Решение по дело №599/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Г. с ЕГН:**********,***,*** , срещу Държавен фонд ,,Земеделие“

Ищецът твърди, че с Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх/№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София, на същия е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 319,89 лева за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно възстановяване. Процесният АУПДВ подлежал на предварително изпълнение, което било допуснато по силата на законовата разпоредба на чл. 27, ал.8 от ЗПЗП. Въз основа на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, публичният изпълнител пристъпил към събиране на начислените със същия публични държавни вземания и образувал ИД №*********/2021г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. За обезпечаване на вземанията по изпълнителното дело, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г. главният публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкова смета на длъжника Г.Н.Г. в размер на 61 151.04 лева. Срещу Постановлението за налагане на обезпечителни мерки била подадена жалба по административен ред до Директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение №333/10.10.2022г. потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното постановление. Срещу Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив била подадена жалба по съдебен ред до АС-Хасково, в който съд било образувано АД №1005/2022г. Във връзка с обжалването на административния акт и процесуалното представителство по съдебното производство Г.Н.Г. бил заплатил на адвоката си възнаграждение в размер на 5550 лева. Докато съдебното производство по АД №1005/2022г. на ХАС било висящо, Върховният административен съд с Решение № 11022 от 01.12.2022г. по АД № 2190/2022г. окончателно отменил като незаконосъобразен АУПДВ на ДФЗ, в изпълнение на който акт от публичният изпълнител било образувано изпълнително дело срещу Г.Н.Г. и по отношение на същия била наложена обезпечителна мярка запор. Въпреки, че АУПДВ на ДФЗ бил отменен от съда като незаконосъобразен, издаденото въз основа на него Постановление за налагане на обезпечителни мерки на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, било потвърдено от съда като законосъобразно, а на ищеца не били присъдени разноски в производството по оспорване на тези обезпечителни мерки. Ищецът Г.Г. смятал, че извършените от същия разходи във връзка с оспорването пред съда на Решението на Директора на ТД на НАП, с което е потвърдено Постановлението за налагане на обезпечителни мерки на публичния изпълнител, представлявали вреди от незаконосъобразен административен акт – АУПДВ на ДФЗ, след като е започнало неговото изпълнение. Ищецът твърди, че в случай, че незаконосъобразният АУПДВ на ДФЗ не бил издаван, то във връзка с него не биха били наложени обезпечителни мерки, както и не би било провеждано съдебното производство по АД №1005/22г. на АС-Хасково във връзка с тяхното оспорване. Тогава и от страна на ищеца не би била платена сумата от 5550 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред съда. Поради това ищецът намира, че заплатената от същия по договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022г. сума в размер на 5550 лева за адвокатско възнаграждение е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно издадения АУПДВ на ДФЗ и е непосредствена последица от него.

Ответната страна - Държавен фонд ,,Земеделие“, депозира отговор, с който оспорва исковата молба по основание и размер и намира същата за изцяло неоснователна и недоказана. Ответникът оспорва наличието на претърпени вреди от страна на ищеца, както и причинно-следствената връзка между същите и отменения като незаконосъобразен административен акт.

Окръжна прокуратура счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх/№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София, на Г.Н.Г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 319,89 лева за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно възстановяване. По силата на законовата разпоредба на чл.27, ал.8 от ЗПЗП издаденият АУПДВ безспорно подлежи на предварително изпълнение, предвид което публичният изпълнител е пристъпил към събиране на начислените със същия публични държавни вземания и е образувал ИД №*********/2021г. по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. За обезпечаване на вземанията по изпълнителното дело с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г., главният публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкова смета на длъжника Г.Н.Г. в размер на 61151.04 лева. Срещу Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е подадена жалба по административен ред до Директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение №333/10.10.2022г. е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното постановление. Срещу Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив е подадена жалба по съдебен ред до АС-Хасково, в който съд е образувано АД №1005/2022г. Във връзка с обжалването на административния акт и процесуалното представителство по съдебното производство Г.Н.Г. е заплатил на адвоката си възнаграждение в размер на 5550 лева по договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022г.. Докато съдебното производство по АД №1005/2022г. на ХАС е било висящо, ВАС с Решение №11022 от 01.12.2022г. по АД №2190/2022г. окончателно е отменил като незаконосъобразен АУПДВ на ДФЗ, в изпълнение на който акт от публичния изпълнител било образувано ИД срещу Г.Н.Г. и срещу същия е била наложена обезпечителна мярка - запор.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета, Производства за обезщетения. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение, следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие, и настъпилата вреда.

Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и непосредствена, ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. При липсата на елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В настоящия случай безспорно е установена първата предпоставка, а именно незаконосъобразен административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх/№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София, отменен с Решение №645/10.01.2022г. по АД №421/21г. на АС-Хасково, потвърдено с Решение №11022 от 01.12.2022г. по АД №2190/2022г. на ВАС. В този смисъл съдът приема, че е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение на втората необходима предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на претърпени вреди, съдът приема, че заплащането от страна на Г.Н.Г. на адвокатско възнаграждение в размер на 5550,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022г., несъмнено съставлява имуществена вреда, тъй като води до намаляване на активите в имуществото на лицето.

Третата предпоставка за уважаване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и претърпените вреди.

С оглед изложените от ищеца твърдения и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в процесната хипотеза е налице и причинно - следствена връзка между отменения административен акт и настъпилите за ищеца имуществени вреди, която по своя характер се явява пряка и непосредствена.

За да достигне до този извод съдът съобрази следното:

Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх/№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона на основание чл.27, ал.8 от ЗПЗП.

На основание допуснатото предварително изпълнение на АУПДВ е издадено и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С220026-022-0065918/28.09.2022г. на главния публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, което няма друга цел освен да обезпечи събирането на начислените с АУПДВ публични вземания.

ПНОМ е оспорено по административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение №333/10.10.2022г. го е потвърдил като законосъобразно.

Решение №333/10.10.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е било оспорено от Г.Н.Г. ***, където е било образувано АД №1005/2023г. Във връзка с оспорването на Решението на Директора на ТД на НАП Пловдив Г.Н.Г. се е възползвал от конституционно гарантираното си право на защита и е ангажирал адвокат, на който е заплатил сумата от 5550,00 лева за процесуално представителство по делото.

С Решение №39 от 16.01.2023г. по АД №1005/22 на АС-Хасково обжалваното Решение на Директора на ТД на НАП Пловдив е било потвърдено като законосъобразно, поради което е отказано и присъждането в полза на Г.Н.Г. поисканите от същия съдебни разноски в размер на 5550,00 лева за адвокатска защита по делото.

Предвид така изложената фактология, съдът намира, че именно издаването и изпълнението на цитирания АУПДВ е причината, поради която имуществената сфера на адресата на този АУПДВ е била неблагоприятно засегната, чрез настъпило намаляване, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждения, в хода на предприето от лицето оспорване на това изпълнение на акта.

В случай, че незаконосъобразният подлежащ на предварително изпълнение АУПДВ не бе издаден, не би се стигнало до налагането на обезпечителни мерки от страна на публичния изпълнител, както и до тяхното оспорване пред Административен съд Хасково и до направените във връзка със същото разноски за адвокатско възнаграждение по АД №1005/22г. на АС-Хасково.

В Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. по ТД №2/2016г. на ВАС е прието, че ,,При предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.‘‘

В настоящия случай е налице аналогична хипотеза, тъй като заплащането на адвокатско възнаграждение е извършено единствено във връзка със защитата на Г.Н.Г. срещу наложените обезпечителни мерки, с оглед изпълнението на АУПДВ и събирането на начислената с АУПДВ парична сума.

Настоящият състав намира, че отменения като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх.№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София се явява “conditio sine qua non” по отношение настъпилите за ищеца вреди. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя или да създава реалната възможност за настъпването на вредата под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост /Г., П., Деликтно право, Нова Звезда, София, 2018/. Именно такава се явява причинната връзка между отменения административен акт и настъпилата вреда и тази връзка не следва да се счита за прекъсната от издаването на акт за налагане на обезпечителни мерки и неговото влизане в сила, доколкото не всяко събитие в причинно следствената верига, което настъпва между вредоносния факт и вредата прекъсва тази верига.

Този извод се подкрепя и от правната доктрина, според която водещи при определянето на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията за равноценността възприемаща, че един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

Следва да се обърне внимание и на възприетото в практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение №81/27.1.2006 г. по гр.д. № 23/2005г. на 4 гражданско отделение на ВКС, Решение № 129/25.07.2005 г. по гр.д. №2439/2003г. на същото отделение на ВКС разбиране, че “…непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“.

Наложените обезпечителни мерки, с оглед предвиденото по закон предварително изпълнение на отменения след това, като незаконосъобразен АУПДВ, не са обстоятелства от естеството да прекъснат причинно-следствената верига между вредоносния акт и настъпилите вреди. Налагането им е нормално и естествено и законово предвидено, с оглед изпълнението на АУПДВ, ето защо същите не водят до елиминиране на причинната връзка между последния и настъпилата вреда. Именно издаването на този незаконосъобразен административен акт е обусловило следствената верига водеща до настъпилата вреда.

Настоящият състав изцяло споделя изложените в особено мнение на съдия А. А. в Решение № 6429 от 15.06.2023г. по АД 10288/2022г. на ВАС доводи за наличие за пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между настъпилите от обезпечителната мярка вреди при обезпечаване вземане по РА и издаването на този РА. В настоящото производство, макар претендираната вреда да е от заплатено адвокатско възнаграждение, отново е налице идентична привързаност на вредоносния резултат с издадения първоначален акт, по изпълнението на който е наложена обезпечителната мярка.

Съдът намира, че е налице неразделната взаимовръзка между издаденият АУПДВ и потърсената от адресата на същия адвокатска защита срещу предприетото предварително изпълнение на този акт. Тази взаимовръзка е пряка и непосредствена, тъй като двата факта се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Адвокатското възнаграждение е присъщ и обичаен разход при воденето на съдебни дела, който не може да се приеме за луксозен или ненужен такъв, поради което и заплащането му е вреда за лицето, което е било поставено в положение да търси защита на своите права и законни интереси. В този смисъл е и отразеното в ТР №1 от 15.03.2017г. по Т.д.№2/2016 на ВАС.

Настоящият съдебен състав застъпва твърдението, че даден вредоносен резултат следва да се счита за пряко настъпил от обявен за незаконосъобразен АА, не само с оглед неговото издаване, но и с оглед неговото изпълнение, в каквато хипотеза са настъпили процесните вреди. Изпълнението на всеки административен акт е обичайна и съпътстваща издаването му последица, ето защо вредите от това изпълнение са преки и непосредствени. В този смисъл е и правната доктрина, в частност П. Г., Деликтно право, Нова звезда, 2005., цит. съч., с. 108, където се приема, че причинно – следствена връзка е налице „не само когато деянието непосредствено причинява вредата, но и когато създава условията, реалната възможност за увреждане и тази реална възможност е превърната в действителност от друга причинна верига“.

От изложеното следва извода, че ако не бе издаван незаконосъобразния АУПДВ, то нямаше да се пристъпи към предварителното му изпълнение, обезпечено чрез наложени обезпечителни мерки, чието оспорване е довело до образуването на АД №1005/22г. на АС-Хасково, поради което и Г.Н.Г. не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Поради това съдът счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен АУПДВ и заплатените и претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от същия адвокатско възнаграждение.

В разрез с целта на ЗОДОВ би било отричането и изцяло лишаването от възможност на имуществено засегнатото лице да търси обезщетение за вреди като процесните, с довод за липса на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка. Именно в този дух и смисъл е разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, даваща възможност за възстановяване нарушеното равновесие в имуществената сфера на увреденото лице, тогава когато друг ред за това не съществува. В процесната хипотеза няма друг ред, а вредоносният резултат настъпил в резултат на предварителното изпълнение на процесния АУПДВ продължава да съществува и да засяга неблагоприятно имуществената сфера на ищеца.

Отмяната на АУПДВ има обратно действие и премахва породените от акта правни последици от неговото издаване с обратна сила. Решението, с което се отменя административен акт, има конститутивно действие и с обратна сила, считано от издаване на акта, отрича неговите правни последици като неосъществили се. По силата на това решение в материалните административни правоотношения между страните по делото настъпва промяна - възникналите по силата на отменения административен акт права и задължения, в случая публични задължения, отпадат с обратна сила. Това следва и от чл.301 от АПК, който задължава административния орган при отмяна на административен акт, чието изпълнение е започнало преди влизането му в сила, да възстанови нарушеното право или да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин. След като установените с отменения АУПДВ публични задължения не съществуват, от това следва, че не е била налице и необходимост те да бъдат обезпечавани. Виждането, че вреди от налагането на обезпечителни мерки, наложени на основание невлязъл, но подлежащ на предварително изпълнение АУПДВ, не могат да се претендират, ако не е отменено самото постановление за налагането на тези мерки, ограничава неоснователно принципа за реализиране на отговорността на държавата за вреди, което е в противоречие с чл.1 от ЗОДОВ и с целта на закона. Ето защо в процесната хипотеза не следва да се анализира въпросът относно оставянето в сила на акта, с който са били наложени тези обезпечителни мерки, предвид реализираното производство по тяхното оспорване, доколкото за законосъобразността на този акт не се изследва законосъобразността на акта имащ характер на изпълнително основание за тяхното налагане.

При тези съображения настоящият състав намира, че именно реда по ЗОДОВ е този, по който следва да се овъзмездят претендираните в настоящото производство вреди, предвид което следва да се осъди ответника Държавен фонд ,,Земеделие“ град София да заплати на Г.Н.Г. с ЕГН:**********,***,***, сумата от 5550,00 лева /пет хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие по АД №1005/2022г. на АС-Хасково по Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх/№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София.

С оглед на крайния извод за основателност на предявения иск, то в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца по настоящото дело съдебни разноски в общ размер на 1010,00 /хиляда и десет/ лева, от които 10,00 лева за държавна такса и 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, представляван от Изпълнителния директор, с адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Г. с ЕГН:**********,***,*** , сумата от 5550,00 лева /пет хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие по АД №1005/2022г. на АС-Хасково по Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022г., причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх/№01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд ,,Земеделие“ град София.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, представляван от Изпълнителния директор, с адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Г. с ЕГН:**********,***,*** , разноски по делото в размер на 1010,00 /хиляда и десет/ лева

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

	Съдия: