№ 65
гр. Враца, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от К. Тр. Тодоров Търговско дело №
20231400900084 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди по договор за застраховка
„Автокаско" на МПС с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386, ал. 2 от
Кодекса за застраховането заедно със законната лихва върху обезщетението
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът К. Д. Б., ЕГН **********, чрез адв. А. Т. –
САК, твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“,
с рег. № СВ *** СР, с идентификационен номер № VF3MJEHZRKS441044.
Поддържа, че на 20.08.2021г. в град София, в качеството си на застрахован, е
сключил с ответното ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:***,
в качеството на застраховател, договор-застраховка „Каско стандарт”, полица
№ ***, в сила за периода от 23.08.2021г. в 00,00 часа до 23:59 часа на
22.08.2022г., съгласно който ответното дружество се задължило да поема
определен риск срещу заплащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето лице
застрахователно обезщетение или парична сума. Посочва, че съвестно и
своевременно е изпълнил задълженията си по сключения договор, плащайки
застрахователните премии. Изтъква, че за времето от 19,40 часа до около
22,10 часа на 17.02.2022г., в град София, на ул. „Пчела“, в близост до
ресторант „Дойран“, притежаваният от него лек автомобил противозаконно
бил отнет. Във връзка с извършеното престъпно деяние е образувано
досъдебно производство № 289 по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
3112/2021г. по описа на СРП, в хода на което са извършени множество
1
следствени действия по разследване. На 01.07.2022г. е постановено
Постановление за спиране на наказателното производство, в което е
посочено, че в хода на разследването са разпитани свидетели и са установени
камери за видеонаблюдение, но извършител не е разкрит, въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия. Изтъква, че в
изпълнение на императивната разпоредба на чл.498 от Кодекса за
застраховане, по реда на чл.380 от КЗ е отправил уведомление/покана до
ответното дружество за доброволно плащане на обезщетение за претърпените
от него имуществени вреди, въз основа на което е заведена ликвидационна
преписка № 4704-01310-8/2022г. Твърди, че във връзка с предявената
претенция последователно е получил съобщения с изх. № А3
00196/16.03.2022г. и с изх. № А3 01310-008-22/26.10.2022г., с които
застрахователят изисквал от него да представи постановление на
прокуратурата за спиране на наказателното производство и свидетелството за
регистрация на автомобила в Италия или да посочи регистрационния номер
на автомобила в Италия; въпреки че всички поискани от ответното дружество
документи били представени, ответникът към настоящия момент не му е
заплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че действителната
стойност на цроцесния автомобил към деня на настъпване на
застрахователното събитие - 17.02.2022г., е 65 000 лева, която сума
застрахователят следва да му заплати.
Моли съда, да осъди ответното застрахователно дружество да му
заплати сумата 65 000 лева, представляваща обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско на МПС”, сключена застрахователна полица № ***, с
покритие от 00:00 часа на 23.08.2021г. до 23:59 часа на 22.08.2022г., за
понесена загуба от кражба на застрахованото имущество - лек автомобил
марка „Пежо“, модел „5008“ с рег. № СВ *** СР, с идентификационен номер
№ VF3MJEHZRKS441044, настъпила при противозаконно му отнемане от
неизвестен извършител за периода от 19,40 часа на 17.02.2022г. до около
22,10 часа на 18.02.2022г. в град София, ведно със законна лихва за забава от
датата на входиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
както и деловодни разноски.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:***, гр.
София, чрез юрк. Н. З., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който
оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Оспорва
влизането в сила на застрахователния договор, като счита същият за
нищожен. Оспорва твърденията за наличие на основания за заплащане на
застрахователно обезщетение, поради установени различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, съгласно Глава
Трета, Раздел I „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на
застрахователно събитие”, т. 7.1. от Общите условия по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт”, поради изключен застрахователен риск, поради
липса на покрит риск по застраховката, както и поради липсата на настъпило
застрахователно събитие „кражба”. Оспорва пасивната и активната
2
материално правна и процесуално правна легитимация на ищеца, тъй като е
възможно и вече да не е собственик на процесния лек автомобил, съответно
да е налице липса на правно основание да претендира заплащане на
застрахователно обезщетение. Твърди, че процесният автомобил не е бил
обект на застрахователния договор, тъй като застрахованото превозно
средство е различно от превозното средство, собственост на ищеца. Оспорва
също действителната стойност на лек автомобил „Пежо 5008” с рег. № СВ
*** СР, като счита исковата претенция за силно завишена, тъй като
претендираното обезщетение значително надвишава действителната стойност
на превозното средство. Оспорва по основание и по размер и исковата
претенция за заплащане на законна лихва за забава с твърдения, че такава се
дължи след представяне на доказателства за дерегистрация на превозното
средство, каквито не са представени с исковата молба, а и не се твърдят от
ищеца. Прави евентуално възражение за прихващане, на основание чл. 298,
ал. 4 от ГПК, до размер 1310,10 лева, с вземане, което има към ищеца за
остатъка от застрахователната премия по процесната застрахователна полица,
тъй като от застрахователна премия в общ размер 2 620,20 лева ищецът е
платил само първата и втората вноска в общ размер 1 310,10 лева и остава да
дължи трета и четвърта вноска. Моли съда да отхвърли изцяло предявеният
иск, като неоснователен и недоказан и да му присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 450 лева, както и сторените разноски в
производството.
По делото в срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в
която заявява, че поддържа исковата си молба. Счита за неоснователни
оспорванията на ответника, че въпросният автомобил „Пежо 5008“ не е бил
или че “вече може да не е“ негова собственост и че това не е същият
автомобил, като се позовава на приложените към исковата молба
свидетелство за регистрация на превозното средство и договор за покупко-
продажба (07.07.2021г.). Ищецът счита за неоснователно и твърдението на
застрахователя, че описания от него автомобил в Италия е същия като
неговия автомобил, откраднат на 17.02.2022г., като посочва приложените по
делото справки, касаещи номерата на рамите на двата автомобила. По
отношение на пазарната стойност на автомобила ищецът твърди, че към
момента на противозаконното му отнемане има влязъл в сила договор именно
за сумата 65 000 лева и това е сумата, която застрахователят следва да му
заплати. За неоснователни ищецът счита и твърденията на ответника за
нищожност на сключения договор и за необходимост от дерегистрация на
превозното средство, за да се заплати законната лихва, тъй като договорът е
изцяло валиден и действителен и изискване за дерегистрация на превозното
средство не е уредено в КЗ.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
поддържа оспорванията от отговора на исковата молба. Твърди, че с писмо
вх. № 0260-208/10.01.2024 г. от 06 РУ - СДВР е уведомен за намирането на
3
процесния лек автомобил в Хърватия, като в този случай намират
приложение разпоредбите на Глава Пета, т. 2.2 от Раздел VII "Отношения при
намиране на МПС след регистриране на кражба” от приложимите Общи
условия по застраховка "Булстрад Каско Стандарт”, като констатираните
щети се обезщетяват по условията за изплащане на обезщетение при частични
повреди и размера на констатираните липси по процесния автомобил не може
да надвишава 20 % от застрахователната сума. Поддържа също така
направеното възражение за прихващане със сумата 1310,10 лева,
представляваща дължими трета и четвърта вноска по застрахователната
премия.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, намери за установено следното:
По делото не е спорно и от представената като доказателство
застрахователна полица № *** се установи, че на 20.08.2021г. в град София
ищецът К. Д. Б., в качеството си на застрахован/собственик, и ответника
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:***, в качеството на
застраховател, са сключили договор за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт”, клауза „Пълно Каско”, с който е застрахован лек автомобил марка
„Пежо“, модел „5008“, с рег. № СВ *** СР, година на производство 2019г., с
идентификационен номер № VF3MJEHZRKS441044, със срок на
застраховката от 23.08.2021г. в 00,00 часа до 23:59 часа на 22.08.2022г., при
застрахователна сума на автомобила 65000,00 лева. Общата застрахователна
премия е 2 620,20 лева, която сума страните договорили да бъде изплащана
разсрочено на четири равни вноски /по 655, 05 лв./, като първата вноска
съвпада с датата на сключване на договора. В полицата е отразено, че на
23.08.2021г. е извършено сверяване на номера на рамата на автомобила от
служител на застрахователя.
Сключването на договора „Булстрад Каско Стандарт” по отношение на
лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № СВ *** СР, не е
оспорено от ответното дружество с отговора на исковата молба, поради което
с определението по чл.374 от ГПК съдът го е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, вр. с
чл.377 от ГПК.
По делото са представени Общи условия на ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД по застраховка Каско Стандарт, от които се установява,
че клаузата "Пълно каско" включва допълнително покрит риск кражба или
грабеж на МПС.
4
По делото не е спорно и от изявлението на пълномощника на ищеца в
съдебно заседание на 30.04.2024г. се установи, че трета и четвърта вноска не
са заплатени от ищеца и същия признава, че дължи на ответното дружество
сумата 1310.10 лв., представляваща тяхната равностойност.
От показанията на свидетеля Н. Ц. И., които съда цени като обективни и
непротиворечиви, се установи, че през лятото на 2021 г. заедно с ищеца К. Б.
са били на ресторант в кв. "Борово" в гр. София, пред ресторант "Дойран".
Ищецът пристигнал с притежаваното от него джипче "Пежо", модел 5008,
бяло на цвят, и казал на свидетеля, че го е паркирал в една от уличките, близо
до ресторанта. Двамата били в ресторанта няколко часа, след което си
тръгнали. Свидетелят почти се бил прибрал, когато ищецът му се обадил и му
казал, че колата му я няма и че се е обадил на полицията.
Със заявление за щета на основание застраховка „Каско” от 18.02.2022
г. ищецът К. Д. Б., в качеството си на собственик, е уведомил застрахователя
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за настъпилото на 17.02.2022г.
застрахователно събитие, в което е посочил времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършена кражбата на автомобила му. Въз
основа на уведомлението в ответното застрахователно дружество е
образувана претенция № 4704-01310-8/22г. С два броя описи на документите
ищецът е представила на застрахователя необходимите документи за
приключване на щетата и изплащане на застрахователната сума за отнетия
автомобил.
Във връзка с предявената претенция застрахователят последователно е
изпратил на ищеца съобщения с изх. № А3 00196/16.03.2022г. и с изх. № А3
01310-008-22/26.10.2022г., с които е изисквал от него да представи
постановление на прокуратурата за спиране на наказателното производство и
свидетелството за регистрация на автомобила в Италия или да посочи
регистрационния номер на автомобила в Италия.
С оглед извършеното престъпно деяние на 17.02.2022г. е образувано
досъдебно производство № 289/2022г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
3112/2021г. по описа на СРП, за престъпление по чл.346, ал.1 НК.
Автомобилът е обявен за общодържавно издирване. С Постановление за
спиране на досъдебно производство от 01.07.2022г. е спряно наказателното
производство, на основание чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 от НПК. Като
мотиви в постановлението са изтъкнати, че в хода на разследването са
5
разпитани свидетели и са установени камери за видеонаблюдение, но
извършител на престъплението не е разкрит.
В приобщената към делото в заверено копие пр.пр. № 3112/2021г. по
описа на СРП се съдържат данни за получени в сектор „Административен”
при 06 РУ-СДВР писма от 05.01.2024г., 08.01.2024г. и 09.01.2024г. относно
обявен за международно издирване от РБ лек автомобил марка „Пежо“, модел
„5008“, бял на цвят, с рама № VF3MJEHZRKS441044, по ДП № 289/2022г. по
описа на 06 РУ-СДВР, в които се посочва, че е получено съобщение от Бюро
„Сирене” – Хърватия за установен по време на технически преглед на
04.01.2024г. лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, бял на цвят, с рама
№ VF3MJEHZRKS441044, и е поискана информация за неговия настоящ
собственик.
С Постановление за възобновяване на спряно досъдебно производство
от 25.01.2024г. е възобновено досъдебното производство, на основание
чл.245, ал.2 и чл.199 от НПК за извършване на необходимите процесуални
действия и действия по разследването, а именно за приобщаване на изискана
справка от ОПП-СДВР за собствеността на автомобила, получаване на
отговор от Бюро СИРЕНЕ – Хърватия за извършване на експертна справка на
рамата на автомобила и разпитване в качеството на свидетел на пострадалия
К. Б..
Относно собствеността на процесния автомобил по делото са
представени декларация за продажба от 07.07.2021г. (на италиански език и в
превод на български), от която е видно, че „Алд Аутомотив” Тренто е продала
автомобил марка „Пежо”, модел „5008” с рама № VF3MJEHZRKS441044 на
К. Б., роден в гр.София, България за сумата 12 000 евро. Представено е също
така и свидетелство за регистрация, част I, № *********, в което като
собственик на лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № СВ ***
СР, с рама № VF3MJEHZRKS441044, цвят бял/черен, дата на първоначална
регистрация – 24.10.2029г., е вписан К. Б..
За установяване действителната пазарна цена на процесния лек
автомобил по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза,
изпълнена от вещото лице И. Д.. След анализ на представените документи,
наличните в тях и събрани от други източници данни, наличните технически
данни за регистрация за процесното МПС, вещото лице е дало заключение, че
лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № СВ *** СР, с рама №
VF3MJEHZRKS441044, цвят бял/черен, дата на първоначална регистрация –
24.10.2029г., е имал цена в ново състояние 69 298 лева, към датата на
6
застрахователното събитие – 17.02.2022г., възрастта му е 2 год. и 4 месеца,
което определя остатъчната стойност от 62, 67 %, приложения пазарен
коифициент е 1,2, което определя пазарната стойност според методиката на
Наредба № 24 с приложен ПК - 52 115, 00 лева.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
По делото не се твърди от ответното дружество и не са представени
доказателства за изплащане на претендираната от ищеца сума по
образуваната претенция № 4704-01310-8/22г. до приключване на устните
състезания по делото.
Спорът по делото е относно влизането в сила на застрахователния
договор, неговата действителност, наличието на основания за заплащане на
застрахователно обезщетение, поради установени различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, поради изключен
застрахователен риск, поради липса на покрит риск по застраховката, както и
поради липсата на настъпило застрахователно събитие „кражба”; относно
собствеността на застрахованото МПС и дали същото е било обект на
застрахователния договор, относно действителната стойност на процесния
лек автомобил и относно изискването за дерегистрация на превозното
средство за заплащане на лихва за забава.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования в уговорения срок застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор в размер на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, съгласно
правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
съответно размера на действителната пазарна стойност на щетата към датата
на застрахователното събитие. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да
установи, следните правнорелевантни факти: валидно сключен договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с ответника, който е бил в сила към
7
17.02.2022г. - датата на която се твърди настъпването на застрахователно
събитие с процесния лек автомобил – „кражба”; възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор;
изпълнение на поетите от него задължения, в качеството му на застрахован, за
заплащане на дължимата застрахователна премия, уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване; причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпили за него вреди и размера на
средствата, необходими за отстраняване на вредите.
С оглед оспорването от ответника на предявения иск, в тежест на същия
бе да докаже наведените от него положителни твърдения за факти, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на
претендираната сума, в случай че ищецът докаже нейната дължимост.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че са налице всички елементи от пораждащия правото на ищеца да
иска заплащане на застрахователното обезщетение фактически състав на чл.
405, ал. 1 КЗ.
От представените по делото декларация за продажба от 07.07.2021г. и
свидетелство за регистрация, част I, № ********* /което е официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с
материална доказателствена сила относно съдържащите се в него изявления,
включително относно посочения в него собственик/ се доказа правото на
собственост на ищеца К. Б. върху лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“,
с рег. № СВ *** СР, с рама № VF3MJEHZRKS441044, както към датата на
сключване на застрахователния договор – 20.08.2021г., така също и към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.02.2022г., като по
делото не са ангажирани доказателства ищецът да е изгубил правото си на
собственост върху автомобила към датата на приключване на устните
състезания.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, наведено в
отговора на исковата молба, че е възможно ищеца вече да не е собственик на
процесния лек автомобил, и доразвито в писмената му защита, че собственик
на процесният автомобил е юридическото лице „MALIC MIRKO“, с
управител и собственик Mirko Llaic, със седалище в Република Италия, адрес
Sassoferrato (AN) Localita Piano Frassineta 70C, което е продало процесният
8
лек автомобил на юридическото лице „FRATELLI MALIC d.o.o.“, със
седалище в Република Хърватия, Metkovic, Put Narone 99/В, тъй като
представените по приетата в настоящото производство прокурорска преписка
№ 3112/2021г. по описа на СРП документи (кореспонденция между МВР-
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” и Началника на 06
РУ СДВР), на които се позовава ответника, не са от естество да
удостоверяват право на собственост върху МПС.
Установи се също, че между ищеца К. Д. Б. и ответника ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е възникнало правоотношение по
договор за имуществено застраховане, сключен във формата на
застрахователна полица. По силата на така сключения договор ответното
дружество е поело задължение да осигури застрахователно покритие по
отношение на собствения на ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел
„5008“, с рег. № СВ *** СР по риска „Пълно Каско”, която видно от
представените Общи условия за застраховка Каско Стандарт, включва
изплащане на застрахователно обезщетение за допълнително покрит риск
кражба или грабеж на МПС – Глава втора, т. 4. клауза „Пълно Каско”. Със
застрахователния договор страните са предвидили срок на действието му - от
23.08.2021г. в 00,00 часа до 23:59 часа на 22.08.2022г. Застрахователният
договор е влязъл в сила с плащането на договорената първа вноска от
застрахователната премия, което е станало при сключването му - на
20.08.2021 г. и след извършено на 23.08.2021г. сверяване на номера на рамата
на автомобила от служител на застрахователя. Договорът е във формата,
предвидена в чл. 345 КЗ, съдържа изискуемите по чл. 346 КЗ съществени
условия и е двустранно подписан, поради което е породил правно действие и
обвързва страните при уговорените условия. Следователно е налице валидно
застрахователно правоотношение между страните.
Влезлият в сила застрахователен договор е породил за застрахователя
задължение по чл. 386, ал. 1 във вр. чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за
претърпените от събитието вреди.
Доказа се също, от представените по приетата в настоящото
производство прокурорска преписка № 3112/2021г. по описа на СРП
документи и от събраните гласни доказателства, че на 17.02.2022г. със
застрахования лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № СВ ***
СР е настъпило твърдяното от ищеца събитие – кражба (отнемане) на
9
застрахованото моторно превозно средство, което представлява покрит риск
по силата на сключения застрахователен договор. Застрахователното събитие
е възникнало в срока на действие на застрахователния договор, съответно
попада във времевия обхват на осигуреното от ответното дружество
покритие. Застрахованият своевременно е уведомил застрахователя за него,
била образувана претенция № 4704-01310-8/22г. в ответното застрахователно
дружество, по която са представени необходимите документи, но последното
не е извършил плащане по нея.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на
ответното застрахователно дружество за липса на основания за заплащане на
застрахователно обезщетение, поради установени различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, съгласно Глава
Трета, Раздел I „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на
застрахователно събитие”, т. 7.1. от Общите условия по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт”.
Доказателства за времето, мястото и обстоятелствата във връзка с
противозаконното отнемане на процесния автомобил, различни от отразените
в документите по прокурорската преписка, не са ангажирани по делото.
Застрахованият е изпълнил задължението си да представи на застрахователя
необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във
връзка със застрахователното събитие чрез представяне на съответните
документи. Същият е уведомил също така своевременно застрахователя и
органите на МВР за настъпилото събитие, с които свои действия е изпълнил и
задължението си да ограничи вредите на застрахованото имущество.
Ответникът не е ангажирал и доказателства ищецът да не е изпълнил
конкретно договорно задължение по застрахователния договор, съответно
такова бездействие на застрахования да е довело до реализиране на
застрахователното събитие – противозаконното отнемане на процесния
автомобил.
По делото няма конкретни обстоятелства, които ответникът да сочи,
които да се установяват и които да създават съмнение за неустановена
фактическа обстановка във връзка с настъпилия застрахователен риск. В
случая по делото няма доказателства ищецът да е действал с умисъл да
заблуди застрахователя относно обстоятелствата при настъпване на
застрахователното събитие, нито вредите да са настъпили именно в резултат
10
на предоставяне на неверни данни за самото застрахователно събитие.
С оглед на изложеното, съдът намира за безпротиворечиво установено
настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие.
Изложеното налага извода, че е налице и изискуемата се причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и настъпилите в
патримониума на ищеца вреди.
Налице са и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя, доколкото се установява, че ищеца е изпълнил поетите от
него задължения, в качеството му на застрахован, за заплащане на дължимата
застрахователна премия на вноски (първа и втора вноска), съгласно
уговореното в застрахователната полица, с оглед предявяване на претенция за
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие; за
своевременно уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, както и за предоставяне на документите от значение за установяване
на относимите към заведената щета обстоятелства.
Недоказано е твърдението на ответното дружество, че застрахованият
автомобил е бил открит и че следва да намерят приложение разпоредбите на
Глава Пета, т. 2.2 от Раздел VII "Отношения при намиране на МПС след
регистриране на кражба” от приложимите Общи условия по застраховка
"Булстрад Каско Стандарт”. Данните, съдържащи се в пр.пр. № 3112/2021г.
по описа на СРП, за получено съобщение от Бюро „Сирене” – Хърватия за
установен по време на технически преглед на 04.01.2024г. лек автомобил
марка „Пежо“, модел „5008“, бял на цвят, с рама № VF3MJEHZRKS441044,
на които се позовава ответника, не установяват по категоричен и несъмнен
начин, че именно притежаваният от ищеца лек автомобил е намерен в
Хърватия. Дори и да е доказано по делото, че автомобилът е открит, то до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство не са събрани
данни автомобилът да е върнат на неговия собственик – ищеца по делото, за
да намерят приложение посочените от ответника разпоредби от общите
условия. Следва да се посочи също, че застрахователното събитие е самото
отнемане на автомобила от фактическата власт на неговия собственик –
ищеца по делото; евентуалното последващо намиране на автомобила не прави
риска ненастъпил, а е основание за прехвърляне на собствеността на
намереното МПС върху застрахователя или за връщане на заплатеното от
застрахователя обезщетение, при условие че застрахованият иска да задържи
11
намереното МПС – чл.405, ал.3 КЗ.
Няма твърдения за неизпълнение на други договорни задължения от
страна на застрахования, освобождаващи застрахователя от задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение. По делото не се установява да е
налице изключен по волята на страните риск, водещ до възникването за
ответника на право да откаже частично или изцяло заплащането на
обезщетение на основание чл. 363, ал. 4 КЗ, при настъпването на
установеното по делото събитие със застрахованото имущество.
При това положение съдът намира, че настъпилото на 17.02.2022г.
застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„5008“, с рег. № СВ *** СР, собственост на ищеца, е покрит риск по
застрахователния договор от 20.08.2021 г., поради което застрахователят
дължи обезщетение за настъпилите вреди, съгласно чл.386, ал.1 и чл. 405,
ал.1 от КЗ. По делото е доказано по безспорен начин основанието за
възникване на правото на ищеца по посочените норми от КЗ срещу
застрахователя по имуществената застраховка за справедливо обезщетяване
на претърпените при застрахователното събитие имуществено вреди.
Следващият спорен въпрос по делото е за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност /в случая не се установява страните да са
определили договорена застрахователна стойност по чл. 387 от КЗ/. В чл. 400,
ал. 1 от КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна
стойност и това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. Възстановителната стойност
е дефинирана в разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Съгласно съдебна практика застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната
полица застрахователна сума.
12
В конкретния случай от заключението по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие възлиза на сумата 52 115, 00 лева, която стойност, видно от
застрахователната полица, е в рамките на застрахователната сума и на която
стойност следва да се приеме, че възлиза дължимото от застрахователя
обезщетение за откраднатия застрахован автомобил. За този размер
предявеният иск по чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386, ал. 2 от КЗ е доказан и следва
да се уважи, като основателен, а за разликата над уважения размер от 52 115,
00 лв. до пълния предявен размер от 65 000 лв. искът не е доказан по размер и
следва да се отхвърли, като неоснователен.
По възражението за прихващане
С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
предявило, в условията на евентуалност, и с определението по чл.374 ГПК
съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство
възражение за прихващане на сумата 1310,10 лева, представляваща трета и
четвърта вноска от застрахователната премия, която сума да бъде прихваната
от дължимата от ответника на ищеца сума от 65 000 лева по предявения иск
за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за автомобилна
застраховка „Булстрад Каско Стандарт”.
Съгласно разпоредбата на чл. 369, ал. 2 от Кодекса за застраховането,
когато застрахователно събитие е настъпило, преди застрахователната премия
да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.
Установява се, че страните са уговорили плащане на застрахователната
премия на четири равни вноски, като по делото не е спорно и от изявлението
на пълномощника на ищеца в съдебно заседание на 30.04.2024г. се установи,
че трета и четвърта вноска не са заплатени от ищеца и същия признава, че
дължи на ответното дружество сумата 1310.10 лв., представляваща тяхната
равностойност, поради което направеното възражение се явява основателно и
съдът прави прихващане с тази сума.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан до
размер 50 804, 90 лева и в този размер следва да се уважи, като тази сума бъде
присъдена на ищеца. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 50 804,
90 лева до 52 115, 00 лв. като погасен чрез прихващане с насрещното вземане
на застрахователя срещу ищеца за сумата 1310.10 лева, представляваща
неплатени 3-та и 4-та вноски от разсрочената застрахователна премия, и за
13
разликата над сумата 52 115, 00 лева до предявения размер от 65 000 лева
като неоснователен.
Върху присъденото обезщетение от 50 804, 90 лева, на основание чл.
108, ал. 1, чл. 405 и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
застрахователят дължи обезщетение за забава, считано от 21.06.2023 г. –
датата на предявяване на иска пред СГС, до окончателното му изплащане,
както е поискал ищеца с исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
Ищецът е направил разноски по делото за държавна такса 2600 лв., за
възнаграждение на вещото лице 250 лв. и за адвокатско възнаграждение 5850
лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л.176 по делото и
представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат поради
прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение от 5850 лева се равнява на минималния
размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника за
прекомерност е неоснователно.
Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят общо разноски от
6800, 04 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза в размер 200, 00 лв. и за
издадени две съдебни удостоверения от 10,00 лв., като претендира
юрисконсултско възнаграждение 450, 00 лева, което на основание чл.78, ал.8
14
от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с
чл.37 от ЗПП, съдът определя на 200, 00 лв. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 89, 54 лв.
Водим от горното, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Б., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к. "***" ***, сумата 50 804, 90 лева – незаплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от противозаконно отнет
на 17.02.2022 г. лек автомобил марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № СВ ***
СР, година на производство 2019г., с идентификационен номер №
VF3MJEHZRKS441044, следващо се по сключен между страните на
20.08.2021 г. застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица
№ *** за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, клауза „Пълно Каско”,
ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.06.2023 г. –
датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, и сумата 6800,
04 лева - разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386,
ал. 2 от Кодекса за застраховането в частта за разликата над сумата 50 804, 90
лева до 52 115, 00 лв. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното
вземане на застрахователя срещу ищеца за сумата 1310.10 лева,
представляваща неплатени 3-та и 4-та вноски от разсрочената
застрахователна премия, и за разликата над сумата 52 115, 00 лева до
предявения размер от 65 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. "***" ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и И. Г., разноски по съразмерност в размер 89, 54 лв.
15
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
16