Решение по дело №1458/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1513
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20207040701458
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1513           Година 05.11.2020         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Гергана С.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1458 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „Димис“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.„Рудник“, ул.“Николай Лъсков“ № 11, представлявано от управителя Д. И. С. против заповед № ФК-85-0048156/10.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и нЕата цел. Прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът –  Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 09.07.2020г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на транспортно средство – автобус с рег.№ А0308КВ, находящ се на изхода за кв.Сарафово, на кръгово движение, преди бензиностанция „Лукойл“, за която е съставен протокол за извършена проверка № 0048156 (л.58-60 от делото).

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-85-0048156/10.07.2020г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на „Димис“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – автобус с рег.№ А0308КВ и забрана на достъпа до него за срок от 20 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС.

Акт за установяване на административно нарушение № F559685 (л.80-81 от делото) е съставен на 16.07.2020г. на търговеца, за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-85-0048156/10.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган, с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за нЕото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба – чл.186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите (Наредба Н-18), лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18, предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при извършена съвместна проверка със служители на приходите на транспортно средство – автобус, категория М 2, с капацитет 20+1 бр. места, преди легитимация на контролните длъжностни лица, те са направили контролна покупка – заплащане на услуга за превоз на пътници чрез специализиран превоз по направление гр.Бургас-кв.Сарафово-гр.Поморие-к.к.Слънчев бряг, при качване в автобуса от спирка „Младост“ е заплатена в брой сумата за 2 бр. билета всеки на стойност 6,00 лева с обща стойност 12,00 лева. Парите са платени на шофьора на транспортното средство, при което не е издаден фискален касов бон или друг документ удостоверяващ плащането, като е установено и че в транспортното средство липсва фискално устройство.

Така посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират доказателства, че в обекта - транспортно средство е монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство.

Съгласно легалната дефиниция на понятието дадена от законодателя в §1, т.41 от ДР на ЗДДС „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В случая, доколкото от превозното средство е извършена продажба на услуга, то правилно същото е определено като търговски обект, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС.

По делото са ангажирани доказателства установяващи факта на извършената продажба, а именно протокол за извършена проверка в обект № 0048156/09.07.2020г., в който е отразена извършената контролна покупка, неиздаването на фискален касов бон, съответно липсата на фискално устройство в обект. Този протокол, по своята правна същност е официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им, чрез съответните доказателства, което по делото не е сторено. Ето защо, правилно е прието, че дружеството е осъществило от обективна страна на състав на административно нарушение, което е предпоставка за налагането на принудителната административна мярка.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая не е необходимо в обекта да има фискално устройство, тъй като извършва специализиран обществен превоз на работници, по договор между работодателя и фирмата за превоз, доколкото по делото се установява, че посредством автобуса освен посочения превоз, се осъществява и превоз на трети лица, които заплащат стойността на услугата на шофьора на автобуса, при качването си. 

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице – липса на фискално устройство в обекта, за издаване на фискален касов бон при плащане на извършваните услуги по транспортиране на пътници, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. С оглед вече изложеното, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установената по надлежен ред и от надлежен орган липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, което в случая е налице. Ето защо и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административно наказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. В този смисъл ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло.“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата на издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ, не би могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, въпреки, че тя е изпълнена, тъй като ако тя бъде отменена, жалбоподателя разполага с възможностите предвидени в нормата на чл.301 от АПК, а именно административният орган да възстанови нарушеното право, а ако това е невъзможно да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин, а ако това не стане, той има право на обезщетение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадената заповед, поради разминаването на посочения рег.№ на превозното средство, а именно посочен е рег.№ А0308КВ, вместо действителния рег.№ А0308НВ, тъй като според настоящия съдебен състав се касае за техническа грешка. В случая, в заповедта изрично е посочено, че превозното средство се стопанисва от „Димис“ ЕООД, както и нЕия модел, като разминаването в една от посочените букви на регистрационния номер не води до неясното относно превозното средство спрямо което е наложена ПАМ, още повече, че по делото не се твърди и не са установява дружеството да стопанисва и други превозни средства от посочения модел, за да се приеме, че правото му на защита е нарушено.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 20 дни, който е над средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането.

Видно от заповедта, срокът за запечатване на обекта - 20 дни е мотивиран, с обстоятелството, че е извършена контролна покупка за която не е издадена касова бележка, тъй като няма монтирано и въведено в експлоатация ФУ, декларирания финансов резултат от дружеството и че в търговски обект е създадена организация на работата, която позволява оборота да не се отчита през ФУ, липсата на организация за създаване на условия задълженото лице да ръководи и организира дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба Н-18, невъзможността за проследяване на реализираните услуги, които обосновават необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения

Част от така изложените мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът на процесната ПАМ е 20 дни, а максимално предвидения е 30 дни, тоест органът е определил срок над средния предвиден от законодателя, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение, а именно, че от търговския обект се извършват продажба на услуги за които не се издават касови бележки, поради липса на фискално устройство, съответно създадена е организация на работа която позволява оборота да не се отчита и е налице невъзможността да се проследят реализираните услуги.

Действително, посочените мотиви относно декларирания от дружеството финансов резултат, са неотносими при определяне срока на ПАМ, но това не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото посредством цитираните в предходния абзац мотиви, се установяват законосъобразното определяне на срока на мярката.

Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването и́ търговеца не е преустановил дейността си в търговския обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В този смисъл, административният орган при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението е определил 20-дневен срок на ПАМ, който е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.

След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 20 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-85-0048156/10.07.2020г.  издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което следва да му се присъдят такова в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Димис“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.„Рудник“, ул.“Николай Лъсков“ № 11, представлявано от управителя Д. И.С. против заповед № ФК-85-0048156/10.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Димис“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.„Рудник“, ул.“Николай Лъсков“ № 11, представлявано от управителя Д. И.С. да заплати в полза на Национална агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: