Р
Е Ш Е
Н И Е № 260017
гр. Враца, 31.12.2024
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 08.10.2024 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ДИНЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ДИНЕВ т.д.№141 по описа за 2020г. и за се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.432, ал.1 КЗ
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от Л.Б.А., ЕГН **********
с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.С.Ч. ******, със седалище и
адрес на управление ***.
В исковата се твърди,
че при пътно-транспортно произшествие на 05.08.2020г. на ищеца са причинени
телесни повреди, от които той търпи неимуществени вреди. Твърди се, че на
посочената дата Р.В.Р. управлявал л.а."Фолксваген Голф" с рег.№ВР ***
СС на път ІІ-15 /Враца-Оряхово/ и на км. 18+200 до с.Баница, поради движение с
несъобразена с пътната обстановка и законовите ограничения скорост изгубил
контрол над автомобила и се блъснал в дърво, вследствие на което ищецът получил
телесни увреждания.
Твърдението на ищеца
е, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача на посочения
автомобил, който нарушил изброени в исковата молба разпоредби на ЗДвП, както и
че Р. е имал възможност да предотврати произшествието при движение със
съобразена скорост и непрекъснат контрол върху автомобила. Твърди се, че
причинените на ищеца травми са в причинна връзка с произшествието и деянието е
извършено виновно /по непредпазливост/.
В исковата молба се
сочат получените от ищеца увреждания: комоцио церебри, контузия от ВЛК регио
окципиталис капитис, контузио ет екскориацио мултиплицес капитис ет фациеи,
дисторзио коли, контузио торацис, пневмоторакс декс. минимум, контузио
пулмониум, екскориационес мултиплицес дорзи, ВЛК дорзи №3, фрактура процеси
спинози Тх6-11, фрактура скапуле декс.Хепатомегалия, фрактура дентис 3 инф.
Твърди се, че ищецът изпитвал силни болки във врата, гърба, кръста и раменете и
лекарите му назначили множество клинико-лабораторни изследвания, компютърна
томография на гръбначен стълб, рентгенография на раменна става и бял дроб,
вследствие на което установили фрактура на скапулата, разгънати белодробни
половини. Били извършени редица други изследвания, при които били установени
малък апикален пневмоторакс вляво, двустранно контузионни огнища в паренхима на
белия дроб, фрактура на дясната скапула и спинозните израстъци на Th7, Th8, Th9, Th10,
хематомегалия, фрактура на лявата зигоматична кост, орбита, мастоидния израстък
на темпоралната кост, сфеноидалната кост и окципиталната кост, течни колекции в
левия максиларен синус и сфеноидалния синус - вероятно хеморагични, МР данни за
посттравматични промени, рентгенови данни за фрактура с давност на дясната скапула. Наложило се ищецът да
бъде настанен в интензивно отделение, където спазвал строг постелен режим под
активно наблюдение и консервативно лечение, поставена му била митела на дясна
ръка. Ищецът бил изписан с препоръки за спазване на хигиенно-двигателен режим и
лечението му продължава и до днес, като той изпитва силни болки в гърба, страда
от световъртеж и гадене, и най-малкият шум и светлина го дразнят и предизвикват
главоболие, болките и раните му пречат да има пълноценен сън. Не по-малка
според твърденията на ищеца е психическата травма, тъй като изпаднал в шок и
силно безпокойство, от млад и активен човек се превърнал в нервно и
раздразнително момче, изживява случилото се като излиза навън с мисълта, че
произшествието е отнело и живота на негова приятелка. Твърди се, че ищецът е
изживял остра стресова реакция с последващо влошаване на състоянието му.
Нататък в исковата
молба се твърди, че л.а."Фолксваген Пасат" е имал при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" по полица №BG/02/***,
валидна от 09.03.2020г. до 08.03.2021г., поради което на 24.09.2020г. пред
ответника била предявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, на която ответникът отговорил, че
не са налице основания за това.
По този начин е
обоснован правния интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за сумата
100 000лв., част от сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца в резултат от ПТП неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 05.08.2020г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
Чрез пълномощника си адв.А.И. от САК
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание
размер.
Ответникът оспорва твърдения от ищеца
механизъм на ПТП и причиняването на деликт от страна на водача на л.а."Фолксваген"
с рег.№ ВР *** СС, като сочи, че констативният протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила. Искът е оспорен и по размер.
Като сочи отразеното в представените от ищеца
медицински документи, ответникът обръща внимание на това, че същият е бил приет
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ "Софиямед" в ясно съзнание,
адекватен и с липса на отклонения в неврологичния статус и след проведените
изследвания е бил изписан в добро състояние.
В условията на евентуалност ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е
бил пътник в автомобил, управляван от неправоспособен, употребил алкохол и/или
наркотици водач, и е бил без поставен предпазен колан, с което сам се е
поставил в риск, поради което обезщетението следва да бъде намалено.
Ответникът оспорва и претенция за лихва.
Чрез пълномощника си ищецът е подал
допълнителна искова молба, в която оспорва отговора на ответника и възражението
му за съпричиняване.
Подаден е отговор на допълнителната искова
молба, в който се поддържат всички твърдения и възражения, наведени в
първоначалния.
С отговора на исковата молба ответникът е
направил искане за привличане като трето лице-помагач на негова страна Р.В.Р.,
водач на участвалия в процесното ПТП автомобил, за който се твърди, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол и наркотици. Искането е заявено
своевременно и изложеното от ответника обосновава интерес от привличане на
подпомагаща страна, което искането за привличане на третото лице-помагач е уважено.
С определението за насрочване на делото е
прието за безсорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че липсва спор единствено по факта за наличие на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" за л.а."Фолксваген Пасат" и за
настъпване на събитието в срока на покритие на застрахователната полица.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва иска.
Трето лице помагач чрез процесуалния си представител
оспорва иска.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 18.04.2022 г. по НОХД 462/2021 по описа
на ОС – Враца третото лице помагач Р.В.Р., роден на ***г. в гр. Враца, живущ ***,
българин, българско гражданство, неженен, с основно образование, неосъждан,
безработен, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 05.08.2020г.
около 20.00 часа на път ІІ-15 /Враца-Оряхово/ на км. 18+200 /преди входа на
с.Баница/, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф" с peг. № ВР *** СС, собственост на Д.В.Р. ***, без да има
необходимата правоспособност и в нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, движейки се с превишена скорост от 122 км/ч при разрешена
такава от 90 км/ч за конкретния пътен участък предизвиква ПТП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице-Н. Б. Т., с ЕГН ********** и
средни телесни повреди на друго лице Л.Б.А., с ЕГН **********, изразяващи се в
следното: Счупване на шиповидните израстъци на 6-ти до 1-ви гръдни прешлени,
което му е причинило трайно затруднение на движението на снагата; счупване на
дясна лопатка, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник; счупване на лява яблъчна кост, пода на лява орбита и средната
стена на горно челюстната пазуха, което представлява счупване на челюст;
счупване на тилната кост с наличие на надлежаща разкъсно-контузна рана,
представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, поради което и на
основание чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, пр.4, б."б", пр.1, вр. ал.1,
б"в" вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл.54 от НК му е наложено
наказание.
Присъдата е обжалвана
и Решение № 257/03.07.2023 г. по ВНОХД № 864/2022 г. по описа на САС е изменена
присъда от 18.04.2022 г. по НОХД 462/2021 по описа
на ОС – Враца в частта за наказанието.
Решение №
257/03.07.2023 г. по ВНОХД № 864/2022 г. по описа на САС е отменено в частта в
която е било изменено първоначално наложеното от ОС Враца наказание с Решение №
319/03.06.2024 г. по нак. дело № 973/2023 по описа на ВКС, II НО.
НОХД 462/2021 по описа
на ОС – Враца е приложено като доказателство към настоящето дело.
Не се спори наличието на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" за л.а."Фолксваген Пасат" и за
настъпване на събитието в срока на покритие на застрахователната полица.
По делото са разпитани свидетели.
От показанията на свидетелката Л.М. – баба на ищеца, които настоящият
съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно
дадени, но и прецени с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката се
установява, че свидетелката видяла ищеца
10 дни след инцидента след като бил изписан от болница. По това време
ищецът бил с бинтована глава и ръка, бил неподвижен, ползвал памерси и се
нуждаел от помощ за да се изправи. Не можел да се храни, пиел вода със сламка.
Свидетелката се грижила около месец – месец и половина за ищеца в дома му, пред
което време забелязала, че е се затворила себе си, не бил предишното жизнено,
културно и учтиво дете. След ПТП не можел да работи, тъй като го болял
гръбнака. В момента не контактувал с околните, излизал рядко от дома си, станал
раздразнителен.
От показанията на свидетелката Б. Б., майка на ищеца, които
настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и
добросъвестно дадени, но и прецени с оглед евентуалната заинтересованост на
свидетелката, се установява, че след катастрофата
ищецът бил с дълбоки рани на гърба, със счупени прешлени и счупена ръка. Не
можел да се движи, пиел вода със сламка. За кратко време след престоя си в
болница приемал успокоителни лекарства, но спрял приема им, тъй като се
чувствал замаян от тях. След инцидента спрял да излиза с приятели, не можел да
работи, често се налагало да го водят в болница, тъй като се оплаквал, че не
можел да диша.
От показанията на свидетелката М.Б., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че същата е собственик на магазин в с. Баница. Свидетелката виждала
трето лице помагач да управлява лек автомобил. Не знае дали е правоспособен
водач. На е очевидец на ПТП.
От показанията на свидетелката С.С., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че свидетелката познава и ищеца и трето лице помагач. Свидетелката
е очевидец на процесното ПТП, тъй като е пътувала в автомобила. Свидетелката знае че към датата на инцидента 05.08.2020 г. третото лице
помагач Р. няма свидетелство за управление на МПС. Всички знаят, че има кола,
но няма книжка.
От показанията на свидетеля Д.Р., брат на третото лице помагач, които
настоящият съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и
добросъвестно дадени, но и прецени с оглед евентуалната заинтересованост на
свидетеля, се установява, че по времето на ПТП брат му не е притежавал свидетелство
за управление на МПС. Брат му Р.Р. нямал завършено основно образование. Ищецът,
свидетелката С.С. и третото лице помагач се движили в една компания преди
инцидента. Ищецът и третото лице помагач били съседи, приятели и контактували
постоянно преди инцидента.
В последното по делото открито съдебно
заседание ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Същият заявява, че
се познава с третото лице помагач Р.Р. отпреди настъпването на ПТП на
05.08.20г., тъй като и двамата с него са
от с.Баница. Твърди, че не е питал третото лице помагач Р.Р. дали има
свидетелство за управление на МПС преди процесния инцидент. Не е проверявал
дали Р.Р. е имал книжка. Ищецът предполагал, че когато някой управлява автомобил
има свидетелство за правоспособност.
Настоящият съдебен състав намира показанията
на свидетелите за непротиворечиви и взаимно допълващи се. Относно единствения
спорен момент дали ищецът е заел че третото лице помагач Р.Р. е неправоспособен
водач настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката С.С. и
брата на третото лице помагач които са обективни, безпротиворечиви и житейски
логични, че с оглед близките приятелски отношения между ищеца и третото лице
помагач, ищецът е знаел, че третото лице помагач е неправоспособен водач на
ПТП.
От заключението на
вещото лице инж. Г.П.В. по допуснатата САТЕ,
изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно,
безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, механизма на настъпване на ПТП:
На 05.08.2020 год. около 20,00 часа на път II-15, км.18 +200 гр. Враца - гр. Оряхово, в
землището на с. Баница, преди входа на селото е станало ПТП, при което лек
автомобил, марка „Фолксваген”,модел Голф - с peг. № ВР*** СС
управляван от Р.В.Р. ЕГН ********** ***, при движението си по пътя в посока гр.
Враца - гр. Оряхово - на прав участък от пътя с наклон на спускане до около 1%
напуска пътното платно в ляво по посоката си на движение и след преминаване на
лентата за насрещно движение, напуска платното за движение на ППС и с дясна
странична част се удря в масивно дърво, находящо се след банкета и водосточна
канавка от лявата страна на пътя на 4,2 м.в ляво от левият ръб на пътя, гледано
в посока неговото движение, обръща се по таван на купето, преплъзва се по него
и се установява в покой на място отразено в Протокола за оглед и фотоалбума -
обърнат по таван върху канавката с насоченост на предна част в посока платното
за движение на ППС.
ПТП-то е станало в светлата част от
денонощието със слабо преваляване на дъжд и мокро пътно платно с нормална
видимост на прав участък от пътя, непосредствено след ляв по посока на
движението на лекия автомобил завой с лек наклон на спускане до около 1%,.
Според вещото лице лекият автомобил марка
„Фолксваген”, модел Голф - с peг. № ВР*** СС
се е движил по път II-15,км.18
+200 в посока гр. Враца - гр. Оряхово.
Движил се е в дясната лента в участъка на ПТП
.
В момент след преминаване центъра на завоя, автомобила
вследствие на движение със скорост от около 121,7 км/ч. и вероятно сечене на
завоя, и неправомерни действия на водача му с органите за управление на автомобила
- рязко подаване на газ и въртене на кормилния кръг губи напречната си
устойчивост, а водача контрол върху управлението му, при което автомобила
излязъл на правия участък в лежим на загубена напречна устойчивост, продължава
движението си неконтролируемо, транслационно и ротационно в посока лентата за
насрещно движение, преминава по диагонал през нея под ъгъл от около 5-7° в посока левият затревен банкет, навлиза в
него и слез изминаване на разстояние от около 30 м. по него, с предно ляво
колело попада във водосточната канавка, удря се с него във външната стена на
канавката със скорост от около 72 км/ч., което довежда до рязко завъртане на
автомобила, спрямо вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка, при
което заден мост изпреварва преден мост и в този момент, завъртян по ъгъл от
около 130 - 150° спрямо началното си направление и с насоченост на дясна
странична част в посока масивното дърво се удря с нея в областта на задна дясна
страница в него.
Вследствие на този удар в неподвижно
препятствие - дърво, автомобила губи линейната си скорост в дървото, като
линейната скорост се преобразува в ъглова спрямо предният мост в посока обратна
на часовата стрелка, предният мост продължава движението си в тази посока,
повръща се с предна лява гума отново в канавката, удря се във вътрешната и
страна и в този момент автомобила, вследствие на ъгловата скорост и препятствие
за движение на предно ляво колело се преобръща около надлъжната си ос през лява
странична част по таван на купе, приплъзва се по купето от около 8 м. по
затревената канавка и се установява в покой, обърнат по таван на купе на място
отразено в Протокола за оглед и фотоалбума към него.
Според вещото лице скоростта на движение на лек автомобил, марка „Фолксваген”,
модел Голф - с peг. № ВР*** СС в условията на настъпилото ПТП, при
пресичане на осовата линия на пътя в режим на загубена напречна устойчивост е
била около 121,7 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел Голф - с peг. № ВР*** СС в
момента на напускане на платното за движение на ППС, през левия му ръб е била
около 99,3 км/ч., а към момента на удара в дървото е била около Vy= 72 км/ч.
Според вещото лице технически съобразената скорост на движение на
лекия автомобил при преминаване през завоя с радиус на кривата мерена в центъра
на завоя от 290 метра в условията на настъпилото ПТП, при която лекия автомобил
няма да загуби напречната си устойчивост е била 133,2 км/ч.
Вещото лице е приело, че скоростта на движение
на лекия автомобил при движението му в условията на завоя е била около и по
висока от 141 км/ч.
Вещото лице е дало заключение, че при
съпоставяне на технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил
от около 133,2 км/ч., при която лекия автомобил би преминал през завоя, без
загуба на напречна устойчивост и запазване на движението по траекторията на
кривата в дясната лента със реалната скорост на движение по кривата на завоя от
около 141 км/ч. може да се направи технически извод, че лекия автомобил се е
движил по кривата на завоя със реална скорост от около 141 км/ч., която скорост
надвишава технически съобразената, която е довела до загуба на напречната
устойчивост на лекия автомобил след преминаване през центъра на завоя.
Вещото лице е посочило, че водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност при движение на лекия автомобил със
скорост от 90 км/ч. максимално разрешена за участъка на ПТП да премине през
завоя, без загуба на напречна устойчивост на автомобила, да запази траекторията
си на движение и продължи движението си в полагащата му се лента за движение и
предотврати настъпилото ПТП.
Вещото лице е направило извода, че при скорост
на движение на лекия автомобил от 90 км/ч., максимално допустима за участъка на
ПТП, лекия автомобил нямаше да загуби напречната си устойчивост и ПТП - то е
било предотвратимо.
Вещото лице е приело,
че от техническа гледна точка, причини за
настъпилото ПТП са субективни действия от страна на водача на лекия автомобил с
педала за подаване на газ на лекия автомобил, довели до достигане на скорост от
около 141 км/ч. водеща до загубата на напречна устойчивост на лекият автомобил
при движение в условията на ляв за него завой при максимално допустима от
техническа гледна точка - 133,2 км/ч. и максимално разрешена 90 км/ч.
Ищецът Л.Б.А. по време на настъпилото ПТП е
бил пътник в лекия автомобил, седящ на задна лява седалка - зад водача на
автомобила.
Вещото лице е дало заключение, че на тази
седалка има фабрично - заводски монтиран в лекия автомобил триточков
обезопасителен инерционен колан. Разяснило е, че предпазните колани не
защитават посоката и движението на главата и крайниците на пътника.
Вещото лице е разяснило, че съгласно
експертната практика, ефективноста на коланите е при максимална скорост до
около 60 - 65 км/ч. В конкретния случай предвид механизма на настъпване на ПТП,
ударният процес е при страничен удар в дясна страна на лекия автомобил в зоната
на задна дясна страница в неподвижво препятствие - дърво и почти
перпендикулярен на надлъжната ост на лекия автомобил,при което колана губи
предназначението си в момента на инициалния удар.
Според вещото лице няма данни в материалите по
делото при реализираното ПТП, пътника от задна лява седалка, зад шофьора да е
влизал в съприкосновение с водача на автомобила и другите пътници в автомобила,
да се е придвижвал свободно в купето, или да е изпадал от него по време на
преобръщане на автомобила до установяването му в покой, обърнат по таван.
Вещото лице е посочило, че в последствие след
инициалния удар на лекия автомобил в дървото, автомобила влиза в режим на
въртене около вертикалната си ос и преобръщане около надлъжната си ос при което
върху тялото на возещия се на задна лява седалка - ищец, продължават да
действат разнопосочни по направление и сила инерционни сили, вследствие на
което части от тялото влизат в съприкосновение с части от вътрешността на
купето- лява вътрешна част, таван на купето, които съприкосновения не могат да
бъдат ограничени от предпазния колан, при което получава, отразените в СМЕ
наранявания.
Въз основа на
изложеното вещото лице по САТЕ е направило извода, че към момента на реализираното ПТП пътника на
задна лява седалка е бил с поставен предпазен колан.
От заключението на
вещото лице д-р Й.Т.Ц. д.м.-хирург по допуснатата СМЕ,
изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно,
безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че ищецът Л.Б.А.
вследствие ПТП-то е получил контузия с множество охлузвания на главата и лицето
и разкъсно-контузна рана на тилната част на главата, счупвания на слепоочния
израстък на лявата скулна кост и пода на лявата очница/костната част- пода в
която е разположено окото/, средната стена на максиларния синус, сфеноидалната
кост, както и в лявата част на тилната кост, с фрактурна линия проследяваща се
по хода на израстъка на слепоочната кост без значимо разместване и хлътване на
фрагменти. Визуализират се течни колекции в левия максиларен и сфеноидалния
синуси- вероятно хеморагични./това са счупвания на лицевите и черепните кости
без разместване и без увреди на мозъка и лявото око, наличие също и на
кръвоизливи в кухината на лявата горночелюстна кост/ Мозъчно сътресение.
Счупване на 3 долен зъб. Разтежение на шият. Контузия на гръдния кош и
охлузвания на гърба с разкъсно-контузни рани-3, многофрагментно счупване на
дясната лопатка с разместване на фрагментите, както и счупвания на бодилестите
израстъци на гръдните прешлени 6,7,8,9,10,11, контузионни промени в белия дроб,
като измененията са значително по-демонстративни вляво, въздух в плевралната
кухина малко вляво върхово. Черен дроб-с увеличени размери.
При анализа на
тежестта на увережданията вещото лице е приело, че счупвания на лицевите и черепните кости без
разместване и без увреди на мозъка и лявото око, наличие също и на кръвоизливи
в кухината на лявата горночелюстна кост са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота със срок за възстановяване около 2 месеца.
Мозъчно сътресение е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота със срок за възстановяване около 1
месец. Обстоятелството,че пострадалият е бил на лечение в здравно
заведение/независимо от продължителността/ и изписан с диагноза „мозъчно
сътресение", още не означава, че той е претърпял"разстройство на
здравето временно опасно за живота". Според вещото лице клиницистът твърде
често поставя тази диагноза единствено въз основа на разказа на пострадалия или
придружаващите го близки за претърпян удар в главата и въз основа на
субективните оплаквания /главоболие, безпокойство, повръщане и др./Той
настанява болния в здравното заведение, като предприема необходимите мерки /дехидратираща
терапия и др./ за избягване на евентуални усложнения. Вещото лице е разясноло,
че най- същественото при тези експертизи е обективното и сигурното доказване на
пълната загуба на съзнанието. Засега няма методи, включително и
ЕлектроЕнцефалоГрафията, които със сигурност да доказват, че е било налице
безсъзнателно състояние. Като телесна повреда комоционната симптоматика трябва
да бъде преценявана като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
т.е. като лека телесна повреда...."
Според вещото лице счупването на 3 долен зъб е причинило временно
разстройство на храненето със срок за възстановяване под 1 месец./Да се има в
предвид, че в този случай няма травматично отстраняване на целия зъб/
Вещото лице е разяснило, че разтежението на
шията е причинило временно разстройство на движенито на шията със срок за
възстановяване под 1 месец.
Контузионни промени в белия дроб, като
измененията са значително по-демонстративни вляво, въздух в плевралната кухина
малко вляво върхово са причинили разстройство на здравето временно опасно за
живота. Сповед вещото лице опасността за живота се извежда от проникващо
нараняване. Такова нараняване е налице, когато е създаден контакт/пряка
връзка/между съответната кухина и външната среда, което може и да доведе до
инфекциозни усложнения, но в конкретния случай, че са се не са се развили
инфекциозни усложнения.
Многофрагментно счупване на дясната лопатка с
разместване на фрагментите е причинило трайно затруднение на движенията на
горен ляв крайник за срок повече от 1 месец. Посочил е, че при нормално
протичане на възстановителните процеси- срокове за имобилизация 20-25 дена и за
нетрудоспособност от физически труд/съответно срок за възстановяване/ -2-3
месеца.
Според вещото лице счупванията на бодилестите
израстъци/не на тялото или дъгите/на гръдните прешлени 6,7,8,9,10,11 са причинили
трайно затруднение на движението на гърба за срок повече от 1 месец. Посочило
е, че при нормално протичане на възстановителните процеси- множество израстъци
срок за имобилизация 2-3 седмици, съответно срок за нетрудоспособност от
физически труд 1,5-2 месеца.
Вещото лице не е намерило доказателства за
причинно-следствена връзка на увеличението на черния дроб на ищеца и
настъпването на ПТП.
Вещото лице е посочило, че интензивността на
болката към момента на увреждането, по време на лечението е била силна-
обусловена от множеството области на травмата/глава, шия, гръден кош и гръб/,
като най-интензивна/най-силна/ е била в областта на счупената лопатка
обусловено от това, че има многофрагментно счупване с разместване, но към
момента на прегледа – 21.05.2021 г. вече -не би трябвало да има болка по
медицински показания.
Вещото лице е дало благоприятна прогноза за
пълното възстановяване на ищеца.
Лечението е било консервативно- инфузии,
антибиотик, аналгетик, Н2 блокери, антикоагулант, противоповръщащи, била
наложена имобилизация на левия горен крайник. Продължителност на лечението- 7
дена в клиника по неврохирургия. Дадена терапия за в къщи-няма данни в делото
повторни консултации след изписването и изпълнени рецепти.
Вещото лице е дало категоричен отговор, че
Няма данни за поставен предпазен колан /т.нар. коланни травми/- в обективния
статус на гръдния кош няма данни за контузия и кръвоизливи на меките тъкани
вследствие натиска от предпазния колан.
От заключението на вещото лице д-р Р.А. - съдебен лекар по
допуснатата СМЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира
като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че към
момента на станалото ПТП Р.Р. не е употребил алкохол. На трето лице помагач са
взети биологични материали, които да бъдат изследвани за употреба на наркотични
вещества, поради което и вещото лице не може да отговори на въпроса дали
третото лице помагач е употребило наркотични вещества, с настоящият съдебен състав
при липсата на доказателства намира, че не третото лице помагач не е употребило
такива.
От заключението на вещото лице Е.В.Г. -
психолог по допуснатата Съдебно-психологична експертиза по делото, което
настоящият съдебен състав кредитира като обективно, безпротиворечиво и
добросъвестно дадено се установява, че по време на преживяното ПТП на 05.08.20
г. ищецът преживява остро стресово разстройство, с вероятна продължителност от
няколко часа до няколко дни/ седмици след травматичния инцидент. От
документацията и изследването се установяват неговите характеристики -
зашеметеност, ограничаване на съзнанието, стеснение на вниманието,
дезориентация превъзбуда, частична амнезия за катастрофата, нарушения на съня,
затруднено концентриране, както и състояния, в които се откриват вегетативните
признаци на паническа тревожност (ускорено дишане, гадене, повръщане и др.). В
последващия период (от няколко седмици до шест месеца след травматичния инцидент)
се проявяват характеристиките на посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, характеризиращо се с цяла си палитра
от нови емоционални реакции, страхове, дисбаланс, промени в качеството на съня
и модела на социалните взаимоотношения. Индикации за него са откритите у ищеца
и характерни за ПТСР флашбек явления, а именно „проблясъци“, които го
връщат /многократно и спонтанно/ към момента на катастрофата, както и т.нар. „тригери“, т.е. връщане към
травмата, провокирано от конкретен външен дразнител /при ищеца -
„изсвистяването на автомобилни гуми от близката спирка“, возене в кола,
„постинги и картини в социалните мрежи“ и др. новини за катастрофи/, които
продължават и досега. Към тази палитра от травматични преживявания трябва още
да се добави и това на усложнената
(атипична) реакция на скръб, свързана със смъртта на девойката, която е
пътувала на седалката до ищеца и с която са били близки приятели от малки. Този
вид скръб протича по-продължително и по-драматично от обичайното. Това е смърт
внезапна и неочаквана; ищецът не е могъл да види тялото й и да изрази по
подходящ начин скръбта си и е развил натрапливо чувство за вина, че тя е умряла
вместо него.
Според вещото лице след преживяното
травматично събитие, настъпила промяна в нервната система на ищеца. Тихото и
кротко момче, което е бил ищецът преди преживяното ПТП (и получените физически
и психични травми и особено тази от смъртта на близка приятелка), се затваря в
себе си, избягва тълпата и шумните събития, често нервничи, а в някои моменти
изкарва агресията си на домашния интериор.
Според вещото лице преживяното от ищеца остро
стресово разстройство, по същество се характеризира с промени в нормалната
проява на психичните процеси, което включва затруднена концентрация на
вниманието, бавно мислене и забавяне на времето за реакция, (реакция със
задръжка), ирационални усещания за промени по отношение на времето,
пространството и самия себе си и др.
Вещото лице провело изследване на
концентрацията на ищеца към момента. Отчело ниво в норма, както и резерв от
възможности за волевото й управление от страна на ищеца и развиване на
капацитета му в този план. Поради липсата на данни за нивото на концентрация у
ищеца преди преживяната травма, т.е. за индивидуалната му норма, вещото лице не
е успяло да определи, доколко този резултат е повлиян от получената след ПТП
травма.
Вещото лице е установило съществени разлики в
актуалното състояние на ищеца, съпоставено с конституционалната му психологична
характеристика, Настъпили са промени в емоционалните му реакции, следствие на внезапността и болезнените
последици от преживяното ПТП. В началото, по време на дезориентацията,
ограничаването на полето на ясното съзнание и стеснението на вниманието,
емоциите са страх от случващото се и неизвестното. Във възстановителния период
чувствата са срам, неприязън и вина от навлизането в личното му пространство,
невъзможносттта му да се самообслужва и грижите и страха, които е причинил на
родителите си. Прибавя се и усложнената скръб по загиналата приятелка, с която
не се е простил и екзистенциална криза, свързана с тази загуба и дълбочината на
страданието от нея. Последното се изразява във висока тревожност и депресивно
състояние (чувство за вина, ограничаване на социалните контакти, отсрочване на
планове за бъдещето и т.н.) - амбивалентни емоционални и поведенчески прояви -
от отдръпване от заобикалящата среда (вкл. социална изолация) и потъване в
апатия до възбуда и свръхактивност, където чувството достига до гняв. Оформя се
цяла палитра от чувства - дисбаланс в емоционалните реакции, страхове,
затваряне в себе си, неспокоен сън. Типично за ПТСР при Л.А. настъпват
амбивалентни характерови промени (в аспект „преди- сега“ - „преди излизах с
приятели, сега не искам и да мисля за това”, „избягвам тълпата и шумните
забавления“, „нямам пространство за връзка, само ще ме напрегне“).Така, в
продължение на повече от година след преживяното ПТП, получените болезнени,
застрашаващи живота му физически и психични травми, спират естествения път на
живота на ищеца, предизвикват у него отрицателни емоции, които се развиват
динамично, а резултатът е осуетяване на стремежите, целите, житейските му
планове, или, като цяло, той живее един отложен за неопределено време живот.
Според вещото лице получените резултати от
изследването, фактологически свидетелстват за връзката между получените
психологични травми и претърпяното ПТП - това са посочените в т.3.1. явления,
типични за ПТСР - флашбек и тригерите препращат конкретно към преживените
физически и психични болки и страдания в резултат на преживяното ПТП
Вещото лице е отразило случай от преди 2
седмици преди изготвяне на заключението. Тогава ищецът преживял у дома си, в с.
Баница, криза, при която е получил стягане и болки в гърдите, усещане за
задушаване в гърлото и страх, поради което родителите му са го откарали в Първа
частна МБАЛ - Враца. Там, дежурна лекарка, чието име не помни, го е прегледала
и му е предписала медикамента „Атаракс таблетки 25 мг“, от който да взема по
една таблетка вечер преди сън. Ищецът го приема и към момента на изготвяне на
заключението.
Според вещото лице актуалното състояние на
пострадалия носи характеристиките на постгравматично стресово разстройство
/ПТСР/, което по своето проявление е широкоспектърна, болезнена и опасна, по
сила и дълбочина, за здравето последица за една личност, преживяла травматичен
инцидент. Теоретично, както бе отбелязано вече, ПТСР има колеблив (променлив)
характер, но в повечето случаи завършва с оздравяване. Според теоретиците, при
силна травма „заболяването може да
приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна
промяна на личността”. Вещото лице намира,
че едно компетентно проведено психотерапевтично въздействие, ще даде благоприятен ход на развитие на психичното здраве на ищеца Л.А.. От друга страна ПТСР е в пряка връзка с
личностната предиспозиция - така че пълното оздравяване ще зависи и от личния избор (в случая, на качествена психотерапия и
терапевт), от характера, мотивацията, волята и солидната подкрепа от личностно
значимия социален кръг на ищеца. Трябва да се има предвид, че в конкретния
случай, оздравяването в
психологичен план е силно зависимо и от лекуването на физическата травма, доколкото това е възможно, както и/или от
подходяща поддържаща физиотерапия. Тук благоприятен фактор е и младостта на
ищеца, оптимистичната му нагласа, както и ролята на подкрепящото семейство като
ресурс за положително развитие на оздравителния процес
Относно заключението на вещите лица в същите
се съдържа противоречие единствено относно преценката дали по време на ПТП
ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. Вещото лице лекар прави извод за липса
на поставен обезопасителен колан предвид лисата на медицинска документация за
коланна травма.
Вещото лице по САТЕ дава заключение че ищецът
е бил с поставен предпазен колан по време на настъпване на ПТП предвид мястото
на уврежданията по тялото. Настоящият съдебен състав намира, че по време на настъпването
на ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан, доколкото аргументацията на вещото лице по САТЕ е
свързана с анализ, а не само възпроизвеждане на медицинска документация и доколкото
травмите от колана са несъществени на вона на общото увреждане на ищеца от
настъпилото ПТП, което може би е и причината да не бъдат описани в медицинската
документация.
При така установеното от фактическа страна
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на
застрахователно правоотношение на ответника, механизма на настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията които е
претърпял, размера на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже че е
заплатил обезщетението или да представи други факти и обстоятелства, изключващи
отговорността му.
От представения и приет като доказателство по
делото констативен протокол с пострадали лица, че установява, че на процесната дата
– 05.08.2020 г. е настъпило ПТП с участието на водача на МПС Р.В.Р. при което е
пострадал и ищеца, който е бил пътник на лявата задна седалка на автомобила.
От заключението
на вещото лице по допуснатата и приета САТЕ се установява, че ПТП е настъпило на
завой на пътя, водачът е управлявал автомобила със несъобразена скорост. Според
вещото лице от техническа гледна точка, причини за настъпилото ПТП са
субективни действия от страна на водача на лекия автомобил с педала за подаване
на газ на лекия автомобил, довели до достигане на скорост от около 141 км/ч.
водеща до загубата на напречна устойчивост на лекият автомобил при движение в
условията на ляв за него завой при максимално допустима от техническа гледна
точка - 133,2 км/ч. и максимално разрешена 90 км/ч.
Водачът – ТПЛ Р.Р. е загубил контрол върху автомобила,
автомобилът се е завъртят, напуснал пътното платно и се ударил в дърво като при
настъпване на удара в дървото скоростта на автомобила била 72 км/ч.
От показанията на свидетел – очевидец по
делото и ит констативния протокол за ПТП с пострадали лица се установи, че ищецът
е пътувал в автомобила
От заключението на вещото лице инж. В. се установи,
че ищецът е бил с обезопасителен колан.
Не в установено водачът да е употребил алкохол
или наркотични вещества.
От констативния протокол за ПТП с пострадали
лица обаче водачът е бил неправоспособен а от показанията по делото на
свидетелите С.С. и свидетел Д.В.Р. се установява, че ищецът е знаел, че третото
лице помагач Р.Р. е неправоспособен водач.
От заключението и на СМЕ и на СТЕ се установява,
че след удара ищецът е останал в автомобила и е получил нараняванията си при удара.
По делото не се спори за наличието на застрахователно
правоотношение на ответника и водача на МПС, поради което и този факт не се
нуждае от доказване по делото.
Изготвен е констативен протокол в който е описан и механизма и увреждания на
ищцата.
Предвид на изложеното по делото са налице доказателства
за наличието на всички елементи на фактическия състав за ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.
Относно направеното възражение за
съпричиняване настоящият съдебен състав намира че по делото е доказано че ищецът
се е возила на задната седалка на автомобила като е носил поставен предпазен
колан, поради което и с това си поведение е не допринесъл за вредоносния
резултат.
По делото обаче се установи, че ищецът е
знаел, че Р. Р. е неправоспособен водач на МПС, поради което и
настоящият съдебен състав намира, че е налице съпричиняване на това основание.
При определяне на размера на претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания настоящият съдебен състав съобрази, че
ищецът е претърпяла множество травми - подробно
описани в заключението на СМЕ, наложило се е 10 дни болничен престой, но след
това още около месец и половина не е можел да се придвижва самостоятелно,
изпитвал е страх и притеснение, но според вещото лице – лекар прогнозата за пълно
възстановяване е благоприятна. От друга
страна според психолога травмата все още не е напълно отшумяла, поради което и намира,
че справедливия размер на обезщетението възлиза на сумата от 40000 лв., която
сума следва да бъде намалена с 10 % поради съпричиняване от страна на ищеца,
която се возил в автомобила след като е знаел, че е управляван от
неправоспособен водач, поради което и намира, че искът за обезщетение на претърпени
неимуществени реди следва да бъде уважен за сумата от 36 000 лв. и отхвърлен
до пълния предявен размер от 100 000 лв., предявен като частичен от иск за
150 000 лв.
По иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за забава.
Ответникът е изпаднал в забава след 24.12.2020 г. с изтичане на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 от КЗ за обработка на щетата, от подаването. на претенцията с приложени към нея документи за
настъпването на ПТП, поради което и настоящият съдебен състав намира, че
претендираната законна лихва за забава на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да
бъде присъдена след 24.12.2020 г., като за периода 05.08.2020-23.12.2020 г.
намира иска за неоснователен.
С оглед изхода на делото и направеното искане
на ищеца се дължат разноски.
Същият е освободен от задължението за
заплащане на държавна такса и разноски, и след като не е направил разноски не
следва да му се присъждат такива.
На адвоката представлявал ищцата и предоставил
безплатна правна помощ следва да се присъдят 36 % от дължимото по исковете
адвокатско възнаграждение от 3530 лв. което възлиза 1270,80 лв. върху които да
се начисли и 20 % ДДС в размер на 254,16 лв. или да се присъди общо 1524,96 лв.
адвокатско възнаграждение.
На съда следва да се присъдят 1440 лв.
държавна такса съобразно уважената част от иска и 230,40 лв. разноски за вещи
лица и свидетели или общо сумата от 1670,40 лв.
С оглед изхода на делото на ответника се
следват 64 % от направените от ответника 600 лв. разноски за вещи лица, които
следва да бъдат възложени на ищцата или 384 лв., както и 25,60 лв. от
разноските за разпит на свидетел или общо сумата от 409,60 лв. разноски по
делото за вещи лица и свидетел.
По делото ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение,
поради което и ищцата следва да понесе 64 % от направените 4320 лв. разноски за
адвокат или сумата от 2764,80 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Възнаграждението е почти в минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не
прекомерно.
Общият размер на разноските които следва да понесе ищцата включващи разноски за вещи лица свидетел
и адвокат възлиза на сумата от 3074,40 лв.
На третото лице помагач не се следват разноски
с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
вписан в Търговския Регистър с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Л.Б.А., ЕГН **********, представляван от пълномощника си
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.", БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат С.С.Ч. от САК сумата от 36000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в следствие на ПТП от 05.08.2020 г., ведно със законната
лихва на осн чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считано от 24.12.2020 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 100 000 лв., като частичен от
150 000 лв. и претенцията за присъждане на обезщетение за забава за
периода 05.08.2020 г до 23.12.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, вписан в
Търговския Регистър с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.", БУЛСТАТ ***, съдебен адрес ***,
чрез адвокат С.С.Ч. от САК сумата от 1524,96 лв. адвокатско възнаграждение , включващо
ДДС от които 1270,80 лв. адвокатско възнаграждение и 254,16 лв. ДДС върху него
на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Л.Б.А., ЕГН **********, представлявана
от пълномощника си Адвокатско дружество „Ч., П. и И.", БУЛСТАТ ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат С.С.Ч. ***“ АД, вписан в Търговския Регистър с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3074,40 лв. –
разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, вписан в
Търговския Регистър с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Окръжен съд Враца сумата от 1670,40 лв. държавна такса и разноски за
вещи лица и свидетел, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението е постановено при участието
на Р.В.Р., с ЕГН **********, с адрес ***
– трето лице помагач на страната на ответника.
Съдия: