Р Е Ш Е Н И Е
№3324/18.7.2019г.
гр.Варна 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№10733/2016г. и за да се произнесе взе придвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл.124
от ГПК.
Всеки от двамата ищци Е.П.Т. и И.А.Т. е
предявил срещу всеки от ответниците срещу М.П.Т. починал в хода на производството и заменен от
наследниците си Ат.Т., Д.Т. и Ем.Т. и А.В.Ц. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на реална част, заключена между точки 1,2,3 и 4 и повдигната с жълт
цвят на приложената по делото скица с площ от 121 кв.м. от
имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, с.о. „Валаяр” с площ от 577
кв.м. по КК и КР и 600 кв.м. по
документ за собственост, при граници: имоти с идентификатори ***. По реда на чл.214 от ГПК с протоколно
определение от о.с.з. проведено на 18.06.2019г. претендираната площ е увеличена
от 121кв.м. на 127кв.м. като са добавени още 6кв.м. посочени графично на скица
придружаваща молбата с която е направено искането за изменение на иска и
допълнена със скица по-голям мащаб. Освен това е предявен иск за приемане за
установено, че процесната част от имота в периода от 28.07.1989г. до момента на
сезиране на съда не е била път/улица предназначен за обществено ползване и иск
за приемане за установено в отношенията между страните, че за ответниците не
съществува право на преминаване през процесната реална част посочена по-горе,
тъй като в тяхна полза никога не е било учредявано или уговаряно сервитутно
право като ограничено ползване върху нея.
Твърдят, че са собственици
на поземлен с идентификатор *** съгласно нот.акт №73, том I, рег. №1130, дело №71 на нот.
Юлия Каменова-Костадинова, вписан в СВ под
№128, том 24, рег. 8157, дело 5826 от 30.03.2007г.
и Решение №799/15.06.2016г. на
ВОС по гр.д. №754/2016г., като имотът е възникнал по силата
на съдебна делба, извършена от ВРС, 7с. гр.д.№3048/1988г. като собствеността на имота била установена със сила на
пресъдено нещо, съгласно влязло в сила решение към дата 28.07.1989г. съгласно, което ПИ1746 по КП на м.Траката от 1987г. е с площ от 1196 кв.м. и е
разпределен в два равни дяла. След приключване на
производството по делбата на 21.12.2006г. Славчо Т. Славов продал на Красимир Бисеров
Йовев и съпругата му Десислава Валериева Йовева придобития въз основа на
делбата имот при непроменени граници, като на 30.03.2007г. последните
продали на ищците същия имот при непроменени граници.
С решение
№799/15.06.2016г. на ВОС по гр.д. №754/2016г. собствеността на ищците по отношение на Община Варна била
доказана със сила на пресъдено нещо и въпреки това ответниците продължавали да
предявяват претенции към ищците и да ги препятстват да упражняват правото си на
собственост в пълен обем. С решението на ВОС било прието, че
процесната реална част попада в границите на имот с идентификатор ***, на които
са собственици ищците и тя не е била път /улица/, предназначен и отворен за
обществено ползване. Сочат, че по отношение на имота
им ПУП-ПУР на СО”Валаяр” е влязъл в сила на 03.12.2014г. с влизане в сила на Решение №14507/03.12.2014г. на
ВАС по адм. дело №2173/2014г., съгласно което е
отменена предвидената в имот *** улица–тупик. Твърдят, че процесната част не е път и не служи за обществено
ползване, като ответниците нарушават правата им и ги обвиняват пред надлежните органи на властта, че са затворили път. А.Ц.
претендирала, че собственият й имот граничи с източния край на пътя/точки 3 и
4/ и считала, че имотът й имал входна врата към този път, която претендира, че ищците са затворили. М.Т. претендира, че са затворили този път от западната му страна
/точки 1 и 2/ и по този начин, че възпрепятствали общетсвеното ползване на този
път, заключен между точки 1,2,3,4.
Въз основа на претенциите на А.Ц. ищецът И.Т. бил обвинен в
извършване на престъпление с Постановление за привличане на обвиняем по д.п.
№53/2015г. по описа на Пето РУП. Въз основа на претенциите
на М.Т. на ищеца И.Т. бил съставен протокол за полицейско предупреждение.
Ищците сочат, че ответниците за да
осъществяват преминаване през процесната реална част от имота се позовават на
Заповед №19/14.01.1982г., с която по административен ред е определено временно
трасе за преминаване до изграждането на пътища, като сочат, че ответниците никога
не са притежавали сервитутни права върху имота.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М.Т. е депозирал отговор
на исковата молба, в който изразява становище за нередовност на претенцията.
Сочи, че по гр.д. №7360/2015г. по описа на ВРС, 25с. е висящ
процес между същите страни с правно основание чл.108 ЗС за установяване на
общата западна граница на имота с имота на ищците, поради което отправя искане
за прекратяване на производството като недопустимо. Излага,
че ищците нямат правен интерес от предявяване на иска, тъй като разполагали с
друг иск. Предявеният установителен иск съдържал в себе си искане за
приемане за установена западната граница на имот с идентификатор 597 като
практиката приемала, че такъв иск е недопустим относно урегулираните поземлени
имоти, защото очертанията на имотите при тях се определят по административен
ред с приемането на плана и след влизането му в сила не можело да има спор за
точното местоположение на границата, като счита, че ищците разполагат с иск по
ЗКИР, за установяване на правото на собственост към минал момент-към влизане в
сила на регулационния план. При спор за граници на имоти, за
които има влязъл в сила план ситуацията била идентична. Сочи, че чл.28,ал.4 ППЗСПЗЗ изрично постановявал, че ПНИ установява границите
на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно
възстановява по реда на п.4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Следвало да се
приеме, че границите на новообразуваните имоти също са установени по
административен ред, както тези на УПИ, поради което иск за установяване на
границите на такива имоти също бил недопустим.
Твърди, че
със Заповед №РД
-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК
са установени границите на имота на ищците, като заповедта била издадена въз
основа на Заповед РД-00-770 6-321/29.11.2006г. на
Областния управител на административен център гр.Варна.
Оспорва основателността на иска. Оспорва твърденията на
ищците, че защрихованата в жълт цвят и заключена в
точки 1,2,5 и 6 част никога не е била път за
обществено ползване. В представената скица тази част не била
отразена като част от имот с идентификатор ***, а като част от обществен път.
Сочи, че защрихованата част 1,2,3 и 4 до 2015г. обслужвала достъпа до имот 1149, собственост на другата
ответница, както по силата на одобрен ПУП-ПУР за с.о. Траката, с.о. Валаяр и
с.о. Горна трака, приет с решение
№551-6/26,2707.2012г. на Общински съвет Варна, така и по силата на
учредено в полза на нейния праводател право на преминаване със Заповед №19/14.01.1982г.,
издадена от Зам Председателя на ОНС и договорка постигната между Марично Т. и
праводателя на ответницата Ц. и тогавашния собственик на имота на ищците за
отстъпване на част от имотите си и осигуряване на път за обслужване и
застрояване на имоти 783 и 1149. Твърди, че при описване на местоположението и граници на имота му, претендираната част до
влизане в сила на Заповед за одобряване на ПНИ, винаги била фигурирала като
път- в Договор за доброволна делба №140
от 2001г., НА за замяна №89 1987г. Тази част от имота се
ползвала за път до момента, в който ищците не решили, че желаят възстановяване
на отстъпената част от придобития от тях имот. Към
този момент те били пропуснали преклузивните срокове за оспорване на Заповед РД -00-770 6-321/29.11.2006г.
на Областния управител на административен център гр.Варна, както и за оспорване
учреденото право на преминаване през имот 783 до обслужвания 1149, не била
оспорена и заповедта за одобряване на КККР и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът след множество уточнения на исковата молба и
прекратяване на поризводството по повод на постъпили допълнителни уточнения е
подал допълнителен отговор в който сочи освен първоначалните възражения и това,
че процесната площ винаги е била път и че Заповед №19/1982г. на зам. Председателя на ОбНС е именно за
учредено право на преминаване.
В срока по чл.131 ГПК ответницата А.Ц. е депозирала отговор на исковата молба, в който
изразява становище за нередовност на претенцията, както за недопустимост на
същата. Заявява, че
не твърди да е собственик на процесната реална част, нито отрича
собственическите права на ищците.
По същество излага
твърдения, че е собственик на два съседни имота 10135.2723.1149 и имот
10135.2723.1150. Твърди, че до имот 10135.2723.1149 през последните 34г. достига през път, преминаваща през имот ***, за което има
надлежно издадена заповед от ОНС от 1982г. Сочи, че с нотариално заверен
договор–споразумение от 21.05.20004г., сключено с баща
й ***Желев е заплатил на предишния собственик на имот 783 конкретна сума, за да
му бъде гарантирано безсрочното право право на преминаване през имот 783. Сочи,
че е налице и споразумение от 21.12.2006г., сключено
между праводателите на страните по делото, в което купувачът на имот 3246/783/
се задължава да осигури пътен достъп до имот 1745. Тя също е подала
допълнителен отговор в който споделя становището от допълнителния отговор на
другия ответник, като в допълнение сочи, че и към момента няма изградени пътища
в района на процесния имот поради което посочената
вече заповед не е изгубила действието си, а освен това също заявява, че е
носител на сервитутно право.
Съдът намира, че предявените искове намират правното си
основание в чл.124 от ГПК.
По отношение на първия от тях – установителния иск
за приемане за установено, че ищците са собственици на посочената по-горе
процесна част от имот с идентификатор *** в землището на гр.Варна, м-ст Траката
по реда на чл.124 от ГПК, ищците са представили копие от нотариален акт №73,
т.І, рег.№1830, нот.д.№71/2007г. в който е обективирана сделка за покупко-продажба по
силата на която ищцата Ел.Т. е придобила поземлен имот №3246 по плана на м-ст
Траката с площ от 600кв.м., като ответниците в отговорите си не са оспорили, че
ищците са собственици на процесната площ. От друга страна вещото лице по
приетата по делото СТЕ е посочило в т.2 от същата, че процесната площ попада
изцяло в имот с планоснимачен номер №3246 като това е имота на ищците получен
след осъществена делба на имот пл.№1746. – решение от 29.09.1989г. по
гр.д.№3048/1988г. на ВРС приложено по делото заедно със съпровождащата го
скица.
Видно от представените скици по
делото имота на ищците е втори по ред вътрешен имот, а имота на ответниците с
идентификатор №10135.27.23.601 е трети по ред вътрешен имот спрямо
преминаващата в близост улица обозначена с №9534 на представената на л.14
карта. При това положение от картовия материал по делото се установява, че
участъка заключен между точки 1, 2, 5, 8, 7, 6 и 2 по комбинираната скица изготвена
от в.л. на л.491 има очертанията на проход осигуряващ достъп до имота на ищците
или представляващ излаз на имота им на път. Представените от ищците
доказателства за настъпилото придобиване на собственост – нотариални актове, не
са оспорени от ответниците поради което решаващия състав приема, че ищците
следва да се разглеждат като собственици на същата реална част от имота и този
и ск да се приеме за доказан.
По отрицателния установителен иск
за приемане за установено, че процесната реална част от имота не е била
улица/път предназначена за обществено ползване във времето от 28.07.1989г. до
7.09.2016г. съдът приема следното:
Ответницата Ант.Ц. твърди, че не
оспорва че процесната част от имота на ищците не е била улица/път за обществено
ползване, като сочи, че в хода на спора с ищците пред различните институции са
използвали действително израза път, но в широкият му смисъл имайки предвид, че
това е достъп предоставен им до техния имот по силата на сервитутно право
установено със Заповед №19/14.01.1982г. на ОНС Варна. От отговора на А.Ц. е
видно че тя твърди, че процесната част от имота на ищците търпи тежест под
формата на учредено в полза на ответниците право на преминаване до техния имот
с №1745 и идентификатор 10135.2723.601 по скицата на СГКК Варна. М.Т. обаче,
праводател на останалите ответници заместили го в хода на производството
изрично е заявил още с отговора си по реда на чл.131 от ГПК, че процесната част
представлява именно път. Ищците за оборване на тези твърдения са ангажирали СТЕ
в рамките на която вещото лице отговаряйки на поставените му въпроси е
посочило, че процесната част с решение №551-6/26,27.07.2012г. на ОС Варна е
предвидена за тупик публична собственост с цел осигуряване на достъп до имота
на ответниците №601 в кв.98, но планът не е приложен и поради това
собствеността не се е променила. При това положение и при липса на други
доказателства решаващия състав приема, че предявения иск следва да се приеме за
основателен, като ответниците не са успели да проведат успешно доказване, че
процесната част от имота на ищците е била път и по противопоставят същото на
отрицателното твърдение на Тодорови. Разпитаните по делото свидетели не дават
сведения които да са от значение за статута на процесната площ.
По третия иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че за ответниците не съществува право
на преминаване през процесната реална част посочена по-горе, тъй като в тяхна
полза никога не е било учредавано или уговаряно сервитутно право като
ограничено ползване върху нея, след даване ход на делото сочен от ищците като
предявен в условията на евентуалност на отрицателния установителен иск съдът
намира, на първо място, че твърдението за евентуалност е наведено едва след
като е даден ход на делото и при начална липса на такава зависимост поради
което и като се вземат предвид и указанията на горните съдилища дадени при
отмяна на прекратителното определение по отношение на отрицателния
установителен иск следва да се приеме, че всъщност изначално този трети иск е
предявен наред с останалите два установителни.
Ведно е от представената по
делото Заповед №19/14.01.1982г. на ОНС Варна, че на ***и ***е определено право
на преминаване чрез откриване на път започващ от съществуващ черен лозарски път
надясно през имот на наследниците на И. Хр.Димитров по границата му с ***с
дължина 25м. и ширина 3м. мерена от петата на синора. Посочено е също така, че
пътят влиза в имота на ***и преминава през него за да достигне до имота на ***със
същата ширина като получилите правото следва да заплатят на наследниците на *** конкретно обезщетение. Представено е също така и копие
от договор-споразумение от 21.05.2004г. по силата на изложеното в което В.** е заплатил в изпълнение на цитираната заповед на ***в
качеството му на наследник на И. Димитров сумата от 54.25лв. Посоченото право
по своята същност представлява именно сервитут създаващ права за собствениците
на имота за която се отнася достъпа. От представената заповед №543/11.10.2016г.
на Кмета на район „Приморски“ на гр.Варна се установява, че по искане на ищците
адм.орган е констатирал продължаващото действие на Заповед №19/14.01.1982г.
Тодорови не са ангажирали доказателства, че посочената заповед №19 е отменена
или действието и е било прекратено поради което решаващия състав намира, че по
силата на същата за ответниците е съществувало и продължава да съществува право
на преминаване през имота на ищците за да достигат те до собствения си имот с
идентификатор 10135.2723.601, като начина на ползване на това право е именно
като път, което обаче не бива да се бърка с правната формулировка дадена за път
в пар.1 , т.1 от ДР на Закона за пътищата и пар.5, т.11 от ДР на ЗУТ, а
по-скоро следва да се разглежда като достъп до имот. От друга страна съдът
съобразявайки дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице относно
това, че съществува известна неяснота за определяне точното разположение на
прохода по дължина предвид начина по който е посочено в Заповед №19 „от петатаа
на синора“ приема, че реализирания на място проход съответства на разрешеното.
По изложените съображения
решаващия състав приема, че предявените от ищците срещу ответниците искове за
приемане за установено, че в полза на последните не съществува право на
преминаване през процесната реална част посочена в исковата молба, тъй като в
тяхна полза никога не е било учредявано или уговаряно сервитутно право като
ограничено ползване върху нея следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Страните са направили искания за
заплащане на разноски които следва да бъдат уважени частично пропорционално на
уважената и отхвърлена част от претенциите.
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците две трети от заявените разходи предвид това, че
са разгледани три иска като два от тях са уважени до размера от
2 988.49лв. определени след изключване на сумата от 480лв. претендирана от
ищците за изготвяне на комбинирана скица, тъй като същата е била изготвена по
тяхно желание и не може да се свърже пряко с нуждите на производството по
делото.
Ищците от своя страна следва да
заплатят в полза на ответницата **.Ц. сумата от 608.33лв. разноски
по делото, а в полза на останалите ответници разноски не се дължат защото макар
да е представен списък по реда на чл.80 от ГПК за сумата от 1 925лв. по
делото липсват доказателства за сторени такива разноски.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищците Е.П.Т. ЕГН********** и И.А.Т. ЕГН********** *** от
една страна и ответниците А.В.Ц. ЕГН********** ***, А.Н.Т. ЕГН**********, Д.М.Т.
ЕГН********** и Е.М.Т. ЕГН********** *** от друга страна, че ищците са
собственици на реална част с площ от 127 кв.м.отразена с жълт и зелен цвят на
скица намираща се на л.482 от делото и представляваща неразделна част от
решението, която част е част от имот с идентификатор *** по плана на гр.Варна,
м-ст ***, на осн. чл.124 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищците Е.П.Т. ЕГН********** и И.А.Т. ЕГН********** *** от
една страна и ответниците А.В.Ц. ЕГН********** ***, А.Н.Т. ЕГН**********, Д.М.Т. ЕГН********** и Е.М.Т. ЕГН**********
*** от друга страна, че реална част с площ от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се н
л.482 от делото и представляваща неразделна част от решението, която част е
част от имот с идентификатор *** по плана на гр.Варна, м-ст *** във времето от 28.07.1989г.
до 7.09.2016г. не е била път/улица предназначена за обществено ползване, на осн. чл.124
от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.П.Т. ЕГН********** и И.А.Т. ЕГН********** *** от една страна и
ответниците А.В.Ц. ЕГН********** ***, А.Н.Т. ЕГН**********, Д.М.Т. ЕГН**********
и Е.М.Т. ЕГН********** *** от друга страна иск за приемане за установено, че в
полза на ответниците не съществува право на преминаване през реална част с площ
от 127 кв.м. отразена с жълт и зелен цвят на скица намираща се н л.482 от
делото и представляваща неразделна част от решението, която част е част от имот
с идентификатор *** по плана на гр.Варна, м-ст ***, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА А.В.Ц. ЕГН********** ***, А.Н.Т.
ЕГН**********, Д.М.Т. ЕГН********** и Е.М.Т. ЕГН********** *** да заплатят на Е.П.Т.
ЕГН********** и И.А.Т. ЕГН********** *** сумата от общо 2 988.49лв. разноски по делото на осн.чл.78
от ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.Т. ЕГН********** и И.А.Т. ЕГН**********
*** да заплатят на А.В.Ц. ЕГН**********
*** сумата от общо 608.33лв. разноски по делото на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването, а по отношение на
прекратителната част има характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: