Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118/04.04.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 24 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу индивидуален
административен акт с правно основание чл.156 и следващи от ДОПК във връзка с
чл.66 и по реда на чл.9б във връзка с чл.4, ал.1-5 от Закона за местните данъци
и такси.
Жалбоподателите „Т*** – 2000“ ЕООД обжалват
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 331-1/21.10.2016 г.
на инспектор публични вземания в отдел „Местни приходи и общинска собственост“
при Община Берковица в частта, с която са определени задължения за такса битови
отпадъци (ТБО). В жалбата жалбоподателите поддържат, че обжалвания акт е
незаконосъобразен, постановен при опорочена форма, при наличие на съществени
нарушения на административно-производствени правила, като в жалбата се навеждат
и доводи за противоречие с материално-правни разпоредби, при което се поддържа
наличие на основания за отмяна на акта по чл.160, ал.2 от ДОПК. В жалбата се
релевират доводи относно изначалната липса на дължимост на таксата за битови
отпадъци, с оглед на обстоятелството, че имота им попада в територия, в която
не се предлага от общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Поддържат,
че АО не е посочил какви са елементите на отделните задължения, респективно
съответните стойности на таксата за битови отпадъци. Молят съда да отмени акта
като незаконосъобразен, като им присъди и направените по делото разноски. В
жалбата се развиват и доводи за отмяна на мълчалив отказ, но доколкото, видно и
от решение № 01/06.01.2017 г., постановено в деня на подаване на жалбата,
същото контролира и изменя обжалвания акт, то съдът и с оглед и след изпълнение
на указанията, дадени с разпореждането от 19.01.2017 г., приема, че на
основание чл.156, ал.1 от ДОПК, предмет на съдебен контрол не е мълчалив отказ,
нито решение № 01/06.01.2017 г., а първоначалния акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 331-1/21.10.2016 г. на органа по
приходите, който е изменен от акта на по-горестоящия административен орган, и
то в частта, с която е определена ТБО.
Ответникът по жалбата Ръководител на звено „Местни приходи“
при Общинска администрация – Берковица, изпълняващ функциите на решаващ орган
по чл.152, ал.2 от ДОПК, лично в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда
да отхвърли оспорването по доводи и съображения, наведени в съдебното
заседание, в което е даден ход по същество.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата срещу ИАА, установяващ задължения за такса за
битови отпадъци е подадена в законоустановения срок (аргумент от л.7, л.10,
л.13 и л.2 от делото във връзка с чл.156, ал.5 от ДОПК) от правен субект –
юридическо лице-търговско дружество, за което акта пряко засяга имуществени
права (публично задължение, платимо с парична сума) и законни интереси на
дружеството, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства,
жалбоподателите „Т*** – 2000“ ЕООД са собственици на следните недвижими имоти,
извън строителните граници на с. Б*** , обл. Монтана: 1) имот пл. № 157 с площ
19194 кв.м., ведно с административна сграда с РЗП 234 кв.м., сграда автокантар
с РЗП 15 кв.м. и трафопост с РЗП 40 кв.м. и 2) имот пл. № 158 – земя с площ 11
976 кв.м., ведно със склад с РЗП 720 кв.м., и двата в местността „Р*** “, в
землището на с. Б*** , общ. Берковица.
За тези имоти са подадени декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх. № *********/24.02.2004 г. и вх. № *********/17.03.2004 г. (неприложени
към административната преписка по делото), за имоти с партиден № М*** _040224 и
партиден № М*** _040317. Въз основа на тези декларации П*** П. на
длъжност „Инспектор публични вземания“ в отдел „Местни приходи и общинска
собственост“ при Община Берковица е издал Акт за установяване на задължения по
чл.107, ал.3 от ДОПК № 331-1/21.10.2016 г. за дължими суми към 21.10.2016 г. – 460,76
лева, задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци
(ТБО). Тези задължения, видно и от съдържанието на акта, са за периода
01.01.2014 – 31.12.2015 г. В акта не е направено разграничение за ТБО по видове
задължения за всяка услуга поотделно.
Този акт е обжалван с жалба вх. № МДТ-70-00-375/09.11.2016
г., в която се изложени оплаквания, свързани основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК – липса на задължителни реквизити на акта, които опорочават формата, със
съществени нарушения на административно-производствени правила и противоречие
на акта с материално-правни разпоредби.
В решение № 01/06.01.2017 г., с което е проведен
административен контрол над обжалвания акт, е прието, че ДНИ е дължим,
доколкото процесните имоти не представляват земеделска земя и съгласно
приложимата наредба на Община Берковица ДНИ е в размер на 1,5 0% върху
данъчната оценка на нежилищните имоти. По отношение на ТБО, решаващият орган е
приел, че в близост до имотите на дружеството-жалбоподател няма разположени
контейнери за изхвърляне на битови отпадъци, респективно не се предоставяли
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което в тази му част е
изменен първоначалния акт за компонента сметосъбиране и сметоизвозване (2 0%) в
размер на 85,30 лева и са потвърдени останалите два компонента депониране (0,7
0%) в размер на 29,86 лева и почистване на териториите за обществено ползване
(1,9 0%) в размер на 81,04 лева, при което размера на ТБО за имот с партиден №
М 1201034_040224 става
110,90 лева и лихва за просрочие 14,16 лева, а за имот партиден № М 1201051_040317 размера
на ТБО за плащане е 64,90 лева и лихва за просрочие 8,29 лева.
От приетите по делото доказателства се установи, че
имотите, собственост на дружеството-жалбоподател попадат извън строителните
граници на с. Б*** , общ. Берковица, както и че същите не са на територия,
обхваната от действащ подробен устройствен план. В заповедите по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, които са представени с административната преписка (л.50-53 по делото), са
посочени границите на районите, в които се предлагат услуги по чл.62 от ЗМДТ, като
посочената местност, където е разположен имота, собственост на жалбоподателите,
за периода 2014 г. не е разположен в определените зони т.е. за селата от VІ до
VІІІ функционален тип няма зониране, а за 2015 г. е в район Б, където не е
организирано събиране и извозване на БО, при което се събира такса за ползване
на депо за битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване. С оглед на изложеното в процеса следваше да се докаже
реалното предоставяне на услугите депониране и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, за което и на основание чл.171, ал.4 АПК във
връзка с чл.156 и следващи от ДОПК, съдът с протоколно определение от
21.02.2017 г. даде конкретни указания на ответника.
По делото, въпреки, че бяха представени писмени
доказателства от ответника – л.65-169 по делото, доколкото тежестта на
доказване на тези обстоятелства е на решаващия орган, не се установи реално
предоставянето и ползването на тези услуги. Приложените по делото фактури и
пътни листове, макар да не бяха оспорени от жалбоподателите, по разбиране на
съда, не могат да установят правно-релевантни факти. По една проста причина –
липсата на сметосъбиране за съответните имоти означава липса на генерирани
битови отпадъци, при което логически не може да се приеме, че въпреки, че липсват
битови отпадъци, то същите се депонират в регионалното депо, за което се следва
определената такса. Пътните листове на автомобилите доказват преминаване през
с. Б*** , но това не може да се обвърже по никакъв начин с извода, че същите са
осъществявали почистване на обществените територии, където са разположени процесните
имоти. Тези автомобили са събирали битовите отпадъци в рамките на населеното
място. Служебно е известно на съда от други разглеждани дела по ЗМДТ, че имотите
на дружеството-жалбоподател (данни и от скиците на л.35-36 по делото), не са в
строителните граници на селото и до тях няма достъп по път от републиканската
пътна мрежа, по които се е осъществявало движението на колите по почистване,
видно от маршрута, отразен в пътните листове, а по общински път, който не е
част от този маршрут.
От правна страна, съдът след цялостна проверка на
оспорения акт по основанията на чл.160, ал.2 от ДОПК, намира следното:
Актът е издаден от местно и предметно компетентен
орган, съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1 и чл.9б, ал.1 във връзка с чл.4,
ал.1-5 от ЗМДТ – съответния общински служител на длъжност „Инспектор публични
вземания“ от отдел „Местни приходи и общинска собственост“ при ОбА-Берковица, съгласно
заповед № РД-15-742/01.12.2015 г. на Кмета на Община Берковица. Административният
контрол е упражнен от компетентен орган – Ръководител звено „Местни приходи“,
видно и приложените по делото допълнително споразумение към трудов договор и
длъжностна характеристика.
Оспореният акт на приходния орган, обаче, е издаден
при допуснати нарушения в установената форма (без съответните реквизити по
чл.59, ал.2, т.5 от АПК във връзка с чл.4 и 9б от ЗМДТ) и при липса на
фактическите и правни основания за издаването му. Както вече се отбеляза, а
такива са и оплакванията в жалбата, в акта не са указани дължимите суми по
отделните компоненти на ТБО за всеки от периодите. Нещо повече – решаващият
орган е ревизирал акта на органа по приходите, като е посочвал отделните
компоненти в промили и в абсолютен размер на задълженията, без такива да са
отразени в ревизирания акт, при което не е ясно кое от задълженията е правилно
изчислено и съответно се приема за дължимо, респективно кое се изменя от
решаващия орган. Трайната съдебна практика по приложението на ЗМДТ приема, че
липсата на посочване на отделните компоненти по чл.62 във връзка с чл.66 от ЗМДТ съществено опорочава формата на акта, който извод безусловно следва да
бъде споделен и по отношение на предмета на оспорване по конкретното дело – Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 331-1/21.10.2016 г.
Установиха се и съществени нарушения на
административно-производствени правила при подготовката и издаването на акта. Приходният
орган не се е съобразил и не е спазил разпоредбите на чл.37, ал.1 и чл.56, ал.1
от ДОПК относно служебното събиране на доказателствата и относно възможността
заинтересованата страна да представи писмено обяснение-становище в рамките на
производство, както и да издаде акта след обсъждане на представеното от
страната обяснение. Това нарушение на процесуалните правила е във връзка и
нарушението на формата на акта, доколкото, както вече се отбеляза по-горе, в
акта липсва разграничение по видове задължения за елементите на всяка услуга
поотделно – сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битовите отпадъци и
поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, съобразно
решенията на ОбС – Берковица, действащи за процесния период –
01.01.2014-31.12.2015 г., за съотношението на промилите по дейности (л.46-49 по
делото).
Гореописаните нарушения са особено съществени
нарушения на процесуалните правила, приложими в производството по ДОПК.
Доколкото при издаването на акта не е посочено какви са задълженията по
отделните елементи, съставляващи задължението за ТБО, съдът не може да
контролира съответствието на размера на таксата с изискванията на приложимите
материално-правни норми т.е. обективно не е възможно да се контролира
законосъобразността на акта. В рамките на съдебното производство освен това не
се установи, че за територията, на която е разположен имота на дружеството-жалбоподател,
общината предоставя видовете услуги, по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – събиране,
извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както
и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, което по отношение на първата услуга се признава и от решаващия орган, в
частта, с която е изменен акта. Основателни са възраженията на
дружеството-жалбоподател, наведени в жалбата и в писмената защита на
процесуалния им представител по отношение на липсата на фактически и правни
основания за издаването на акта, както и съществени пороци във формата на акта.
Тази пороци на акта се заключават в нарушение във формата и реквизитите на акта
във връзка с чл.59, ал.2, т.5 от АПК, като не е посочено за коя или за кои от услугите
(чл.62 от ЗМДТ) е изчислена и как е изчислена таксата т.е. не са конкретизирани
по стойности отделните дейности, което е и пряко нарушение на императивната
законова разпоредба на чл.62, предл. ІІ ЗМДТ. Трайна е практиката на
административните съдилища и ВАС (така в Решение № 302/09.01.2013 г. по адм.
дело № 7937/2012 г. на ВАС, VІІ о. и Решение № 14294/04.11.2011 г. по адм. дело № 3026/2011 г. на ВАС, І о.), че
липсата на яснота в акта относно всяка от престираните от общината услуги не
дава въобще възможност на съда да прецени спазен ли е материалния закон,
респективно налице ли е материална законосъобразност на акта.
Съдът намира, че са основателни и възраженията в
жалбата за противоречие на акта с материално-правни разпоредби при определяне
на задълженията за ТБО чрез определянето за задължения за непредоставени услуги.
Видно от приложимата редакция на подзаконовия нормативен акт – чл.16, т.5,
б.“а“ и б. „б“ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Берковица (приета с Решение № 291 от Протокол № 12 от 24.08.2012 г. /изм. с реш. № 405 от Протокол 17/14.12.2012
г. / посл. изм. с реш. № 570 от Протокол 24/19.05.2013 г., решение №
559 от Протокол №24/19.05.2013 г.и Решение № 635 от Протокол № 27/ 26.07.2013 г., Решение № 844 от Протокол № 36/18.12.2013 г.,
доп. в Приложение 2 с Решение № 947, Протокол № 40/26.03.2014 г., доп. с
Решение № 1037/30.05.2014 г., изм. в Прил. 3 с Решение № 1104 от Протокол №
45/18.07.2014 г. и Приложение 2 с Решение 1112 от Протокол № 45/18.07.2014 г.,
изм. с Решение № 1224 от Протокол № 50/21.11.2014 г., изм. с Решение № 1256 от
Протокол № 51/19.12.2014 г., посл.изм. с Решение № 160 от Протокол №
11/29.01.2016 г.), определянето на ТБО е въз основа на данъчната оценка.
След като в акта не е посочена данъчната оценка (л.5-6 по делото), не е ясно
как е определен конкретния размер на ТБО, респективно, както вече се отбеляза
по-горе, не може да се провери съответствието на акта с конкретните норми от
цитираните подзаконови нормативни актове, действащи на територията на Община
Берковица, не позволяват да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност,
респективно съдът да се произнесе по същество в изпълнение на задължението по
чл.160, ал.1 от ДОПК. Изложените мотиви са приложими и по отношение на
определянето на ДНИ, но доколкото с жалбата се оспорва акта само по отношение
на ТБО, т.е. очертан е предмета на съдебен контрол, то съдът не може да се
произнася в тази част, с която е определено задължението за ДНИ. Съдът изцяло
възприема развитите доводи в жалбата и представеното по делото писмено
становище (л.59-61), свързани с приложението на закона и трайната съдебна
практика, която приема, че таксата за БО, като вид финансово вземане се заплаща
за реално предоставени услуги, няма характер на скрит имуществен данък и
наличието на хипотези, при които за разлика от ДНИ, същата не се дължи.
Актът следва да се отмени в частта, с която се
определя ТБО и настоящето дело да се изпрати като преписка на приходния орган с
указания за тълкуване и прилагане на закона. Това се налага поради изтъкнатите
по-горе нарушения, съставляващи основания за отмяна по чл.160, ал.2, предл.2-4
от ДОПК. Във всички случаи, обаче, при новото административно производство,
което ще се развие след отмяната на акта, в частта, оспорена в настоящето
производство и изпращането на преписката на приходния орган, последният ще
следва да събере и прецени всички доказателства относно местоположение на
процесните имоти, включително и събраните вече доказателства по настоящето
дело; да направи преценка дали по отношение на имотите са приложими цитираните
разпоредби на закона т.е. дали тези имоти попадат в приложното поле на чл.62
във връзка с чл.66 от ЗМДТ, респективно дали за същите се дължи такса за битови
отпадъци. При новото производство АО след като прецени наличните доказателства,
може да изиска становище от дружеството-собственик на имота по отношение на
спорните обстоятелства и въз основа на това да приеме, че ТБО не се дължи или да
приеме, че такава се дължи, като издаде нов акт след излагането на подробни и
пълни мотиви – за кой имот, с какво местоположение (принадлежност към
определена зона от заповедта на Кмета) се дължи ТБО, като в новия акт се отрази
точно приетата от органа данъчна оценка или друг критерий на закона (както и
приложимия подзаконов нормативен акт), въз основа на който се изчислява ТБО. Ако
преценката на приходния орган е, че за имотите следва да се събира ТБО, то в
съдържанието на новия акт, с който се определя ТБО следва да бъде отразено
задължението по отделните елементи на таксата, съобразно изискването на чл.62
от ЗМДТ. Също така още преди издаването на акта следва да се направи преценка
от органа, въз основа на анализ на приложимата законодателна уредба на местно
ниво – съответната Наредба на ОбС-Берковица и заповедите на Кмета на Община
Берковица по чл.63, ал.2 от ЗМДТ за дължимостта на ТБО, дали имота на
дружеството попада в територии, определени като такива, в които се предоставят
услугите по чл.62 от ЗМДТ, въз основа на каква оценка на имота и как точно се
изчислява тази такса, отделните елементи на таксата по видове услуги и години и
съответния размер на всеки от елементите за съответните периоди. На основание
чл.160, ал.1, предл.1 и чл.160, ал.3 от ДОПК, следва да се отмени акта и да се
върне преписката на съответния орган по приходите при Община Берковица с
указания по тълкуването и прилагането на закона за постановяване на нов акт.
С оглед на направеното искане в жалбата и в съдебно
заседание от процесуалния представител, както и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателите, за които
има представени доказателства за извършването им – държавна такса в размер на
50 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107,
ал.3 от ДОПК № 331-1/21.10.2016 г. от П*** П. – Инспектор публични вземания в отдел
„Местни приходи и общинска собственост“ при Община Берковица по жалбата на „Т***
– 2000“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление – гр.Монтана, бул. „Т***
март“ № 74, представлявано от управителя М.Т.П., изменено с решение №
01/06.01.2017 г. на Ръководител звено „Местни приходи“ при Община Берковица, В
ЧАСТТА, с която е определена такса за битови отпадъци за периода 01.01.2014 –
31.12.2015 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА преписката на органа по приходите при Община
Берковица, който да се съобрази с дадените в настоящето решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона при евентуалното постановяване
на нов акт.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА, представлявани от Кмета Милчо
Доцов, да ЗАПЛАТИ на „Т*** – 2000“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на
управление – гр.Монтана, бул. „Т*** март“ № 74, представлявано от управителя М.Т.П.,
разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: