Определение по дело №235/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Р. К.” Р.С. против Р. А. К. от Г.К. и „О.” , с правно основание чл.694 от ТЗ, за установяване със сила на пресъдено нещо, че поредността на удовлетворяване на вземането на Р. А. К. в общ размер от 300 000лв., ведно със законна лихва от 05.10.2010г. до окончателното плащане, следва да бъде по реда на чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, а не по реда на чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ, както е посочено в четвърти по ред допълнителен списък на приети вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ на длъжника „О.” и в Определение №235, постановено по т.д.№ 370/2012г. по описа на ОС-К., по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ.

В исковата молба ищецът „Р. К.” Р.С. твърди, че в Търговския регистър е обявено Определение на Окръжен Съд - Г. К. по т.д. 370/2012г., с което е оставено без уважение възражение на "Р. К.", срещу поредността на удовлетворяване на вземането на Р. А. К., в общ размер на 300 000 лв. (триста хиляди лева) ведно със законна лихва от 05.10.2010 г. до окончателно й изплащане, в Четвърти по ред допълнителен списък на приети вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ на длъжника "О." . Иска се да бъде променена поредността на удовлетворяване на вземането на Р. А. К., като се навеждат доводи, че към датата на депозиране на исковите претенции на Р. А. К. срещу „О.” , с които се легитимира като кредитор на дружеството, лицето не е работело по трудови правоотношения с "О." , поради което вземането му не произтича от трудово правоотношение.

Ответникът "О." /в несъстоятелност/ счита исковата молба за допустима и основателна. Счита, че към датата на исковата претенция на Р. А. К. срещу "О." , с която се е легитимирал като кредитор на "О." , лицето не е работело по трудово правоотношение в "О." , следователно вземането му не произтича от трудово правоотношение и поради това поредността на удовлетворяване на вземането му не е следвало да бъде по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ, а следвало да бъде удовлетворено като вземане, което възниква след откриване на производството по несъстоятелност и неплатено на падежа, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.7 от ТЗ.

Ответникът Р. А. К. в подробен писмен отговор, счита предявеният иск за недопустим, поради това, че жалбата е без автор, и възражението е в просрочие. Алтернативно излага съображения за това, че искът е неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изричната разпоредба на чл.694, ал.1 ТЗ, качеството на надлежен ищец в процеса е признато за длъжника и за всички кредитори с приети и неприети вземания. Страни в производството могат да бъдат :

· Кредитор, който е направил възражение срещу неприемането на предявеното от него вземане, респ. срещу непризнаване на обезпечение или привилегия на това вземане. В този случай надлежен ответник в процеса е длъжникът;

· Кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор, респ. срещу признаването на привилегия или обезпечение на вземането на друг кредитор. В тази хипотеза надлежни ответници са длъжникът и кредиторът с оспореното вземане;

· Длъжникът, който е направил възражение срещу прието вземане, респ. срещу признаване на привилегия или обезпечение. В този случай легитимиран ответник по иска е кредиторът с оспореното вземане. /Виж „Актуални въпроси на производството по несъстоятелност” ИК „Труд и право”, 2013г., стр.224-225/.

В настоящия случай се касае за втората хипотеза – съдът е сезиран с иск от кредитор - „Р. К.” Р.С., който е възразил срещу признаването на привилегия на друг кредитор - Р. А. К., поради което надлежни ответници в производството са кредиторът с оспореното вземане - Р. А. К., и длъжникът - "О." /в несъстоятелност/.

Съгласно чл.694, ал.1 от ТЗ, кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4. Съгласно посочената разпоредба, процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане на друг кредитор, е ищецът да има качеството на кредитор по смисъла на тази разпоредба – същият следва да е предявил вземането си и това вземане да е включено от синдика в списъка на приетите вземания, както и да е направил възражение по чл.690 от ТЗ срещу прието от синдика вземане на друг кредитор.

От направената от съда, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на „О.” Г.К. се установява, че с решение № 233 от 29.11.2013г., постановено по Г.д. № 370/2012 г. по описа на К.окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на „О.” Г.К. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 45 от 05.03.2015 г. „О.” е обявено в несъстоятелност.

В случая, както от приложените от ищеца доказателства, така и от направената служебно от съда справка в Търговския регистър по партидата на „О.” – в несъстоятелност, Г.К., се установява, че ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл.694, ал.1 от ТЗ.

Видно от Определение №235 от 16.03.2015г., постановено по Г.д.№370/2012г. по описа на КОС, на основание чл.689 от ТЗ, синдикът в производсдтвото по несъстоятелност е представил за обявяване в Търговския регистър и на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда Четвърти списък на приетите допълнително предявени вземания на кредиторите на длъжника „О.” , изготвен на основание чл.688, ал.1 от ТЗ. Списъкът е обявен в ТР под № *3121. В срока и по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ е постъпило писмено възражение от кредитор на несъстоятелността, а именно - постъпило е писмено възражение с вх. № 442/02.02.2015г. /п.к. 30.01.2015г./, депозирано от кредитора „Р. К.”, Р.С., срещу приетото от синдика вземане в размер на 300 000 лв., ведно със законна лихва от 05.10.2010г. до окончателното плащане, на кредитора Р. А. К. от Г.К., вписано в Четвърти списък на приетите от синдика допълнително предявени вземания на кредиторите на "О." , Г.К., в частта му относно приетата поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.4 от ТЗ. Кредиторът „Р. К.”, Р.С. твърди, че вземането на кредитора К. не произтичало от трудово правоотношение, поради което вместо с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.4 от ТЗ, същото следвало да се приеме с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.7 от ТЗ. С този съдебен акт съдът по несъстоятелността е одобрил Четвърти пореден списък на приетите допълнително предявени вземания на кредиторите на длъжника „О.” , изготвен на основание чл.688, ал.1 от ТЗ и обявен в ТР под № *3121, досежно приетото на кредитора Р. А. К. вземане в размер на 300 000 лв., съставляващо присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие професионално заболяване, ведно със законна лихва върху присъдената сума от 05.10.2010г. до окончателното й изплащане, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.4 от ТЗ, и е допуснал поправка на явна фактическа грешка в изписването на фамилното име на кредитора Р. А., като същото вместо „К.” се чете „ К.”. Съдът е изложил съображения, че „оспореното вземане е присъдено с влезли в сила съдебни актове, които и макар постановени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, установяват парично вземане, произтичащо от възникнало и прекратено преди датата на решението по чл.630 от ТЗ, трудово правоотношение. Оспореното в това производство вземане на работника А.К. е присъдено в резултат на частично уважения в разгледания между него и работодателя-длъжник „О.” трудов спор, иск с правно основание чл.200 от КТ.”.

Определението е обявено в ТР на 16.03.2015г., поради което подадената искова молба на 23.03.2015г. се явява предявена в срок и от кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор, респ. срещу признаването на привилегия или обезпечение на вземането на друг кредитор. Или, искът се явява допустим.

Приети по делото са многобройни писмени доказателства, видно от които с влязло в сила на 30.12.2014г. решение № 233 от 21.11.2014г., постановено по в.Г.д.№234/2014г. по описа на КОС, е потвърдено решение №12/30.04.2014г., постановено по Г. д. №1749/2013г. по описа на Кърджалийският районен съд, с което "О." , Г.К. е осъдено да заплати на Р. А. К. от с.Г.К., сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие професионално заболяване "ХРОНИЧНА ОЛОВНА ИНТОКСИКАЦИЯ. ПОЛИНЕВРОПАТИЯ. КВАДРИПАРЕЗА-ВЯЛА.", установено с експертно решение № 0414 от заседание №75 от 23.05.2013г. на НЕЛК-Г.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска, в размер на сумата от 4 200 лева, като е отхвърлил иска по чл. 200 от КТ в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 500 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Събрани са и други писмени доказател±тва досежно здравословното състояние на отв.К., които съдът намира за ирелевнтни за спора, поради което и не следва да ги обсъжда.

Впрочем спорът е единствено относно това дали вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на „О.” /в несъстоятелност/ Р. К. произхожда от трудово правоотношение, или не.

Съдът намира, че след като вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на „О.” /в несъстоятелност/ Р. К. се основава на влязлото в сила съдебно решение по посоченото по-горе дело, по спор с правно основание чл.200 от КТ, то несъмнено неговият произход е от трудово правоотношение. Текстът на чл.200 КТ се намира в Глава десета от този закон, наименована – „Имуществена отговорност и други видове обезщетения”, в Раздел І - „Имуществена отговорност на работодателя” и спор, с посоченото правно основание е именно трудов такъв. Искът има за предмет обезщетение, което ищецът търси за претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждане на здравето по време, когато е упражнявал трудовото правоотношение с „О.” . Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Професионалното заболяване е увреждане на здравословното състояние на работника или служителя, в резултат на обичайните, нормално присъщи или съпътстващи дадена работа тежести или вредности, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Предпоставките за предявяване на иска са няколко: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на злополуката или възникване и констатиране на професионалното заболяване, за което легално определение е дадено в разпоредбата на чл. 56 от КСО; да е налице увреждане на здравето, настъпило в резултат на трудова злополука или професионално заболяване- временна или трайна неработоспособност или смърт; наличие на причинна връзка между увреждането на здравето вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и неработоспособността, и условията на труд, като нетрудоспособността се определя с решение на ТЕЛК/НЕЛК; наличие на претърпени вреди от работника или служителя в резултат на трудова злополука или професионална болест. Съгласно чл.62, ал.З от КСО признаването на професионалния характер на заболяването е от изключителната компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специалната Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008г. Съгласно чл.3 и чл.13 от същата наредба, признаването на професионална болест, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд се извършва с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което след влизането му в сила става задължително за всички лица, органи и организации в страната. С решението си по в.Г.д.№ 234/2014г. по описа на КОС съдът е приел, че наличието на всички тези предпоставки се установява безспорно.

Или в обобщение, обезщетението, което е присъдено на Р. А. К. в производството по трудовия спор, представляващо вземането му в производството по несъстоятелност на „О.” /в несъстоятелност/, правилно е било съобразено от синдика като вземане, произтичащо от трудово правоотношение; съответно, правилно е било определено от съда по несъстоятелността, че неговата поредност е по т.4 на чл.722 от ТЗ.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на делото разноски се следват в полза на отв. Р. А. К. и същите в размер на 25 000лв., за адвокатско възнаграждение, следва да се възложат в тежест на ищеца „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р.С.. Също така, следва ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на К.окръжен съд държавна такса, на основание чл.694, ал.2, изр.2-ро от ГПК, в размер на 80 лева.

Водим от изложеното, К. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р.С., peг. № 126514, със седалище и адрес на управление Ап.*, С.е.в.х., ул. „Ф.Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д.С.К., действаща чрез пълномощника А. Й. В. Т., против Р. А. К. от Г.К., и „О.” (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление в Г.К., Б.Б. № *., ЕИК *, иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че поредността на удовлетворяване на вземането на Р. А. К., с ЕГН *, в размер от 300 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2010г. до окончателното й изплащане, следва да бъде по реда на чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, а не по реда на чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ, както е посочено в Четвърти по ред допълнителен списък на приети вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ на длъжника „О.” и в Определение №235 от 16.03.2015г., постановено по Г.д.№370/2012г. по описа на КОС, по чл.692, ал.4 ат ТЗ.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р.С., peг. № 126514, със седалище и адрес на управление Ап.*, С. е. в. х., ул. „Ф.Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д.С.К., действаща чрез пълномощника А. Й. В. Т., да заплати на Р. А. К. от Г.К., с ЕГН *, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 25 000лв.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р.С., peг. № 126514, със седалище и адрес на управление Ап.*, С.е.в.х., ул. „Ф.Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д.С.К., действаща чрез пълномощника А. Й. В. Т., да заплати по сметка на К.окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 80 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: