Мотиви към Решение №136 от 08.10.2019г.,
постановено по АНД №321/2019г. по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр.Левски е внесено мотивирано
постановление от Районна прокуратура – гр.Левски за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК
на Е.И.Р., за това, че на 24.07.2018 г. в землището на село Варана, община Левски, област Плевен, от отдел 354,
подотдел „я”, представляващо частен горски фонд, без редовно писмено
позволително, добил и извозил с конска каруца 1,2 пр. куб.м. дърва от вида
бряст и ясен на стойност 96,00 лева, като деянието представлява маловажен
случай – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1, предл.3 и предл.5 от НК.
В проведеното по делото съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – гр.Левски поддържа изцяло внесеното предложение, при
наличие на предпоставките на чл.78а НК. Излага подробни съображения за това, че
възприетата в прокурорското постановление фактическа обстановка се доказва от
приобщените по делото доказателства. Навежда довод, че от обективна страна
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, а от
субективна страна е извършено при форма на вината пряк умисъл. Пледира
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание към минимума, предвиден в закона. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства сочи чистото съдебно минало на обвиняемия и пълното му съдействие
на органите на разследването.
Защитникът на обвиняемия – адв. М.С. – ПлАК, пледира
подзащитният му да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Излага подробни
съображения за това, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Алтернативно,
в случай, че съдът не уважи така изложените доводи, пледира обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба в минималния предвиден от закона размер.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в проведеното по
делото открито съдебно заседание и не изразява становище относно внесеното
мотивирано постановление на РП-Левски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Е.И.Р. е роден на ***г***, обл.П., ул.”***” №*, българин, с българско
гражданство, без образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********.
На 24.07.2019г. обвиняемият Р. взел каруцата и коня,
собственост на неговия брат, без да му обясни за какво ще ги ползва. С тях
отишъл в гората на с.В. - широколистна
гора, представляваща частна горска територия, попадаща в отдел 354, подотдел
„я”, землище с.В.. От
там добил – събрал, няколко дървета от видовете бряст и ясен и ги качил на
каруцата, за да ги извози. В себе си не носил брадва и резачка. По пътя го
спрели служители на фирма „***", които установили, че транспортираните дърва от
обвиняемия Р. били без документи и дървесината не била маркирана. Същите го
съпроводили до РУ-Левски, където органите на МВР установили самоличността му.
На място пристигнали свидетелите А. В. В. и И.М. Р. – служители в ДГС –
Плевен. При извършената проверка установили, чрез измерване с ролетка, че дървесината
била 1,2 пр. куб. м., която не била маркирана с горска марка. Обвиняемият не
показал документи за натоварената дървесина. Заявил, че я намерил в гората и
оказал съдействие, като обяснил точното място от където натоварил дървата. Каруцата
и дървесината горските служители задържали за съхранение в ***, с. Варана.
За констатираното на обв. Е. И. Р.
били съставени актове за установяване на административни нарушения: АУАН№
920/31.07.2018г.; АУАН№921/31.07.2018г.; АУАН№922/31.07.2018г; АУАН№923/31.07.2018г;
АУАН№924/31.07.2018г.
Образувано било процесното досъдебно производство, от
назначената в хода на което съдебна лесотехническа и оценителна експертиза било
установено, че стойността на 1,2 пространствени кубични метри дърва била 96,00
лева.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на досъдебното производство и ценени на основание чл.378, ал.2 от НПК
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите А. В. В., И. М. Р., А. И.Р., обясненията на обвиняемия Е.И.Р.; писмени доказателства
и доказателствени средства – актове за установяване на административни
нарушения №920/31.07.2018г., №921/31.07.2018г., №922/31.07.2018г., №923/31.07.2018г.,
№924/31.07.2018г., справка за наложените административни наказания за нарушения
по ЗГ на Е.И.Р., таксационно описание за отдел 354, подотдел „я”, землище с.В. и извадка от
горскостопанска карта за същата местност, разписка за отговорно пазене на вещи,
протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него, характеристична справка, справка за
съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебна лесотехническа и
оценителна експертиза; справка за родствени връзки, приета в хода на съдебното
следствие.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на описаната в мотивираното постановление на РП –
Левски и приета за установена от съда фактическа обстановка.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите В. и Р., като логични и
безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, от лица, даващи показания за
непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения. От тях се установява по безспорен начин, че на инкриминираната
дата, по получен сигнал в ДГС-Плевен, са извършили проверка на лице, задържано
с натоварени дърва в каруца, в хода на която било установено, че това е обвиняемият
Е.И.Р.. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни относно
обстоятелствата, установени в хода на проверката – натоварена в каруцата
дървесина от видовете ясен и бряст, която не била маркирана и за която
обвиняемият не представил документи. Показанията на посочените свидетели са
безпротиворечиви относно това, че Р. им съдействал, като им посочил точно
мястото, от където натоварил дървесината, като същото представлявало
широколистна гора, попадаща в отдел 354я в землището на с.В.
В подкрепа на показанията на свидетелите В. и Р. са тези на свидетеля А. И.Р. – брат на обвиняемия, който заявява, че брат му взел
каруцата му, а когато се прибрал вечерта му разказал, че намерил няколко
дървета в село В., но
бил заловен от горски служители, които задържали каруцата и дървата. Съдът даде
вяра на посочените гласни доказателствени средства, като логични и
безпротиворечиви, в съответствие с останалия доказателствен материал. Макар и в
едната си част представляващи производни доказателствени средства, същите
служат за проверка достоверността на депозираните преки такива.
Кредитирани бяха изцяло и дадените от обвиняемия обяснения
в хода на досъдебното производство. В разпита си след привличането му като
обвиняем Е.И.Р. заявява, че взел каруцата от своя брат, където натоварил
няколко дървета, събрани от гората в село В., след като бил заловен от горските
служители им съдействал, като им посочил мястото, от където ги взел.
Обясненията на обвиняемия не се опровергават от останалия доказателствен
материал, а са в унисон с него, поради което съдът ги цени като годни гласни
доказателствени средства, а не само като израз на правото на защита на лицето.
Даде се вяра и на приобщените писмени доказателства и доказателствени
средства, които се възприеха изцяло като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, както и неоспорени от страните.
Кредитирано бе заключението на вещото лице по изготвената
комплексна лесотехническа и оценителна експертиза, като изготвено от компетентно лице, мотивирано,
отговарящо пълно и точно на поставените въпроси.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че обвиняемият Е.И.Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.1, пр.3 и пр.5 от НК.
От обективна страна, на 24.07.2018 г. в землището на село В., община Левски, област
Плевен, от отдел 354, подотдел „я”, представляващо частен горски фонд, без
редовно писмено позволително, добил и извозил с конска каруца 1,2 пр. куб.м.
дърва от вида бряст и ясен на стойност 96,00 лева.
Изпълнителното деяние е осъществено в две от предвидените в чл.235, ал.1 от НК форми – добил, като установил фактическа власт върху намерените от него
дърета, които взел и натоварил в каруцата, и извозил – като започнал да ги
транспортира с каруцата, отдалечавайки се от мястото, където ги намерил. Налице
е и другият елемент от фактическия състав на престъплението. Безспорно се
установява от коментираните по-горе гласни доказателствени средства, че Е.Р. не
е имал писмено позволително да добива и извозва дървесината.
Предметът на престъплението е безспорно установен от приложения протокол за
оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него, както и от
заключението на вещото лице по изговтената съдебна
лесотехническа и оценителна експертиза. Разпоредбата на чл.235, ал.1 от НК
изрично предвижда, че годен предмет на престъплението са каквито и да било
дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, стига същите да са
част от горския фонд. В процесния случай безспорно се установява, че дърветата
са били добити от частна горска територия, представляваща част от горския фонд
съгласно чл.2 от Закона за горите. Дървесината е 1,2 пр.куб.м. от видовете
бряст и ясен.
Авторството на деянието е категорично установено от
обсъдените по-горе гласни доказателствени средства.
Съдът намери, че посоченото деяние
представлява маловажен случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което
прие, че от обективна страна деянието изпълва състава на престъплението по чл.235, ал.6 от НК. За да приеме, че е налице
маловажен случай – такъв, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, съдът взе предвид
малкото количество и стойност на дървесината, предмет на престъплението – 1,2 пр.куб.м., на стойност 96
лв.
От друга страна, съдът не приема за
основателни изложените от защитата доводи, че деянието е малозначително по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК – такова деяние, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна – същото не е престъпно деяние. Количеството и стойността на
предмета на престъплението не са единствените критерии, които следва да бъдат
взети предвид при преценката дали деянието се отличава с толкова ниска
обществена опасност, така че същото да не представлява престъпление. Съдебната
практика е последователна и непротиворечива, че преценката за това дали едно
деяние е малозначително следва да е комплексна - всички
фактически данни по делото, отнасящи се до мястото, времето и начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, вредните последици и не на
последно място, данните за личността на дееца. Следва да бъде взето предвид, че с конктетната
стойност на незаконно добитата дървесина не се изчерпват вредните последици от
деянието, предмет на престъплението. Съгласно
заключението на вещото лице по комплексната лесотехническа и оценителна
експертиза, отделно от стойността на дървесината, щетата, нанесена на горския
фонд и представляваща разликата между стойностите на гората преди и след
настъпване на събитието, намалило стойността й, е оценена на 30 лв. Съдът
възприема за основателни и изложените в постановлението на РП-Левски доводи, че
следва да бъдат взети предвид и обществената опасност на извършеното
посегателство и неговата морална укоримост – накърнени са особено
важни отношения, свързани със запазване на природата. Във вредите следва да се включат /макар и
несъставомерни, но от решаващо значение/ както непосредствено причинените щети,
така и екологичните такива. От друга страна, при преценката си относно това дали деянието е
малозначително, съдът взе предвид и данните за личността на обвиняемия Р..
Установява се, че процесното дяние, нарушаващо обществените отношения, уредени
със Закона за горите, не е еднократен и инцидентен акт в живота му. Видно от
приложената справка, преди процесното деяние Е.Р. е санкциониран три пъти за
незаконно транспортиране на дървесина, макар и по административен ред.
Действително, както сочи защитата, деянията са отдалечени времево и за
наложените за тях административни наказания обвиняемият следва да се счита за
реабилитиран по смисла на НК. Същите обаче следва да бъдат взети предвид като
лоши характеристични данни за Е.Р., които взети в съвкупност с данните от
приложената характеристична справка, го характеризират като личност, склонна
към осъществяване на противоправни деяния накърняващи обществените отношения по
опазване на горския фонд. Установява се, че наложените на Р. предходни
административни наказания за сходни деяния не са имали необходимия превантивен
и поправителен ефект, поради което спрямо личността му следва да бъде
въздействано с по-тежка наказателна репресия.
От субективна страна престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че не притежава разрешително за
добив и транспортиране на дървесина, както и противоправността на деянието си.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и неговите обществено
опасни последици, нарушаващи обществените отношения свързани с опазването на
горския фонд, но въпреки това е целял престъпния резултат.
По
наказанието:
Налице са предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба. За престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.1, пр.3 и пр.5 от НК
се предвижда наказание до три години лишаване от свобода – лишаване от свобода
до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От процесното престъпление няма съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на административното наказание глоба
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто процесуално
поведение на обвиняемия в хода на досъдебното производство, който дава
обяснения, признава вината си и съдейства напълно за установяване мястото на
извършване на деянието. По делото не бяха установени отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид на изложеното, съдът наложи на
обвиняемия административно наказание глоба в минималния предвиден в закона
размер, а именно – 1000 лева, като намери, че в конкретния случай същото е от естество
да постигне целите на наказанието.
Относно веществените доказателства:
На основание чл.235, ал.7 НК съдът отне в полза на
Държавата предмета на престъплението – 1,2 пр.куб.м. дърва от вида бряст и ясен
– на съхранение в двора на ЧПЗ „***”, с.В., общ.Левски, обл.Плевен.
По делото са налице доказателства, че 1 брой конска каруца,
с която е било осъществено деянието – транспортирането на дървесината, е
собственост на брата на обвиняемия – А. И.Р.. Предвид на това,
съдът постанови след влизане на решението в сила така приобщеното веществено да
се върне на собственика – А. И.Р..
Относно
разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият Е.И.Р. бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените разноски в размер
на 77,28 лева за възнаграждение на вещото лице по изготвената лесотехническа и
оценителна експертиза.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: