Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 10.06.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3473 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*" със седалище гр.София, чрез ЮК А., излага твърдения в ИМ, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение №1 към него от 01.01.2018г., подписани между него и "**", има качеството на цесионер на паричното вземане за исковите суми, произтичащо от сключен между "**" като заемодател и ответника като заемател процесен Договор за паричен заем №5341310/06.03.2017г., сключен при спазване разпоредбите на ЗПК. Сочи, че по силата на сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя паричен заем в максимален размер на 1200лв., който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на "**" АД. Сочи, че с подписване на договора за паричен заем ответникът е удостоверил, че е получил заемната сума от 1200лв., която се е задължил да ползва и върне, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 1384,38лв., ведно с договорната лихва на 18 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 103,01лв. /включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Твърди, че по договора за паричен заем ответникът е извършил плащания в общ размер на 1560,55лв., както и че падежът на договора за заем е настъпил на 13.11.2017г. Сочи, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2098/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми 772,36 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - главница; 229,37 лв. /двеста двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 10.03.2017 г. до 13.11.2017 г.; 70 лв. /седемдесет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, представляващи задължения по договор за паричен заем № 5341310 от 06.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /02.07.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правният интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми.Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК А., с писмена молба поддържа предявените искове.
Производството по делото е частично прекратено в частта на предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена 31,95лв. за законна лихва за забава, поради оттеглянето на иска от ищеца.
Ответникът М.Н.Б. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован по реда на чл.41 ал.2 вр. ал.1 пр.2 от ГПК, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените срещу него искове. Не сезира съда с претенция за разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2017г. между "**" гр.София като заемодател и от ответника в процеса - заемател е сключен Договор за паричен заем "* План 14 и 30" №5341310, по силата на който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 1200лв., платила на 18 двуседмични погасителни вноски в всяка от които в размер на 103,01лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,30%, ГПР на заема - 49,33%, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 1854,18лв., като същият е сбор от общия размер на заеманата сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8. Съгласно чл.2 ал.2 от процесния ДПК с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Съгласно чл.1 ал.2 от ДПК, заемателят заявява, че преди подписване на д/ра е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредита, за извършването на която, съгласно ал.3 на чл.1 от ДПК, дължи на заемодателя такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 469,80лв. Съгласно чл.4 ал.1 от ДПК заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя едно от визираните обезпечения -поръчител, отговарящ на изискванията, посочени в чл.4 ал.1 т.1 от ДПК или банкова гаранция, като съгласно чл.4 ал.2 от ЗПК, в случай на неизпълнение от заемателя на задължението му за предоставяне на обезпечение, дължи на заемодателя неустойка в размер на 469,80лв., разсрочена и която ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 129,11лв., а общото задължение по ДПК е в размер на 2323,98лв. В чл.8 ал.1 от ДПК страните са уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на погасителни вноски, заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя, като по делото е приета като доказателство и Тарифа на "**", относима към Договори за паричен заем "** Express".
По силата на подписано Приложение №1/01.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между "**" - цедент и ищеца "АКПЗ" ООД - цесионер вземането срещу ответника, произтичащо от процесния ДПК №5341310/06.03.2017г., е прехвърлено в полза на ищеца по делото и е индивидуализирано в посоченото Приложение №1/01.01.2018г. към д/ра за цесия, като датата на прехвърлянето му, съгласно §1 т.1.1 от д/ра за цесия е датата на сключване на Приложение №1/01.01.2018г. С Пълномощно /л.18/ цедента е упълномощил ищеца - цесионер да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, цедирани по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. и включени в което и да е подписано към него Приложение №1 между страните, неразделна част от рамковия договор за цесия. Представеното с ИМ от ищеца уведомление до ответника - длъжник на станалото прехвърляне на вземането срещу него, произтичащо от процесния ДПК, е връчено на Б. лично с връчването на ИМ и приложенията към нея.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№2098/2018г. по описа на ВТРС, по което против длъжника е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, връчена му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес и ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми. Крайният падеж по процесния ДПК - 13.11.2017г. е настъпил преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 02.07.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение, иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Разгледани по същество исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между "**" като заемодател и ответника в процеса като заемател от сключен между тях на 06.03.2017г. процесен Договор за паричен заем №5341310, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заемна сума в размер на 1200лв. срещу насрещно задължение на заемателя за връщането й на 18 двуседмични погасителни вноски, като е настъпил крайния падеж 13.11.2017г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Безспорно, доколкото, съгласно чл.2 т.9 от процесния ДПК на ответника е предоставен потребителски заем, същият представлява договор за потребителски кредит /ДПК/, поради което спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗПК. Договорът за паричен заем е реален, като в случая е налице изпълнение на задължението на заемодателя за предаване в собственост на заемателя на заемната сума, с оглед удостоверяването в чл.2 ал.2 от д/ра от заемополучателя, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Безспорно ищецът по делото има качеството на цесионер на вземането, произтичащо от процесния ДПК, което произтича от подписаното Приложение №1/01.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., сключен между "**" като цедент и ищеца като цесионер и като такъв е активно материално и процесуално правно легитимиран да предяви настоящите искове. Прехвърлянето на вземането /цесията/ е породило правно действие, както в отношенията между страните по договора за цесия, така и по отношение на ответника - длъжник, доколкото му е съобщена от ищеца, надлежно упълномощен да стори това от цедента, с редовно връчено му лично по реда на чл.131 ал.1 от ГПК уведомление за цесия /л.17/, приложено към ИМ, предвид което е спазена разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
За нищожността на договор или на отделни клаузи от него съдът следи и служебно. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ДПК в размера на погасителната вноска от 103,01лв. са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Безспорно от удостоверяването в чл.1 ал.2 от ДПК се установи, че от заемодателя е извършена доброволно избраната от заемателя допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, извършването на която страните са уговорили да е възмездно срещу дължимост от страна на заемателя, съгласно чл.1 ал.3 от ДПК, на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 469,80лв. Съдът счита, че с оглед размера на уговорената такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 469,80лв., който е 39% от заемната сума, клаузата по чл.1 ал.3 от процесния ДПК се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, доколкото противоречи на принципа на справедливост и на равнопоставеност на страните в облигационната връзка и води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по него, като в случая с оглед високия предвиден размер на таксата, която е 39% от заемната сума, уврежда по-слабата страна в облигационната връзка - длъжника, предвид което не е породила правно действие между страните по ДПК от една страна, от друга страна вземане за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем не е цедирано на ищеца по силата на подписаното Приложение №1/01.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., доколкото произтича от нищожна клауза. Включването на таксата за експресно разглеждане на документи в размера на погасителните вноски доказва уговарянето й и предвиждането й в полза на по-силната страна в облигационната връзка с цел печалба, което противоречи на добрите нрави, доколкото насрещната престация за извършена услуга не следва многократно да надхвърля разходите за извършването й, въпреки възмездността на услугата, както в случая е сторено, доколкото стойността й е 39% от чистата стойност на заема, което е в противоречие с добрите нрави.
Неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, поради което не е породила правно действие между страните, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължение изцяло. На основание чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. В случая с неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от процесния ДПК не се обезпечава изпълнението на основното задължение на потребителя по ДПК за връщане на кредита, а се обезпечава изпълнението на задължението на заемателя по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Размерът на уговорената неустойка от 469,80лв. /съвпадащ с този на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем/ е 39% от чистата стойност на заема и така уговорен противоречи на принципа на справедливост и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.4 ал.2 от ЗПК се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави. От друга страна предвиденото разсрочено заплащане на неустойката, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 129,11лв., обосновава предвиждането й в ДПК с цел генериране на печалба и като условие, съгласно което към общата дължима сума се прибавя добавка - оскъпяване в размер на 469,80лв., което е в противоречие с основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, което прави клаузата за неустойка от ДПК нищожна, като противоречаща на добрите нрави. На следващо място, така уговорено в чл.4 ал.1 от ДПК в кратък тридневен срок от сключване на ДПК заемателят да предостави на заемодателя обезпечение чрез ФЛ - поръчител, който да отговаря на предвидените в ДПК завишени изисквания би било трудно изпълнимо, което автоматично влече отговорност на заемателя за неустойката по чл.4 ал.2 от ДПК, с което същият се поставя в положение да дължи връщане на сума, в размер на 39% от отпуснатия заем, което е в противоречие с принципа на справедливост, на което основание клаузата за неустойка от ДПК е нищожна.
На основание чл.24 от ЗПК за ДПК се прилагат и чл.143 - 148 от ЗЗП. В тази връзка клаузата по чл.4 ал.2 от ДПК за неустойка, доколкото ищецът, в чиято тежест е, не е доказал да е уговорена индивидуално, е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения по чл.4 ал.1 от ДПК за предоставяне на едно от обезпеченията да заплати необосновано висока неустойка, в размер на 39% от отпуснатата заемна сума, което е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя и като такава е нищожна на основание чл.24 от ЗПК вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП. Процесният ДПК е стандартен за този вид договори, не се доказва клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК да е уговорена индивидуално за ответника - потребител, за да се приеме изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.4 ал.2 от ДПК на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и като неравноправна, предвид което не е породила правно действие между страните, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за неустойка с цена на иска от 229,37лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
С оглед извода на нищожност на клаузите по чл.1 ал.3 за размера на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и по чл.4 ал.2 от процесния ДПК за неустойка за неизпълнение, същите не са породили правно действие, съответно за ответника не е възникнало задължение за тяхното заплащане, поради което от общия размер на всички плащания по ДПК от 1854,18лв. следва да се извади сумата от 469,80лв. - стойност на недължимата, поради нищожна клауза, такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и остава сума от 1384,38лв., която, съобразно чл.2 т.7 от ДПК, включва заемната сума от 1200лв. плюс 184,38лв. дължима договорна /възнаградителна/ лихва, доколкото ДПК е сключен на 06.03.2017г. и размерът на фиксирания годишен лихвен процент по заема от 40,30% е под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Следователно общата стойност на дълга на ответника по процесния ДПК е в размер на 1384,38лв. при настъпил краен падеж по договора. Ищецът в ИМ признава неизгодния за него факт, че ответникът е направил плащания по процесния ДПК в общ размер на 1560,55лв., с което изцяло е погасил задълженията си по договора за паричен заем за връщане на главницата - заемна сума и за заплащане на договорната /възнаградителна/ лихва, дори е надплатил сумата от 176,17лв., предвид което и предявеният от ищеца по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 772,36лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 02.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло и предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 70лв., доколкото от една страна същите са дължими при неизпълнено парично задължение от длъжника за заплащане на дължимите погасителни вноски, а в случая не се доказва да е налице такова, а от друга страна, по делото липсват каквито и да било доказателства ищецът да е направил разходи за извънсъдебно събиране на задължение на ответника, така че последния да дължи тяхното заплащане.
Изходът на делото обуславя неоснователност на ищцовата претенция за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не претендира разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Отхвърлянето изцяло на предявените искове обуславя неоснователност на претенцията на заявителя за съдебни разноски в заповедното производство по Чгр.д.№2098/2018г. на ВТРС.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от "*", ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. "*" № *, етаж *, против М.Н.Б., ЕГН **********,***, по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 772,36 лв. /седемстотин седемдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ - главница, иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 229,37 лв. /двеста двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 10.03.2017 г. до 13.11.2017 г., иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 70 лв. /седемдесет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, основани на Договор за паричен заем "* План 14 и 30" № * от 06.03.2017 г., вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца по силата на подписано на 01.01.2018г. Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена Заповед №1021/03.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2098/2018г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца "*" за присъждане на направени съдебни разноски в настоящото исково и в заповедното производство по Чгр.д.№2098/2018г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от влязлото в законна сила съдебно решение да се приложи по заповедното производство по Чгр.д.№2098/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................