Р Е Ш Е Н И Е
№ 1529 02.10.2017 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесети септември две
хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: М. Манолова, като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2365 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.Г.Д., ЕГН – **********, против А.Д.Г.,
ЕГН – **********, и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на
сума, оспорена в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС.
В
исковата молба се твърди, че на 17.04.2016 г. между страните е сключен договор
за паричен заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в
размер на 24 300 лева, която сума длъжникът се е задължил да връща на
вноски. Изтъква се, че единствената сума, която е платена, е 8000 лева на
19.08.2016 г. Посочва се, че с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е
направил изявление за връщане на сумата от 16 000 лева, за която е
издадена заповед за изпълнение, но длъжникът (ответник в настоящото
производство) е депозирал възражение против заповедта, поради което е
образувано и исково производство.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника Г., която не
оспорва наличието на договор за заем, но твърди, че е върнала цялата заемна
сума, даже и в повече от нея, като представя разходни касови ордери за това.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенцията, като присъди
на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковата претенция и да присъди на страната сторените от нея разноски по
делото.
В
проведеното на 21.06.2017 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл. 193
от ГПК производство по оспорване на истинността на документ досежно
автентичността на положения от ищеца Д.Г.Д. подпис в следните разходни касови
ордери, приети като доказателства по делото, от дати: 10.05.2016 г., 29.06.2016
г., 24.07.2016 г., 03.07.2016 г., 17.07.2016 г., 10.07.2016 г., 08.08.2016 г.,
02.09.2016 г., 25.09.2016 г.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, че е налице договор за заем от 17.04.2016 г. в
размер на 24 300 лева, получени от ответника,
които следва да бъдат върнати на вноски, както следва: 8000 лева до 08.08.2016
г.; 2000 лева до края на месец септември; 4000 лева до края на месец октомври;
5000 лева до края на месец ноември; 5000 лева до края на месец декември.
На
19.12.2016 г. Г. е поканена с нотариална покана от ищеца да се яви при нотариус
А, Д,, за да обсъдят плащането на дължимите вноски по заема. Тя
се явява, като завява, че не желае „да подписва никакви документи“.
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело № ***/2017 г. по описа на Районен съд
– Бургас, като в хода на същото е издадена заповед за парично задължение № ***/20.02.2017 г., с която е разпоредено ответникът да заплати
на ищцата сумата от 16 000 лева, представляваща невърната част от заемна
сума по договор за заем от 17.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението 17.02.2016 г. до
окончателното й изплащане. Тъй като ответникът подава възражение против
заповедта в срок, че не дължи, ищецът предявява исковата молба по настоящото
дело.
В хода
настоящото дело е назначена съдебно-графологична експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че подписите след думата „ръководител“ за получил сумата
в разходни-касови ордери от 03.07.2016 г. за 500 лева, от 10.07.2016 г. за 400
лева, от 24.07.2016 г. за 1000 лева, от 08.08.2016 г. за 8000 лева (погрешно
изписан от вещото лице като такъв от 06.08.2018 г. – дата, която не е
настъпила) и от 19.08.2016 г. за 8000 лева са изпълнени от ищеца. Самият ищец
заяви в съдебно заседание, че в себе си има оригинал само на разходен-касов
ордер от 19.08.2016 г. за сумата от 8000 лева.
Експертът
достига до извод и, че подписите след думата „ръководител“ за получил сумата в
разходни-касови ордери от 10.05.2016 г. за 700 лева, от 29.06.2016 г. за 500
лева, от 17.07.2016 г. за 1800 лева, от 02.09.2016 г. за 5000 лева и от
25.09.2016 г. за 3000 лева не са изпълнени от ищеца. В съдебно заседание
експертът уточни, че личат треперещи спирания и прекъсвания при изпълнение на
подписите в тези ордери. Допълни, че тези подписи не са направени със замах, а
са изпълнени неуверено и с чупки, като движенията са бавни. Експертът
категорично отхвърли възможността ищецът целенасочено да е променил подписа си.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, и на приложеното ч.гр.дело по описа
на Районен съд – Бургас и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-графологична експертиза, което съдът цени, като мотивите за това са
следните:
Самият
ищец заяви в съдебно заседание, че има „съмнения“ за „своите“ подписи в
ордерите, но не направи категорично изявление, че не е подписвал такива ордери,
а само че не разполага с екземпляр от тях.
От друга
страна, след като Г. следва да върне сума от 24 000 лева и ако се приеме за
вярна нейната теза, че всички ордери са подписани от ищеца, нелогично е тя да
му „предава“ сума от 5000 лева на 02.09.2016 г. и сума от 3000 лева на
25.09.2016 г., след като до началото на септември 2016 г. е върнала общо сума
от 20 900 лева, т.е. „остава да дължи“ само 3 100 лева, при това към същия
момент падежът на задължението за цялостно погасяване на заема не е настъпил.
На
последно място, ако към 19.12.2016 г., когато Г. е поканена с нотариална покана
от ищеца да се яви при нотариус А. Д., тя е върнала цялата сума по заема, нелогично е да не
споменава този факт пред нотариуса, който да обективира това нейно изявление в
констативен протокол, а заявява единствено, че не желае „да подписва никакви
документи“.
Ето защо съдът
цени заключението на вещото лице като безпристрастно и компетентно изготвено.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД.
Единственият
спорен по делото въпрос е дали заемната сума е върната на заемодателя или не.
Тъй
като в разходните касови ордери, представени от ответника, за част от които се установи, че носят подписа на ищеца, не
е посочено основанието за плащането на сумите, в тежест на Д. бе
(и това му е указано от съда с определението по чл.140 от ГПК) да докаже, че плащанията
са по друго основание, а не по договора за заем. Такова доказване не бе
проведено.
В тежест
на ответника бе да докаже, че е върнал цялата заемна сума. Установи се, че Г. е
върнала само сума в размер на 17 900 лева (сбора от сумите по ордерите,
които носят подписа на ищеца, и сумата по ордера от 19.08.2016 г., защото е
налице признание, че сумата по него е получена и тя не е включена в исковата
претенция). Следва да се отбележи, че длъжникът може да погаси задължението и
преди падежа и това ще бъде надлежно изпълнение, след като кредиторът го е
приел.
С оглед
изложеното искът се явява основателен за сумата от 6100 лева и в същия размер
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда, а в останалата част до претендираната сума от 16 000
лева отхвърлен като неоснователен.
По оспорването
на документите:
Оспорване на истинността на документ досежно автентичността на положения от ищеца Д.Г.Д.
подпис в разходни касови ордери от 03.07.2016 г., от 10.07.2016 г., от
24.07.2016 г., от 08.08.2016 г. и от 19.08.2016 г. остана
недоказано. Установи се, че подписите са изпълнени от ищеца.
Оспорването
на истинността на документ досежно автентичността на положения от ищеца Д.Г.Д.
подпис в разходни касови ордери от 10.05.2016 г., от 29.06.2016 г., от
17.07.2016 г., от 02.09.2016 г. и от 25.09.2016 г. бе доказано. Установи се, че
подписите не са изпълнени от ищеца.
По разноските:
С оглед
този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ответникът дължи на
ищеца съобразно уважената част от иска разноски в заповедното производство в
размер на 314,53 лева. За исковото производство няма доказателства ищецът да е
заплатил адвокатско възнаграждение, нито такива за плащане на сумата от 75
лева, съгласно определението на съда от съдебно заседание, проведено на
20.09.2017 г. Ето защо разходите на ищеца за исковото производство се изразяват
в заплатена държавна такса в размер на 320 лева и депозит за вещо лице в размер
на 150 лева. От последните следва да се присъди само половината сума, защото за
част от документите оспорването остана недоказано. Следователно ответникът
дължи на ищеца разноски в исковото производство в размер на 197 лева.
Ищецът
дължи на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 495
лева, част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
делото, че А.Д.Г., ЕГН – **********, дължи на Д.Г.Д., ЕГН – **********, сумата от 6100 (шест хиляди и сто) лева, представляваща
невърната част от заемна сума по договор за заем от 17.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление
по чл.410 от ГПК на 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2017 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума до пълния заявен размер от 16 (шестнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА А.Д.Г.,
ЕГН – **********, да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН – **********, сумата от 314,53 лева
(триста и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ***/2017 г. по
описа на БРС, и сумата от 197 (сто деветдесет и седем) лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство, и двете суми съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.,
ЕГН – **********, да заплати на А.Д.Г.,
ЕГН – **********, сумата от 495
(четиристотин деветдесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото
производство съобразно отхвърлената част от иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 3, във
връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК по заявеното от ищеца Д.Г.Д.,
ЕГН – **********, оспорване на истинността на положен от него подпис в
разходни касови ордери от 10.05.2016 г., от 29.06.2016 г., от 17.07.2016 г., от
02.09.2016 г. и от 25.09.2016 г., че документите са неистински в тази част и подписът след думата „ръководител“ за получил сумата не е положен
от Д.Г.Д..
На основание чл.194, ал.3 от ГПК
след влизане на решението в сила препис от документите и от решението да се
изпратят на БРП.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК направеното от ищеца Д.Г.Д.,
ЕГН – **********, оспорване на истинността на положен от него подпис
след думата „ръководител“ за получил сумата в разходни касови ордери от 03.07.2016 г., от 10.07.2016 г., от
24.07.2016 г., от 08.08.2016 г. и от 19.08.2016 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ
.