Решение по дело №14/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 95

гр. Видин, 02.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

десети май

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

14

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215,ал.1, вр. ал.4, вр. с чл.225а,ал.1, вр. с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на М.В.М. *** против Заповед № РД-02-11 - 1320/03.11.2022г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „преустройство на таванско помещение за обособяване на санитарен възел – баня и тоалетна с водопроводна и канализационна инсталация“, находящ се в общо помещение, собственост на живущите в сграда с идентификатор № 10971.505.379.5, разположена в ПИ с идентификатор № 10971.505.379 по КК на гр..Видин, с административен адрес гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“, бл.4, вх.Б от и за сметка на М.В.М. - извършител на строежа.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована. Твърди се, че не е извършена проверка, която да установи, че извършеното представлява каквото и да било преустройство, както и че не е установено, че това преустройство се извършва в общо помещение на живущите в блока. Посочва също, че дори и да се приеме, че прокараните тръби влизат в общите тръби на блока, то той, като собственик на апартамент в същия блок също притежава част от тези общи части. Заявява, че за изграденото не е било необходимо разрешение за строеж, тъй като според самия административен орган, строежът е 6 – та категория, а за тях не се изисква разрешение за строеж, както и не се изисква съгласие на етажните собственици. Поддържа, че в производството по издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които я правят незаконосъобразна.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Зам. Кметът на Община Видин, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да не я уважава. Посочва се, че при издаването на заповедта е спазен както материалният, така и процесуалният закон.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е неоснователна по следните съображения :

Не се спори по делото, че М. М. е собственик на апартамент в бл.4, на ж.к.“Христо Ботев“, вх.Б, като последното се потвърждава и от него в жалбата.

Административното производство е по повод подадена жалба от живущите в бл.4 на вх.Б в ж.к.“Христо Ботев“. Жалбата е с вх. № АО – 02 – 06 – 729 / 29.07.2022г.

По повод на жалбата е издадена заповед № РД – 02 – 11 – 747 / 29.07.2022г. на Зам. кмета на община Видин, с която е назначена работна група за извършването на проверка.

Във връзка с горното такава е извършена на място на таванския етаж на административен адрес – гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“, бл.4, вх.Б, както и по документи от страна на служители на Община - Видин, като резултатите от проверката са отразени в констативни актове с № 9 / 10.08.2022г. и № 9А / 10.08.2022г. Установено е, че от страна на М.М. е започнало обособяването на санитарен възел – баня и тоалетна с водопроводна и канализационна инсталация, в общо помещение към таванските стаи на ет.5 на сградата. Извършва се преустройство на таванско помещение за обособяването на въпросния санитарен възел, като размерите на стените са с дължина 0,62м. и 0,59м., като между тях е оставено разстояние от 0,75м. – за врата. Ширината на помещението е 1,20м., дължината е 2,00м. и височина 2,00 м. Стените са изградени от гипскартон с дебелина 0,10м. За помещението са прокарани тръби за водоснабдяване и канализация, като тръбата за водоснабдяване е с размер Ф 20 и излиза вертикално от ап.5 на ет.3 на извършителя и продължава хоризонтално с размер 1,10м., след което влиза в общите тръби на етажната площадка, които са предвидени за отоплителна инсталация. Въпросната тръба е поставена, за да захрани с питейна вода таванското помещение № 5, през етажната стоманобетонова плоча. За осигуряване на отвеждането на каналните води от таванското помещение са положени две тръби с Ф 130. При проверката е установено също, че едната канализационна тръба е заустена във вертикалната канална тръба, една част е разположена и преминава хоризонтално по пода на цялото общо помещение, като с две отклонения ще осигурява оттичане на фекални води от тоалетното казанче и мивка. Въпросната канализационна тръба е с дължина3,80м. и започва от единия край на помещението и завършва в другия му край, като е направена чупка и продължава с друга тръба, с дължина 1,80м., която отива към таванското помещение, собственост на жалбоподателя.

Чрез полагането на втора тръба е изграден отдушник за канализационната система.

Втората тръба е свързана с вертикалната канална тръба на общата канализационна система, преминава вертикално до тавана на общото помещение, продължава хоризонтално по тавана до отсрещната стена, преминава през стената между общото помещение и таванското такова, като за целта е използван отдушника в коминното тяло за етажа и влиза в таванско помещение № 5, което е към ап.5, собственост на жалбоподателя. Тази тръба е с дължина 2,00 м.

Няма спор, че строежът не е завършен, както и че в момента строителството е спряно.

Безспорно е също така и че общото помещение и отдушника в коминното тяло, през който е прокарана тръбата са общи части на собствениците на жилища във вх.Б, в ж.к.“Христо Ботев“, бл.4.

Преустройството е започнало и извършвано до момента без да има строителни книжа за това, а именно без влязло в сила разрешение за строеж.

Видно от констативния акт работната група е установила, че изграденото е отчасти в общо помещение собственост на етажните собственици от вх.Б и отчасти в собственото таванско помещение на жалбоподателя – М.. За собствеността на помещенията са приложени справки и скици от СГКК, както и справки от МДТ при община Видин, като тези обстоятелства не се и оспорват по делото.

Установено е при проверката, че преустройството, така както е описано по - горе представлява строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ. Прието е, че ремонтните дейности по включването към съществуващата канализационна мрежа е приключило април 2022г. За това обстоятелство от страна на извършителя е попълнена и декларация – л.78 от делото.

Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя М.М., който е собственик на таванско помещение № 5 и извършител на строежа. За строежа не са установени налични строителни книжа респ. разрешение на строеж. Констативните актове са връчени на жалбоподателя М. чрез разлепването им на входната врата към жилището на административния адрес на жалбоподателя, тъй като изпратените му съобщения са се върнали непотърсени. За тези действия на служителите на община Видин са изготвени констативни протоколи – 2 бр. от 27.09.2022г. В посочения в констативните актове срок от М. са постъпили две възражения, съответно от 04.10.2022г. и от 06.10.2022г.

Двете възражения на жалб. М. са обсъдени от работната група, за което са изготвени и нови констативни протоколи с № 230 и № 231 от 04.10.2022г. Доводите са приети за неоснователни, с изключение на категорията на строежа, за която е прието, че посочената такава – 6 – та категория е в резултат на грешка и че всъщност строежът отговаря на такъв от 5 – та категория.

Установено е от сведенията на жалбоподателя М., като извършител на строежа, че същия е изграден през 2022г., поради което с оглед времето на извършване за строежа не са приложими разпоредбите на §.16 от ПР на ЗУТ и §.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което и от работната група не е било необходимо да бъде изследвана търпимостта на процесния строеж.

Строежът е от 5 – та категория, съгласно чл.137,ал.1,т.5,б.“г“ вр. с б.“а“ от ЗУТ, като е прието, че преустройството на част от сграда представлява строеж от 5-та категория.

Въз основа на констативния акт от Зам. Кмета на община Видин е издадена обжалваната заповед, с която, като е приел, че така осъщественото частично преустройство на таванско помещение за обособяване на санитарен възел – баня и тоалетна с водопроводна и канализационна инсталация, представлява строеж пета категория, извършен без да е разрешен съгласно ЗУТ, в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ и при изложените по-горе фактически обстоятелства на основание чл.225а от ЗУТ е наредено за бъде премахнат от и за сметка на жалбоподателя, като извършител на строежа.

За извършването на процесното преустройство няма разрешение за строеж, така както е описано и по – горе.

По делото не са представени каквито и да било доказателства за издаване на разрешение за строеж за извършването на въпросното преустройство на таванското помещение, за обособяване на санитарен възел.

При извършените проверки на място е установено, че то съществува и не е премахнато от жалбоподателя, за което е представен и снимков материал.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорвания административен акт и в законоустановения 14-дневен срок за оспорването му.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Зам. Кмета на Община Видин, с оглед разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, за което е представена и надлежна заповед № РД – 02 – 11 – 2490 / 30.07.2021г. на Кмета на Община Видин.

Същата е постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и целта на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.225а от ЗУТ. Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях. Съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223,ал.2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По делото безспорно е установено, че процесната заповед е издадена на основание констативен акт № 9А / 10.08.2022г., според който въпросното преустройство на таванско помещение за обособяване на санитарен възел, представлява незаконен строеж, поради изграждането му без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Съставеният в хода на административното производство Констативен акт № 9А / 10.08.2022г., като официален свидетелстващ документ, съставен от служителите по чл.223,ал. 2 от ЗУТ, има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства, което не е сторено в настоящото производство. На жалбоподателя е указана необходимостта да докаже твърдените в жалбата обстоятелства, за което съдът е дал възможност да направи доказателствени искания, респ. да ангажира доказателства, но в хода на настоящото съдебно производство, въпреки редовно полученото съобщение, не е взел становище, въпреки указаната доказателствена тежест.

Безспорно се доказа по делото, че въпросният строеж, като незаконен такъв и предвид степента на същественост на пороците, допуснати при изграждането му, които не биха могли да бъдат санирани, не може да бъде узаконен и съответно подлежи на премахване.

От приетата фактическа обстановка по делото се установява, че жалбоподателят е извършил частично преустройство на таванско помещение, освен в неговото собствено и в такова, обща собственост на живущите във вх.“Б“ на бл.4, като за изграждането му няма каквито и да било строителни книжа.

Установява се по делото, че въпросното преустройство, в този си вид е изградено през април 2022г.., според самия жалбоподател М., както и че представлява строеж по смисъла на §.5,т.38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа.

Налице е строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за който обаче не е издадено разрешение за строеж, съобразно изискванията на чл.148,ал.1 от ЗУТ.

Според § 5,т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Т.е. според цитираното определение за „строеж” такъв представлява и въпросното преустройство на таванско помещение, чрез обособяване на санитарен възел – баня и тоалетна с водопроводна и канализационна инсталация.

С извършеното преустройство се засяга част от общото помещение на таванския етаж, което е съсобствено на етажните съсобственици. Не е спорно и че няма съгласие по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ от останалите съсобственици в сградата. От така описаното преустройство се оказва, че се променя и предназначението на част от таванските помещения – общите части, които се засягат, като част от помещението се обособява в санитарен възел. Следва да се посочи, че обособяването на мокро помещение води до извода за евентуална промяна на предназначението на помещението, което от нежилищно такова става жилищно такова, тъй като санитарните помещения са обслужващи такива, към основните жилищни. С промяната на предназначението на помещенията обаче административният орган не се е занимавал, поради което и не следва съдът да взема становище. Последното обаче води до извода, че процесното преустройство няма как да бъде квалифицирано като „текущ ремонт“, за извършването на който съгласно чл.151,ал.1,т.1 от ЗУТ не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Съгласно т. 43, „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. По аргумент от горното се установява, че извършването на процесното преустройство няма как да бъде прието за „текущ ремонт“.

Както бе установено и посочено по – горе в настоящото решение въпросното преустройство е извършено обособяване на отделно помещение с изграждане на стени от гипскартон и прокарване на тръби за водоснабдяване и канализация, преминаващи през общите части на сградата.

Безспорно е доказана и липсата на строителни книжа за извършваното преустройство.

Предвид времето на извършването му, от административния орган не необходимо разглеждането на въпроса за допустимостта и търпимостта на строежа.

За да е законен извършения от жалбоподателя строеж, дори и в собствения му недвижим имот, същия следва да бъде изграден при спазване на законовите разпоредби за това, така както е описано по – горе.

По-горе вече бе посочено, че става въпрос за строеж – преустройство на част от сграда, поради което за същия се изисква разрешение за строеж, издадено съобразно разпоредбата на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на §16,ал.1 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД от ЗУТ.

Строежът е V категория и дори и като начин на изпълнение да отговаря на строителните правила и норми, той няма необходимите строителни книжа. Следва да се посочи, че по отношение на изградения строеж няма спор между страните за неговото съществуване, или относно неговите характеристики. Спори се относно категорията на строежа от страна на жалбоподателя, който заявява, че след като административния орган сочи, че тя е 6 – та, то за тази категория не са необходими строителни книжа. Видно от документите по делото е обаче, че строежът е V – та категория, а посочването на 6 – та категория в първоначалния констативен акт е прието за грешка, която впоследствие е отстранена. Съществуването на преустройството е доказано и от събраните доказателства. Не е спорен и въпросът за годината на изграждането.

По-горе вече бе описано, че става въпрос за строеж, поради което за същия се изисква разрешение за строеж, издадено съобразно разпоредбата на чл.148,ал.1 от ЗУТ. Същия не представлява и търпим строеж по смисъла на §16,ал.2 и ал.3 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД от ЗУТ.

Възражението на жалбоподателя за извършени и други евентуално незаконни преустройства от страна на други лица, респ. други собственици на помещения в същия вх.Б, не води до различен извод и не означава, че преустройството, което той извършва е законно. Този факт не се отразява и не може да се отрази на законосъобразността на процесната заповед. Обстоятелството, че отоплителната инсталация на входа никога не е използвана като такава, също не води до различен извод.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че не е установено чия собственост е таванското помещение, в което се извършва преустройството, както и дали другото помещение е общо такова, то това възражение е неоснователно. От една страна по делото са ангажирани доказателства относно собствеността на таванското помещение, на жалбоподателя, както и за общите части в процесния вход, а от друга страна като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен, както неговия извършител, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В този смисъл е практиката на ВАС. Задължението може да се възложи и само на част от собствениците. Със заповед, съдържаща задължение за премахване на незаконния строеж не се „носи отговорност за нещо, което не е извършил“, а се възлага задължение, свързано с притежаваното право на собственост, дори същото право да е придобито след извършване на строежа от друго лице.

Предвид обстоятелството, че част от действията по извършването на процесното преустройство са извършени в общо помещение, то безспорно се оказва, че се засягат общи части. Свързването на новоизградената ВиК инсталация с вътрешната такава на вх. Б, също касае засягането на общи части. В този смисъл това не дава право за извършване на преустройство като процесното и засягащо общи части на етажните собственици, респ. техните права, без тяхно съгласие и без изискуемите строителни книжа.

За установяване на твърденията на жалбоподателя във връзка с материалната законосъобразност на оспорената заповед, е дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства, но такива не са поискани, съответно и събрани от съда, въпреки предоставената възможност за това.

Всичко изложено налага извода, че процесното преустройство на таванско помещение за обособяване на санитарен възел – баня и тоалетна с водопроводна и канализационна инсталация, представлява строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на който е било необходимо да се издаде разрешение за строеж съгласно чл.148,ал.1 от ЗУТ. След като строежът е изпълнен без изискуемото разрешение за строеж, същият е незаконен, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му.

Съгласно чл.225а,ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225,ал.2, или на части от тях, като по смисъла на ал.2,т.1 и 2 от чл.225 строежът е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От цитираните законови текстове следва извода, че за материална законосъобразност на заповедта за премахване на строежа релевантни са фактите относно това, че извършваното преустройство, представлява строеж и липсата на строително разрешение, издадено по надлежния ред. В конкретния случай тези факти са безспорно установени.

Безспорно е установено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, тъй като е налице извършен строеж без да е издадено надлежно разрешение за това.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – ЗУТ изисква строежите, които не са изградени при съобразяване с действащите по време на изграждането им изисквания на правните норми, да се премахват като незаконни.

С оглед горните мотиви и тъй като е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, то и процесната Заповед № РД-02-11 - 1320/03.11.2022г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин се явява правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила.

Оказва се, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби, поради което и подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството, следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в минимален размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.М. против Заповед № РД-02-11 - 1320/03.11.2022г. на Зам. Кмета „УТРИ“ на Община Видин, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Преустройство на таванско помещение за обособяване на санитарен възел – баня и тоалетна с водопроводна и канализационна инсталация“, находящ се в общо помещение, собственост на живущите в сграда с идентификатор № 10971.505.379.5, разположена в ПИ с идентификатор № 10971.505.379 по КК на гр..Видин, с административен адрес гр.Видин, ж.к. „Христо Ботев“, бл.4, вх.Б от и за сметка на М.В.М. - извършител на строежа, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.В.М. ***, да заплати на ответника Община Видин, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ :