.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1627
13.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 594 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото по делото е по реда на чл. 310
от ГПК и е образувано по повод искова
молба от Т.П.М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Г.М. и адвокат Д.И.
К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София,
бул. „Ген. Н. Столетов“, представлявана от
директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 200 лева,
представляваща възнаграждение за положен
от него извънреден труд, извън времето за дежурство за 200 часа, за периода от
02.03.2017 година до датата на подаване на исковата молба на 02.03.2020 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
След
прието в съдебно заседание изменение на иск чрез увеличаване на размера
главницата, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд е в размер
от 2 293, 37 лева за 325, 45 часа извънреден труд, положен извън дежурство
за посочения по – горе период.
Исковата молба е основана на следните фактически
твърдения:
Ищецът излага, че е държавен служител на
длъжност надзирател в затвор първа категория
- затвор Бургас и заема тази
длъжност през последните три години преди предявяване на иска. В исковата молба ищецът посочва
довод, че съгласно ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в ГДИН и териториалните
й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна
седмица. Посочено е, че съгласно чл.16
от ППЗИНС работното време включва:
работните часове в рамките на установеното работно време, удълженото работно
време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и
дежурство, времето за физиологична почивка, времето за отдих, времето за
хранене, фактически извършената работа по време на разположение, времето за
провеждане на професионално обучение и времето за дежурство. На следващо място
в исковата молба е посочено, че със Заповед №
453/14.08.2014 година Началника на затвора -Бургас е определил за дежурните
главни надзиратели режим на работа при 24 часови смени, с начало на работния
ден 8,00 часа и край на работния ден 8,00 часа на следващия ден, съответно при
дванадесет часови смени – 8,00 часа до 20,00 часа и при осемчасови смени – от
08,00 часа до 16,30 часа. В същата
заповед /т.9/ е определен началния момент на ежедневните инструктажи, който е
петнадесет минути преди работното време и
в исковата молба е конкретизирано в какво се изразява инструктажа. В
тази насока е посочено още, че практически дежурството започва с дейности преди
инструктажа и завършва с изпълнение на всички дейности по сдаването му, които
също са описани. Уточнено е, че всеки надзирател е постови по смисъла на чл.309
от ППЗИНС и са посочени съответните му задължения в това качество.
Предвид изложеното по – горе в исковата молба е направено обобщение, че
практически за всеки един надзирател, се
явява на работното си място в 07,30 часа и встъпва в дежурство в 8,00 часа.
След приключване на дежурството в 8,00 часа, съответно в 20,00 часа или в 16,30
часа започват дейностите по подаване на нови постови , като тези дейности,
заедно с участието в отвода и предаване
на оръжие и технически пособия отнемат общо 45 минути. В обобщение в исковата
молба е посочено, че обичайно, извън времето за дежурство, ищецът полага
допълнително минимум 1,15 минути на смяна, за който труд излага довод, че се
извършва със знанието е без противопоставянето на работодателя.
На следващо място в исковата молба е посочено,
че със Заповед № Л – 2271/2019 година на Гл. директор на ГДИН е разпоредено времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е в рамките на 30
минути, както и това време да се включи в отработеното време и да формира
възнаграждение. Със Заповед № Л –
2788/2019 година е отменена предходната заповед, но е определена същата
продължителност на времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд.
Ищецът твърди, че през посочения в исковата молба период многократно е назначаван в наряд
и е изпълнявал дежурства. Отработеното време в изпълнение на посочените по –
горе задължения не е отчитано, а след 11.05.2019 година от отработеното време е
приспадан половин час. Такива дежурства
са давани през делнични и през празнични
дни.
В исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В преклузивния
едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
чрез пълномощника си инспектор Т. Чанев – старши юрисконсулт в Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ - град Бургас, дава писмен отговор на предявения
иск, в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен. В тази насока
излага, че след законодателна промяна чл.305, ал.1 /отм. ДВ , бр.20 от
07.03.2014 година/, е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. На следващо място
е посочено, че съгласно заповед на Министъра № ЧР – 05-120/21.04.2017 година
полагането на допълнителен труд над 70 часа на тримесечие е само с изрично
съгласие на служителя, а съгласно т.31.2 от тази заповед недаването на съгласие
не е основание да се търси дисциплинарна отговорност. От името на ответника не е оспорено твърдението,
че времето за инструктаж представлява работно време и следва да се заплаща като
отработено време. Уточнено е, че времето за почивки, които са конкретизирани,
не се отчитат като работно време. Отразено е, че считано от 27.06.2014 година,
съгласно чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 от ЗМВР, се заплаща извънреден труд по 70
часа на тримесечие за служители, работещи на смени. Над тези часове положеният
извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена нормата на чл.211, ал.5,
т.2 от ЗМВР за компенсиране с допълнителен отпуск за отработено време над 50
часа.
В писмения отговор са посочени доказателства и е
дадено становище по доказателствените искания от
името на ответната страна. По тези съображения от името на ответника е поискано
предявеният иск да бъде отхвърлен, както и ищецът да бъде осъден да плати юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба и писмения отговор са изложени
подробни фактически твърдения и правни доводи.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните
си представители поддържа предявения иск. Сочат доказателства и предприемат
изменение на размера на предявения
иск. В заседание по същество на
спора и в писмени бележки излагат
подробни доводи за основателност и доказаност
на предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуалните си представители – юрисконсулт и директор на затвор в Бургас,
поддържат становището по предявения иск, дадено в писмения отговор. В съдебно
заседание процесуалните представители на ответника сочат доказателства. В заседание по същество и в писмени бележки
молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на платения
адвокатски хонорар.
По материално правната квалификация на
предявения иск, настоящият състав приема, че искът е с правно основание чл.19
от ЗИНС вр.
чл. 187, ал.5 от ЗМВР и е за заплащане на извънреден труд за периода от 02.03.2017
година до датата на предявяване на иска, което е направено на 02.03.2020 година.
От събраните по делото
доказателства, предвид и становището на страните по фактите, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че
ищецът Т.П.М. е държавен служител към
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и заема длъжността надзирател за посочения в исковата молба период.
За
установяване на твърденията на ищеца за времето, необходимо на надзирател за приемане и сдаване на дежурство по делото
като свидетел е разпитан М.В.М., заемащ
длъжността младши инспектор – надзирател, каквато длъжност заема и ищеца. Свидетелят
установява, че следва да е на работа, за да се преоблече и да се преведеш във
вид. След това се представя на командира, който проверява дали е готов за
работа с оглед употреба на алкохол и наркотици. След това се подписва
инструктажна книга. Установява, че това отнема 10 -15 минути. След това
проверяват наличността на състава, за което е необходимо всички лишени от
свобода да излязат от сградата, в която се намират след звънец. Изчакват ги да
излязат на двора, след което се извършва преброяването и са засича бройката. След
това се извършва проверка на спалните помещения за нередности и оглед на цялото
общежитие отвън и отвътре. Свидетелят установява още, че началникът идва в 8,00
часа и в 8,05 или в 8,10 часа, когато са готови с целия оглед се явяват на
инструктаж. Това е смесена форма на инструктаж и отвод и продължава до 8,30
часа. Свидетелят установява, че след това с колегата му извършват останалите
задачи – каквото има да се предаде и извърши и не по – рано от 08,30 часа
напускат отделението.
Свидетелят
излага, че описаните дейности се
извършват от всеки един от колегите му и няма как да се отстъпи или
встъпи на работа, ако не бъдат направени. Уточнява, че това е така откакто той
заема длъжността – от седем години. Уточнява, че има книги, които се попълват
при сдаване и приемане на дежурството.
Като
свидетел по делото по искане на
ответника е разпитан Я.Хр.В., който работи като началник на затворническо
общежитие „Строител“, където, считано от август 2019 година работи ищеца, видно
от заключението на вещото лице. Свидетелят установява, че в делничните дни той
извършва инструктажа на надзорния състав, който се състои от командир на
поделение и един надзирател. Посочва, че инструктажът се провежда към 7,45 часа. Присъстват командир, който
сдава и надзирателя, който встъпва в дежурство.
Посочва, че инструктажът продължава не повече от 5 минути и продължава
до към 7,50 часа. Посочва, че около 8, 00 часа надзирателят е свободен да си
тръгне от общежитието. Свидетелят установява, че е участвал в замерване на времето,
необходимо за извършване на тези дейности. Уточнява, че преброяването на
лишените от свобода се прави около 7, 55 часа. Излага, че първо се прави
инструктаж, а след това се извършва преброяването. В този период се извършвала
и проверката на спалните помещения, които са 21. Счита, че надзирателите
предварително оглеждат оградата и мрежата. Свидетелят излага, че надзирателите идват на работа в
7,40 – 7,50 часа, преобличат се и след това започва инструктажа.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, се установява, че за периода до началото на август
2019 година ищецът е работил като надзирател в корпуса на затвора, а считано от
посочената дата работи в общежитие
„Строител“. Вещото лице е посочила броя на
смени, които са 24 – часови, брой смени дневни от 12 часа, брой смени
нощни от 12 часа, дежурство в болница, брой смени, които са осемчасови. В
експертизата са дадени стойностите на твърдяните от
ищеца задължения в размерите като брой часове извънреден труд, посочени в
исковата молба -1 ,45 часа, както и стойностите на средномесечните
и среднодневните възнаграждения и брой дежурства в
почивни и празнични дни за ищеца.
Като
писмено доказателство е приета Заповед № ЧР – 05 -11 от 30.01.2015 година, издадена
от Министъра на правосъдието, в която е посочено, че за дейностите, чието
изпълнение се изисква непрекъснат работен процес работното време се организира
в 8 –часови, 12 – часови и 24 часови наряди по утвърден график или дежурство.
При работа в наряд е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 и 06,00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов наряд.
/Раздел I,
т.2.1 т. 2.2./. В ДР от тази заповед е посочено, че
под „непрекъсваем работен процес“ следва да се разбира процес, при който
редовното работно време е организирано в
наряд и изпълнение на служебните
задължения не трябва да се преустановява до поемане на следващия служител, без
разрешение от съответния ръководител. В ДР, т. 2 от тази заповед е посочено, че
през време на дежурството служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в
рамките на продължителността на дежурството. Съгласно Заповед № ЧР -05-78 от
09.04.2015 година на Министъра на правосъдието часовете положен труд над установената нормална
продължителност на работното време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в
който са положени, както и е посочено как е формиран размера на месечното
възнаграждение, което е допълнително.
Със Заповед № 1 – 2271 от 13.05.2019 година на
Министерство на правосъдието, Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ , Главен директор, е наредено, че
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития
и посочени конкретни арести да е в рамките на 30 минути, а за всички
останали арести и поправително домове –
15 минути. Посочено е, че така определеното работно време следва да се включи
към отработеното време съгласно чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС и цитираната по – горе
заповед от 30.01.2015 година. В
идентичен смисъл относно затворите в страната, посочените арести и общежития и
времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е и
Заповед № Л -2788 от 14.06.2019 година на Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
Главен комисар. Посочено е, че тази заповед влиза в сила на 01.07.2019 година.
Като
писмено доказателство е приета и Заповед № 453 от 14.08.2014 година на
Началника на затвора – Бургас относно организация и разпределение на работното
време на служители в затвора в град Бургас. В нея са посочени часовете,
представляващи начало и край на работния ден при отделните видове смени – 8 - часови, 12 – часови и 24 – часови, както
следва за Затвор Бургас и ЗО да е в
рамките на 30 минути, както следва: за затвора при 24 и 12 часови дневни смени - 30 минути, за затвора, при 12 часови нощни смени и 8 часови смени и всички временни постови по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. За ЗО „Строител“ е посочено, че при
24 и 8 часови смени и всички временни постове
по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. С тази заповед са
регулирани са и други хипотези, които не са относими
към предмета на настоящото производство.
Предвид
посочените по – горе писмени и гласни доказателства и по – конкретно
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и заповедта на
главния директор, определяща 30 минути времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички
затвори, затворнически общежития и посочени конкретни арести и включването на
това време като отработено време по смисъла на чл.16е ППЗИНЗС настоящият състав
приема, че при полагане на дежурства за целия посочен период, включително
считано от момента, в който работи в ОЗ „Строител“ ищецът е полагал по 30
минути извънреден труд. От показанията на свидетеля М. В. М., колега на ищеца, не може да бъде
направен извод, че е доказано при условията на пълно и главно доказване, че за целия процесен
период той е полагал извънреден труд в рамките на минимум 1 час и15 минути. В
тази насока следва да бъде посочено, че от тях не се установяват даейностите, извършвани от ищеца в корпуса на затвора,
където той е работил до края на юли 2019 година, установява се релевантния
работен процес в ОЗ „Строител“. За предходното работно място и часовете труд,
които следва да бъдат заплатени беше взета предвид цитираната по – горе заповед.
Въпреки известните противоречия в показанията на свидетелите относно поредността на извършваните дейности – за това дали първо
се извършва инструктажа и след това преброяването на състава, настоящият състав
приема, че така или иначе те се осъществяват и следва да бъдат взети предвид.
Следва да бъдат взети предвид и останалите дейности по проверка на сградата и
оградата при формиране на извод за технологично необходимото време за
извършването им..
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 16а ППЗИНЗС е регламентирано, че
нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл.16е, т.3 от ППЗИНС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.
Съгласно чл.305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват
в поделението в определеното
за инструктаж време, годни да
изпълняват служебните си задължения. В ал.2 е
посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени
в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен
вид.
Поради приложението на чл.
305 от ППЗИНЗС не следва да бъде
възмездено като извънреден труд времето, отделено от ищеца за привеждане
в съответствие с изискванията за униформено облекло.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота
и здравето, се установява намалено работно време. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумирано за тримесечен период. В ал.5 е посочено, че работата извън
редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни
и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал.6 извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Извънредният труд не може
да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
От
таблицата, обективирана в заключението на вещото лице, се установява,
че за периода, докато ищецът е работил като надзирател в корпуса на затвора /от
03.2017 година, предвид периода на иска, до 07.2019 година/, той е положил
както следва: за 2017 година 29 броя 24
- часови смени, 30 броя дневни смени по 12 часа, 21 броя 12 – часови нощни смени. За 2017 година средномесечното трудово възнаграждение е в размер от 684
лева или 4, 14 лева на час. Тъй като за този период не е извършване за плащане
на суми на това основание настоящият състав приема, че за посочените дежурства следва
да бъде изплатено възнаграждение за положен извънреден труд за 30 минути за
всяко от тях или при общ брой дежурства от 80 следва да бъдат заплатени общо 40
часа извънреден труд, които са в общ размер от 248, 40 лева за 2017 година при
6,21 лева възнаграждение на час. Посочената сума от 6,21 лева на час е
формирана като стойността на един отработен час, която е увеличена със 50 %. В
заключението на вещото лице е посочено, че увеличението е направено със 150 %,
но следва да се приеме, че това е техническа грешка, която е допусната и
увеличението е с 50 % предвид Заповед № ЧР -050120 от 21.04.2017 година на
Министъра на правосъдието, регламентираща заплащане на този труд.
Настоящият
състав приема, че приемане и сдаване на дежурство се извършва за всеки вид
дежурство, без значение на продължителността му
/24-часово, 12 часово и 8 часово/. За този период ищецът е положил 6
дежурства на официални празници, като е извършил приемане 6 пъти и сдаване 2
пъти. За тези дежурства следва да бъде добавено и допълнително възнаграждение с
увеличението от 50 %, което се прибавя към стойността, посочена по – горе и
което увеличение, съгласно заключението на вещото лице, е в размер от 4,14 лева на час за 120 минути общо или 2 часа. Следва да бъде
посочено, че за извод в посочения смисъл беше прието, че за приемане на
дежурство са необходими 15 минути и сдаване – 15 минути от общо признатото като
технологично време за тези дейности от 30 минути.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 02.03.2017 година до
31.12.2017 година включително е в размер от 252, 54 лева, като сбор от
посочените по – горе две стойности.
Видно от
таблицата от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2018
година до 31.12.2018 година ищецът е положил 51 броя смени от 24 часа, 26 броя дневни смени от 12 часа, 18
броя нощни смени от 12 часа, 2 броя редовни смени от 8 часа или общо в размер
от 97 смени. Среднодневното възнаграждение е в размер от 4, 77 лева на
час, а с увеличението от 50 % , което се прави по посочените по – горе
съображения за приложение на Заповед. № ЧР -050120 от 21.04.2017 година на
Министъра на правосъдието, възнаграждението е в размер от 7,16 лева та час или общо сума в размер от 347, 26 лева. За
този период ищецът е положил 4 дежурства на официални празници, като е извършил
приемане 4 пъти и сдаване 3 пъти. За тези дежурства следва да бъде добавено и
допълнително възнаграждение с увеличението
от 50 %, което се прибавя към стойността, посочена по – горе и което увеличение
съгласно заключението на вещото лице е в
размер от 2,39 лева на час за 105 минути или 1 час и 45 минути или общо
сума в размер 4,18 лева, формирана като
сбор от сумата 2,39 лева за един час и сумата 1,79 лева
за 45 минути.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018
година до 31.12.2018 година включително е в размер от 351, 44 лева.
Видно от
таблицата от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2019
година до 30.06.2019 година ищецът е положил 35 броя 24 – часови смени. Среднодневното възнаграждение за периода, е в размер от 5,
35 лева, към които се прибавят 50 % увеличение за положен извънреден труд по
посочените по – горе съображения, с което възнаграждението на час е в размер от
8, 03 лева или общо сума от 140,53 лева.
За този период ищецът е положил 3 дежурства по
време на официални празници, при които е извършил приемане 3 пъти и сдаване 1
път. За тези дежурства следва да бъде добавено и допълнително възнаграждение с
увеличението от 50 %, което се прибавя към стойността, посочена по – горе и
което увеличение, съгласно заключението на вещото лице, е в размер от 2,73 лева на час или общо сума в
размер от 2,73 лева, тъй като следва да се приеме, че всяка една от дейностите
по приемане и сдаване е с продължителност 15 минути.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 01.01.2019
година до 30.06.2019 година включително е в размер от 143,26 лева.
В
заключението на вещото лице е посочено, че за периода от 01.07.2019 година до
01.03.2020 година е започнало отчитане и заплащане на времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство в рамките на 30 минути при 24 и 12 часови дневни смени в затвора и по
15 минути при 12 часови нощни смени и при 8 часови смени в затвора и всички
временни постове във външни болници. Уточнено е, че за ЗО „Строител“, където е
работил ищеца, считано от 08.2019 година – при 24 – часови и 8 – часови смени и
временни постове по 15 минути.
По
изложените по – горе съображения за това, че за посочените дейности за периода докато е работил в ЗО „Строител“ настоящият
състав констатира, че са необходими 30 минути, а са признати като дължими
възнаграждения за 15 минути следва на ищеца да бъде присъдена разликата.
Видно от
заключението на вещото лице и по – конкретно от съдържащата се в него таблица,
за периода от 08.2019 година до 31.12.2019 година, с изключение на месец юли
2019 година, когато ищецът е работил затвора и му е платено възнаграждение за
труд, положен в рамките на тридесет минути, ищецът е положил 26 броя 24 –
часови дежурства. Средномесечното
възнаграждения за 2019 година е в размер от 887 лева, а за един час 5, 35 лева.
Към тази стойност се прибавя увеличение с 50 % по посочените по – горе съображения и
възнаграждение за един час положен труд на това основание 8, 03 лева. Дължимото
за тях възнаграждение е в размер от 104,39 лева, от които следва да се приеме,
че му се дължи сумата 52,20 лева, съответно за петнадесет минути за всяка
дежурство. Увеличението за положен труд през празнични дни за 2019 година е в
размер от 2,73 лева на час. За посочения период от 01.07.2019 година до
31.12.2019 година ищецът е положил едно дежурство, за което следва да му бъде
платена сумата от 1,37 лева.
Предвид
изложеното възнаграждението за положения извънреден труд за втората половина на
2019 година, след приспадане на извършените плащания на възнаграждение за
извънреден труд в рамките на 15 минути, е в общ размер от 53,57 лева.
За периода
от 01.01.2020 година до 01.03.2020 година, като 01.03.2020 година е деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба, ищецът е положил 14 броя 24- часови
смени, за които следа да се приеме, че са му заплатени по 15 минути на смяна и
му се дължи възнаграждение за останалите 15 минути. Средномесечното
възнаграждение за периода на първите два месеца на 2020 година е в размер от 5,
86 лева, към която сума се прибавя
увеличението от 50 % и възнаграждението
за един час положени извънреден труд е в размер от 8, 79 лева. Задължението за
7 часа е в размер от 61,53 лева, от
която сума съдът приема, че е платена половината и следва да бъде заплатена
разликата от 30,77 лева. За посочения период ищецът е положил едно дежурство на
официален празник, по време на което е извършил едно сдаване. Настоящият състав
приема, предвид това, че стойността един час за труд в официален празник е в
размер от 2, 93 лева на час, за 30 минути възнаграждението е в размер от 1,47
лева следва да се приеме, че за 15 минути възнаграждението е в размер от 0,74
лева.
Поради
изложеното настоящият състав за периода от 01.01.2020
година до 01.03.2020 година ответникът дължи на ищеца заплащане на
възнаграждение за извънреден труд в общ размер от 31,51 лева.
С горните мотиви следва да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 832,36 лева, представляваща
общ размер на възнаграждение за положен извънреден труд, от която сумата 747,24
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.03.2017 година до 30.06.2019 година за по 30 минути извънреден труд на смяна с общ размер на смените от 80 броя,
включително в дни на официални празници за общо от 13 дежурства, сумата от
85,12 лева, представляваща общ размер на
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 година до
01.03.2020 година за по 15 минути на всяко едно дежурство с общ брой на
дежурствата от 40, включително 2 дежурства в дни на официални празници.Главницата
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 02.03.2020
година до окончателното й плащане. До пълния предявен размер от 2 293, 37
лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото. От името на ответната страна е
направено възнаграждение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, което, видно от договора за правна защита и съдействие е в
размер от 450 лева. В договора е посочено, че е подписан на 06.03.2020 година и
към него момент е действала Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, чл.7, ал.2, изм. ДВ бр.28 от 2014 година,
съгласно която при иск с цена до 1000 лева възнаграждението е в размер от 300 лева, а при цена на иска, съгласно
приетото изменение в съдебно заседание възнаграждението е в размер от 390, 54
лева. Предвид фактическата и правната
сложност на делото и с оглед цената на иска настоящият състав приема, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и
следва да бъде намалено до сумата от 400 лева.
Следва да се приеме, че сумата е била платена по договора към датата на
сключването му и съответно разноските са били направени към датата на промяна
на размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Съответно на уважената
част от иска следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 145, 18 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът същи има право на разноските, направени по водене на делото,
съответно на отхвърлената част от иска, присъждане на които е поискано в
съдебно заседание. Разноските са за юрисконсулт и се дължат съгласно чл. 78,
ал.8 от ГПК и Наредбата за правната помощ, което съдът определя в размер от 100
лева, предвид фактическата и правната сложност на делото. Съответно на
отхвърлената част от иска е в размер от 63, 71 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от Главна
директора, да плати на Т.П.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 832,36 лева /осемстотин
тридесет и два лева, тридесет и шест стотинки/, представляваща общ размер на
възнаграждение за положен извънреден труд, от която сумата 747,24 лева
/седемстотин четиридесет и седем лева, двадесет и четири стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.03.2017 година до 30.06.2019 година за по 30 минути извънреден труд на смяна с общ размер на дежурствата от 80
броя, включително в дни на официални празници , които са 13 дежурства, сумата
от 85,12 лева /осемдесет и пет лева и
дванадесет стотинки/, представляваща общ размер на възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.07.2019 година до 01.03.2020 година за по 15
минути на всяко едно дежурство с общ брой на дежурствата от 40, включително 2
дежурства в дни на официални празници, ведно със законната лихва върху
главницата от 832,36 лева /осемстотин тридесет и два лева, тридесет и шест
стотинки/, считано от датата на подаване
на исковата молба на 02.03.2020 година до окончателното й плащане, както и
сумата 145, 18 лева /сто четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.П.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- град София,
бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от
Главния директор, да плати възнаграждение за положен извънреден труд за
разликата между присъдената на това основание сума от 832,36 лева /осемстотин тридесет и два лева,
тридесет и шест стотинки/ за посочените по – горе брой часове извънреден труд
до пълния предявен размер от 2 293,
37 лева /де хиляди двеста деветдесет и три лева, тридесет и седем стотинки/ и
до пълния предявен размер от броя часове извънреден труд от 325, 45 часа, както
и претенцията за разноски за разликата между присъдената сума от 145, 18 лева
/сто четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки/ до пълния предявен размер
от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Т.П.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“- град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от Главния директор, сумата
от 63,71 лева /шестдесет и три лева, седемдесет и една стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21,
представлявана от Главния директор, да плати по сметка на Бургаски районен съд
разноски, направени по делото, в общ размер от 250 лева, от които 50 лева
/петдесет лева/ платена държавна такса и 200 лева /двеста лева/ възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.