Р Е Ш Е Н И Е
№___
гр.Русе,
22.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публичното заседание на 26 април две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 7050 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът С.Й.Г. твърди, че на 01.11.2016 г., около 11 часа,
се намирал пред самостоятелния вход, изграден от ответника, към неговото жилище
на първия етаж, в блок 308, по ул. „О.” 10, в който блок живеели и двамата. Там
ищецът имал спор със съседа им К.П. по битови въпроси. Внезапно от входа на
апартамента си излязъл ответникът и неизвестно по каква причина, видимо
афектиран, насочвайки се към С.Г. и викайки, че ще го убие, обиждайки го,
държал в ръка къртач, представляващ парче желязо, дълго 40 см. и дебело 3 см. и
без никаква реакция от страна на ищеца замахнал с дясната си ръка и го ударил в
ляво по устата. Замахнал втори път, ищецът вдигнал лявата си ръка и той го
ударил отново с къртача по лявата ръка в областта на предмишницата. Г. изпитал
силна болка и в тази област. Извикал: „Помощ, полиция”, ответникът се стреснал
и спрял нападението. Ищецът избягал встрани и набрал телефон 112, за да извика
органите на реда. При пристигането на място полицейските служители въвели ред и
респектирали ответника, като разпитали присъстващите на инцидента. Съставили
предупредителен протокол на ответника, който обещал повече да не наранява ищеца
и да не го псува. С.Г. почувствал силни болки в областта на челюстта и зъбите,
поради което посетил съдебен лекар, който установил, че в резултат на ударите
са му причинени леки телесни повдреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана
на лигавицата на долната устна и охлузване с цепковидна рана с неравни ръбове.
Съдебният лекар насочил ищеца към Отделение по образна диагностика при
Ортопедично отделение и към Амбулатория за дентална помощ, където му били
направени снимки и преглед. Допълнително установените телесни увреждания се
изразявали в луксация на предварително компроментирани първи горен ляв зъб и
контузия на предварително компроментиран втори горен ляв зъб. По черепа и
костите на ръката имало само контузия без счупвания. Предвид горното, претендира
ответникът да бъден осъден да му заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и унижение
на човешкото му достойнство и чест, ведно със законната лихва от образуване на
делото и направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид наведените от ищеца фактически обстоятелства и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД.
Ответникът М.М.С. оспорва изнесените факти в
исковата молба и твърди, че докато се е приготвял да излиза от дома си и се обувал,
чул шумове и викове и видял ищецът да удря с юмрук К.П., а после и да го души.
Ищецът се хванал с ръце за парапета и го притиснал здраво до стъпалата.
Ответникът се намесил, хванал за рамото ищеца, който му хванал ръката, стиснал
я и я извил, с което му причинил болка. После ищецът и него ударил с юмрук,
отдалечил се на 15-20 м. и от там продължил да му се заканва и да се занимава с
телефона си, като непрекъснато докосвал устата си. По-късно ответникът
забелязал, че ищецът имал кръв около устата, а докато ги е разтървал с К.П.,
такава кръв не е имало. В тази връзка твърди, че ищецът сам си е причинил
нараняването на долната устна, за да го злепостави и да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Счита, че са налице противоречия между
твърденията в исковата молба и обективното състояние на ищеца, посочено в
съдебно-медицинското удостоверение.
Твърди, че със собственото си
поведение и агресия ищецът е станал повод за конфликт, че не са налице всички
кумулативни предпоставки, предвидени в чл.45 ЗЗД, за да се търси деликтна отговорност
от него. Прави възражение за неизбежна отбрана, съгласно чл.46 ЗЗД и в
условията на евентуалност възражение за съпричиняване от страна на ищеца, чието
поведение било изцяло провокативно и ако не е било предприето, същият е нямало
да търпи претендираните неимуществени вреди. Оспорва претенцията и по размер, като
твърди, че не отговаря на критериите за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Претендира отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните
по спора живеят в един и същи блок в гр.Р., като от доста години двете
семейства са във влошени отношения. На 01.11.2016 г., около 11 ч., ответникът М.С.
се приготвя да излезе от дома си, като за входна врата ползва изход на
нефункциониращ магазин, свързан с апартамента му. Вижда съседа си – свид.К.П. и
го повиква да се отбие при него. През това време, вървейки към автомобила си,
ищецът С.Г. чува свид.П. да го обижда и да му се заканва. Отива при него да му
иска обяснение за поведението му и двамата започват разправия по повод
станалата наскоро кражба от дома на К.П.. Ищецът го хваща за яката и го изблъска.
Виждайки това, опитвайки се да защити свид.П., ответникът слиза от стълбището
на апартамента си и говорейки заканителни думи към ищеца, държейки желязо в
ръката си, дълго около 30-40 см., го удря в лявата част на лицето, близо до
устата. С.Г. вдига лявата си ръка да се защити от втори удар и бива ударен още
веднъж по нея. При съприкосновението помежду им ответникът също е ударен леко
по брадичката. Разменяйки си обидни думи, двамата се отдалечават един от друг и
ищецът се обажда на органите на полицията. На тримата са съставени
предупредителни протоколи по чл.65 от ЗМВР. Усещайки болки в наранените части
на тялото си, ищецът посещава съдебен лекар при „УМБАЛ-Русе”. От издаденото
съдебномедицинско удостоверение, както и от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие инцидента от
01.11.2016 г. С.Г. е получил разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната
устна, охлузване на кожата на долната устна, луксация на предварително
компрометиран първи горен ляв зъб, контузия на предварително компрометиран
втори горен ляв зъб. Издаден му е болничен лист за 14 дни домашно лечение.
Вследствие
спречкването между страните М.С. получава оток и повърхностно охлузване в
областта на брадичката.
Предвид изложените фактически данни, съдът прави следните изводи:
Ищецът
предявява иск срещу ответника за претърпени неимуществени вреди, резултат на станалия
между тях и свид.К.П. инцидент на 01.11.2016 г. Непозволеното увреждане по по
чл.45 от ЗЗД като сложен юридически факт включва противоправно деяние;
причинена от него вреда; причинна връзка между деянието и вредата и вина на
деликвента. За да се ангажира отговорността на последния, тези елементи
следва кумулативно да бъдат налице. С оглед разпоредбата на чл.154 ГПК в тежест
на ищеца е установяването им, като единствено по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината на деликвента се предполага до установяване на противното.
Описаната
по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена, съобразявайки
ангажираните от страните писмени и гласни доказателства и заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза.
По
повод инцидента, станал на процесната дата, е водена приложената към настоящото
производство прокурорска преписка № 5077/2016 г. по описа на РРС, с оглед данни
за престъпление по чл.325, ал.1 НК /хулиганство/, прекратена с Постановление на
наблюдаващия прокурор от 21.11.2016 г.
Съобразявайки съдържащите се в преписката обяснения на страните и на двамата
очевидци на случилото се – свид.К.П. и свид.А.А., съдът констатира наличието на
противоречия в изявленията на последните двама пред полицейския служител и пред
съда. Още в първото изречение на исковата си молба ищецът твърди, че инцидентът
започнал със спор между него и съседа му К.П. по „битови въпроси”, без да
уточнява какви. Последният, разпитан в първото съдебно заседание по делото,
също заявява, че със С. само си говорели по някакви „битови работи”. След
множество уточняващи въпроси същият заявява, че в изблик на гняв със С. си
разменили няколко реплики, но съприкосновение между тях е нямало. В обясненията
си пред полицията, дадени в деня на инцидента, същият заявява, че С. го е
изблъскал. Последният от своя страна дава обяснения, че К. го е псувал и заплашвал
с убийство жена му и детето му, поради което той го хванал с две ръце за яката.
Свид.П. по прок.преписка обяснява, че М. се опитал да удари с желязото С., но
последният се предпазил с ръка. Видял устата на С. разкървавена, но удар в лицето
му не е видял. Пред съда вече нееднократно заявява, че е видял и двата удара.
Свид.А.А.
в съдебно заседание първоначално също заявява, че С. и К. се разправяли за
някакви „битови работи”, но не чула какви. На дадените пред полицейските
служители обяснения подробно описва чутите от нея реплики на двамата, както и
псувнята, отправена от К.П. към ищеца. Подобно на предния очевидец, пред съда
заявява, че е видяла първо удар в лявата част до устата на ищеца, а след това и
втория удар в лявата му ръка. В съдържащите се обяснения в прок.преписка, А.
твърди, че не видяла какво става между С. и М., тъй като са се дръпнали
встрани, но в следващия момент, в който видяла ищеца, той вече имал кръв по
устата си и на една от дланите си.
Съвкупният
анализ на ангажирания по делото доказателствен материал дава основание на съда
да приеме, че въпреки констатираните противоречия в показанията на
свидетелите-очевидци, по спора са налице данни, че ответникът е държал желязо в
ръката си, с което ударил ищеца по лицето – вляво до устата и по лявата ръка.
Вторият удар е бил видян от свид.П., като и двамата свидетели както по
наказателната преписка, така и пред съда са категорични относно желязото, което
носел М.С. и кръвта, която видели след спречкването между двамата по устата на С.Г..
В последното
съдебно заседание ответната страна представя писмо от „ЦПЗ-Русе”ЕООД, съдържащо
информация, че К.П. се води на диспансерен учет от 2015 г. с диагноза
„Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък”. Наличието
на психично заболяване у свидетеля обаче не е равноозначно на неспособност на
същия към 22.03.2017 г. /датата на съдебното заседание/ да разбира свойството и
значението на извършеното от него и в тази връзка да дава свидетелски показания
пред съда.
От приетата
по делото съдебномедицинска експертиза става ясно, че ищецът е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана
на лигавицата на долната устна, охлузване на кожата на долната устна, луксация
на предварително компрометиран първи горен ляв зъб, контузия на предварително
компрометиран втори горен ляв зъб, които, преценени по медико-биологичен
признак, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В съдебно заседание експертът е категоричен, че увредата в областта на зъбите
не може да бъде получена от човъркане /каквито твърдения са наведени от
ответника/, а е резултат от удар с твърд тъп предмет.
Не са ангажирани доказателства за претърпените
болки и страдания, за които ищецът претендира обезщетение, тяхната
продължителност и интензитет. Предвид наличието на уврежданията обаче, установени в
заключението на медицинската експертиза, приложената медицинска документация и
издадения в полза на ищеца болничен лист за временна неработоспособност от 14
дни, съдът намира, че по справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
размерът на обезщетението следва да бъде определен на 1000 лева, над която сума
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответникът
прави възражение за неизбежна отбрана и в условията на евентуалност – за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Законът за задълженията
и договорите няма собствено определение на неизбежната отбрана, затова то се взаимства от НК. Според чл. 12, ал. 1 НК
не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана — за да
се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. От текста на
закона следва, че неизбежната отбрана е увреждащо, т.е. причиняващо вреди
деяние, което обаче
не е престъпление, защото не е общественоопасно и не е обявено от закона за наказуемо.
Точно обратно. Неизбежната отбрана е необходимо и правомерно деяние. Правомерно
е едно лице да се отбранява или да защитава интересите и правата на друго лице,
на държава и обществото, когато е налице противоправно нападение върху тях. След като е допустима
неизбежната отбрана, логично е да не възниква и задължение за обезщетение на
вредите, причинени на нападателя. Затова чл. 46, ал. 1 ЗЗД изключва деликтната
отговорност в този случай. Алинея 2 на чл.12 от НК дефинира и
понятието „превишаване пределите на неизбежната отбрана”. То е налице, когато
защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Превишаването пределите
на неизбежната отбрана е общественоопасно деяние и затова при него се дължи
обезщетение, т.е. възниква деликтна отговорност. Възможно е на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД размерът на обезщетението в този случай да се намали поради
съпричиняване на вредите от пострадалия, но не и да отпадне напълно тази
отговорност.
В конкретния
случай, с оглед данните по делото, съдът приема, че е налице именно превишаване
пределите на неизбежна отбрана. Ответникът е посегнал и ударил два пъти ищеца,
за да защити свид.П. от физическо нападение над него. Преди намесата на М.С.,
между С.Г. и К.П. е имало словесни нападки – обиди, псувни и закани, като
ищецът е хванал П. с ръце за яката и го изблъскал. Намесвайки се в защита на
съседа си, който е физически по-слаб, ответникът превишил пределите на
неизбежна отбрана, посягайки и удряйки два пъти ищеца с железен прът по лицето
в областта на устата и по ръката поради това, че Г. я вдигнал, за да се защити.
Но тъй като с поведението си спрямо свид.П., ищецът провокира ответника да се
намеси в станалата между двамата разправия, съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поради това
обезщетението следва да се намали наполовина и такова да се присъди в размер от
500 лв., като до претендираните 1500 лв. претенцията следва да се остави без
уважение.
Върху присъдената сума се дължи
законната лихва, която се претендира от образуване на делото – от 02.12.2016 г.
до окончателното изплащане на обезщетението.
В
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото /60 лв. държавна
такса, 120 лв. депозит за вещо лице и 790 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска. Назначеният на ответника
особен представител, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, на основание чл.79, ал.5 ГПК. Предвид предмета на спора и особеностите
на същия от фактическа и правна страна, съдът намира искането основателно. Заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца следва да се редуцира до минималния размер, предвиден
в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлизащ на сумата 335 лв. Следователно, съразмерно на
уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в общ
размер 171.67 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Й.Г. с
ЕГН **********,***, на основание чл.45 от ЗЗД, 500 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на деликта от 01.11.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.12.2016 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и 171.67 лв. – деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 500 лв. до претендираните 1500
лв. като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: