№ 201
гр. Тетевен, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100905 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „АА.Б.-Б.“ ЕООД против Д. Ч. Н. от с.
Български Извор п.к. 5733 ул. Демокрация, № 23 с правно основание чл. 415 ал.1 т.3 ГПК
във вр. с чл.86 от ЗЗД и цена на иска сума в общ размер от 1082.46 лв.
В исковата молба се твърди ,че на 24.08.2018 година длъжникът Д. Ч. Н., ЕГН:
**********, е сключил Договор за потребителски кредит № 205506 с „Сити Кеш“ ООД, по
силата на който е получила сумата от 900 лева, срещу което се съгласил да върне 9 броя
вноски в по 220 в срок до 24.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 47.94 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за
получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните
адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са сключени по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Ответникът Д. Ч. Н., ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по
1
Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „Сити
Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор
за потребителски кредит на цесионера „АА.Б.-Б.“ ЕООД, ЕИК ххххххх със седалище и адрес
на управление; гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, an. 3. Вземането срещу
ответника по настоящото производство е посочено на стр. № 2 от Приложение № 1. Твърди
се ,че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата
21.03.2022 година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита.
Моли ,ако съдът приеме , че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от
него имейл адрес не е извършено надлежно, то съдът да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о„ ВКС, Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. Х° 2352/2013 г., II т. о., ВКС).Твърди ,че ответникът Д. Ч. Н., ЕГН
********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
Моли съдът да осъди ответника Д. Ч. Н., ЕГН **********, да заплати на „АА.Б.-Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д, № 611/2023 г., а
именно сумата в общ размер от 1082.46 лв., формирана както следва:1) главница в размер
на 900 лв,;2)законна лихва за забава върху главницата в размер на 182.46 лв. за период от
24.05.2019 г. до 23.11.2023 г.г., 3) както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната
сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени
парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава,
Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За
периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит
не е била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на
чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Претендира разноски по настоящото дело
и по частно гражданско дело № 611/2023г. по описа на Районен Съд Тетевен .
Молят , в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се
яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, на основание чл, 238, ал. 1 ГПК, да постановите неприсъствено решение срещу
него.
Съдът е разменил книжата по делото , като в срока по чл.131 от ГПК не е постъпила и
молба от ответника .
Тетевенският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С Разпореждане № 2341 от 23.10.2023 по ч.гр.д. № 611/2023 г. по описа на Районен
Съд Тетевен,връчено на настоящия ищец , е уведомен в месечен срок да предяви иск по
чл.415 ал.1 т.3 ГПК , получено на дата 01.11.2023г , а иска е предявен на 29.11.2023г , т.е в
срок .
По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за предоставяне на
потребителски кредит № 205506 от 24.08.2018г., сключен между "Сити кеш" ООД, като
2
кредитор, и Д. Ч. Н. като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се
е задължил да предостави на ответника сума в размер на 900 лв., която сума да бъде върната
от кредитополучателя на 9 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 220
лв. , тъй като в същата е включена главница 900лв , лихва198,24лв , неустойка 881,76лв. .
Посочено е в договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 24.09.2018 г., а
последната на 24.05.2019 г. Договора е със следните параметри фиксиран лихвен процент в
размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.94 %. Обща сума
за плащане 1980лева . В чл.6.1 от договора е предвидено ,че заемателят се задължавал в
срок от три дни считано от усвояване на заема да представи обезпечения по начин и ред
отговарящ на условията в чл.30 ал.1 от ОУ поръчител или банкова гаранция, като при
неизпълнение дължал неустойка в размер на 881,76 лева . Видно от представените ОУ на
"Сити кеш"ООД /л.88 и сл. / , чл.30 ал.1 касае годишния процентна разходите . В случая в
чл.33 ал.1 от ОУ е предвидено ,че страните могат да уговорят някое от обезпеченията , а
именно : Поръчителство на едно или две физически лица , които да отговарят кумулативно
на следните условия на следните условия : да имат осигурителен доход най-малко 7 пъти
размера на МРЗ, за страната , а при двама поръчители размера на осигурителния доход да е
в размер за вс . от тях мин. 4 пъти МРЗ за страната , да не са поръчители по др. договори за
заем сключени със заемодателя , не са заематели по сключени др.договори за заем , не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя , нямат
кредити към банки или финансови институции със класификация различна от „Редовен“,
както по активни така и по непогасени задължения, съгласно справочника на ЦКР към БНБ,
да представят служебна бележка от работодателя или др. документ съответстващ на размера
на получавания от тях доход . Предоставяне на банкова гаранция издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка за период от 6 м. от сключване на заема до изтичане на 6 м. след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаващ задължението
в размер на два пъти общата сума за изплащане по договора за заем включваща главница ,
договорна лихва и лихва.
По делото не е представен стандартния европейски формуляр и документи към него , а
само извлечение за извършени действия /л.13-15/. Не е представен и документ от който да е
видно ,че ответницата е получила сумата по кредита от 900 лв., тъй като от представеното
на л. 146 от делото платежно нареждане от 24.08.2018г. е видно че се касае за рефинансиране
на съгласно договор № 205506 , като не става ясно процесния договор ли е рефинансиран и
ако е с кой друг договор, какво се е дължало по другия договор ,а именно главници , лихви
,разноски , допълнителни услуги или се касае за рефинансиране на настоящия с тази сума и
какво се включва в сумата.
С исковата молба е направено изявление , съдът да приеме за надлежно връчването
на уведомлението за цесия , извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о„ ВКС,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. Х° 2352/2013 г., II т. о., ВКС). Но видно от материалите
по делото уведомление за цесия по чл.99 ал.3 ЗЗД не е приложено .
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна: Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените
в исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно:
- съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание имащо за предмет
вземане срещу ответника в размер на исковата сума; , както и по размер и длъжник;както и
заплаща ли се задължението съобразно споразумението и в срок ли е същото ;
- факта и момента на настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни право изключващи и право погасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен и е изплатил
задължението си по процесния договор.
3
Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е
достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
На следващо място следва да се изследва въпросът за наличието на валидно договорно
отношение относно прехвърленото вземане. Претендираните от ищеца вземания произтичат
от твърдения за сключен между „СИТИ КЕШ “ ООД и ответника договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са
представени неподписани документи – договор за паричен заем от 24.08.2024г и общи
условия към него, но не е представен самият стандартния европейски формуляр , а само
извлечение //л.13-15/, а от представеното платежно нареждане л.146 от делото от
24.08.2018г. е видно само , че се касае за рефинансиране на съгласно договор № 205506 ,
като не става ясно процесния договор ли е рефинансиран и, ако е с кой друг договор и какво
се включва в това рефинансиране или се касае за рефинансиране друг договор с тази сума от
настоящия и какво включва тя .
За пълнота на изложението : Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.
9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит № 205506 /24.08.2018г. сключен
между Д. Ч. Н. и „Сити кеш“ ООД , то кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да
върне предоставената парична сума. Тоест предвидена в договора клауза чл.6.1,6.2 за
неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая обаче страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер,
който е почти колкото главницата по кредита ., която изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост
4
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се
установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно
посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/
клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите и 3/ клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Съдът намира, че така договорената неустойка по чл.6.1 и чл.6.2 договора от
договора по кредит е нищожна , тъй като по този начин се заобикаля лихвеният процент
,методиката за неговото изчисляване , което противоречи на чл.11 ал.1 т.9,т.10, както и на
чл12 ,т.7 , общия размер на кредита и неговият лихвен процент. Съгласно чл. 21 от ЗПК
Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна., а съгласно чл.22 от ЗПК Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит и недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2017г., Електронен
документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014".Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ
съдържащ електронно изявление. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно
изявление е словесно изявление,представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията.Електронното изявление може да
съдържа и несловесна информация. Съгласно чл.10 от закона Електронното изявление е
получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако
адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с
постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма
информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в
която изявлението е постъпило. Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е
получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. Видно от чл.11
Смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок
след неговото получаване.
В случая следва да се отбележи, че несъмнено подаването на електронна заявка за
отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал.
1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, тоест твърденият за попълнен
електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор,
представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният
договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в
областта на електронните документи. Ищецът е представил възпроизведен на хартиен
носител екземпляр по делото от договора за кредит, общите условия , но не е предоставил
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити , както и придружаващите го документи като декларация за обработка на лични
данни , декларация за вярност на предоставените услуги ,че са приети ОУ и че е получен
СЕФ . Ето защо съдът няма как да приеме ,че е спазена процедурата за отпускане на кредита
по реда на чл. 18 ЗПФУР. Не е представен и документ от който да е видно ,че ответницата е
получила сумата по кредита, тъй като не става ясно от представеното платежно нареждане
5
делото платежно нареждане от 24.08.2018г. е видно че се касае за рефинансиране на
съгласно договор № 205506 , като не става ясно процесния договор ли е рефинансиран и ако
е с кой друг договор или се касае за рефинансиране друг договор с тази сума от настоящия ,
защото в договора този факт не е упоменат.
В процесния случай видно от чл.2 ал.2 от ОУ /л.88/ кредитът се отпуска въз основа на
договор за заем по реда на ЗПФУР , а в пар.1 към ал.2 на чл.3 от ОУ е описана процедурата
по отпускане на заема , а съгласно пар.6 уведомлението за сключване на заема е
уведомление изходящо от заемодателя относно отказа или съгласието му за сключването .
Като данни в тази насока по делото липсват , тъй като не е представен самият стандартния
европейски формуляр и др. документи.
Съдът намира, че в случая иска се явява недоказан , тъй като липсват стандартния
европейски формуляр и документите към него , доказателства ,че длъжника е получил заема
от 900 лв , и ако го е получил в какъв размер , като по –горе е отбелязано ,че не става ясно
процесния договор ли е рефинансиран и, ако е с кой друг договор и какво се включва в това
рефинансиране или се касае за рефинансиране друг договор с тази сума от настоящия и
какво включва тя ., както и в книжата по делото към исковата молба не е приложено
уведомлението по чл.99 ал.3 от. Поради което исковата претенция следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете с правно основание чл.415 ал.1 т.3 ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД на ищеца
„АА.Б.-Б.“ ЕООД с ЕИК ххххххх със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано
от управителите П. В. и Х. М. , действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Б. Т. , с
който се иска да бъде осъдена Д. Ч. Н. с ЕГН ********** от с. Б.И. да заплати на ищеца
„АА.Б.-Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата в общ размер от 1082.46 лв.,от които главница в
размер на 900 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 182.46 лв. за период
от 24.05.2019 г. до 23.11.2023 г. ,както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението по образуваното ч. гр.д. №611/2023г на ТРС в съда до окончателно
изплащане на вземанията и разноски по ч. гр.д. №611/2023г на ТРС в размер на 289,63лв.
Решението може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6