№ 16381
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110165866 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от Д. И. Б., ЕГН **********, Н. С. Б.,
ЕГН **********, К. С. Б., ЕГН ********** и А. С. Б., ЕГН ********** срещу
*****, АД, ЕИК ***** кумулативно съединени искове с правни основания
чл.124, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД относно признаването за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците не му дължат сумата от
1527,03 лв., представляваща фактурирана цена на доставена електрическа
енергия до имот с клиентски номер *****, находящ се в ***** за периода от
11.12.2010 г. до 30.06.2011 г., поради недоставяне на същата в обекта на
наследодателя на ищците и под евентуалност поради погасяването по давност
на тези задължения.
Ищците обосновават правния си интерес да предявятотрицателния
установителен иск с твърденията, че са наследници на С. Г. Б., починал след
исковия период, който е бил титуляр на партида с клиентски №*****, находящ
се в *****. Релевират доводи, че на 24.08.2011 г. служители на ответника са
констатирали, че по отношение на електромера на сочения обект е извършена
манипулация и са извършени корекции. Излагат становище, че е установено,
че манипулацията е извършена от собственика на съседния имот, който се е
свързал към техния електромер. Посочват, че електромера е демонтиран и
ответника отказва да възстанови електрозахранването до имота, като се
позовава на неплатени 7 броя фактури за периода от 11.12.2010 г. до 30.06.2011
г. Считат, че фактурираната ел. енергия не е доставена до техния обект и не
дължат заплащането й. Под евентуалност правят възражение за изтекла
погасителна давност.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника, с
който оспорва иска като недопустим, доколкото счита, че ищците не
установяват качеството си на наследници на потребителя С. Б. и под
1
евентуалност като неоснователен. Обосновават, че процесните фактури не са
издадени във връзка с корекция поради манипулация на електромер, а са за
реално отчетена доставена ел. енергия от електромера на ищците.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да установи правния си интерес.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че ищците дължат
процесните суми, начислени като цена на доставена и продадена
електроенергия до имот с клиентски номер *****, находящ се в ***** за
периода от 11.12.2010 г. до 30.06.2011 г., както и възраженията си.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без
възражение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ответното дружество е доставяло ел. енергия до имот с
клиентски номер *****, находящ се в *****, като за периода от 11.12.2010 г. до
30.06.2011 г. претендира сумата в общ размер на 1527,03 лв. от потребителя.
От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за
наследници се установява, че ищците са наследници по закон на С. Г. Б.,
починал на 03.07.2016 г. (след исковия период). Ответникът признава факта,
че наследодателят на ищците е бил потребител на електрическа енергия в
процесния имот през исковия период.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
за процесния период от м. декември 2010 г. до м. август 2011 г., количествата
електрическа енергия, консумирана от обект с договорна сметка *****, с
административен адрес: *****, са били измерени със средство за търговско
измерване еднофазен електромер ISKRA, тип E72FD-01, с фабричен №
34954944. Средството за търговско измерване отговаря на изискванията на
Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Вещото лице дава заключение, че
процесното СТИ, еднофазен електромер ISKRA, тип E72FD-01, е от одобрен
тип. Средството за търговско измерване е било технически годно и изправно,
като отговаря на изискванията за точност, и попада ли в периода, за който
Държавна агенция за метрологичен технически надзор гарантира за точността
на устройството с оглед на типа му. За средството за търговско измерване е
налице Протокол № 662 на лаборатория „НЕК“ Пловдив от последваща
проверка за техническа годност, извършена на 30.12.2011 г. От експертизата се
установява, че отчитането на показанията на процесното СТИ, електромер, е
извършвано ежемесечно по утвърден график на електроразпределителното
дружество, чрез ръчни терминали. Отчетите се импортират автоматично към
базата данни, в сървър на дружеството. Вещото лице дава заключение, че
отчетените показания от процесното СТИ съответстват на отразените
количества електрическа енергия в процесните фактури. За всеки отчетен
месец процесните фактури отразяват точно и вярно отчетените от СТИ
2
показания и стойността на услугите съответства на определените от ДКЕВР
цени, по тарифните зони валидни за потребителя.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ответника е доставил ел. енергия в претендирания размер през исковия
период в процесния имот.
Съдът следва да разгледа и възражението за изтекла погасителна
давност. Процесните задължения представляват задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ответника към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на ответника се погасяват е изтекъл към настоящия
момент, поради което отрицателния установителен иск следва да се уважи.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на
делото (не е претендирал процесните задължения от ищците), разноски не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, че Д. И. Б., ЕГН **********, Н. С. Б., ЕГН **********, К. С. Б., ЕГН
********** и А. С. Б., ЕГН ********** като наследници на С. Г. Б. не дължат
на *****, АД, ЕИК ***** сумата от 1527,03 лв., представляваща доставена
електрическа енергия до имот с клиентски номер *****, находящ се в ***** за
периода от 11.12.2010 г. до 30.06.2011 г., поради погасяването по давност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3