Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр.
Силистра, 08 юни 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, при
участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Галина Вълчева като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 28 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по касационна жалба от РИОСВ - Русе срещу Решение № 30 от 12. 02. 2021 г. по АНД № 626 / 2020 г.
на Районен съд–Силистра, отменящо Наказателно постановление № 44 / 27. 08. 2020
г., издадено от Директора на РИОСВ – Русе, с което на „Емакс“ ЕООД гр. Силистра
за нарушение на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗООС е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000. 00 (три
хиляди) лева.
В касационната жалба се
излагат доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във
вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Акцентира се, че решаващият състав
неправилно е приел, че с АУАН и НП са описани две деяния, които съставляват две
отделни нарушения. Коментирано е, че действията, които първата инстанция е
приела за отделни, по съществото си са взаимосвързани и изпълнението на едното
автоматично води до изпълнение на второто. Оспорва се и извода на съда, че в НП
е посочена неправилна санкционна норма, като се уточнява, че в
обстоятелствената част на акта е посочена коректно нарушената разпоредба, а
допуснатата техническа грешка непосредствено преди постановяването на
диспозитива по никакъв начин не е осуетила защитата на наказаното лице и не
води до порочност на издаденото НП. Моли се оспореното решение да се
отмени, да се потвърди изцяло издаденото
наказателно постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
Ответникът по касационната
жалба „Емакс“ ЕООД гр. Силистра, действащо чрез адв. Ст. Н. ***, изразява
становище, че оспорването е неоснователно.
Представителят на Окръжна
прокуратура намира жалбата за неоснователна и счита, че въззивното решение
следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
С наказателно
постановление (НП) № 44 / 27. 08. 2020
г., издадено от Директора на РИОСВ – Русе, за нарушение на чл. 166, т. 3 във
вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗООС на „Емакс“ ЕООД гр. Силистра е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000. 00 лева.
Наказанието е наложено за това, че дружеството не е изпълнило задължителни предписания по чл. 14, ал. 4 от
ЗООС, дадени от директора на РИОСВ- Русе с писмо с изх. № АО – 350 (2) / 03.
02. 2020 г. със срок на изпълнение до 28. 02. 2020 г., а именно: „Да се осигури
техническа възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2
в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД. Отпадъчните води постъпващи в
КМУ-2 следва да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително №
490-НО-ИО-А1/2019 г.“. Нарушението е било установено при проверка на
производствената площадка на „Емакс“
ЕООД на 03. 06. 2020 г.
При обжалването на посоченото
наказателно постановление районният съд е възприел фактическите констатации на
административнонаказващия орган относно това, че дружеството с бездействието си
по повод на изпълнението на дадените предписания от директора на РИОСВ – Русе е
допуснало нарушение по чл.166, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗООС. Приел е
обаче, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като с писмо с изх. № АО – 350 (2) / 03. 02. 2020 г. са били дадени две
предписания на дружеството, а именно: първо - да осигури техническа възможност
за пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2 в площадковата
канализационна мрежа на „Еми“ АД, и второ - отпадъчните води постъпващи в КМУ-2
да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително № №
490-НО-ИО-А1/2019 г. В тази връзка съдът е коментирал, че в съставения акт и
издаденото наказателно постановление срещу дружеството са описани две деяния,
всяко от които осъществява състав на самостоятелно административно нарушение
(неизпълнение на дадено от контролен орган задължително предписание), а в
същото време му е наложено едно наказание в разрез с уредения в чл.18 от ЗАНН
основен принцип, според който за всяко нарушение следва да има отделно
наказание, което да се изтърпи отделно. Съдът е приел, че в резултат на това е
създадена неяснота както в АУАН, така и в наказателното постановление за кое
нарушение се санкционира дружеството. Също така въззивният съд е коментирал, че
първото предписание на практика е неизпълнимо, тъй като касае действия, които
следва да бъдат извършени на територията на друго дружество, а именно „Еми“ АД,
и няма как „Емакс“ ЕООД да изпълни предписаните действия, тъй като те са извън
неговите компетенции. Приел е, че изпълнението на първото предписание изисква
пасивно поведение от страна на адресата му, а на второто предписание - активно
поведение, като неизпълнението на всяко едно от дадените две отделни
предписания представлява отделно административно нарушение, за което се следва
отделна административнонаказателна санкция. Отделно от това съдът е
констатирал, че в хода на производството
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила досежно
правното основание за налагане на санкцията. В описателната част на обжалваното
НП е вписано, че нарушението съставлява такова по реда на чл.166, т.3 във вр.с
чл.14, ал.4 от ЗООС, но в същото време жалбоподателя е бил наказан за
извършеното от него нарушение на основание разпоредбата на чл.164, ал.1 от
ЗООС, която е изобщо е извън предмета на делото и е неприложима в казуса. Съдът
е приел, че санкциониращата норма представлява задължителен реквизит и
неправилното ѝ посочване води до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице и препятства съда и да
извърши контрол относно това дали имуществената санкция на наказаното лице е
наложена съобразно материалния закон. Въз основа на това съдът е направил
извод, че нарушенията са от категорията на съществените и са неотстраними в
съдебната фаза на процеса и водят сами по себе си до отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Настоящата инстанция не
споделя доводите и изводите на въззивния съд и ги счита за изведени в нарушение
на закона, което е и визираното в касационната жалба основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК.
Първата инстанция е
установила, че предписанията на директора на РИОСВ – Русе са дадени на „Емакс“
ЕООД поради констатирано несъответствие при заустването на отпадъчните води на
предприятието. Целта на предписанието е да се пренасочат отпадъчните води от
каломаслоуловител – 2 (КМУ-2) в точка на
заустване 1 (ТЗ-1), вместо в площадковата канализационна мрежа на „ЕМИ“ АД,
където са се изливали без основание. В тази връзка неправилен е извода на
първата инстанция, че в случая се касае за изпълнение на две отделни
предписания. Както се коментира, целта е пренасочване на водите от КМУ-2, като
спирането на изливането им в площадковата канализационната мрежа на „ЕМИ“
(пломбиране на заустването) не би могло да се осъществи без осигуряването на
ново място на заустване – ТЗ-1, посочено
в издаденото на дружеството комплексно разрешително № 490-НО-ИО-А1/2019 г.
Описателното изложение на действията, които трябва да се извършат, за да се
пренасочат отпадъчните води от КМУ-2 има за цел най-вече да създаде яснота у
адресата на предписанието, а не визира отделни и независими един от друг етапи
на процеса, които биха могли да бъдат предмет на отделни предписания.
Неправилен е и извода на
въззивния съд, че предписанието е неизпълнимо, тъй като касае действия, които
следва да бъдат извършени на територията на друго дружество – „ЕМИ“ АД.
Съгласно чл. 51 от Закона за собствеността, когато за извършването на работи в един
недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е
длъжен да даде достъп за това. При призната и гарантирана от закона възможност
за получаване на достъп е необоснована тезата, че предписанието е неизпълнимо.
Не може да бъде споделен и
извода на първоинстанционния съд за допуснати нарушения от страна на АНО при
определянето на правното основание за налагане на санкцията. В случая нормата
на чл. 166, ал. 3 от ЗООС регламентира както дължимото правило за поведение,
така и предвидената санкция за нарушаването му. Разпоредбата е правилно
посочена в обстоятелствената част на оспорения акт, изложени са фактически
основания, които биха могли да бъдат подведени единствено под нея и за
дружеството е било ясно за кое осъществено от обективна страна деяние е наложена санкцията, както е видно и
от подадената жалба пред въззивната инстанция. В този смисъл допуснатата
фактическа грешка при цифровото изписване на законовата норма за налагане на
санкцията в мотивите на НП по никакъв начин не е накърнило правото на защита на
дружеството. Дори това да не беше така,
при констатация, че при правилно установена фактическа обстановка наказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, оспореният акт следваше да бъде
изменен. Възприетият от съда подход за пълно освобождаване от
административнонаказателна отговорност на нарушителя при доказаност на
извършено административно нарушение от фактическа страна очевидно противоречи
на целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН. За да бъде отменено НП се изисква не
само санкционираното лице да не е извършило нарушение според квалификацията на
основанието за ангажиране на административнонаказателната му отговорност в НП,
а и според фактите на обвинението. Ако действително беше налице соченото от
първоинстанционния съд разминаване, не
би имало процесуална пречка въззивната инстанция да измени дадената
квалификация и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение в съответствие с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК. Поради пълната идентичност на
обстоятелствата, при които първоначално е било привлечено към отговорност
лицето, и обстоятелствата по прецизираната правна квалификация, правото му на
защита нямаше да бъде накърнено.
Предвид гореизложеното,
касационната жалба се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.) на касатора
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 120 лева. В тази
връзка ответното дружество следва да заплати на РИОСВ – Русе, доколкото същото
е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, разноски в размер на по 80. 00 лева за всяка
от двете инстанции или общо 160. 00 лева.
Въз основа на гореизложеното
и основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 30 от 12. 02. 2021 г. по
АНД № 626 / 2020 г. на Районен съд–Силистра, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 44 / 27. 08. 2020 г., издадено от Директора на РИОСВ – Русе, с
което на „Емакс“ ЕООД гр. Силистра за нарушение на чл. 166, т. 3 във вр. с чл.
14, ал. 4 от ЗООС е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000. 00 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Емакс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, УЛ. „Петър Бояджиев“ № 39Б, да
заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Русе, сумата от
160. 00 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски в настоящото
производство и в производството по АНД № 626 / 2020 г. на Районен съд–Силистра.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.