страна
да бъде установено, че на 10.05.2017г. подсъдимите Б. С. и В. С. са причинили при
изпълнение на службата на полицейски орган - свидетеля Й. Й. лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие от обективна страна несъмнено е установено
авторството на деянието. Подсъдимите Б. С. и В. С. чрез целенасочени и обективирани
движения са нанесли удари към пострадалия - подсъдимият В. С. го е ударил с лявата
ръка по дясната скула, подсъдимият Б. С. го е хванал за гушата и ритнал, отделно от
това е имало бутане, блъскане, борба, избутване от жилището. Вследствие на това на
пострадалия са причинени оток с охлузване по долния клепач на дясното око,
кръвонасядания по предната повърхност на шията, кръвонасядания в областта на
гръдния кош вляво, кръвонасядания с охлузвания в областта на лявата мишница, две
повърхностни порезни рани по гръбната повърхност на лявата длан. Всяко от тези
увреждания е причинило на пострадалия болка и страдание, т.е. реализиран е медико-
биологичния признак на телесната повреда.
Между деянието на подсъдимите Б. С. и В. С. и причиненият резултат е налице
причинна връзка, изводима от показанията на пострадалия, свидетелите В. М. и Х. Х.,
а също и от заключението на лекарската експертиза.
От обективна страна телесната повреда е била причинена на полицейски орган при
изпълнение на службата му. Пострадалият е имал такова качество, тъй като освен че е
бил служител на 04 сектор ОПКП-СДВР, е бил определен за участие в конкретната
полицейска операция. Предвид характера и обема на конкретните служебни
задължения, които в конкретния ден са били свързани с проверка на адреса на
подсъдимите в ж.к. ***, въззивният съд приема, че деянието е осъществено по
отношение на лице, което е изпълнявало служебните си задължения.
От субективна страна с основание градският съд е приел, че деянието подсъдимите Б.
С. и В. С. са извършили при условията на пряк общ умисъл. Двамата подсъдими са
предвиждали общественоопасните последици от деянието, съзнавали са
общественоопасния му характер и са искали настъпването на тези последици, като
всеки от тях е съзнавал, че за причиняването на резултата значение има и поведението
на неговия съучастник. За съдържанието на този умисъл съдът се позовава на факта, че
подсъдимите са нанесли удари с достатъчна сила и интензитет, по открити (и не само)
части от тялото на пострадалия, който е бил прав и в недостатъчно стабилна позиция.
Поведението на подсъдимия В. С. не е резултат от неправомерно поведение на
полицаите, както твърди защитата. Двамата полицейски служители, макар и цивилни,
са се легитимирали, т.е. подсъдимият е имал ясна представа, че те извършват действия
по надлежния ред. Не се установи също така полицаите да са превишили властта или
правата си, а напротив - употребили са помощни средства едва след оказаната от
двамата подсъдими и сестра им съпротива и единствено с цел тя да бъде
неутрализирана. Представената пред въззивния съд съдебно психологична
консултация на Р. С. не би могла да установи нищо повече от това, че вследствие на
случилото се лицето е било стресирано и емоционално лабилно.
Това, че по делото не може да се установи чрез кой точно удар, нанесен от
двамата подсъдими, кое увреждане е причинено на пострадалия, не е основание за
оневиняване. Обвинението е за телесна повреда при съучастие във формата на
съизвършителство, като установимо от всички доказателства по делото е, че и двамата
18

подсъдими са се намирали на мястото на престъплението и са вършили нещо
съществено от гледна точка на конкретния им замисъл да увредят пострадалия.

5. По наказанието

За извършеното от подсъдимия А. С. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4
и пр. 5, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до пет години и глоба от 5 000 до 20 000 лева.
При индивидуализация на наказанието първият съд правилно е преценил
обстоятелствата, които смекчават отговорността на дееца, но е подценил някои, които
я отегчават. В първата категория се включва младата възраст на дееца, а на другата
плоскост - обремененото съдебно му съдебно минало; факта, че процесното деяние е
извършено в изпитателния срок на предходна условна санкция;това, че деецът веднъж
е освобождаван по реда на чл. 78а от НК за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК;
това, че предходното му условно осъждане отново е за деяние като процесното; това,
че се касае за продължавано престъпление; че са изпълнени две от формите на
изпълнително деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК (държане с цел
разпространение и разпространение на наркотични вещества); това, че държаните с цел
разпространение наркотични вещества са от три различни вида; това, че деянието е
извършено в съучастие с още едно лице; това, че стойността на наркотиците надхвърля
близо осем пъти размера на минималната за страната работна заплата към процесната
дата. При така посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е видно, че вторите
имат значителен превес. Ето защо определеното от първия съд наказание от три
години лишаване от свобода - малко над минималния размер и под средния такъв за
конкретното престъпление, се явява дори занижено, като тези съображения са
относими и към размера на определената глоба от 5 000 лева, която също е в
минимални размери. Поради липсата на съответен протест въззивната инстанция не
може да интервенира върху размера на това наказание и да го завиши, поради което и
присъдата в тази част следва да бъде потвърдена.
Предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия А. С. вярно е преценено,
че наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Вярно е преценено, че са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК. Процесното
деяние е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по н.о.х.д. №
3342/2014г. на СГС. Присъдата по последното е влязла в сила на 1.08.2014г.,
наказанието по нея е отмерено на една година и десет месеца лишаване от свобода с
три годишен изпитателен срок. Отчитайки тези данни и датата на процесното деяние -
10.05.2017г., въззивният съд прецени, че настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на коментираната вече присъда. Тъй като се касае за умишлено
престъпление, съдът няма възможност за преценка дали да приведе или не условното
наказание. В хипотеза като процесната то задължително се активизира.
За извършеното от подсъдимия В. С. престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. с чл.
130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е предвидено наказание до три години лишаване от
свобода.
За да индивидуализира наказанието по това престъпление въззивният съд прие
19

като смекчаващо обстоятелство младата възраст на дееца, а също така и значително
по-ниската степен на участие при извършване на престъпното посегателство спрямо
неговия съучастник Б. С., като отегчаващи са - обремененото му съдебно минало; това,
че деянието е извършено в съучастие с още едно лице; това, че процесното деяние е
осъществено в срока на предходно условно осъждане.
Имайки предвид тези критерии, САС прие, че градският съд правилно е приел, че
не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК и е индивидуализирал
наказанието за престъплението по чл. 131 от НК по реда на чл. 54 от НК. Санкция в
размер на шест месеца лишаване от свобода за това престъпление ще изпълни целите
на материалния наказателен закон.
Правилно градският съд е приел, че и по отношение на този подсъдим са налице
основанията на чл. 68, ал. 1 от НК. Деянията по настоящото дело той е извършил в
изпитателния срок на осъждането си по н.о.х.д. № 1257/2016г. на СРС, а доколкото се
касае за умишлена престъпна дейност наказанието от три месеца лишаване от свобода
задължително следва да бъди активизирано.
Режимът и на двете наказания следва да бъде определен като общ в съответствие
с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Пълната служебна проверка на атакувания акт установи, че вярно е
индивидуализирано наказанието и по отношение на подсъдимия Б. С., за присъдата, на
когото не е депозирана нито жалба, нито протест.
Правилно СГС е приспаднал от отмерените наказания времето, през което
подсъдимите са били задържани под стража по същото дело, отнел е в полза на
държавата предмета на престъплението по чл. 354а от НК и е възложил в тежест на
всеки от подсъдимите разноските по делото.
В обобщение-обжалваната присъда следва да бъде отменена в частите, в които
подс. В. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, в частта останалите двама подсъдими да са извършили
престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с него, в
частта относно приложението на член 23 от НК спрямо подсъдимия В. С. и в частта
относно режима на основното и активизирано наказание спрямо същото лице.

В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения САС постанови присъдата си.

20

Номер на акта:	3
Дата:	17 февруари 2021 г.
Съдия:	Виолета Магдалинчева

Дело:	20201000601152
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1152/2020 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите