О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №..
гр.Козлодуй, 16 август 2017 година
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание
на 16.08.2017 година, в състав:
Районен съдия:
Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева
гражданско дело № 988 по описа за 2017 година, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е подготвително
по реда на чл.140 от ГПК.
Образувано е по искова
молба на Х.Л.К., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против А.М. ***
в условията на обективно евентуално съединяване два иска – главен по чл.108 ЗС
за защита на собственост – отстъпване на собствеността и предаване владението
на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № МР 50 81 АХ, евентуално за заплащане
на сумата 2 500.00 лева, представящата цена, която е платил за закупуване
на същия автомобил на трето лице. Претендира сторените по делото разноски.
Исковата молба е редовна и по реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратен препис от нея и от
приложените към нея писмени доказателства за писмен отговор. В срока и по реда
на чл. 131 от ГПК е получен писмен отговор от ответника, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани и излага съображения.
По допустимостта на претенциите съдът намира, че легитимацията на страните съответства на твърдяното
спорно вещно правоотношение. Сезиран е компетентния съд след заявено редовно
възражение за подсъдност от ответника.
По предварителните въпроси: Ищецът е внесъл дължима държавна такса при завеждане на исковата молба в
РС – Бяла Слатина.
По доказателствените искания: С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които не са
оспорени от ответника в срока по чл.131 от ГПК и съдът следва да ги приеме по делото.
Направил е искания за допускане на свидетели по делото.
Ответника не е
представил доказателства и не е заявил доказателствени искания с писмения
отговор.
На страните следва
да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на основание
чл.80 от ГПК.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание.
Съдът на основание
чл. 140 от ГПК, Козлодуйският районен съд, Втори състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
обективно евентуално съединените искове на Х.Л.К., ЕГН ********** с адрес ***
против А.М. *** – главен иск по чл.108 ЗС за защита на собственост – отстъпване
на собствеността и предаване владението на товарен автомобил Форд Транзит с
рег. № МР 50 81 АХ и евентуално съединения с него иск за заплащане на сумата
2 500.00 лева, представящата цена, която е платил за закупуване на същия
автомобил на трето лице.
Приема представените
от ищеца писмени доказателства приложени към исковата молба.
Приема писмен
отговор на ответника.
На основание чл.146 от ГПК, съдът изготви проект на доклад
по делото, както следва:
Ищецът е предявил
против ответника два обективно евентуално съединени иска. Първия главен иск е т.нар.
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за защита правото си на собственост по
отношение движима вещ – товарен автомобил Форд Транзит с рег. № МР 50 81 АХ.
Този иск на собственика е за защита на неговото право на собственост против трети лица, които владеят
или държат веща без да имат основание за това (р. 1234/55 г., IV г.о.).
Искът по чл. 108 ЗС се предявява и провежда успешно при
наличие на следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, обект на
спорното материално право, вещта да се намира във владение или държане на
ответника, ответникът да владее или държи вещта без основание (р. 2419-60-I
г.о. р. 2356-66-I г.о.). Предпоставките следва да съществуват при условията на
кумулативност.
Активно легитимиран
да води иска по чл. 108 ЗС е собственикът на вещта, респ. титулярът на
ограниченото вещно право. Придобивният способ, от който е възникнало вещното
право, не се отразява на вида и характеристиката на защитата. Ищецът трябва да
е лишен от владението на собствената си вещ, било като тя е отнета лично от
неговата фактическа власт, било като вещта е отнета от лицето, чрез което ищецът
владее. Ако владението не е отнето, липсва интерес от водене на
ревандикационния иск.
Пасивно легитимирано
по иска по чл. 108 ЗС е всяко лице, което упражнява фактическа власт върху
вещта, обект на претендираното от ищеца право на собственост. Без значение е по
какъв начин е било отнето владението. Ответникът може да държи вещта, без да е
формирал намерение да я владее като своя, може да държи вещта за друго лице,
което е формирало намерение да я владее като своя, може и да я владее лично за
себе си с намерение да я свои. Не е пасивно легитимиран по иска държател, който
държи вещта за ищеца (р. 2618-74). Не е достатъчно ответникът да е отнел
фактическата власт, за да е пасивно легитимиран, той трябва да продължава да
упражнява фактическа власт върху вещта. Независимо от характера на фактическата
власт, която ответникът упражнява върху вещта, той е пасивно легитимиран по
иска, ако няма основание да упражнява такава.
В тежест на ищецът е да докаже, че трите предпоставки за
основателността на иска съществуват. Ищецът следва да докаже, че е собственик
на вещта и че ответникът владее вещта. Не е в тежест на ищеца да доказва, че веща
се владее от ответника без основание. Ответникът е този, който трябва да докаже
възражението си, че владее веща основателно (р. 966-77-I г.о.).
Когато правото на
собственост на ищеца е преминало в патримониума му на основание правна сделка,
доказването на правото на собственост се осъществява с представяне на писмен
акт за сделката пред съда. В случая видно от обстоятелствената част на исковата
молба ищецът твърди, че е закупил автомобила от трето лице и следва да докаже
този факт , а доколкото за покупко-продажбата на автомобил законът изисква
писмен договор с нотариална заверка на подписите, ищецът следва изрично да заяви
и докаже наличието на такъв писмен договор /евентуално липсата му/.
Ищецът не твърди да
е придобил правото на собственост върху автомобила по друг начин – чл.78, ал.5
ЗС.
Освен доказване на активната си легитимация, в тежест на
ищеца е да представи доказателства и относно факта на владението на вещта от
страна на ответника. Дори последния да не се яви
в съдебно заседание и да не ангажира изрично оспорване на иска, ищецът не се
освобождава от доказателствената си тежест за този факт. Нуждата от доказване
може да отпадне само ако ответника изрично заяви пред съда, че не оспорват
факта, че владее имота, а в настоящия случай с писмения отговор ответника
изрично е отрекла този факт. Ако такова изрично признание не се ангажира в
процеса, ищецът следва на общо основание да доказва твърдяните от него факти.
Най-често доказването на факта на владението се постига чрез ангажиране на
свидетелски показания. Фактът на владението следва да бъде доказан към момента
на предявяване на исковата молба.
Защитата на
ответника срещу иска по чл. 108 ЗС може да бъде на общо основание процесуалната
защита. Тя се изразява във възражения за липсата на положителна процесуална
предпоставка или за наличието на отрицателна такава. Защитата по същество на
ответника срещу ревандикационния иск е в две насоки срещу активната
легитимация на ищеца да води иска и срещу пасивната легитимация на ответника да
отговаря по него. Атакувайки активната легитимация на ищеца, ответникът преди
всичко може да заяви, че оспорва съществуването на претендираното от ищеца
вещно право, той като то изобщо не е възникнало, било защото не се е осъществил
фактическият състав по възникване на правото на собственост, било защото е
налице нищожност на акта, на който ищецът се позовава като правопораждащ
собствеността факт. При това ответникът може да противопостави и свои вещни
права върху обекта.
По повод пасивната
легитимация възраженията са свързани най-вече с оспорване факта на владението
че ответникът никога не е упражнявал фактическа власт върху вещта, че е упражнявал
такава, но е предал владението на ищеца или че е упражнявал такава, но е предал
владението на трето лице преди започване на процеса. Ако ответникът не
оспорва, че упражнява фактическа власт върху вещта, той може да твърди, че има
основание за упражняването й. Докато при оспорване на твърдяното от ищеца
вещно право и на факта на владението или държането в тежест на ищеца е да
докаже твърденията си, ако ответникът твърди, че владее вещта основателно,
той трябва да доказва наличието на основание.
ПО ИСКА за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 500.00 лева съдът
намира, че в исковата молба е налице противоречие в обстоятелствената част и
петитума по отошение тази претенция. Това е така, тъй като в обстоятелствената
част ищецът твърди, че тази сума е дал като цена за автомобила на трето лице. В
петитума претендира същата сума от ответника, но вече не като продажна цена, а
като действителна стойност на автомобила. Така в първото съдебно заседание
ищецът следва изрично да уточни тази си претенция спрямо ответника.
Съгласно
Тълкувателно решение № 114 от 1.11.1963 г. по гр. д. №
95/1963 г., ОСГК, иск за заплащане на равностойността на липсващи вещи може да
бъде заявен като евентуален или алтернативен иск. В първия случай при
евентуално съединяване на искове, съдът дължи произнасяне в случай на
отхвърляне на главния иск по чл. 108 от ЗС. Във втория случай съдът дължи
произнасяне и по двата иска, като изпълнението ще се проведе алтернативно или
върху вещта или върху сумата, представляваща нейната равностойност.
Съдът дължи разглеждане на претенцията за заплащане на
равностойността на вещта само в случай, че претендираната вещ е
загубена или унищожена, т. е. не е налице. Този извод следва от характера на
евентуалното съединяване на искове, при който евентуално съединеният иск се
счита предявен под условие.
СЪДЪТ УКАЗВА на
страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да представят
всичките си доказателства по делото, както и да заявят доказателствени искания
в противен случай това им право ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 28.09.2017 г. от 10.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните при призоваването им.
Районен съдия: