Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр. Варна /………………2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен
съд, ІІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева к. адм. дело № 985 по
описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна при Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ против Решение № 260497/13.04.2021 г. на районен съд –
Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 226/2021 г., по описа на същия съд, с което
е отменено Наказателно постановление № 03-012089/20.11.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 128, т. 2
във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 414, ал.
1 от КТ, на „Черно море“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева.
В касационната жалба се поддържа, че постановеното
решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение поради неправилно тълкуване на
приложимия закон от установената
фактическа обстановка по делото. Твърди се, че извършването на
административното нарушение е доказано от събраните по делото доказателства,
като същото индивидуализирано чрез посочване на точната сума на дължимите и
неизплатени трудови възнаграждения, съответстваща на справката, получена от
работодателя. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът – „Черно море“ АД, не изразява становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Варна, чрез своя представител,
изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита,
че наказващият орган е допуснал нарушение на закона като е наложил една санкция
за 164 нарушения. Намира решението на ВРС за неправилно и пледира за неговата
отмяна и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Административен съд – Варна, при преценка на
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по
чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
С обжалваното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на „Черно море“ АД е ангажирана за
това, че на 27.08.2019 г., в качеството му на работодател, не е изплатило
трудовите възнаграждения за месец юли 2019 г. на 164 работници и служители в общ размер на 93 015,09
лева, в това число на лицето Х. И. Б., на длъжност „счетоводител“, в
размер на 603,70 лева. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ, за което срещу дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който впоследствие
е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление, с което на „Черно
море“ АД, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по
жалба на „Черно море“ АД против Наказателно постановление №
03-012089/20.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 414, ал.1 от КТ, за нарушаване нормата на чл. 128, т. 2 във
връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ. Въззивният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка: през месец ноември 2019 година служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна извършили проверка на „Черно море“ АД, като
работодател, по спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката
било установено, че не са изплатени трудовите възнаграждения за месец юли 2019
г. на 164 работници и служители в общ размер на 93 015,09 лева, в това число на лицето Х. И. Б., на длъжност „счетоводител“, в размер на 603,70 лева. Констатирано е, че
трудовите възнаграждения е следвало да бъдат изплащани до 25 число месеца,
следващ месеца, през който е положен трудът, като в конкретния случай
25.08.2019 г. бил неприсъствен ден. За
констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който
описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на нормата на чл. 128,
т. 2 във връзка с чл. 270, ал. 3 от КТ. Въз основа на АУАН, на 20.11.2019 г., административнонаказващият орган
/АНО/ издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което
изцяло възприел фактическите констатации и правната квалификация, изложени в
акта, и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на „Черно море“ АД, гр. Варна имуществена санкция в размер на 1500 лева.
За да отмени наказателното постановление, въззивният съд
е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържа формалните реквизити предвидени в чл. 57 от ЗАНН, но при допуснато
нарушение на материалния закон. ВРС е изложил мотиви, че неизплащането на
трудовото възнаграждение на всеки един работник или служител представлява
самостоятелно административно нарушение, за което следва да се наложи отделна
санкция, поради което в случая наказващият орган е стигнал до незаконосъобразен
извод за наличие само на едно нарушение, вместо на 164 отделни нарушения. В резултат на
тази констатация, районният съд е счел, че наложеното само едно наказание,
макар да съответства на предвиденото за съответния вид нарушение, не може да се
счита за законосъобразно, защото няма как да се прецени за кое измежду всички
отделни 164 нарушения спрямо конкретни, но неустановени и неиндивидуализирани
работници и служители, се отнася.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно
поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във
връзка с ал. 2, предложение първо от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Не могат да бъдат споделени изводите на ВРС, че
административнонаказателната отговорност на „Черно море“ АД е ангажирана за
извършването на 164 отделни нарушения спрямо 164 различни работници и
служители. Принципно правилно е становището на въззивния съд, че
неизплащането на трудовото възнаграждение спрямо всеки отделен работник
самостоятелно осъществява състава на административното нарушение по чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270,
ал. 3 от КТ. Това следва от разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, според която, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В
разглеждания казус както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, изрично е посочено, че нарушението е допуснато по
отношение на конкретен служител на дружеството, индивидуализиран посредством
посочването на неговите имена и длъжност, както и на размера на неизплатеното
трудово възнаграждение за месец юли 2019 година. С оглед горното, противно на
приетото от районния съд, правилото на чл. 18 от ЗАНН е спазено от АНО, като
посочването в обстоятелствената част на санкционния акт на общия брой работници
и служители, чиито трудови възнаграждения не са изплатени за същия месец, не
означава, че повдигнатото с него на касационния ответник
административнонаказателно обвинение е за извършване на 164 отделни нарушения,
както неправилно приема районния съд в мотивите си.
Касационната инстанция намира, че от събраните по делото
доказателства се установява осъществяването от страна на „Черно море“ АД на
административното нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ, които правни норми вменяват в задължение на работодателя /какъвто
безспорно е дружеството – касационен ответник/ да плаща в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение и определят начините за плащане. В
конкретния случай по безсъмнен начин е установена липсата на плащане на
дължимото за месец юли 2019 година трудово възнаграждение на лицето Х. И. Б., което обстоятелство дори не се оспорва от санкционирания търговец.
Съгласно сключения между страните трудов договор № 024/30.04.2015 г., приложен
като доказателство по делото, изискуемостта на това задължение е била до
25.08.2019 г., след която дата длъжникът
/оспорващото дружество/ вече се е намирал в забава. Предвид обстоятелството, че 25.08.2019 г. е неделя
/почивен ден/, срокът за изплащане на трудовото възнаграждение за месец юли
2019 година е бил до 26.08.2019 г. /аргумент от чл. 60, ал. 6 от Гражданския
процесуален кодекс/, поради което правилно АНО е приел, че нарушението е
извършено на 27.08.2019 г., към който момент е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение на Б.. По делото няма доказателства за по-късна дата на
изискуемост, като твърдяната от ответника по касация договореност със
синдикална организация относно начина на плащане на трудовите възнаграждения не
обективира договореност за разсрочване на задълженията. Наличието на такива
договорки не води до отпадане на административнонаказателната отговорност, още
повече, че те са направени между работодателя и синдикалната организация,
именно защото е налице системно неизплащане на възнагражденията на работниците
в срок. Договореността със синдикалната организация не дерогира правото на
работника, регламентирано в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република
България за получаване на поне минимално възнаграждение.
Наложената имуществена санкция
законосъобразно е определена в минималния размер, предвиден в санкционната
норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което пред съда не стои въпросът за
неговото редуциране.
Не са налице основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да бъде
квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде
санкционирано, е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс,
приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, то да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението, а напротив, от събраните по делото
доказателства е видно, че възнагражденията на 164 работници, които са в доста
висок размер, не са изплатени в срок, поради което не са налице предпоставките
на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт.
По изложените съображения съдът намира, че Наказателно
постановление № 03-012089/20.11.2019 г. е законосъобразно. Достигайки до
противоположен правен извод и отменяйки същото, районният съд е поставил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателно постановление.
Водим от това и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260497/13.04.2021 г. на районен съд – Варна, постановено по
НАХД № 226/2021 г., по описа на същия съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 03-012089/20.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 128, т. 2 във връзка с чл. 270,
ал. 3 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на
„Черно море“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: