Р Е Ш Е Н И Е
№ …...
гр.Варна, 01.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание на четвърти
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря
Светлана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10077 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
за делба във фазата на допускането й.
В исковата молбата ищецът К.Н.Ж.
твърди, че страните
са били в граждански брак, сключен
на 08.06.1996г., прекратен с влязло
в законна сила решение по гр.д. № 10860/2017г. Твърди се,
че по време на брака си, въз основа на
договор за покупко-продажба от 03.08.2005г. са придобили жилище, находящо се в гр. В., ж.к. „ХХХХ“, представляващо
апартамент № 70 с идентификатор
10135.4505.44.1.10, със застроена
площ от 76.34 кв.м., бл. 215, вх. 3, ет. 4, състоящо
се от две
стаи, кухня, баня, тоалет, коридор
и две тераси, при граници: на
същия етаж – самостоятелен обект с идентификатори 10135.4504.44.1.11, под
обекта – самостоятелен обект с идентификатор
10135.4505.44.1.13, ведно с прилежащото
избено помещение № 70 с полезна площ от
2.20 кв.м. и 1.4401% идеални части от
общите части на сградата и от
правото на строеж. Излага, че след прекратяване на брака, горното жилище се притежава
от страните в обикновена съсобственост при равни квоти.
Моли съда за допускане
на делба на горното жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 70 при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Д.Р.П. депозира отговор на исковата молба,
в който не оспорва твърденията на ищеца, че
страните са съсобственици на процесния апартамент № 70, който е придобит по време на
брака им в режим на съпружеска
имуществена общност. Не се оспорва и че
бракът между страните е прекратен с развод. Твърди, че по време на брака
си, въз основа
на договора за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 76, том ХХVІ, дело № 5832/2002г. на СВ при ВРС, страните са придобили
и вилно място, находящо се в землището
на с. К.,
ведно с изградената в него вилна постройка.
С оглед горното
моли този имот да бъде
включен в делбеното производството, като се допусне делба
на същия, наред със съсобствения
между страните апартамент № 70.
С определение №
9589 от 29.08.2018г., на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, в делбеното
производство е включен следният недвижим имот, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана на м. „Л.“ и „С. г.“, землището
на с. Константиново, с площ по скица
от 561.40 кв.м., а по документ за
собственост с площ от 600 кв.м., при
граници: на север – поземлен имот пл. № 93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна пистройка със застроена площ
от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения.
В
срока по чл. 212 ГПК съделителят К.Н.Ж. предявява инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 23, ал. 1 СК, за
признаване за установено, че съделителят Ж. е
едноличен собственик на включения в делбата НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана на м. „Л.“ и „С. г.“, землището
на с. К.,
с площ по скица от 561.40 кв.м., а по документ
за собственост с площ от 600 кв.м.,
при граници: на север – поземлен
имот пл. №
93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна пистройка със застроена площ
от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения, придобит чрез договор за
покупко-продажба
от 27.06.2002г.,
оформен
в нотариален акт № 119, том ІІІ,
рег. № 3039, дело № 240/2002г. на нотариус Александър Александров, като
продажната цена е заплатена с лични негови средства, дарени от родителите
му в периода 1996-2001г.
Твърди се
в исковата молба, че родителите на
Ж. ***, като са се занимавали със
зеленчукопроизводство и отглеждане
на животни. В резултат от тази дейност те
са реализирали приходи, като всяка
година са дарявали както на децата си
– съделителят и неговата сестра, така и на техните съпрузи
и внуци средства. След сключване на граждански брак
между страните се излага, че
съпрузите няколко пъти годишно посещавали
родителите на Ж., като последните
са подарявали на всички отделни
суми – на по-възрастните по-големи суми, а на по-младите
и внуците символични такива или дребни
предмети. Ежегодно, в периода от
1997г. до 2001г., родителите
на Ж. са му подарявали в присъствието на ответницата, на която също са
подарявали парични суми, средства в порядъка на 150-200 лева Твърди, че
продажната цена на закупения от
него през 2002г. имот в с. К.
е изцяло заплатена с дарените му от
родителите средства. Този факт счита, че
отвеницата е признала в подписаното споразумение за прекратяване на брака между
страните, което е възпроизведено и в постановеното решение за развод.
С оглед горното
и сезира съда с искане за установяване,
че имотът в с. Константиново е лично негово имущество.
В
срока по чл. 131 ГПК съделителката Д.П. депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди, че процесният имот
е придобит изцяло със семейни средства.
Твърди, че за периода
1996-2017г. е работила
непрекъснато, с изключение на периода, в който
е била в отпуск за отглеждане на
дете. Излага, че в началото на
2002г., съпрузите решили да се
занимават с частен бизнес и отворили магазин за хранителни
стоки в ж.к. „В.
В.“. Бизнесът им вървял добре, като разполагали
с прилични средства.
П. работела непрекъснато в магазина. Твърди, че през лятото
на 2002г. съпрузите решили да закупят недвижим
имот в близко до В. село, тъй като
разполагали с парични средства. Така намерили имота в с. К.. Вечерта преди сделката се съгласили, на
сутринта той да отиде в магазина,
за да вземе
оборота, а тя да остане да
работи, като Ж. след това сам
да отида да закупи недвижимия
имот. Излага, че преди това били разговаряла
с юристи, които й обяснили, че щом
имат сключен граждански брак, няма абсолютно никакво значение, дали само единият
или двамата ще закупят имота.
С оглед горното
и твърди имотът да е закупен със
семейни средства, като оспорва продажната
цена да е заплащана с дарени от родителите му
средства. Оспорва ежегодно
родителите на Ж. да са дарявали
средства, като твърди да са
получавали от тях единствено символични суми на Коледа. Оспорва
с подписване на споразуманието по бракоразводното дело да е признавала, че съпругът й е закупувал имота с лични негови средства.
С оглед горното и моли за отхвърляне
на предявения иск..
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото
писмени
и гласни доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
За да се яви
основателен предявеният иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС,
следва да се установи наличието на възникнала на предвидено в закона и твърдяно
в исковата молба основание съсобственост върху вещите, предмет на делба, чието
ликвидиране се цели чрез инициираното делбено
производство. Наличието или липсата на такова по отношение на делбените обекти се преценява от съда с оглед на всички
събрани доказателства.
Безспорно е между
страните, а и това се установява от решение № 5017/01.12.2017г., постановено по
гр.д. № 10860 по описа на ВРС, 33-ти състав, че съделителите
са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 08.06.1996г., е прекратен с
влязло в сила на 01.12.2017г. решение. Следователно бракът между страните е бил
заварен такъв по смисъла на § 4, ал. 1 ПЗР на СК от 2009г. и по повод
имуществените отношения и придобитото от съпрузите по време на брака приложение
намират правилата на действащия понастоящем кодекс. Доколкото по заверения брак
на страните няма избран режим на имуществени отношения по СК от 2009г., по
отношение на същия следва да се прилага законовия режим на общност.
По отношение на апартамент № 70:
Видно от
приложеното на л. 10 от делото заверено копие от договор № 52 от 03.08.2005г.
за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост е, че К.Н.Ж. и Д.Р. ***
недвижим имот, представляващ апартамент № 70, в блок 215, вх. 3, ет. 4, в ж.к.
„В. В.“, състоящ се от: две стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси,
със застроена площ от 76.34 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 70, с
полезна площ 2,20 кв. м., както и 1,4401% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, попадащо в зона V на гр. В. За така закупения имот,
съобразно представената схема на самостоятелен обект, е отреден идентификатор №
10135.4505.44.1.10 по КККР на гр. В., като съседни са самостоятелния обект са
следните обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор
№ 10135.4505.44.1.11, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.44.1.7 и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.44.1.13.
Съобразно датата
на сключване на договора, апартаментът е придобит при условията на съпружеска
имуществена общност. С прекратяване на брака се е прекратила и съпружеската
имуществена общност и между съделителите е възникнала
обикновена дялова съсобственост, в която всеки от тях притежава ½ ид.ч. от апартамента, при които квоти следва да бъде
допусната делбата на този имот.
По отношение на неурегулирания поземлен имот:
От приложеният на
л. 30 нотариален акт № 119, том ІІІ, рег. № 3039, дело № 240/2002г. на нотариус
Александър Александров, се установява, че с договор за покупко-продажба от 27.06.2002г.,
И. С. В., лично и в качеството й на пълномощник на Д. Х. и С. Л. са продали на К.Н.Ж.
следния недвижим имот: вилно място, находящо се в
землището на село К., област В., местност „С. г.“, в зоната за земеделско
ползване, цялото с пространство 600 кв.м. по нотариален акт, а по представена
скица – 561 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот пл. № 97 по плана за
местността, заедно с построената в това място вилна постройка със застроена
площ 35 кв.м., подобренията и трайните насаждения, при граници на имота: на
североизток – поземлен имот пл. № 93, на изток – поземлен имот пл. № 96 и на
югоизток – поземлен имот пл. № 98, за сумата от 534.50 лева, която продавачите
са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача.
Предвид
обстоятелството, че към датата на придобиването на горния недвижим имот
страните са били в брак, съдът намира, че е налице придобиване на имущество при
условията на съпружеска имуществена общност, с оглед установената в чл. 21, ал.
3 СК законова презумпция. Съделителят Ж., в
предявената в срока по чл. 212 ГПК искова претенция, твърди поземления имот да
е придобит с негови извънсемейни средства, получени като
дарение от неговите родители. Следователно, при така наведените твърдения, за
да обори презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК, съделителят
Ж. следва да проведе пълно и главно доказване за установяване произхода на
средствата за придобиване на имуществото по време на брака му с Д.П. и
влагането на средствата с извънсемеен произход в
придобиването, като предмет на доказване
е самото влагане. Последното би изключило приноса на другия съпруг в
придобиването на имуществото.
От ангажираните от
К.Ж. гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П. Ж. и Й. Ж., ценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът намира за установен единствено факта,
че родителите на съделителя през годините са дарявали
различни по размер суми на своите пет деца, техните съпрузи и на внуците си. Не
се установява обаче, че именно така дарените средства са вложени в закупуването
на имота. В тази насока съдът не кредитира показанията на посочените свидетели,
които са опосредени от казаното от брат им К.Ж. и не
почиват не преки и непосредствени впечатления, предвид изложеното пред съда, че
не са присъствали на сделката, респ. на заплащане на продажната цена. Горния
извод на съда не се разколебава и от представеното споразумение по чл. 51 СК,
доколкото със същото страните не са уредили имуществените си отношения, а
единствено, че съделителят Ж. след брака ще живее в
имота в с. К., като Д. Ж. е дала съгласие непълнолетният им син да престоява там
с баща си едва след довършване на сградата за времето на упражняване на режима
на личен контакт. Използването на израза „закупен от него по време на сключения
с ищцата граждански брак“, което съответства на фактическото сключване на
договора за покупко-продажба само от единия съпруг, не може да се приеме за
признание, че продажната цена е заплатена с лични на Ж. средства, дарени му от
неговите родители.
И след като не се
установява стойността на процесния поземлен имот да е
била покрита с лични на съделителя Ж. средства, то не
е оборена презумпцията за съвместен принос в придобиването му, така щото да
изключи вещноправния ефект на придовното
основание спрямо неучастващия по сделката съпруг. По изложените съображения
предявеният инцидентен установителен иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
формирания извод следва да се приеме, че е налице придобиване и на този имот
при условията на съпружеска имуществена общност. С прекратяване на последната
чрез развод, между съделителите е възникнала
обикновена дялова съсобственост, в която всеки един от тях притежава по
½ ид.ч., при каквито квоти следва да бъде
допусната делбата и на този имот.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.Ж., ЕГН **********,***, срещу Д.Р.П.,
ЕГН **********,***, иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че К.Н.Ж. е едноличен собственик на придобитите по време на брака недвижими
имоти: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана
на м. „Л.“
и „С. г.“, землището
на с. К.,
с площ по скица от 561.40 кв.м., а по документ
за собственост с площ от 600 кв.м.,
при граници: на север – поземлен
имот пл. №
93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна пистройка със застроена площ
от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения, придобит чрез договор за
покупко-продажба
от 27.06.2002г.,
оформен
в нотариален акт № 119, том ІІІ,
рег. № 3039, дело № 240/2002г. на нотариус Александър Александров, основан на
твърдения за влагане на лични на ищеца средства, дарени от родителите
му в периода 1996-2001г., на основание чл. 23, ал. 1 СК.
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на следните недвижими имоти:
- АПАРТАМЕНТ № 70, със застроена
площ от 76.34 кв.м.,
с идентификатор № 10135.4505.44.1.10, находяща
се в гр. В., ж.к. „В. В.”, бл. 215, вх. 3, ет. 4, състоящ се:
две стаи, кухня, баня, тоалет, коридор с две тераси, ведно с прилежащото му
избено помещение № 70, с полезна площ от 2.20 кв. м., както и 1.4401% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, попадащо в зона V на гр. Варна, при
съседи на апартамента: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.44.1.11, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.44.1.7 и над обекта – самостоятелен обект с идентификатор №
10135.4505.44.1.13;
- НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 97 по плана
на м. „Л.“
и „С. г.“, землището
на с. К.,
с площ по скица от 561.40 кв.м., а по документ
за собственост с площ от 600 кв.м.,
при граници: на север – поземлен
имот пл. №
93, запад – кадастрална граница, изток – поземлени имоти пл. №№ 96 и 98, юг – кадастрална граница, ВЕДНО с изградената в същия вилна пистройка със застроена площ
от 35 кв.м., подобрения и трайни насаждения
между съделителите и ПРИ КВОТИ: ½ ид.ч. за
К.Н.Ж., ЕГН **********,*** и ½ ид.ч. за Д.Р.П., ЕГН **********,***, на
основание чл. 34 ЗС
Решението
може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: