№ 17387
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110145235 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
ххх, срещу В. Л. Д., ЕГН ********** и М. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.ххх, обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца при условията на солидарна отговорност следните суми: 4409,55 лева
- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.03.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на
231,65 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 40,47 лева
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
27.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до
21.02.2023 г. в размер на 9,57 лева.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр.ххх, аб. №
148238. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок
стойността на доставената им топлинна услуга за посочените в исковата молба,
периоди. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, както следва: 4409,55 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 27.03.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.03.2023 г. в размер на 231,65 лева,
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 40,47 лева за периода
от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.03.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 21.02.2023 г. в
размер на 9,57 лева, като била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
1
След постъпило възражение от ответниците срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
Извън срока е постъпило становище, в което се заявява, че ответницата М. Д. е
сключила с ищеца споразумение от 21.03.2023 г. за разсрочено плащане на пълния
размер на задължението по настоящото производство, както и че е платила първата
вноска по споразумението в размер на 1900,15 лв.
Третото лице – помагач изразява становище за основателност на предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ 148238.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период – м.05.2020 г. до м.04.2022 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
2
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.02.2004 г., обективиран в нотариален акт ххх, том I, рег. ххх г., се установява, че М.
Г. Д. е придобила процесния недвижим имот, а именно: ап. ххх. Не се спори между
страните и се установява от събраните писмени доказателства, че към момента на
придобиване на процесния недвижим имот М. Г. Д. е била в брак с В. Л. Д., поради
което и на основание чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./ същият е станал семейна
имуществена общност. Следователно се установи, че през процесния период
ответниците са били битов клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ, относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
3
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Т с“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено,
че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот.
От представеното по делото споразумение от 23.05.2024 г., което съдът следва да
вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, се установява, че ищецът се е
споразумял с един от ответниците - М. Г. Д., за пълния размер на задължението по
настоящото производство, като посоченото съставлява извънсъдебно признание на
последния за съществуването на процесните задължения, като с него е заявено
съгласие от ищеца-кредитор да получи на части – разсрочено във времето, плащане на
дължимите суми за цената на доставената ТЕ за посочения в документа период и за
натрупаната върху тази цена мораторна лихва. Това съгласие на кредитора за
разсрочване на дълга има за правна последица дължимостта на посочената сума на
части /чрез разсрочено плащане/ и на нов договорен падеж. От друга страна,
сключването на споразумението за целия размер на дълга с един от ответниците
представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че ищецът няма вземане
към другия ответник В. Л. Д..
Видно от споразумението, в хода на процеса е настъпил падежа на първата
вноска с падеж 23.05.2024 г. в размер на сумата 1900,15 лв., като от заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени на основание чл. 202 като
компетентно и безпристрастно изготвена се установява, че посочената падежирала
вноска е заплатена своевременно, което обстоятелство се признава и от ищеца.
Падежите на останалите 6 вноски не са настъпили до приключване на съдебното
дирене, с оглед на което тези вземания не са изискуеми.
По изложените съображения исковете следва да се отхвърлят, тъй като до размера
на сумата 1900,15 лв. задълженията са погасени чрез плащане в хода на процеса –
независимо че се касае за плащане в уговорените по споразумението срокове, това са
плащания, извършени в хода на висящ процес, а в останалата част – поради липсата на
настъпила изискуемост на вземанията.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски, тъй като към датата
на подаване на исковата молба в съда /27.03.2023 г./ ответниците са били в забава. Ето
защо, те са станали повод за завеждане на делото и дължат на ищеца разноски. Видно
от постигнатото между страните споразумение е, че предмет на спогодбата е и сумата
от 828,60 лева – съдебни разноски. От споразумението не става ясно кои точно са тези
съдебни разноски, но тази сума следва да бъде приспадната от общия размер на
направените по производството разноски, доколкото се изплащат съобразно
уговореното в нея. При разноски, извършени в настоящото и в заповедното
производство в общ размер на 978,60 лева, след приспадане на сумата от 828,60 лева,
ответниците следва да заплатят на ищеца разноски от още 150 лева.
4
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, срещу В. Л. Д., ЕГН ********** и М. Г. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.ххх, обективно и пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца при условията на солидарна отговорност следните суми:
4409,55 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.03.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.03.2023 г. в
размер на 231,65 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
40,47 лева за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 27.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2020г. до 21.02.2023 г. в размер на 9,57 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. №
15698/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА В. Л. Д., ЕГН ********** и М. Г. Д., ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр.ххх, да заплатят на „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, сумата в размер на 150 лева – разноски по настоящото и по заповедното
производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№10754/13.04.2023г. по ч.гр.д. № 15698/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т с“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5