Решение по дело №996/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 47
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20234400600996
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Плевен, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20234400600996 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.313 вр.чл.306,ал.1,т.1 от НПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на адвокат Б. Б. от АК-
Варна срещу Определение №1086/31.10.2023 година, постановено по ЧНД
№2115/2023 г., по описа на Районен съд – Плевен, VIІ-ми наказателен състав,
с което съдът на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК се е произнесъл по
осъжданията на Я. В. Я. с ЕГН **********, както следва:
Определил на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК на
осъдения Я. В. Я., с ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание по
постановените спрямо същия и влезли в сила съдебни актове по НОХД
№1626/ 2022 година, НОХД №1929/2022 година, НОХД №2078/2022 година,
трите по описа на Районен съд – Стара Загора, НОХД №726/2022 година по
описа на Районен съд – Несебър и НОХД №1978/2023 година по описа на
Районен съд - Стара Загора, а именно 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от
свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Увеличил на основание чл.24, ал.1 от НК общото най-тежко наказание с
4 /четири/ месеца, което да се търпи при първоначален „общ“ режим.
Постановил отделното изтърпяване на наказанието, наложено на
1
осъдения Я. В. Я. с Определение по НОХД №2065/2023 година, по описа на
Районен съд – Плевен, а именно 1 /една/ година и 2 /два/ месеца „Лишаване от
свобода“, при първоначален „строг“ режим.
Приспаднал на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяното до момента от
страна на осъдения Я. В. Я. наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора –
Плевен по НОХД №2065/2023 година, по описа на Районен съд – Плевен,
считано от 03.10.2023 година за срок от 8 /осем/ месеца и 21 /двадесет и един/
дни, в това число и предварителен арест от 10.02.2023 година, до 03.10.2023
година.
В жалбата се изразява недоволство от определението на съда,с което
наложените на осъдения наказания са групирани като се навеждат доводи,че
деянията са извършени при условията на непрекъснатост,поради което следва
да се определи едно общо най-тежко наказание по всички осъждания,а
именно една година и два месеца лишаване от свобода.По-нататък се сочи,че
целите на наказателната репресия по отношение на осъдения Я. могат да
бъдат постигнати без активиране на разпоредбата на чл.24 от НК,т.к. същия е
съдействал на органите на досъдебното производство по всички водени
спрямо него наказателни производства и е възстановил в пълен размер
причинените щети като завишаването на наказанието е несправедливо и
несъответно на това му поведение.
В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваното определение
и определяне на едно общо наказание на осъдения Я. Я. в размер на една
година и два месеца лишаване то свобода.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен намира жалбата за
неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Намира,че с оглед наличието на
рецидив по отношение на престъплението по НОХД № 2065/23г. не може да
бъде удовлетворено искането на защитника на осъдения за определяне на
едно общо наказание.Аргументира приложението на чл.24 от НК с упоритата
престъпна дейност на осъдения,нежеланието му да съобрази поведението си с
установения нормативен порядък и необходимостта по ефективен начин да се
поправи Я. и постигнат целите на наказанието.
Защитникът - адвокат Б. Б. от АК-Варна поддържа жалбата и
обективираното в нея искане по споделените в същата съображения.Счита,че
РС е основал изводите си на база данните от свидетелството за съдимост без
да отчете факта,че преди НОХД № 2065/23г. на РС-Плевен същия не е имал
ефективно осъждане като същевременно не се е облагодетелствал от
извършените деяния,а е изпълнявал ролята на „муле“ като е направил
самопризнания,възстановил е щетите, а това го обрисува като лице,което не
се налага да бъде изолирано продължително в местата за лишаване от
свобода.
Осъденият Я. Я. се явява в съдебно заседание и моли съда да съобрази
становището на защитника му като счита,че се е поправил.
2

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и служебно провери
изцяло правилността на определението, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице,поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество – частично основателна.

Я. В. Я., ЕГН ********** е осъждан, както следва:

С Определение влязло в сила на 05.07.2022 година, по НОХД
№1626/2022 година, по описа на Районен съд – Стара Загора, състав на същия
съд е признал подсъдимия Я. В. Я. за виновен за престъпление по чл.209, ал.1
от НК, извършено на 22.02.2022 година, като му било наложено наказание 8
/осем/ месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК,
било отложено с тригодишен изпитателен срок.
С Определение влязло в сила на 08.08.2022 година, по НОХД
№1929/2022 година, по описа на Районен съд – Стара Загора, състав на същия
съд е признал подсъдимия Я. В. Я. за виновен за престъпление по чл.209, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 08.03.2022-09.03.2022 година, като
му било наложено наказание 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода“, което на
основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено с тригодишен изпитателен срок.
С Определение влязло в сила на 30.08.2022 година, по НОХД
№2078/2022 година, по описа на Районен съд – Стара Загора, състав на същия
съд е признал подсъдимия Я. В. Я. за виновен за престъпление по чл.209, ал.1
от НК, извършено на 29.04.2022 година, като му било наложено наказание 9
/девет/ месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК,
било отложено с тригодишен изпитателен срок.
С Определение влязло в сила на 02.09.2022 година, по НОХД
№726/2022 година, по описа на Районен съд – Несебър, състав на същия съд е
признал подсъдимия Я. В. Я. за виновен за престъпление по чл.209, ал.1 от
НК, извършено в периода 28.02.2022 – 02.03.2022 година, като му било
наложено наказание 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“, което на
основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено с тригодишен изпитателен срок.
С Определение влязло в сила на 03.07.2023 година, по НОХД
№1978/2022 година, по описа на Районен съд – Стара Загора, състав на същия
съд е признал подсъдимия Я. В. Я. за виновен за престъпление по чл.209, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 09.05.2022-10.05.2022 година, като
му било наложено наказание 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“,
което на основание чл.66, ал.1 от НК, било отложено с тригодишен
изпитателен срок.
3
С Определение влязло в сила на 27.09.2023 година, по НОХД
№2065/2023 година, по описа на Районен съд – Плевен, състав на същия съд е
признал подсъдимия Я. В. Я. за виновен за престъпление по чл.210, ал.1, т.4,
във вр. чл.209, ал.1, от НК, извършено на 07.11.2023 година и чл.354а, ал.3,
т.3 от НК, извършено на 10.02.2023 година, като му било наложено наказание
1 /една/ година и 2 /два/ месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при „общ“ режим.
Всеки съдебен акт следва да отговаря на изискванията на чл.34 от
НПК,а част от същите се явява мотивите.Липсата на фактически и правни
съображения винаги представлява абсолютно процесуално нарушение,
когато касае основни въпроси от предмета на конкретното
производство.Отсъствието на обективно,всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и неизлагането на правни съображения води
не само до липса на мотиви по смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от
НПК,но и до неизпълнение на основното задължение на първостепенния съд
по чл.14, ал.1 от НПК.
Анализът на атакуваното определение сочи,че РС-Плевен е заявил,че
следва да се определи едно общо най-тежко наказание на осъденото лице на
основание чл.25,ал.1 вр. с чл.23,ал.1 от НК по НОХД №1626/ 2022 година,
НОХД №1929/2022 година, НОХД №2078/2022 година, трите по описа на
Районен съд – Стара Загора, НОХД №726/2022 година по описа на Районен
съд – Несебър и НОХД №1978/2023 година по описа на Районен съд - Стара
Загора, а именно 11 /единадесет/ месеца „Лишаване от свобода“, което да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим.Посочил е още,че с оглед упоритата
престъпна дейност на Я. следва да се увеличи на основание чл.24 от НК
наложеното му общо наказание,т.к. прилагането на института по чл.66 от НК
по наложените му до този момент наказания не е оказал необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие. Липсват мотиви на
контролирания съд защо следва определеното общо най-тежко наказание от
единадесет месеца да се търпи ефективно след като до този момент
съдилищата еднозначно са приели,че не е необходимо изолирането на
осъдения в местата за лишаване от свобода – отсъствието на съображения не
може да бъде заместена от аналитичната дейност на въззивния съд, а и това
ограничава съществено осъденото лице и процесуалния му представител при
изграждането на защитната им позиция по този въпрос.Напълно неясно
остава дали РС-Плевен е счел,че следва да се произнесе при условията на
чл.25,ал.4 от НК – отсъства и позоваване в този смисъл,което е негово
задължение или поради обстоятелството,че в изпитателния срок на условно
осъждане е извършил ново умишлено престъпление, за което съдът му е
наложил наказание лишаване от свобода са налице условията на чл. 68, ал. 1
от НК и последното се явява законова пречка за отлагане на изпълнението на
общо определеното наказание лишаване от свобода с оглед конкуренцията
между тези норми – виж например Решение № 128 от 30.03.2015 г. на ВКС по
н. д. № 1953/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Н. Д..Тези
4
разсъждения са възможни,но нито едно от тях не може да бъде
приоритизирано,т.к. това означава въззивната инстанция да измести напълно
първоинстанционния съд лишавайки осъдения и защитника му от една
съдебна инстанция.
На следващо място, видно от атакувания съдебен акт,
първоинстанционният съд е постановил отделно изтърпяване на наказанието
по НОХД №2065/2023 г. на РС-Плевен, което е определил да се изтърпи при
„строг“ режим. Така определения режим противоречи на първоначално
определения със съдебния акт по НОХД №2065/2023 г., който е придобил
стабилитет на 27.09.2023 година. Районният съд е посочил причина, поради
която наказанието следва да бъде търпяно отделно, но не е изложил
съображенията си, въз основа на които е изменил режима за изтърпяване на
наказанието,щом е счел,че има такива правомощия.Отговорът на този въпрос
дори и да бъде даден от настоящата инстанция е хипотетичен и той не следва
да бъде способ за излагане на заместващи мотиви особено,ако те касаят
предмета на делото в същинската му част.
При горните фактическите констатации за наличието на съществени
процесуални нарушения, въззивната инстанция приема, че на този етап и при
липса на постановен съгласно императивните изисквания на чл.34 от НПК
акт, не следва да взема отношение по направените по същество възражения в
жалбата. Следва след изпращане на делото в Районен съд – Плевен, да се
образува ново производство по чл. 306, ал. 1 от НПК и първоинстанционният
съд в друг състав се занимае конкретно с обсъдените по-горе въпроси, като
ясно изложи своите мотиви и при стриктно съблюдаване разпоредбата на
чл.14 от НПК.
Ето защо въззивният съд счита,че при постановяване на атакуваното
определение са допуснати съществени процесуални нарушения,които се
явяват отстраними чрез надлежно произнасяне от първата инстанция,поради
което следва определението да бъде отменено,а делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на Плевенски районен съд от стадия на съдебното
заседание.

Водeн от горното и на основание чл. 334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с
чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение №1086/31.10.2023 година, постановено по ЧНД
№2115/2023 година, по описа на Районен съд – Плевен, VIІ-ми наказателен
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6