НОХД № 1153/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подс В.Г.В., ЕГН ********** за престъпление по чл.182 ал.1 от НК за това, че от неустановена дата в началото на месец септември 2018 г. до 14.09.2018 г., включително, в с. Сарая, обл. Пазарджик, в къща, намираща се на ул. „24-та” № 4, в качеството си на родител - майка, е оставила лица, намиращи се под родителските й грижи - малолетните й деца Д.В.В., ЕГН ********** и А.В.В.. ЕГН **********, без надзор и достатъчна грижа - децата са били оставени сами в къщата, която е била без врати и прозорци, без електричество, вода и санитарен възел, като само периодично са минавали техни роднини да им оставят храна и пари, и с това е създала опасност за тяхното физическо, душевно и морално развитие.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

          Подсъдимата се явява лично в съдебно  заседание и със служебен защитник. Признава се за виновна и дава кратки обяснения по обвинението. Служебният защитник на подсъдимата пледира за приложението на чл.78а ал.1 от НК с налагане на адм. наказание глоба в минимален размер.

Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение,  като излага подробни съображения и пледира за приложението на чл.78а от НК.

Районният съд  обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено следното:

Подс. В.В. родила общо девет деца. Разделила се със съпруга си В.В. преди повече от дванадесет години и сама отглеждала децата си.   Най-малките от тях били малолетните близнаци Д. и А. В.били на по дванадесет години към инкриминирания период. Домът им се намирал в с. Сарая, обл. Пазарджик, на ул. „Двадесет и четвърта” № 4. Същият представлявал двуетажна къща, която нямала прозорци и врати, а поради неплащането на месечните сметки, водата и токът били спрени. Биологичният баща на близнаците никога не се бил грижил за тях.

На неустановена дата в началото на месец септември 2018 г. обв. В. ***, където заживяла на съпружески начала с друг мъж. Д. и А. В., обаче били оставени сами в къщата, като грижи за тях полагали периодично техните роднини - по-големите им брат св. З.Т.и сестра им св. Д.В., които обаче живеели в с. Драгор, обл. Пазарджик, и минавали от време на време през къщата на децата, за да им оставят по нещо за ядене и джобни пари. На 07.09.2018 г. св. З.Т.заминал в чужбина, за да работи и така единствено св. Д.В. продължила да наглежда двете деца. На 14.09.2018 г. била извършена проверка от служители па Дирекция „Социално подпомагане” гр. Пазарджик, които след като констатирали случващото се веднага поискали издаването па заповед за предоставяне на полицейска закрила на двете деца от Началника на РУ на МВР - Пазарджик. След това Д. и А. В.били настанени в ЦНСТ в гр. Пазарджик, където работа е тях започнали св. Р.Б.и св. Е.К..

По повод на описаното по-горе  било отпочнато настоящото наказателно производство.    

Видно от приетия като писмено доказателство по делото протокол за оглед на къщата, извършен в ДП, в която са били отглеждани двете деца и в която същите са били оставени впоследствие да живеят сами, сградата представлява двуетажна кирпичена къща, без прозорци и врати, липсват вода и електричество. Санитарно-битовите условия не са били подходящи за живеене, като нямало баня и тоалетна. Таванът в едното помещение на първия етаж е пропаднал, а в другото е пропаднал подът. Цялата къща е била осеяна с боклуци от храни и напитки и със стари и неизползваеми дрехи и мебели.

Видно от заключенията на изготвените в ДП съдебнопсихиатрични експертизи на Д. и А. В., които съдът цени като обективни и компетентни,  двамата не са страдали и не страдат от психични заболявания, като не се водят на диспансерен учет. Д. е с екстравертна личностова структора, а А. е със смесена такава. Нивата им на тревожност са ниски, което е норма за личностното им развитие на този етап от живота им. Интелектуалното развитие и на двете деца е съответно на възрастовата група, която представляват, като не са установени интелектуални и образователни дефицити. Двамата не са имали липса на адекватни модели на идентификация, като майка им и техните роднини са се отнасяли с внимание към тях, а посещенията им в училище са допринесли за тяхната социализация. На този етап Д. и А. нямат причинени психически вреди, но при по-нататъшното им развитие същите следва да се изолират от лошата битова среда, в която са живеели и за тях да се полага постоянен педагогически и специализиран контрол. Това би могло да допринесе за изграждането им на пълноценна ценностна система, тъй като майка им и останалите им роднини нямат необходимия педагогически и образователен капацитет, необходим за изграждането на здрава личностова структура у децата. С поведението си подс. В. е създала реална опасност за тяхното физическо, морално и душевно развитие, доколкото същата не е упражнявала родителски надзор и достатъчно грижи, през времето, за което ги е оставила да живеят сами. Единствено намесата на социалните служби е предотвратила евентуални пагубни последствия за децата. В резултат на поведението на подсъдимата са били създадени реални предпоставки за реализиране на асоциално поведение от страна на двете малолетни момчета вследствие на начина им на отглеждане при съответните битови условия, в които са били оставени и неуказването на родителски надзор. Едва след привеждането на Д. и А. в защитена среда с нужния професионален контрол и грижи този риск е бил сведен до минимум.

Тази фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимата и показанията на свидетелите А.В., Д.В.,  Е.Ш., З.Т., Ж.Я., Е.К., Р.Б.и Д.В., дадени в досъдебната фаза на процеса, които съдът прецени като обективни и достоверни, както от заключенията на двете СПЕ, а също и от писмените доказателства,  инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства, т.к. същите са хронологично точни и взаимно допълващи се, като по безпротиворечив начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният подробен анализ.

При така установеното съдът прие, че подс.В.В.  е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.182 ал.1 от НК, тъй като от неустановена дата в началото на м.септември 2018г. до 14.09.2018г. включително, в с.Сарая, обл.Пазарджик, в къща, намираща се на ***, в качеството си на родител – майка, е оставила лица, намиращи се под родителските й грижи – малолетните й деца Д.В.В., ЕГН: ********** и А.В.В., ЕГН: **********, без надзор и достатъчна грижа и с това е създала опасност за тяхното физическо, душевно и морално развитие.

          Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи на състава на престъплението-съзнавала е, че дължи грижа за своите малолетни деца, както и че тя е била единствения техен законен представител и родител, който е полагал грижи от момента на раждането им. Съзнавала е, че именно в това си качество е дължала грижа за децата си и то необходима такава,  т.е. съответстваща на нуждите им,  съобразно степента на тяхното  психофизическо развитие,  както и  че им дължи постоянен надзор. Съзнавала е, че като напуска жилището за един сравнително немалък период от време, тя  оставя децата без адекватни грижи, предвид фактът, че  те не са имали финансовата и физическа възможност сами да полагат адекватни грижи за себе си. Съзнавала е, че периодичното навестяван на децата от техен по-голям брат и сестра не е било достатъчно да запълни като съдържание и интензитет необходимите грижи и надзор над двете деца, още повече при нищетата, в който са били оставени децата.

Подсъдимата е предвиждала конкретно и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно целите на наказанието и изискванията на чл.54 и следващите от НК - относно неговата индивидуализация.

Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите  на родни деца. Обществената опасност на конкретното деяние също е висока, с оглед обстоятелството,  че става въпрос за две деца в една изключително крехка възраст - на дванадесет години, в която възраст започва един много важен етап от съзряването на всяка човешка личност -  периодът на пубертета. Факт е и това, че само навременните социални грижи, положени за децата от компетентните в държавата институции, са предотвратили настъпването на необратими психофизически   процеси в негативен аспект. 

Причината за извършеното престъпление е занижената правна и социална култура на подсъдимата.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направеното самопризнание, оказаното съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към стореното, което личи и от фактът, че подсъдимата ежеседмично прави свиждания с двете си деца в дома, в който те са настанени, чистото съдебно минало, добрите  характеристични данни, а също тежкото материално положение и имотно състояние. Отегчаващи обстоятелства - фактът  че става въпрос за две деца, на изключително крехка възраст.

          Съдът отчита и фактите, че за умишленото престъпление по чл.182 ал.1 от НК, се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до три години, както и обстоятелствата, че подсъдимата е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК  и от деянието не са причинени имуществени  вреди,   подлежащи  на  възстановяване.

          Поради това съдът намира, че са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба.

          Предвид това и като даде пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест  и на основание чл.78а ал.1 от НК, във връзка с чл.378 ал.4, т.1 от НПК,  съдът счете, че на обв.В.В.  следва да бъде наложено административно наказание – глоба  в минимален размер  от 1000лв. /хиляда лева/, платими в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, с което ще се постигнат целите на наказанието.

          При определяне размера на глобата съдът съобрази семейното, материално и имотно състояние на лицето и изходи от степента на вината му.

При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.В. да заплати сторените по делото разноски в размер на 640 лв. – за двете СПЕ, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.

 

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: