Решение по дело №357/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Делото е образувано по жалба от Ф. Н. Х., подадена чрез пълномощник, против отказ, обективиран в писмо с рег. № РД-14-553/3/02.05.2025 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към ИА „АА“, с който на жалбоподателя е отказано преустановяване на действието на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-553/03.02.2025 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, както и с неговата цел. Излага съображения, че налагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б „б“ от ЗАвтП, каквито са приложени спрямо него, целят преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз на пътници с МПС, без изискуемите документи. Сочи, че в случая тази цел е постигната, тъй като не възнамерява да извършва дейност по обществен превоз на пътници занапред, като отделно от това изтъква, че е заплатил и глобата, наложена му с наказателно постановление. Прави искане за отмяна на постановения отказ. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуания си представител поддържа подадената жалба. Счита, че заплащайки глобата, наложена му с наказателно постановление, той е отстранил нарушението, поради което заповедта за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна, като нейното изпълнение напред във времето, не съответства на целта на закона. С оглед продължителността на приложената ПАМ намира, че е нарушен и принципът на съразмерност, тъй като мярката засяга правата и интересите му в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е била приложена.

Ответникът – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Ha 01.02.2025 г. срещу жалбоподателя Ф. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №167/01.02.2025 г., за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, за това, че на 01.02.2025 г. е извършил нерегламентиран превоз на пътници по маршрут: от [населено място] до [държава], със собствения си лек автомобил [марка] [модел], с рег. № [рег. номер], без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на пътници - лиценз на Общността. Съставеният АУАН е предявен на Х. и подписан от него без възражения. Съгласно отразеното в АУАН, отнети са предна регистрационна табела, СРМПС и СУМПС.

Въз основа на съставения АУАН №167/01.02.2025 г. и установеното с него нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-553/03.02.2025 г., с която, на основание чл.107, ал.1, вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.„а“ и т.4, б.„б“, ал.2, т.1 и т.3 от Закона за автомобилните превози, на Ф. Н. Х. е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част II, № [номер] на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], както и отнемане на СУМПС [номер] на Ф. Н. Х.. с [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Видно от приложената разписка, заповедта е получена от адресата на 05.02.2025 г., като по делото няма данни същата да е оспорена по реда, предвиден в 107, ал. 2 от ЗАвтП.

По делото е приложено и Наказателно постановление № 29-0000284/27.02.2025 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали, с което на Ф. Н. Х., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., за извършеното нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтП, констатирано с АУАН №167/01.02.2025 г. Видно от разписка от POS терминал, дължимата по горното НП глоба е била платена на 04.03.2025 г.

На 24.04.2025 г. Ф. Х. е депозирал молба с рег. № РД-14-553#2/28.04.2025 г., до началника на отдел „Областна администрация“ – Кърджали, с искане да уведоми сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, съхраняващ отнетото му СУМПС, да върне последното, поради заплащане на наложената глоба по НП № 29-0000284/27.02.2025 г., с което било отстранено нарушението.

С писмо, рег. № РД-14-533/3 от 02.05.2025 г., предмет на настоящия спор, началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали е отказал да уведоми сектор „ПП“ при ОДМВР – Кърджали, за връщане на отнетите от жалбоподателя документи при прилагане на ПАМ. В писмото е посочено, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-553/03.02.2025 г. е влязла в сила и действието й може да се прекрати чрез отстраняване на нарушението или изтичане на срока и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба. Прието е, че заплащането на глобата, наложена с наказателното постановление не представлява отстраняване на нарушението и не е достатъчно за прекратяване действието на заповедта за прилагане на ПАМ. Писмото е връчено на адресата, на 08.05.2025 г.

С оглед установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, доколкото по съществото си обективира отказ да се преустанови действието на приложена принудителна административна мярка и засяга пряко и непосредствено правата и интересите на жалбоподателя.

Проверяваният акт е издаден от компетентен орган – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали, надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА „АА“ да прилага ПАМ, в т.ч. и такива по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – отнемане на СУМПС. Респ., в компетенциите на същия орган е правомощието да разпореди връщане или отказ да бъдат върнати отнетите при налагане на ПАМ документи, какъвто е и настоящия случай.

Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Последният съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, в т.ч. и надлежни правни и фактически основания за постановения отказ.

При преценката за материална законосъобразност съдът намира, че оспореното писмо е съответно и на приложимия материален закон, както и на неговата цел, по следните съображения:

В случая, от събраните доказателства е установено, а и не се спори между страните, че Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-553/03.02.2025 г., с която на Ф. Н. Х. е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, както и отнемане на СУМПС, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, не е обжалвана, респ. е влязла в сила. Горната ПАМ е била наложена за описано в АУАН № 167/01.02.2025 г. административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, за което с НП № 29-0000284/27.02.2025 г., издадено от началника на ОА „АА“ – Кърджали, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., като наложената санкция е заплатена от нарушителя.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че със заплащането на глобата, наложена с наказателното постановление, се отстранява нарушението и отпада основанието за прилагането на ПАМ. Принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ ЗАвтП, видно и от предвиденото в тях, се прилагат до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Според регламентацията на закона, продължителността на тяхното действие и преустановяването им преди изтичането на максималния едногодишен срок, зависи единствено от волята на жалбоподателя и от предприемането на действия за отстраняване на установеното нарушение, в случая - с издаването на разрешение за извършване на превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността или с включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани, поради което не може да се приеме, че нарушението, за което е наложена ПАМ е отстранено. Без значение за последното е и обстоятелството, че жалбоподателят не възнамерява да извършва дейност по обществен превоз на пътници, каквито са твърденията в жалбата. Такова основание за прекратяване на действието на принудителната административна мярка, не е предвидено в закона.

Действието на мярката, приложена със Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-553/03.02.2025 г., не е обвързано и със заплащането на наложената с наказателното постановление глоба, поради което последното обстоятелство не е основание за прекратяване на действието на ПАМ. Към настоящия момент целеният резултат не е постигнат и необходимостта от прилагане на ПАМ не е отпаднала.

Според разпоредбата на чл.106а, ал.7 от ЗАвтП, заплащането на глобата, наложена с наказателното постановление е една от предпоставките за връщане на иззетата регистрационна табела и документите, удостоверяващи регистрацията на МПС. В случая, искането на жалбоподателя Х., по повод на което е постановен процесният отказ, касае връщане на СУМПС, поради което обстоятелството дали е платена глобата по НП или не, е неотносимо към спора.

При така установеното, съдът счита, че в случая не са били налице предпоставките за преустановяване на действието на наложените принудителни административни мерки по чл.106а, ал.1, т.1, б.а и т.4, б. „б“ от ЗАвтП, наложени със Заповед № РД-14-553/03.02.2025 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали.

По изложените съображения съдът намира, че обжалвания акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Н. Х. против изричен отказ, обективиран в писмо с рег. № РД-14-553/3/02.05.2025 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Кърджали към ИА „АА“, като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.